РЕШЕНИЕ
№ 1180
гр. Варна, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110114367 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производсвтото е образувано по предявени от „К. Ф.” ЕООД, действащ чрез адв.
Ц.П., срещу АНЖ. АНЖ. Г., първоначално обективно кумулативно съединени специални
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1
от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 835.74 лева с ДДС, представляваща дължима сума за такса
поддръжка к-с „В. В.“, сгр. № *, ап. * за периода от м.04.2020 г. до м.12.2020 г., за която е
издадена фактура № **********/18.12.2020 г., съгласно договор за управление и поддръжка
на жилищен комплекс „В. В.“, разположен в * от 06.04.2020 г. и сумата от 41.78 лева,
представляваща неустойка за просрочено плащане съгласно чл. 8.1 от договора за периода от
м.04.2020 г. до м.12.2020 г., за която е издадена фактура № **********/18.12.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 11.01.2021 г., до окончателното погасяване на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
217/10.03.2021 г. по пореда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 3491 по описа за 2021 г. на РС-
Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от
ГПК за издаване на заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил в срока по чл.
414 от ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите
искове. Сочи се, че ищецът е собственик на апартамент № *, находящ се в сгарда № *,
ситуирана в комплекс „В. В.“, с адрес: *. На 06.04.2020 г. по решение на съвместно ОС на
ЕС, с административен адрес: *, взето по реда на чл. 18 от ЗУЕС, с ищцовото дружество е
сключен договор за управление и поддръжка на общите части на жилищен комплекс „В. В.“.
По силата на договора ищецът-изпълнител е поел задължението да управлява и поддържа
1
общите частни на жилищния комплекс срещу съответната такса, като дължимата от
ответника-етажен собственик възлизала на 99.00 лева с ДДС, платима месечно от 1-во до 5-
то число. Твърди се, че ответникът не е заплатил дължимите месечни такси за периода от
м.04.2020 г. до м.12.2020 г., чийто общ размер възлиза на 696.45 лева без ДДС или 835.74
лева с ДДС, която е била обективирана във фактура № ********** от 18.12.2020 г.
Поддържа се, че през м.04.2020 г. ищцовото дружество не е изпълнило задължението си за
осигуряване на охранителни дейности в комплекса, тъй като към момента на подписване на
договор за поддръжка и управление /06.04.2020 г./ възложителят-ЕС имал действащ договор
за охрана с друго дружество, поради което от дължимата такса за м.04.2020 г. е приспадната
стойността на охраната и броя дни, в които не е предоставяна услугата в пълен обем, като
формираната такса за м.04.2020 г. е в размер от 43.74 лева, а за останалите месеци – 99.00
лева.
Сочи се, че страните са договорили при неплащане или забава на дължимата сума по
договора, длъжникът да заплати и мораторна неустойка в размер на 0.5% на ден от
дължимата сума, но не повече от 5% от договорената месечна такса. В настоящия случай,
длъжникът-ответник дължал неустойка за периода от м.04.2020 г. до м.12.2020 г. по 5% от
договорената месечна такса или сумата в общ размер от 41.78 лева, която била
материализирана във фактура № **********/18.12.2020 г.
Твърди се, че ищецът-кредитор многократно се опитал извънсъдебно да уреди
отношенията си с ответника, но и към настоящия момент последният не е заплатил
дължимите суми по процесния договор от 06.04.2020 г.
По същество се моли за уважаване на предявените искове.
Претендират се и сторените в исковото и заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата
молба.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
представлява. С молба от 24.03.2022 г. поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява, но чрез адв.
Д.П. оспорва сезиралата съда искова молба. По същество моли съдът да отхвърли
предявените искове. Претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
На 11.01.2021 г. ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение, в резултат на което е образувано ч. гр. д. №
1299 по описа за 2021 г. на РС-София, ГО, което с влязло в законна сила определение №
20028266 от 30.01.2021 г., постановено по посоченото дело, е изпратено по подсъдност в
РС-Варна и е образувано под номер 3491 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО. С
разпореждане на съда за процесните вземания е издадена заповед № 217/10.03.2021 г. по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 3491/2021 г. на РС-Варна. Ответникът е оспорил вземанията във
фаталния срок по чл. 414 от ГПК с бланкетно възражение с довод, че не е уведомен за
задължения към ЕС. Ищецът в преклузивния едномесечен срок и в изпълнение на съдебните
указания е упражнил правото си на иск, като е сезирал настоящия съдебен състав с искане за
приемане за установено в отношенията между страните, че е титуляр на накърненото
субективно материално притезателно право на парично вземане спрямо ответника.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника, ищецът следва да установи в
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от
2
фактическия състав на договорната му отговорност: 1./ че ответникът е собственик на
самостоятелен обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, с
административен адрес в *, комплекс „В. В.“; 2./ че между страните е учредена
облигационна връзка по силата на договора за поддръжка и управление на общите части на
комплекс „В. В.“, сключен на 06.04.2020 г. между ищеца и етажната собственост, в която е
ситуиран самостоятелният обект на ответника; 3./ че за сключването на договора е взето
решение на съвместно ОС на ЕС, с административен адрес *, комплекс „В. В.“; 4./ своята
изправност по договора, а именно че е предоставял договорените услуги по повод
поддръжката и управлението на общите части на комплекса за периода от м.04.2020 г. до
м.12.2020 г.; 5./ изискуемостта на вземанията и изпадането на ответника в забава, както и 6./
размера на предявените граждански притезания.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при
установяване на горното от ищеца, да установи, че точно е изпълнил задълженията си в
качеството му на етажен собственик, както и направените дилаторни и перемпторни
възражения.
