О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№260096
08.09.2020г. Град Бургас
Бургаски окръжен съд
граждански състав
На осми септември две
хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния
състав:
Председател:
Иво Добрев
като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело номер 274 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „Еврокапитал-България“ЕАД, ЕИК ********* срещу „М
Лизинг“ЕАД, ЕИК *********/ с предишно наименование „И Еф Джи Лизинг“ЕАД/ и
„България Хотел Мениджмънт“АД ЕИК *********, с която на основание чл.26 ал.1
предл.1-во вр. чл.152 ЗЗД се иска да бъде постановено решение за прогласяване
нищожността на договор за лизинг №4572-002 от 25.06.2008г., а в условията на евентуалност на основание чл.26
ал.2 предл. четири ЗЗД обявяване нищожността на същия договор, поради
постигнато привидно съглашение между страните, с което се прикривал договор за
заем. Предявени са и претенции за прогласяване нищожността на сделката, обективирана
в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №111, том II, рег.№2381, дело
№289/26.06.2008г. на основание чл.26 ал.1 предл. първо вр. чл.152 ЗЗД и в
условията на евентуалност за това, че с този договор ищецът привидно е
прехвърлил собствеността на процесния имот на „И Еф Джи Лизинг“ЕАД, с която
покупко-продажба е прикрито обезпечение по договор за заем, както и за
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт №8, рег.№210, № от дв.вх.рег.№204, поради това, че
продажбата е извършена от несобственик и като резултат не е породила вещно
транслативния си ефект.
С определение от 02.01.2020г. производството е
прекратено по предявените от „Еврокапитал-България“ЕАД,
ЕИК ********* срещу „М Лизинг“ЕАД, ЕИК *********/ с предишно наименование „И Еф
Джи Лизинг“ЕАД/ и „България Хотел Мениджмънт“АД ЕИК ********* искове на
основание чл.26 ал.1 предл.1-во вр. чл.152 ЗЗД да бъде прогласена нищожността
на договор за лизинг №4572-002 от 25.06.2008г., а в условията на евентуалност
на основание чл.26 ал.2 предл. четири ЗЗД да бъде обявена нищожността на същия
договор, поради постигнато привидно съглашение между страните, с което се
прикрива договор за заем, като е
прието, че спорът в тази му част следва да се разгледа от Софийски градски съд,
а производството свързано с разглеждане на останалите, заявени от ищеца
претенции спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК.
Горният съдебен акт е отменен с определение №229/09.04.2020г. по ч.т.д.№68/ 20г. на Апелативен съд гр.Бургас, а делото върнато за продължаване производството по разглеждане на всички, предявени от ищеца искове.
Книжата по делото са съставени и разменени редовно съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.
Исковете следва да се считат за предявени съобразно правилата за
родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна процесуална легитимация на страните. Претенциите са допустими, а ищецът има правен
интерес от заявяване на същите. В тази връзка няма как да бъдат възприети
изложените възражения, че такъв отсъствал поради обстоятелството, че имотът е
придобит от „България Хотел Мениджмънт“АД в резултат на давностно владение или пък, че претенциите не са съединени с
такава за предаване владението на вещта и дори в случай на положително
произнасяне нямало да настъпи промяна в правната сфера на ищеца. Първото
възражение би имало значение ако се касаеше за предявен иск за собственост или
предаване владението на вещта, като във всички случаи няма отношение към допустимостта
на исковете, а второто е несъстоятелно, тъй като правният интерес в случая произтича
от самото качество на ищеца страна по атакуваните сделки, като целта е да се
внесе яснота в отношенията му с ответниците или от качеството му на трето на
сделката лице, в чиито патримониум биха настъпили благоприятни правни последици.
Горният извод се следва включително при съобразяване на воденото срещу
длъжника- „Еврокапитал- България“ ЕАД производство по несъстоятелност.
