№ 569
гр. Варна, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20243100500143 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от „Финансова
инвестиционна компания“ ЕАД (с предходна фирма „С. Г. ГРУП“ ЕАД), чрез
адв. М., срещу Решение №3346/18.10.2023 г., постановено по гр. д. №
206/2023 г. по описа на РС - Варна, с което е уважен иск с правно осн. чл. 124,
ал. 1 ГПК, като е прието за установено в отношенията между страните З. М.
М. и „Финансова инвестиционна компания“ ЕАД (с предходна фирма „С. Г.
ГРУП“ ЕАД), че към 26.09.2023 г. не съществува облигационно
правоотношение, по силата на което З. М. М. да дължи на „Финансова
инвестиционна компания“ ЕАД (с предходна фирма „С. Г. ГРУП“ ЕАД) сума
в размер на 814,14 лв.
Във въззивната жалба са изложени съображения за недопустимост,
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното
решение. Жалбоподателят „Финансова инвестиционна компания“ ЕАД (с
предходна фирма „С. Г. ГРУП“ ЕАД) поддържа, че искът е процесуално
недопустим поради недоказан правен интерес от предявяването му, а исковата
молба – нередовна, поради неочертан в нея предмет на спора. По изложените
съображения отправя искане за обезсилване на първоинстанционното
решение и постановяване на друго, с което производството по предявения иск
да бъде прекратено като недопустимо. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия З. М.
М., чрез адв. Н., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда
1
доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното
решение. Отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред РС – Варна е образувано въз основа на искова
молба, подадена от З. М. М., ЕГН **********, чрез адв. Н., с която е предявен
иск срещу „Финансова инвестиционна компания“ ЕАД (с предходна фирма
„С. Г. ГРУП“ ЕАД), ЕИК *********, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че към 26.09.2023 г.
не съществува облигационно правоотношение, по силата на което З. М. М. да
дължи на „Финансова инвестиционна компания“ ЕАД сума в размер на 814,14
лв.
В исковата молба, уточнена в настоящото производство, ищцата З. М. М.
поддържа, че насрещната страна й отправяла множество покани по телефон,
под формата на разговори и съобщения, за заплащане на сумата от 814,14 лв.
и я предупреждавала, че при липса на доброволно плащане сумата ще бъде
търсена по съдебен ред. Сочи, че насрещната страна й изпратила код за
плащане по Изи Пей в акаунта на фирмата. Поддържа, че
облигационноправна връзка между нея и ответното дружество за сумата от
814,14 лв. не съществувала. Твърди, че й било отказано от насрещната страна
представяне на документите, обосноваващи искането за заплащане на сумата,
както и информация как е формиран размерът на същата. В условията на
евентуалност, ако се установи, че дължи търсената сума, прави възражение за
настъпила погасителна давност.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника - „Финансова
инвестиционна компания“ ЕАД, с който оспорва предявения иск като
недопустим. Поддържа, че правният интерес на ищеца от предявяване на
отрицателен установителен иск бил недоказан. Сочи, че осъществява по
занятие дейност по придобиване на вземания. Твърди, че щом според ищцата
не й е съобщавано за цесия, по която цесионер да е той, то ответник по иска
следвало да е старият кредитор. Счита предметът на иска за неочертан в
исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, в предметните предели на жалбата, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е приобщено копие на съобщение от лице с телефонен номер
+359 89 2200632 в приложението Вайбър със следния текст „ Код за изипей:
7311348 в акаунта на фирма С.Г. Груп сума: 814,14 лв.“.
Пред настоящата инстанция е представено писмо от 07.05.2024 г. от
„Изипей“ АД, според което информацията за номер на код за изипей не е
достатъчна за посочване на лицето, поискало създаване на кода, както и за
лицето, на което следва да бъде изплатена сумата.
