Решение по дело №114/2024 на Административен съд - Смолян

 

 

Производството е образувано по жалба, подадена от Б. И. Х., [ЕГН] чрез адв. П., със съдебен адрес гр.., [улица] срещу Заповед №560/18.12.2023г. на кмета на Община Чепеларе, издадена на основание чл. 225а ЗУТ.

Твърди се в жалбата, че така издадената заповед е незаконосъобразна. Налице било допуснато съществено процесуално нарушение още при съставяне на КА №1/21.11.2023г., тъй като при проверката на място не присъствал жалбоподателя.Неправилно административния орган направил опит да връчи акта на адв. П., която не притежавала представителна власт за такива действия. Недопустимо било това да се квалифицира като отказ от нейна страна.

На следващо място оригинала на тази заповед не бил връчен на жалбоподателя и тя не му била надлежно връчена. Твърди се още, че административният орган в нарушение на процесуалните правила не изследвал кога е извършено строителството, липсвали мотиви как е установена годината на изграждане. Бил направен само бланкетен извод, че констатирания незаконен строеж не попадал в хипотезата на пар.16 от ПР на ЗУТ или пар.127, ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Развиват се също така доводи, че констатациите относно описания в процесната заповед строеж били неправилни и не отговаряли на действителното положение. Това било така, защото от гл. архитект на община Чепеларе било издадено Удостоверение за търпимост по пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Обстоятелството, че към момента на придобиване на имота през 2020г. посочения в заповедта строеж бил реализиран в имота се потвърждавало както с нотариално заверени декларации от законните наследници на праводателя на Х., така и с нотариално заверена декларация от собствениците на съседния имот УПИ-Х-285, 286, кв. 33 по действащия план на [населено място], които декларират, че са съгласни за в бъдеще всички подобрения в имота, които ще се осъществяват от Х. да са на по-малко отстояние от имота им от допустимото такова.

На последно място се сочи, че жалбоподателя Х. вече не е собственик на имота, предмет на издадената заповед, новия собственик бил придобил недвижимия имот в този вид и върху него била учредена договорна ипотека в полза на „Банка ДСК“ АД.

По тези съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени издадената заповед.Претендира се присъждане и на съдебни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. П., която поддържа подадената жалба. В предоставената от съда възможност предоставя писмени бележки, в които възпроизвежда и допълва твърденията в жалбата.

Ответникът чрез адв. С. оспорва подадената жалба. Счита, че е налице безспорно установен незаконен строеж. Неоснователни били доводите за приложение на пар.16, ал.1 ПР на ЗУТ. Строежа бил извършен в периода 2022-2023г. и за него не били налице строителни книжа. По тези съображения моли съда да отхвърли жалбата.

След преценка на изложеното в жалбата с която е сезиран, като взе предвид и събраните писмени и гласни доказателства, заключението на вещото лице по назначената СТЕ и мотивите на оспорената заповед, АССм в настоящия си съдебен състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, подадена от Б. Х. се явява процесуално допустима, тъй като е подадена от активно-легитимирано лице, което е адресат на акта, в законоустановения срок /заповедта е връчена на 11.01.2024г-л.249, а жалбата е подадена на 24.01.2024г./ и отговаря на чл.150 и чл. 151 АПК. Преценена така, тя е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.

От фактическа страна съдът установи следното:

Предмет на оспорване е заповед, с която е установен незаконен строеж“Пристройка към жилищна сграда и външно стълбище“, изградени в североизточната част на ПИ с пл. № 284, за който е отреден УПИ ІХ-284, кв.33 по действащия кадастрален и регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед № РД-342/07.03.1985г. на Председателя на ИК на ОНС-Смолян. Определен е 60 дневен срок, считано от влизане на заповедта в сила за доброволно премахване на строежа.

От съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява, че строежът представлява пристройка на две нива спрямо прилежащия терен. Разположена е на източната фасада на съществуваща жилищна сграда. Първото ниво от нея е обособено като входно антре с размери 1,50/1,50м., с височина 2,80м., Второто ниво на пристройката е с размери 2,00/7.00м. Те са изпълнени от тухлена зидария и стоманобетонна конструкция. Външното стълбище е с широчина 1,00-1,50м., изпълнено със 73 стъпала и 4 площадки между рамената.

Свидетелят Б. установява по делото, че след като придобил имота жалбоподателят хвърлил много усилия в него. Преди това имотът не бил довършен като строителство, Преди това имало външни стълби, които обаче били дървени.

Свидетелят К. установява, че тези стълби (предмет на заповедта), били построени от дядото на Б., самият жалбоподател не бил строил нищо в имота. Съдът не дава вяра на показанията на К., тъй като противоречат на всички останали събрани по делото доказателства, включително и на показанията на другия свидетел, ангажиран от жалбоподателя.