Твърди
се в исковата молба, че на 25.06.2008г. между „И Еф Джи Лизинг“, ЕИК
*********/ с настоящо наименование „М Лизинг“ЕАД и предишно такова „И Ар Би
Лшизинг“ЕАД в качеството му на лизингодател и „Еврокапитал- България“ЕАД,
ЕИК130487974, като лизингополучател е сключен договор за лизинг №4572-002 от 25.06.2008г., ведно с Общи условия, по силата на който първото дружество се задължавало
да придобие и достави на второто за използване срещу възнаграждение подробно
индивидуализирания недвижим имот, представляващ хотелска сграда, находяща се в
гр.Бургас, с административен адрес ул. “Александровска“ №21 с РЗП от 14 175 кв.м., който недвижим имот е
апортиран от „Петрол“АД в капитала на „Еврокапитал-България“ЕАД, съгласно устав
на последното дружество, вписан в Службата по вписванията на 23.05.2006г. Лизингодателят издал фактура
№34437 от 30.06.2008г. с облагаема стойност- доставна цена на актива
23 799 954.99 лева и ДДС в размер на 4 889 169.06 лева.
Съгласно договора за лизинг доставната цена възлизала на сумата от 12 168 723.76
евро.
Заявява се в исковата молба, че на
26.06.2008г. съгласно клаузата на чл.1 от договора за лизинг, „М Лизинг“ЕАД /с
посочените предишни наименования/ в качеството си на купувач придобило от
„Еврокапитал- България“ЕАД, в качеството му на продавач лизинговия актив с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №111, том II, рег.№2381, дело №289 от 26.06.2008г. по описа на нотариус „Любка
Костадинова за продажна цена от 12 168 723.76евро, без включен ДДС,
изплатена по специална доверителна сметка, така както било посочено в
нотариалния акт.
На същата дата /26.06.2008г./ между „И Еф Джи
Лизинг“ЕАД /настоящо наименование „М Лизинг“ ЕАД/, в качеството му на
лизингодател и ищеца в качеството му на лизингополучател бил съставен протокол за
прихващане на плащания по фактури, издадени между двете дружества. Съгласно
чл.2 от него „И Еф Джи Лизинг“ЕАД издавало фактура на „Еврокапитал-България“ЕАД
за доставна цена 12 168 723.76 евро, а по фактура в размер на
23 799 954.99 лева и ДДС в размер на 2 449 792.44 евро, а
по фактура в размер на 4 889 169.06 лева. Съгласно чл.3 от същия
документ „Еврокапитал-България“ЕАД следвало да издаде на „И Еф Джи Лизинг“ЕАД
фактура по нотариален акт за покупко-продажба във връзка с договор за лизинг от
25.06.2008г. за доставна цена в размер на 12 168 723.76 евро, а по
фактура в размер на 23 799 954.99 лева и ДДС в размер на
2 449 792.44 евро, а по фактура в размер на 4 889 169.06
лева. Член 5 от протокола предвиждал, че
страните се съгласяват размерът на дължимия ДДС по чл.2 и чл.3 в посочения вече
размер от 2 449 792.44 евро да бъде прихванат по следния начин-
задължението на „Еврокапитал-България“ЕАД, съгласно чл.2.5 с вземането на
„Еврокапитал-България“ЕАД, съгласно чл.3.5 от „И Еф Джи Лизинг“ЕАД.
Горното споразумение, сключено под формата на
протокол за прихващане на вземания по фактури между посочените две дружества на
практика означавало, че дружеството ищец вместо да получи цената на лизинговия
актив с включен ДДС се е съгласило да не получава размера на ДДС, като по този
начин го платило авансово за
предоставянето на лизинговите средства за период от 180 месеца.
