№ 254
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Антон Н. Урумов
Диана Василева
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора К. Д. Д.
като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20231100605890 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
С присъда, постановена на 23.05.2023 по НОХД № 8027 / 2021 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 20 състав, подсъдимият Л. С. А. е признат за виновен
за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК му е
наложено наказание ”Пробация”, при следните пробационни мерки : “Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година с периодичност два пъти седмично и
“Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година.
Срещу присъдата е постъпила жалба и допълнение към нея от страна на подс. Л. С. А., чрез
негов защитник - адв. Ж. В., в която се твърди,че постановената присъда следва да бъде
отменена, като незаконосъобразна и необоснована,като се прави искане да бъде постановена
нова присъда,с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.183,ал.1 от НК. Навеждат се
доводи за липса на доказателства, подкрепящи обвинителната теза.
В разпоредително заседание на 20.10.2023 г., въззивният съд по реда на чл.327 от НПК
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и
свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд защитата на подс. Л. С. А. - адв. Ж. В.,
1
поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Моли да се отмени
първоинстанционната присъда като неправилна незаконосъобразна.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита присъдата на Софийски районен
съд за правилна и законосъобразна и предлага да се потвърди изцяло. Заявява, че в хода на
първоинстанционното съдебно производство не е допуснато нарушение на процесуалните
правила. Според представителя на Софийска градска прокуратура, безспорно е установено,
че подсъдимият е извършил деянието, за което е обвинен, а определеното наказание, по
отношение на подсъдимия, счита, че е съобразено с обществената опасност на деянието и
дееца.
Подсъдимият Л. С. А. се явява лично пред въззивната инстанция и дава допълнителни
обяснения, като в предоставената му последна дума заявява, че иска да бъде оправдан.
Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността
на обжалвания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намира за
установено следното :
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал множество гласни и
писмени доказателства – гласни доказателства ( показанията на свидетелите М. М. И. и А. Л.
А. ) и писмени доказателства ( определение от 19.07.2018 г., изпълнителен лист от
20.09.2018 г., решение № 569370 / 27.12.2018 г., изпълнителен лист от 22.01.2019 г.,
постановени от Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 149 състав по гр. д. №
75598 / 2017 г. по описа на Софийски районен съд; удостоверения за раждане на А. Л. А. и
Л.Л.А.; справки по отношение на Л. С. А. за материално и имотно състояние, трудова
заетост : от НОИ относно трудови договори, от Агенция по вписвания, от ТД - НАП, от О
“ПП“ - СДВР; справка за съдимост на Л. С. А.; копия на материали от образуваното
изпълнително дело; оценителна и допълнителна оценителна експертизи, справка за
съдимост, които е обсъдил внимателно и задълбочено.
Въз основа на анализа им, Софийски районен съд е приел, че подсъдимият Л. С. А. е роден
на **** г. в гр. София, българин, с българско гражданство, със средно образование,
неженен, неосъждан, работи на свободна практика, живущ в гр. София, ж.к. ****, с ЕГН
**********.
Подсъдимият Л. С. А. и свид. М. М. И. живеели заедно, на семейни начала от 2005 г. до
началото на 2016 г., когато се разделили. От връзката си те имали две деца – син, А. Л. А.,
роден на 07.04.2005 г. и дъщеря, Л.Л.А., родена на **** г.
С определение от 19.07.2018 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 149
състав състав по гр. д. № 75598 / 2017 г. по описа на Софийски районен съд, по искане на
майката М. М. И., били определени привременни мерки по отношение на двете деца -
родителските права относно тях да се упражняват от майка им, при определен режим на
лични контакти на бащата с децата, който да заплаща за всяко от тях издръжка от по 200,00
лева месечно, чрез майка им, до настъпване на промяна на обстоятелствата.
С решение № 569370 / 27.12.2018 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение,
2
149 състав по гр. д. № 75598 / 2017 г. по описа на Софийски районен съд, влязло в законна
сила на 04.02.2019 г., упражняването на родителските права по отношение на децата А. Л.
А. и Л.Л.А. било предоставено на майка им М. М. И., които да живеят при нея. С решението
бил определен и режим на лични контакти на бащата Л. С. А. с двете деца, като същият бил
осъден да заплаща на всяко от децата, чрез неговата майка и законен представител М. М. И.,
месечна издръжка от по 250,00 лева, до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, и било допуснато предварително изпълнение на решението
относно издръжката. Въпреки горепосоченото, свид. А. Л. А. останал да живее при баща си,
защото при майка му, според него, “имало повече контрол“, а и бащата считал, че синът
трябва да живее при него, докато Л.Л.А. останала да живее при майка си.
Въз основа на издаден изпълнителен лист, ЧСИ с рег. № 838, през 2018 г. образувал срещу
подс. Л. С. А. изпълнително дело за заплащане на паричното задължение за месечната
издръжка.
Подсъдимият Л. С. А. имал жилище, работел, макар и без трудов договор, като таксиметров
шофьор, и така реализирал месечни доходи, но въпреки това не плащал нищо за сина си и
дъщеря си, не плащал никаква издръжка и за двете си деца. Независимо, че свид. А. Л. А.
останал да живее при баща си, майка му покривала не малка част от необходими за него
разходи.
Подсъдимият Л. С. А. не платил нито една месечна издръжка на дъщеря си Л.Л.А., която
била издържана единствено от майка си, като той не изпълнил задължението си за издръжка
по отношение на дъщеря си в периода 01.02.2019 г. - 31.03.2021 г., т.е. през 26 поредни
месеца, по 250,00 лева всяка месечна издръжка, с общ размер на неизплатените месечни
издръжки за Л.Л.А. от 6 500,00 лева.
