ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 47
гр. Кърджали, 09.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно
гражданско дело № 20225100500025 по описа за 2022 година
и за да произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по депозирана чрез процесуален представител
от С.Н.Ю. частна жалба, насочена срещу Определение № 234/20.12.2021г.,
постановено по гр.д.№ 566/2021 г. по описа на Районен съд, гр.М., в частта
му, с която е отказано привличане като трето лице в производството на
М.А.А. или неговите наследници. Жалбодателката изтъква, че
първоинстанционното определение в атакуваната му част, е
незаконосъобразно и необосновано, и иска неговата отмяна. Частната жалба
е мотивирана със съображения, че с отговора си по чл.131 от ГПК
ответницата оспорила относно дата и съдържание представената от ищеца
Д.М. Разписка от 19.07.1997 г. с текст „ днес 19.07.1997 г. дадох на М.А.А. 240
000 лв. за неговата част от парцела“, твърдейки, че тя е антидатирана и че не
съдържа индивидуализиращи данни за посоченото лице М.А.А.. Изтъква в
този аспект, че именно поради това нямала възможност да конкретизират с
ЕГН и/или адрес поисканото да бъде привлечено като трето лице – лицето
М.А.А. или неговите наследници. Вместо да остави преценката по допускане
на искането й за привличане на третото лице за откритото съдебно заседание,
в което страната да може да индивидуализира лицето и/лицата след като бъде
изготвен доклад по делото, който според ответницата следвало да съдържа
тези данни, първоинстанционният съд постановил отказ, като по този начин
преградил възможността й за защита.
В дадения надлежен срок е постъпил чрез процесуален представител
отговор на частната жалба от ответника по същата- ищеца Д. П. М., в който
излагат доводи за недопустимост, а при условията на евентуалност и за
неоснователност на същата. Претендира присъждане на направените в
настоящото производство разноски за адвокатски хонорар.
Настоящият К. окръжен съд, сезиран в качеството си на въззивна
1
инстанция, прие за установено следното :
Производството е образувано по предявен от ищеца Д. П. М. против
ответницата С.Н.Ю., установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК,
във вр. с чл.79 от ЗС, с който ищецът цели да бъде признато за установено по
отношение на ответницата, че той е собственик на имот, представляващ ПИ с
пл.сн. № *** в кв.** по плана на с.Б. с площ от 505 кв.м., на основание
давностно владение въз основа на осъществена през 1997 г. не в надлежна
форма покупка. В исковата си молба ищецът е изложил твърдение, че
реализирал покупката, след като се наложило да изплати цената на
неуредените дворищно-регулационните сметки на имота със собственика на
съседния УПИ ** с име М.А.А..
В отговора на исковата молба, ответницата С.Ю., след като е намерила
предявения установителен иск за недопустим и неоснователен, е направила
искане, наименовано от процесуалния й представител като доказателствено
искане „…да бъдат привлечени като трети лица в настоящия процес М.А.А.,
респ. неговите наследници за установяване на следните факти и
обстоятелства: дали имат отношения с ищеца по продажба на „неговата част
парцел“ на М.А.А.-собственик на ПИ ** за сумата в размер на 240 000лв.
недоминирани...“.
С определение, инкорпорирано в постановеното по реда на чл.140, ал.1 от
ГПК Определение № 234/20.12.2021г., решаващият М. районен съд е намерил
така направеното искане за привличане като трети лица в процеса М.А.А. или
неговите наследници, за неоснователно, с мотиви, че не са налице
предпоставките на чл.220 от ГПК, а и не са посочени адреси за призоваването
им.
В хода на тези констатации въззивният съд изгради своето становище.
Намира депозираната частна жалба, с която настоящата инстанция е сезирана
в това производство, за допустима. И това е така защото, при извършената си
служебна проверка в деловодната система на първоинстанционния
съд/съставляваща неразделна част от ЕИСС/, настоящият съд установи
неизрядно електронно водене на гр.д.№ 566/2021 г., тъй като в
съществуващата ел.папка на цитираното дело, не е наличен отрязъка от
връчената призовка за страната-ответник С.Ю., удостоверяваща и факта на
връчване на Определение № 234/20.12.2021г., инкорпориращо в себе си и
отказа на съда да допусне в производството конституиране на трето лице.