Посочва се също така, че
според уговореното в гл.12-собственост от Общите условия към договора за
лизинг, собствеността на вещта не се прехвърляла автоматично по силата на самия
договор и със заплащането на всички вноски, а имало опция лизингополучателя да
придобие същата. Член 12.6 от Общите условия пък изисквал изрично волеизявление
от страна на лизингополучателя, отправено до лизингодателя един месец
предварително за нотариално прехвърляне при описани в следващите текстове други
условия това да се случи. В тази връзка чл.12.3 от Общите условия препращал към
наличието на други предпоставки, които трябвало да са налице след изтичане
срока на договора за лизинг, а съгласно чл.2.18.3 изпълнението на последния
договор било поставено в зависимост от изпълнението по други договори за
лизинг, сключени между страните. Последната цитирана разпоредба предвиждала
също така възможност лизингодателят да променя условията по всички или по който
и да е от договорите за лизинг, сключени с дружествата, свързани с
„Еврокапитал-България“ ЕАД. В чл.2.18.1 от договора за лизинг страните се
споразумели, че ще разглеждат същия като предварителен договор за
покупко-продажба на лизинговия актив и всяка от тях ще има право да иска
обявяването му за окончателен по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД. В чл.2.4 от договора
за лизинг се предвиждала остатъчна стойност от 6 023 518.26 евро,
дължима заедно с последната лизингова вноска. Казаното обуславяло извод, че договорът
за лизинг бил с опция за придобиване на лизинговия актив.
Към договора за лизинг
били сключени и две допълнителни споразумения. С първото от тях страните се
съгласили, че размерът на остатъчната стойност се променя на сумата от
5 046 000 евро, променили срока на договора-176 месеца и броя на
вноските- 163, включително уточнили начина по който ще се начислява лихвата
върху остатъчната главница. С второто допълнително споразумение размерът на
изравнителната вноска /остатъчна стойност/ бил променен на
3 548 520.67 евро, а срокът на договора на 105 месеца, считано от
01.12.2014г. Съгласуван бил погасителен план, като включително били уточнени
лихвения процент и комисионна за управление. Лизингополучателят се задължил
най-късно до 01.04.2015г. да издаде в полза на лизингодателя нов запис на
заповед със срок за плащане не по-късно от 01.09.2023г., авалиран от „Петрол
Еко Тур Инвест“ ЕООД или Митко Василев Събев ЕГН ********** или друго
юридическо лице с минимален размер на активите 5 000 000 евро за
размера на цялото оставащо задължение по
договора за лизинг към датата на подписване.
На 19.10.2015г. ищецът
уведомил „М Лизинг“ /старо наименование „И Ар Би Лизинг“ЕАД/, че води преговори
с международен инвеститор, който да погаси задължението му по договор за лизинг
от 25.06.2008г., като в тази връзка били поискани копия от всички, подписани
между страните договори, анекси, споразумения, допълнителни такива, погасителни
планове и общи условия. Лизингодателят, считайки че полученото писмо от ищеца играе
ролята на уведомление за предсрочно прекратяване на договора, с нотариална
покана от 30.10.2015г. дал възможност на последния да погаси задълженията си в
седмичен срок, като го уведомил, че в случай че това не се случи договорът за
лизинг следва да се счита за прекратен от деня, следващ изтичането на срока. На
получената нотариална покана „Еврокапитал-България“ ЕАД възразил, че не е искал
предсрочно прекратяване действието на договора за лизинг.
На 24.11.2015г. ищецът
депозирал в Окръжен съд гр.Бургас искова молба с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД, по която било образувано гражданско дело №611/2015г. За предявения иск
ищецът уведомил „И Ар Би Лизинг“ЕАД, но независимо от това му било съобщено, че
лизингодателят счита договора за прекратен, поради което и е издал кредитни
известия от 01.12.2015г. В уведомлението до ищеца било направено и изявление за
прихващане на част от вземанията на „И Ар Би Лизинг“ЕАД по договора за лизинг в
общ размер от 2 042 045.35 евро със задълженията на лизингополучателя
по посочените две кредитни известия в размер на 1 679 474.08 евро и 5 056.20
евро до размера на по-малкото.