Във връзка с така посоченото, в началото на месец септември 2019 г. свид. М. М. И. подала
жалба до Софийска районна прокуратура, където било образувано досъдебно производство,
след приключване на разследването по което, с обвинителен акт, внесен в Софийски
районен съд, за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, подс. Л. С. А. бил предаден на съд, като
било образувано настоящето НОХД. До приключване на последното подс. Л. С. А. не
платил нищо от дължимата към дъщеря му сума за издръжка.
При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с действията си,
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението
по чл.183, ал.1 от НК.
Въззивният съд споделя изцяло както фактическите констатации, направени от Софийски
районен съд, извършения анализ на доказателствата по делото, така и в пълна степен
правните му изводи.
Настоящата съдебна инстанция изцяло подкрепя направения от първостепенния съд анализ
на доказателствата по делото, като не намира за нужно да го преповтаря за нуждите на
настоящите мотиви. Освен, че анализът на доказателства е правилен и логичен, въз основа
на него е установено по един категоричен начин изложената фактическа обстановка, с която
3
Софийски градски съд също така напълно споделя. В този смисъл не се споделят и
доводите, изложени във въззивната жалба на подс. Л. С. А., че същият не се чувства виновен
по повдигнатото му обвинение, а също така, че липсват доказателства, които подкрепят
последното. Тези доводи звучат странно с оглед на обстоятелството, че предметът на
престъплението, очертан във внесения за разглеждане обвинителен акт, а именно
неизпълнение на задължението за издържане свой низходящ – дъщеря си Л.Л.А., като
заплаща, съответно по 250,00 лева месечна издръжка, чрез нейната майка и законен
представител М. М. И., след като е бил осъден с решение №569370 / 27.12.2018 г. на
Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 149 състав по гр. д. № 75598 / 2017 г. по
описа на Софийски районен съд, влязло в законна сила на 04.02.2019 г. за същото, но
съзнателно не е изпълнил това си задължение си в размер на две или повече месечни
вноски, а именно 26 пълни месечни издръжки от по 250,00 лева всяка месечна издръжка за
периода от 01.02.2019 г. до 31.03.2021 г., т.е. през 26 поредни месеца, с общ размер на
неизплатените месечни издръжки за дъщеря си Л.Л.А. от 6 500,00 лева. Доколкото
съдържанието на посочените задължения не се опровергава от другите събрани по делото
доказателства, то последният внася съществена яснота по отношение на въпроса за
доказаността на обвинението. В тази насока обвинителната теза не се опровергава от
заявеното възражение от подсъдимото лице. Това налага единствено възможния извод от
фактическа страна, а именно, че подс. Л. С. А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК. В този смисъл настоящия съдебен
състав подкрепя категоричния извод на Софийски районен съд в тази насока.
Въззивният съд обаче намира, че определеното от Софийски районен съд наказание
”Пробация” за извършеното от подс. Л. С. А. престъпление, се явява несъразмерно тежко.
Независимо от констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства, самото определяне
на наказанието при условията на чл. 54 от НК не държи сметка, както за изразеното
съжаление, така и за доброто процесуално поведение на подсъдимото лице и липсата на
предходни осъждания. Размерът на наказателната санкция не е бил съобразен и с
обстоятелството, че деянието разкрива значително по - малка степен на обществена опасност
от типичния вид неплащане на издръжка. Действително, горепосочените смекчаващи
отговорността обстоятелства на подсъдимия обосновават приложението в конкретния
случай на чл.54 от НК при определянето на наказанието, като съдът съобрази и това, че за
наказанието “Пробация“ е предвиден най - нисък предел. С оглед на това и като взе предвид
разпоредбата на чл.36 от НК, настоящата въззивна инстанция намери, че следва да измени
наказанието, като единствено намали продължителността на така определените за деянието
пробационни мерки към минимално предвидения от закона предел, а именно ”Пробация”,
при следните пробационни мерки : “Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от
осем месеца с периодичност два пъти седмично и “Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от осем месеца. Преценката на съответствието на
наказанието с престъплението (чл.35, ал.3 от НК ) и незавишената степен на обществена
опасност на конкретното деяние и дееца мотивират настоящия съдебен състав да прецени, че
за постигане на целите по чл.36 от НК, се явява достатъчно така определеното наказание
4
”Пробация” при посочените по - горе пробационни мерки ( “Задължителна регистрация по
настоящ адрес“ за срок от осем месеца с периодичност два пъти седмично и “Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от осем месеца ), като така
определеното наказание с оглед личността на подсъдимото лице би постигнало в достатъчна
степен целите както на генералната, така и на специалната превенция и би мотивирало
същата за в бъдеще към спазване на установения в Република България правопорядък.
В този смисъл е необходимо изменение на присъда от 23.05.2023 по НОХД № 8027 / 2021 г.
по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 20 състав, като определеното
наказание по отношение на подс. Л. С. А. следва да се намали в посочените по горе размери.
При цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не констатира други
нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост или непълнота на доказателствата, поради което присъдата, постановена от
23.05.2023 по НОХД № 8027 / 2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 20 състав следва да бъде потвърдена в останалата част.
Водeн от горното, Софийски градски съд, Наказателно отделение, І въззивен състав, на
основание чл.337, ал.1, т.1 във вр. с чл.334, т.3 от НПК и чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 23.05.2023 по НОХД № 8027 / 2021 г. по описа на Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 20 състав, В ЧАСТТА относно продължителността на
наложеното на подсъдимия Л. С. А. наказание “Пробация“, за извършено престъпление по
чл.183, ал.1 от НК, като НАМАЛЯВА срока на наложените пробационни мерки на
наказанието “Пробация“, а именно :
- “Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от осем месеца с периодичност два
пъти седмично и
- “Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от осем месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 23.05.2023 по НОХД № 8027 / 2021 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 20 състав в останалата ѝ част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6