Свидетелят Л. установява, че същинската строителна работа в обекта започнала след 2019г. (което всъщност се установява и от Б.).

В изключително подробните си показания, макар и заинтересована от изхода на делото, свид. Д. дава съществени сведения по редица релевантни за делото въпроси. От показанията й, които са в унисон с останалите събрани доказателства следва извод, че строителството е извършено изцяло ново и на пристройката и на външните стъпала в периода след 2020г. (по време на Ковида…), продължава и сега, като негов извършител е жалбоподателят Х..

Вещото лице установява, че от гл. архитект на община Чепеларе е издадено нта 01.09.2023г. Удостоверение за търпимост по пар.16, ал.1 ПР на ЗУТ. Вещото лице обаче не може да се ангажира със заключение кои обеми от съществуващите в момента са били взети предвид от гл. архитект при издаване на процесното Удостоверение (л. 12 от делото). При огледа е установено, че описанието на обектите в КА №1/21.11.2023г. съответства на състоянието на обекта към момента. Строителството е пета категория.

Страните не спорят, че за това строителство няма издадени строителни книжа. Жалбоподателят счита, че то представлява „търпим строеж“.

При така установеното съдът счита подадената жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Предвид събраните по делото доказателства, че строежът е пета категория, компетентен съгласно нормата на чл. 225а, ал.1 ЗУТ е кмета на общината. Заповедта е издадена в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите на чл. 59 АПК.

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че по делото са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи нейната отмяна предвид въведеното твърдение, че оригинал на заповедта не бил връчен на Х., а бил направен опит той да се връчи на адв. П., с последващите разсъждения по този въпрос в жалбата и писмената защита. Връчването на един акт е гаранция (и доказателство) за неговото узнаване и установяване на началния момент за отчитане на сроковете за обжалване на така издадения акт. След като е била осигурена възможност за подаване на жалба срещу така издадената заповед, съдът счита, че правата на Б. Х. не са нарушени и твърдените от адв. П. пропуски за връчване не представляват съществено процесуално нарушение- основание за отмяна на издадената заповед.

От събраните по-горе доказателства следва извод, че е налице незаконен строеж, тъй като описаната в заповедта пристройка и външно стълбище са построени от жалбоподателя Х. след 2020г. Те не са идентични със стъпалата, съществували в имота когато собствени е бил неговия праводател. Това обстоятелство бе установено безспорно по делото, включително и с гласни доказателства, ангажирани от самия жалбоподател. За тях няма издадени строителни книжа, а те не попадат в изключенията по чл. 147 ЗУТ.

Съдът счита, че приложеното на лист 12 от адм.д. № 41/2024г. Удостоверение по пар. 16, ал.1 от ПР на ЗУТ не обхваща процесната пристройка и външно стълбище. То касае следните обекти: „Жилищна сграда“ с площ 51 кв.м, нанесена на кадастралния план на [населено място] от 1985г. и „Сграда“ с площ 35 кв.м., и двете построени преди 07.04.1987г.

Пристройката и външното стълбище са нови елементи в УПИ ІХ-284, кв.33. Описаната в това удостоверение „сграда“ е обекта, за които свид. Б. установява в показанията си, че бил премахнат от Х. и той „го осъвременил“. Предвид този извод съдът приема, че за обектите предмет на заповедта липсва и Удостоверение за търпимост, на което се позовава жалбоподателят.

Премахването на незаконния строеж е логическа последица от неговото установяване и в този смисъл издадената заповед не е в противоречие с нормата на чл. 6 АПК, тъй като не засяга по недопустим начин права и законни интереси на жалбоподателя над предвиденото в закона.

В жалбата са въведени и твърдения, че към настоящия момент Х. вече не е собственик на процесния незаконен строеж, той бил собствен на трето лице и бил обект на договорна ипотека в полза на „Банка ДСК“ АД.

Тези доводи са ирелевантни за правоотношението и не влияят на преценката на съда за нейната законосъобразност.

По изложените съображения жалбата е неоснователна, следва да бъде отхвърлена, а като последица от това и на основание чл. 143, ал.3 АПК следва на ответника да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 1770 лв., платими от жалбоподателя.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

 

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБА ВХ. № 246/31.01.2024г., подадена от Б. И. Х., [ЕГН] чрез адв. П., със съдебен адрес гр. ., [улица] срещу Заповед №560/18.12.2023г. на кмета на Община Чепеларе.

ОСЪЖДА Б. И. Х., [ЕГН], С ПОСТОЯНЕН ДРЕС [населено място], [улица]ДА ЗАПЛАТИ на община Чепеларе направените в производството разноски в размер на 1770 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок, считано от съобщението на страните.