Според ищеца към момента
на издаване на кредитните известия договорът за лизинг не е бил прекратен, още
повече че във връзка с неговия предмет било образувано съдебно производство за
титул за собственост. При висящността на последното дело само съдът бил компетентен
да преценява съществува ли договор, изпълнен ли е той, дали е прекратен и кога
е станало това, както и какви правни последици е произвел
На 30.12.2015г. ищецът
отправил до лизингодателя изричен писмен отказ да получи издадените кредитни
известия с дата 25.06.2008г. като неправомерно съставени и поради тази причина
същите не били отразени в дневника за покупки на „Еврокапитал-България“ ЕАД и
не били осчетоводени.
На 22.01.2016г.
лизингополучателят бил поканен да върне актива, което ищецът отказал да
направи, като включително изразил позиция, че не приема направеното изявление
за прихващане от страна на лизингодателя.
Посочва се освен това в
исковата молба, че на 14.12.2016г. между „И Ар Би Лизинг“ЕАД, „Еврокапитал-България“
ЕАД, „България хотел мениджмънт“ ЕООД и „Ем Ви ЕФ Холдинг“АД било сключено
рамково споразумение по силата, на което „И Ар Би Лизинг“ЕАД се задължавало да
продаде на „България хотел мениджмънт“ ЕООД
процесния имот, като по този начин окончателно се уреждали отношенията
между ищеца и „И Ар Би Лизинг“ЕАД по повод на договора за лизинг, като
купувачът придобивал имота без никакви тежести.
На 23.12.2016г. между „И Ар
Би Лизинг“ЕАД и „Еврокапитал-България“ ЕАД била постигната съдебна спогодба по
гр.дело №611 по описа за 2015г. на БОС. На 12.01.2017г. „И Ар Би Лизинг“ЕАД продало на „България хотел мениджмънт“
ЕООД /преобразувано по- късно в „България хотел мениджмънт“ЕАД/ процесния
недвижим имот.
При изложената в молбата
фактология ищецът счита, че договорът за лизинг, сключен между него и „И Ар Би
Лизинг“ЕАД не отговаря по своите характеристики и елементи на смисъла на чл.343
ал.2 ТЗ, защото в случая доставчикът не е трето лице, от което лизингодателят
да придобие лизинговата вещ, а е самият лизингополучател. Касаело се за
ненаименуван и неуреден от закона договор, понякога наричан договор за обратен
лизинг, чието единствено основание се свеждало не до ползването на вещ,
съчетано с евентуалното бъдещо придобиване собствеността на същата, а до
даването и получаването на паричен кредит, с предварително прехвърляне на
собствеността върху „лизинговата вещ“-като обезпечение на вземанията на
кредитодателя по връщането на кредита, с лихвите, таксите и разноските. Заявена
е позиция, че уговорките за изкупуване на вещта от продавача по чл.333 ТЗ и
правото на лизингополучателя по чл.342 ал.3 ТЗ били несъвместими и нямало как
да съществуват едновременно по отношение на една и съща вещ. Поради това
единственият правен и търговски смисъл от прехвърлянето на собствеността на
имота се свеждал до финансирането на продавача под формата на платената от
купувача цена и директно обезпечаване на вземанията на последния/лизингодател/
за връщане на предоставената на продавача сума по кредита. Докато при договора
за финансов лизинг свободният пазар играел ролята на регулатор на цената, на
която лизингодателят придобива вещта от третото лице, то при обратния лизинг
такава пазарна регулация въобще отсъствала, като достатъчно било лизинговата
вещ да бъде продадена от бъдещия лизингополучател на цена, равностойна само на
необходимия за момента кредит. На практика в чл.1 от договора за лизинг било
постигнато съглашение, с което предварително се уговаряло в случай на
неизпълнение или на неточно такова лизингодателят да остане собственик на
недвижимия имот, който имот му е бил продаден като обезпечение на вземанията по
лизинговия договор с нотариален акт №111 от 26.062008г. Горното съглашение
представлявало, различен от предвидения в закона начин на удовлетворяване на
кредитора.