Представена е справка за кредитна задлъжнялост от ЦКР на БНБ от
02.12.2022 г., от която се установява, че за ищцата няма данни за текущо
състояние на кредитите, просрочия по активни и по погасени кредити, нови
кредити и информация като съдлъжник или поръчител по кредити.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
воден от ищцата свидетел.
2
От свидетелските показания на А.Т.Д. се установява, че през 2022 г. М.
била много притеснена след разговор по телефона със служител на
колекторска фирма, която е търсела за пари. Свидетелят е възприел разговор
на М. с мъж, представил се за представител на „С. Г. Груп“ ЕАД, който искал
от нея да заплати сума около 800 лв., за да не съберат сумата със съдебен
изпълнител, в който случай размерът й щял да нарастне. Въпреки че М. му
отговорила, че не дължи сумата, мъжът й казал, че ще й изпрати код в
Изипей. М. се разплаката, защото тормозът продължавал от няколко месеца.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът
формира следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предпоставка за допустимост на отрицателния установителен иск е
интерес от установяване със сила на пресъдено нещо между страните по
гражданскоправния спор, че ответното дружество не е носител на
претендирано от него спрямо ищцата субективно право, чието съществуване
последната отрича. Легитимиран да предяви иска е този, чието право се
засяга от правото, претендирано от друго лице, а надлежен ответник е този,
чиято неоснователна претенция е предизвикала правния спор и нуждата от
защита.
В настоящия случай, изложените от ищцата фактически твърдения, че
служители на ответното дружество търсят от нея заплащане на процесната
сума както при провеждане на телефонни разговори, така и с изпращане на
съобщение за код за заплащане чрез Изипей, обосновават правния интерес на
страната от защита срещу неоснователната според нея претенция на
ответника.
По делото са приобщени писмени и гласни доказателства – съобщение в
приложението Вайбър и показания на свид. Д., от чиято съвкупна преценка се
установява, че служител на ответното дружество неколкократно е звънил на
ищцата, за да я предупреди, че ако не заплати процесната сума, същата ще
бъде събрана принудително, и й е съобщил, че ще й изпрати код за плащане и
такъв код е изпратен до ищцата по Вайбър. Освен това ответното дружество
не оспорва, че е търсило сумата от ищцата. Ето защо съдът намира, че
правният интерес на ищцата от предявяване на настоящия отрицателен
установителен иск е доказан, а производството по делото е процесуално
допустимо.
В тежест на ответната страна е в условията на пълно и главно доказване
да установи, че сума в размер на 814,14 лв. й се дължи от ищцата на правно
основание.
Ответното дружество, макар да търси заплащане на сумата, не оспорва,
че между страните не е налице валидно облигационно правоотношение,
обосноваващо дължимостта на спорната сума. Не навежда твърдения за
наличие на облигационноправна връзка между страните, въз основа на която
ищцата да му дължи процесната сума, и съответно не ангажира доказателства
за наличието й.
Като взе предвид горното, както и разпределената доказателствена
тежест, съдът намира за установено, че между страните не съществува
валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищцата да дължи
на ответника сума в размер на 814,14 лв.
3
Сила на пресъдено нещо следва да се формира към датата на
приключване на съдебното дирене пред първата инстанция.
С оглед гореизложеното искът с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е
основателен и следва да бъде уважен.
Поради съвпадане решаващите изводи на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемия следва
да бъдат присъдени сторените във въззивното производство съдебно-
деловодни разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени
разноски за настоящото въззивно производство в размер на 400 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение, както и доказателства за извършването
им. Ето защо, в тежест на въззивника следва да бъде възложена сумата от 400
лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3346/18.10.2023 г., постановено по гр. д.
№ 206/2023 г. по описа на РС - Варна.
ОСЪЖДА „Финансова инвестиционна компания“ ЕАД, ЕИК *********,
да заплати на З. М. М., ЕГН **********, сума в размер на 400 лв.
/четиристотин лева/, представляваща сторените във въззивното производство
съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4