Първият правнорелевантен юридически факт се констатира по несъмнен начин от
ангажирания нотариален акт от 18.10.2017 г. /л. 60/, който материализира договора за
покупко-продажба, въз основа на който ответникът е придобил правото на собственост
върху апартамент № * с площ съгласно одобрен архитектурен проект, таблица за
площообразуване и строителни книжа от 93.80 кв. м. с идентификатор *, заедно с 5.91% ид.
ч. от общите части на сградата и на комплекса и 0.41 % ид. ч. от земята, представляваща ПИ
с идентификатор * с площ от 15147 кв. м., находящ се в *. Констатациите от нотариалния
акт са в унисон с представената справка от агенция по вписванията /л. 65/, като
гореописаната сделка е вписана в публичния регистър с дв. вх. рег. № * г.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗУЕС, при необходимост от решаване на въпрос, който е
свързан с общи части на две или повече етажни собствености, може да се проведе съвместно
общо събрание, за участието в което етажните собствености излъчват равен брой
представители. Съвместното общо събрание се свиква по инициатива на управителния
съвет/управителя на една от етажните собствености и се провежда по общите правила за
провеждане на общо събрание по ЗУЕС, като решенията се приемат с мнозинство две трети
от присъстващите. Видно е от приобщения договор за управление и поддръжка от
06.04.2020 г. /л. 7/ по възлагане на Съвместно общо събрание на етажните собственици в
комплекс „В. В.“, действащо чрез упълномощения представител Г. Б., съгласно протокол от
03.04.2020 г., ищцовото дружество е поело задължението за управлението и поддръжката на
общите части и междублоковите пространства на жилищен комплекс „В. В.“, находящ се в
*. Имайки предвид обстоятелството, че ответникът е собственик на апартамент, ситуиран в
сграда № *, находяща се в процесния жилищен комплекс, то съдът счита, че между страните
в производството е учредено валидно облигационно правоотношение, още повече че в срока
по чл. 131 от ГПК ангажираният договор не е оспорен от ответника, като не са представени
и доказателства, обуславящи незаконността, респективно нищожността на решението, взето
по реда на чл. 18 от ЗУЕС от съвместното ОС на ЕС, материализирано в протокола от
03.04.2020 г., посочен в титулната част на договора и в чието изпълнение е подписан
процесният договор от Г. Б. в качеството му на представител на неперсонифицираното
образувание от името и за сметката на всички етажни собственици.
Съгласно чл. 20а от ЗЗД, договорът има силата на закон между тези, които са страни
по него. Видно е от съдържанието на облигационното правоотношение, че услугите,
предоставяни от ищеца, се разделят в два различни ценови пакета, които включват базов
пакет – поддръжка на общи части /л. 8-л. 9 от делото/, включващ 24 часова охрана с контрол
на пропускателен режим; видео-наблюдение; почистване чрез измитане и оборка на двор,
алеи, тротоари и тревни площи два пъти седмично; поддръжка на зелените площи;
3
поддръжка на ограда и освежаващо боядисване; обработка на откритите части на двора
против насекоми и вредители и др. и пълен пакет – поддръжка на общи части и на етажната
собственост /л. 10/, включващ освен услугите в базовия пакет и допълнителни, а именно
почистване на входове два пъти в седмицата чрез измитане и измиване; измиване на
прозорци от вътре два пъти годишно; малки ремонти в общите части, включително
материали и консумативи за тях и т. н. Възложителят /съвместното ОС на ЕС/ е поело
задължението да заплаща на изпълнителя-ищец съответната цена според избрания пакет,
като за сграда № *, в която е ситуиран апартаментът на ответника е избран пълен пакет.
Констатира се още от съдържанието на сделката, че страните са договорили месечната такса
да е в зависимост освен от избрания пакет и от площта на съответния самостоятелен обект, а
именно за пълния пакет таксата е в размер на 89.00 лева с ДДС за апартаменти до 100.00 кв.