Недействителността по
чл.152 ЗЗД се отнасяла до съглашения, чрез които предварително се урежда
отговорността за неизпълнение на евентуално неизправния длъжник, като вземането
се обезпечава чрез прехвърляне право на собственост върху вещ и кредиторът
придобивал привилегия на заложен такъв, но без риск от неудовлетворяване при
осребряване на заложената /ипотекираната/ вещ. Хипотезата предпоставяла
наличието на неизискуемо задължение, като резултатът от евентуалното му
неизпълнение е предварително уговорено прехвърляне от длъжника на кредитора на
правото на собственост. Пазарната стойност, която правото на собственост би
имало към бъдещия момент на неизпълнението била все още неизвестна, като същата
би могла да бъде съответно по-висока или по-ниска в интерес на длъжника или на
кредитора. Недействителността по чл.152 ЗЗД на общо основание /чл.288 ТЗ/ се
отнасяла и до търговските сделки. Във връзка с казаното са развити съображения,
че поначало позволената по смисъла на чл.333 ТЗ търговска продажба с уговорено
обратно изкупуване, когато е част от съглашение за предварително обезпечаване
на вземане чрез прехвърляне право на собственост върху вещ следва да се счита
за нищожна на основание чл.152 ЗЗД вр.чл.288 ТЗ. В настоящия случай не било
приложимо и изключението не чл.26 ал.4 ЗЗД.
Изтъква се още в исковата
молба, че в постоянната съдебна практика се приемало, че договорът за
покупко-продажба на имот, прикриващ съглашение за обезпечаване на договор за
заем е нищожен като симулативен, а самото съглашение е нищожно на основание
чл.152 ЗЗД, поради което и няма вещно-прехвърлително действие. В този смисъл
противоречието на процесния договор за лизинг с чл.152 ЗЗД е обусловило както
собствената му нищожност, така и нищожността на нотариалния акт за
покупко-продажба от 26.08.2008г. Казаното предпоставяло недействителност на
сключения договор за покупко-продажба на недвижимия имот на 12.01.2017г. между „И
Ар Би Лизинг“ЕАД и „България хотел мениджмънт“ ЕООД, който договор не бил
породил вещнотранслативния си ефект, правото на собственост не било
прехвърлено, защото праводателят по сделката не го е притежавал.
Представени са писмени
доказателства.
Ответникът „България хотел
мениджмънт“ АД е направил възражения за местна неподсъдност на производството,
нередовност на исковата молба и недопустимост на заявените претенции, поради
липса на правен интерес. Оспорват се всички, заявени от ищеца претенции, които
според този ответник са неоснователни. Във връзка с исковете за прогласяване нищожността
на договора за лизинг и договора за покупко-продажба от 26.06.2008г. на
основание чл.26 ал.1 предл.1 вр. чл.152 ЗЗД е изразена позиция, че наведените
от ищеца твърдения са неверни, а направените правни изводи неправилни, като не обосноват твърдения
фактически състав на нищожност. Обратният лизинг независимо от обстоятелството,
че нямал изрична правна уредба във вътрешното ни законодателство, съвсем не
представлявал непозволен договор, тъй като не бил в противоречие с императивна
правна норма. Правната сделка по обратен лизинг имала своята правна уредба в
нормите на международното право- Конвенцията на UNIDRIOT за международния финансов лизинг от Отава 1988г., Международния счетоводен
стандарт, както и в норми на вътрешното ни право- Национални счетоводни
стандарти приети с приложение към чл.1 на ПМС №65/25.03.1998г. Заявява се по
този повод, че нормата на чл.152 ЗЗД не се прилагала автоматично относно
търговци, каквито били страните и на следващо място продажбата с уговорка за
обратно изкупуване била действителна, при наличието на останалите предпоставки
по чл.333 ТЗ. В отношенията между търговци било допустимо да се уговаря
продажба с опция за обратно изкупуване, поради което и нямало пречка подобен
краен резултат да се постигне чрез договор за обратен лизинг, съдържащ
възможност за обратно придобиване на вещта от лизингополучателя-продавач по
договора за продажба. Възраженията, че лизингодателят се удовлетворявал по различен от посочения в закона начин по
смисъла на чл.152 ЗЗД, защото предварително е получил собствеността върху вещта
нямали отношение към действителността на договора за лизинг. Това било така,
тъй като собствеността била придобита не по силата на последния договор, а по
силата на договора за продажба, сключен в предписаната от закона форма. Нотариалният акт не страдал от никакви пороци,
още повече, че следвало да се държи сметка за факта, че той не препращал към
договора за лизинг, поради което и нямало как да бъде свързван с него. Уговорка
за обратно изкупуване в договора за продажба отсъствала. В договора за лизинг
пък отсъствал текст, в който предварително да е уговорен начин на
удовлетворяване на лизингодателя, който да е различен от следващото му се по
закон.