Доколкото обаче, надлежна проверка за своевременност на частната жалба, не
може да бъде извършена поради неизрядно поведение на
първоинстанционния съд, а е принцип в правото, че същото не следва да се
цени в ущърб на страната, следва да се приеме, че сезиращата въззивния
контрол частна жалба е подадена в срок. Подадената частна жалба е
допустима и като насочена срещу подлежащ на обжалване отказ на съда да
конституира в производството пред себе си трето лице/лица, макар и същият
да е инкорпориран в неподлежащ на обжалване акт по чл.140 от ГПК.
Разгледана по същество обаче, депозираната частна жалба е неоснователна.
За да може съдът да направи преценка за основателността на заявеното
2
искане за конституиране на подпомагаща страна в процеса е необходимо да
бъде предоставен императивен минимум от информация. Така направеното в
отговора на исковата молба искане да бъде конституирано лице или лица с
име М.А.А. или с име М.А.А., или неговите наследници, нито е било
индивидуализирано, нито са били посочени адресите им с оглед разпоредбата
на чл.219, ал.2 от ГПК. А доводи за наличие на правен интерес от поисканото
привличане на подпомагаща страна, изобщо не са изложени.
Съгласно разпоредбата на чл.219, ал.1 от ГПК, всяка страна в различни
срокове –ищецът в първото заседание за разглеждане на делото, а ответникът
в отговора на исковата молба, може да привлече трето лице в процеса, когато
това лице има право да встъпи за да й помага. Т.е., поискалата страна трябва
да има интерес това лице да й помага в процеса. Привличането е допустимо и
когато за това лице-помагачът съществува интерес от постановяване на
решение в полза на привляклата го страна, респ. когато привличащата го
главна страна има право да предяви обратен иск срещу него или да го
обвърже с мотивите към решението за целите на бъдещ съдебен процес. В
казуса, с оглед така изложените хипотези, изискуемият се интерес от
привличането на трето лице –помагач на страната на ответника определено не
е налице.
Освен казаното до тук, настоящата инстанция счита за необходимо да
посочи и следното: Първо, искането за привличане на фигурата на трето лице-
помагач в един висящ процес, не е доказателствено искане, а е процесуално
действие на страната, подчинено на предприетото от нея поведение на
защита; второ, за предприето процесуално действие /индивидуализирано със
страни и предмет/, страната следва да обоснове правния си интерес, а не да
очаква това да направи съда в доклада си по делото; и трето, изхождайки от
контекста на депозирания от ответницата- жалбодателка отговор, целеният от
нея резултат- да установи, дали лицето М.А.А. или неговите наследници
имат отношения с ищеца по продажба на „неговата част парцел“ за сумата в
размер на 240 000 недоминирани лева, следва да се посочи, че същият може
да бъде постигнат и само със събиране в производството на гласни
доказателства-свидетелски показания. Последното определено още веднъж
води до извод за отсъствие на правен интерес от предприето привличане на
трето лице в производството.
По искането за присъждане на разноски: Съдът, като взе предвид
разпоредбите на чл. 78, ал.1-4 от ГПК, съгласно които възлагането на
разноските, респ. разпределянето им между страните по делото, се извършва с
оглед изхода на спора пред съответната инстанция и съобразно окончателния
акт, с който приключва производството пред нея, а не според изхода на
отделните процесуални етапи от него, каквито са частните производства,
постановените актове по които не слагат край на делото, намира, че
разноските, претендирани от ответника по жалбата в настоящото частно
производство, следва да бъдат присъдени с окончателния акт, с който ще
приключи пред първоинстанционния съд гражданското производство по
предявения иск.
Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК, въззивният
съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната чрез процесуален представител
от С.Н.Ю. частна жалба, насочена срещу Определение № 234/20.12.2021г.,
постановено по гр.д.№ 566/2021 г. по описа на Районен съд, гр.М., в частта
му, с която е отказано привличане като трето лице в производството на
М.А.А. или неговите наследници.
По аргумент от т.9а от ТР № 1/ 09.12.2013 г., постановено по тълк.д.№
1/2013 г. на ОСГТК, определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4