м. и 99.00 лева с ДДС за апартаменти над 100.00 кв. м. Договорено е още, че в случай на
плащания под 65% от общите месечни такси за всички обекти в комплекса, ищецът има
право да преустанови временно следните услуги: поддръжка на зелените площи; наличието
на оперативен мениджър на разположение от понеделник до петък и намаляване на
честотата на почистването или преустановяването му.
Съгласно чл. 9.1. от процесния договор, между страните е уговорена възможността
ищецът в качеството си на изпълнител да има възможността да възлага част от своите
задължения на трето лице, но същият остава отговорен пред възложителя за изпълнението
на тези задължения. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е оспорил изправността на
ищеца по процесния договор, поради което доводите му едва в хода на устните състезания в
тази насока са преклудирани по арг. от чл. 133 от ГПК и съдът приема, че ищецът е
предоставил непаричните престации на етажните собственици.
Видно от договора, между страните е уговорено таксата да се заплаща всеки месец от
1-во до 5-то число. Договорът е сключен за срок от една година, считано от подписването му
/06.04.2020/. Т.е. през релевирания период от м. април до м. декември 2020 г. договорът е
бил в сила между страните и вземанията на ищеца са станали изискуеми, доколкото са с
настъпил падеж. В конкретния случай не е необходимо кредиторът нарочно да покани
длъжника да удовлетвори неговите парични вземания, имайки предвид правилото, че при
срочните задължения срокът кани последния.
Размерът на предявените граждански притезания се констатира от ангажираните
счетоводни документи /л. 23 и л. 24/, които са в унисон с клаузата на чл. 2.1 от договора,
предвиждаща 99.00 лева с ДДС за апартаменти над 100 кв. м., ситуирани в сгради, за които е
избран пълен пакет от услуги и установената по делото площ на собствения на ответника
апартамент, ситуиран в сградаз за която е избран пълен пакет от услуги, която е над 100 кв.
м. и включва не само чистата застроена площ от 93.80 кв. м., но и ид. ч. от общите части на
сградата и комплекса – 5.91% и земята – 0.41%.
Общо дължимата сума за инвокирания период възлиза на 891.00 лева с ДДС /9 месеца
Х 99.00 лева с ДДС/. Крайният извод на съда е за основателност на иска до предявения
размер от 835.74 лева с ДДС.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. В конкретния случай, видно от
съдържанието на сделката, между страните е уговорено и заплащане на мораторна
неустойка в случай на забава на дължимата от страна на всеки етажен собственик или
ползвател месечна такса, която възлиза на 0.5% на ден от дължимата сума, но не повече от
5% от договорената месечна такса – арг. от клаузата на чл. 8.1 от договора. С оглед
установената забава на ответника, последният следва да заплати в полза на ищеца и
неустойка в размер от 44.55 лева /891.00 лева Х 5%/. Крайният извод на съда е за
основателност и на иска за неустойка до предявения размер от 41.78 лева.
4
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да
се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от
предявените искове, чийто общ размер възлиза на 860.00 лева, от които – сумата в размер от
475.00 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски сторени в хода на настоящото
исково произовдство, включваща държавна такса в размер от 75.00 лева и адвокатско
възнаграждение в размер от 400.00 лева и сумата в размер от 385.00 лева - разноски сторени
в заповедното производство, съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС,
от която 25.00 лева за държавна такса и 360.00 лева за адвокатски хонорар.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че АНЖ. АНЖ.
Г., ЕГН **********, с адрес: * дължи на „К. Ф.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, сумите, както следва: сумата от 835.74 лева с ДДС, представляваща
дължима сума за такса поддръжка к-с „В. В.“, сграда № *, ап. * за периода от м.04.2020 г.
до м.12.2020 г., за която е издадена фактура № **********/18.12.2020 г., съгласно договор за
управление и поддръжка на жилищен комплекс „В. В.“, разположен в * от 06.04.2020 г. и
сумата от 41.78 лева, представляваща неустойка за просрочено плащане съгласно чл. 8.1 от
договора за периода от м.04.2020 г. до м.12.2020 г., за която е издадена фактура №
**********/18.12.2020 г., ведно с обезщетението за забава, съизмерима със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 11.01.2021 г., до окончателното погасяване на задължението, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 217/10.03.2021 г. по
пореда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 3491 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти
съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС, АНЖ. АНЖ. Г., ЕГН **********, с адрес: * да заплати на „К. Ф.” ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * сумата в общ размер от 860.00 лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които:
- 475.00 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски сторени в хода на
настоящото исково производство, включващи държавна такса в размер от 75.00 лева и
адвокатско възнаграждение в размер от 400.00 лева и
- 385.00 лева разноски сторени в производството по ч. гр. д. № 3491 по описа за 2021
г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, включващи държавна такса в размер от 25.00 лева
и адвокатско възнаграждение в размер от 360.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5
6