Във връзка с евентуално
заявените претенции за нищожност на договора за лизинг и договора за
покупко-продажба, поради това че са привидни сделки се сочи, че относителна
симулация в случая не е налице, но дори да се приеме, че такава съществува като
последица следвало да се приложат правилата за прикритото съглашение, ако
същото отговаряло на условията за действителност. Според ответника, тъй като
твърденията за нищожност на симулативната сделка били съчетани с признания за
наличие на скрито съглашение между страните трябвало да се счита, че съдът е
сезиран включително и с искане по чл.17 ал.1 ЗЗД.В тежест на ищеца било обаче
да установи, че страните са желали правните последици на прикритата сделка.
Ищецът не представял обратно писмо, нито твърдял изгубването или унищожаването
му, поради което и тези две претенции се явявали неоснователни.
По отношение на
последната, заявена в условията на евентуалност претенция за прогласяване
недействителност на договора за покупко-продажба на процесния имот от 2017г. са
изразени съображения, че ако съдът приеме наличието на привиден договор и
основания за неговата нищожност, то ответникът би бил в положението на трето
добросъвестно лице по смисъла на чл.17 ал.2 ЗЗД, което пък водело до формиране
на извод за отхвърляне на горната претенция. „България хотел мениджмънт“АД, освен
това придобило собствеността на недвижимия имот и посредством изтекла в негова
полза придобивна давност, след присъединяване на неговото владение към това на
праводателя му-лизинговото дружество.
Изложени са и съображения
за злоупотреба с право от страна на ищеца.
В подадения отговор
ответникът „М Лизинг“ЕАД излага възражения за местна неподсъдност на спора,
нередовност на исковата молба и недопустимост на предявените претенции от
ищеца. Заявява позиция, че предявените искове представлявали опит да заобиколи
настъпили по отношение на него процесуални преклузии, като в тази връзка са
цитирани други, водени между страните производства, в които ищецът не бил
направил възражения за нищожност на договорите. Възраженията за нищожност,
основаващи се на факти, за които съдът на бил длъжен да следи служебно се
преклудирали с изтичане на срока по чл.133 вр. чл.131 ГПК.
По основателността на
исковете и във връзка с претенциите за нищожност на договорите за лизинг и за
продажба на имота се сочи на първо място, че така нареченият обратен лизинг бил
уреден в Регламент №1126/2008г. на Комисията от 03.11.2008г. за приемане на
някой международни счетоводни стандарти. Правото на ЕС имало предимство пред
вътрешното право, като регламентите били пряко приложими. Съгласно чл.58 от МСС
№17 сделката за продажба с обратен лизинг била свързана с продажбата на актив и
обратното наемане на същия актив, а в чл.60 от МСС №17 се посочвало, че такава
сделка е средство за предоставяне на финансиране от лизингодателя на
лизингополучателя. Договорът за обратен лизинг бил уреден и в Националните
счетоводни стандарти, приети с постановление на МС №46 от 2005г., като
вътрешната уредба била изцяло синхронизирана с тази на ЕС. Освен това тъй като
договорите за лизинг били в съответствие с принципа на договорната свобода
трябвало да се приеме, че освен изрично уредените в ТЗ видове лизинг
съществували и други техни разновидности, включително договор за обратен
лизинг, като в този случай приложение следвало да намери търговския обичай.
