№ 128
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20221100504082 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 11.10.2021 год., постановено по гр.дело №64099/2017 год. по описа на
СРС, ГО, 82 с-в, е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Топлофикация София” ЕАД срещу К. Н. К. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с
чл. 150 ЗЕ, че ответникът дължи на ищеца сумата от 166.18 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.май 2012 год. до м.април 2016 год., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №29171/2017 год. по описа на СРС,
ГО, 82 с-в – 09.05.2017 год. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД срещу К. Н. К. иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 40.61 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 10.08.2013 год. до 18.04.2017 год. и ответникът е осъден да
заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в исковото
производство и в заповедното производство в размер на 222.35 лв.
Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач „Б.“ ООД.
Срещу решението в частта му, дв която е уважен предявения иск, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника К. Н. К..
Жалбоподателят поддържа, че бил абонат на ищеца и на третото лице-помагач.
1
Първоинстанционният съд бил допуснал процесуални нарушения. На 30.04.2017 год. била
издадена обща фактура за сумата от 399.63 лв. По делото бил представен единствено
формуляр за отчет на „Б.“ ООД. Ищецът нямал право да получи цената на услугата дялово
разпределение. Таксата за едно отоплително тяло била 3.40 лв., като в имота били
монтирани 6 бр. отоплителни тела – работели само две от тях, а останалите били с нулеви
показания. Налице били нарушения на ЗЗД и ЗЗП. Ищецът не отчитал реалния разход на
топлинна енергия, надписвал разхода за енергия за битово горещо водоснабдяване, за
отопление, както и за сградна инстлация. Сключеният между ищеца и „Б.“ ООД договор бил
нищожен.
Ответникът по жалбата „Топлофикация София“ ЕАД счита, че решението на СРС следва
да бъде потвърдено.
Привлеченото от ищеца трето лице-помагач „Б.“ ООД не изразява становище по
въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 150
ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /редакция Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от
2006 год./, „потребител на топлинна енергия за битови нужди” е това физическо лице –
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си, а според § 2а от ДР на ЗЕ /нов – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от
17.07.2012 год./, „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 год. на ВКС по
тълк.дело № 2/2017 год., ОСГК, присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с
изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29
2
– 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснябдяването; писмената форма не е
форма за действителност, а за доказване/ със собствениците или титулярите на вещното
право на ползване върху топласнабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 152, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 год., визиращи като страна по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
В разглеждания случая във въззивното производство е безспорно, че К. Н. К. е
собственик на процесният имот – апартамент 2, находящ се в гр.София, бул.“*******, че
последният е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, поради което и следва да се приеме,
че ответникът се явява потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т.
42 от ДР на ЗЕ, респ. има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл.
153, ал. 1 ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.
В частност е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока
по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
В този смисъл въззивният съд счита, че през исковия период между страните по делото
са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
На следващо място следва да се посочи, че всички дейности и обществени отношения,
свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на
енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на
3
услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ /в
редакция – изм.,ДВ, бр. 74 от 2006 год./, дяловото разпределение на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик
на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. След изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила
от 17.07.2012 год./ отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна
енергия се възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата
"дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в,
когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата
дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи
условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал.
1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение /виж и чл. 112г от ЗЕЕЕ /отм./ – действаща
нормативна уредба към момента на сключването на договора от между етажните
собственици на процесната сграда и третото лице-помагач /26.09.2002 год./.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия
за битови нужди, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от
избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата
на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред
за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово разпределен, извън
обявените от търговеца дати. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата
дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В разглеждания случай въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства
по делото – индивидуални справки за използвана топлинна енергия и формуляри за отчет,
които са подписани от ответника – чл. 180 ГПК /като авторството им не е оспорено и
надлежно опровергано в процеса/ и обективират извънсъдебните му признания, които
следва да се приеме, че отговарят на истината /чл. 175 ГПК/ и заключението на вещото лице
по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране,
настоящият съдебен състав приема за установено, че услугата дялово разпределение е била
реално осъществена през периода от м.май 2012 год. до м.април 2016 год., като нейната
4
стойност възлиза на 166.18 лв.
Следователно законосъобразно СРС е приел, че са налице основанията за ангажиране на
отговорността на ответника за претендираната главница в размер на горепосочената сума,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане – чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено в обжалваната му част, като правилно.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 11.10.2021 год., постановено по гр.дело №64099/2017
год. по описа на СРС, ГО, 82 с-в, в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Б.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5