Налице била съдебна
практика съгласно, която договорът за обратен лизинг не противоречал на
българското право и представлявал действителна правна сделка. Цитирани са в
тази връзка решение №521 от 02.06.2010г. на САС по гр.д.№2655/2009г.,
определение №1030 от 20.09.2011г. на ВКС по гр.д.№1541/10г.,III г.о., решение от 16.11.2003г. по ВАД №15/2003г. на АС при БТПП.
Процесният договор
представлявал типична сделка по обратен финансов лизинг, като страните по него
имали намерение и изявили воля да се обвържат от неговите последици. И двете
страни считали, че лизинговият актив е собственост на лизингодателя и го
третирали като такъв, а не като обезпечение, от което последният би се
удовлетворил при неизпълнение. Цитирани са текстове от общите условия, от
прочита на които, според ответника се
извеждал горния извод. В договора за лизинг изрично се уговаряли условията, при
които лизингополучателят имал право да придобие актива, като в случай на коректно
изпълнение на задълженията му лизингодателят бил длъжен да прехвърли резултата
върху актива. Лизингодателят следвало да предаде обекта на лизинга като този му
ангажимент бил изпълнен в рамките на уговорения срок- в конкретния случай в
деня на подписване на нотариалния акт, като тази констатация била отразена в
същия документ. Лизингополучателят имал задълженията на наемател- да заплаща
лизингови вноски, да пази актива и да заплаща разходите, свързани с ползването
и поддържането на вещта, включително рискът от погиване на същата бил в негова тежест.
От
анализа съдържанието на нотариалния акт също не можело да се изведе
противоречие с нормата на чл.152 ЗЗД, тъй като в него липсвало препращане към
договора за лизинг. Правото на собственост на лизингодателя върху лизинговия
актив било безусловно и не зависило от
изпълнението или неизпълнението на задълженията на лизингополучателя.
Неоснователни били и
претенциите за относителна симулация на договора за лизинг и нотариалния акт от
26.06.2008г. Договорите за заем и обратен лизинг се отличавали освен по
предмета и по целта им, с която страните се съгласявали. Доказателства за това,
че страните са имали вътрешна воля и нагласа да не възникнат типичните за
лизинговата сделка последици отсъствали, липсвал и документ /обратно писмо/,
установяващ наличието на такова.
Предвид изложените
аргументи за неоснователност на исковете за прогласяване нищожността на двете
сделки на отхвърляне подлежала и последната претенция за нищожност на
нотариалния акт, който легитимирал като собственик праводателя на „България
Хотел Мениджмънт“АД. Излагат се също така съображения, че евентуалното
уважаване на горната претенция за прогласяване нищожността на първата продажба
не би довела като последици до нищожност на последващата такава, тъй като дори
същата да е извършена от несобственик договорът ще е действителен, но няма да
породи вещноправния си ефект.
В постъпилата по делото
допълнителна искова молба ищецът взема отношение по изложените от ответниците
доводи за нередовност на исковата молба и недопустимост на претенциите.
Мотивирана е подробно позиция, според която правната форма на обратния лизинг
не следва да се счита уредена нито в Регламент №1126/2008г. на Комисията от
03.11.2008г., нито в Международните счетоводни стандарти, като в настоящото
производство трябва да се съобрази националната правна уредба и разпоредбите на
ЗЗД и ТЗ. Изразено е становище, че
посочения по-горе регламент и МСС №17 е произвел действието си от 03.11.2008г.,
а процесните сделки са сключени през месец март 2008г. Същият регламент към
настоящия момент бил изменен с Регламент 2017/ 1986 на Комисията от
31.10.2017г., като е приет нов международен стандарт за финансово отчитане 16
Лизинг, действащ в България от 01.01.2019г., което означавало, че първият от
цитираните регламенти не е имал действие и към датата на подаване на исковата
молба. Според ищеца, при направения от
него анализ на действащите в периода на сключване на атакуваните сделки
счетоводни стандарти, се следвал извод за приложение на съответния материален
закон, като такива материални норми не се съдържали в регламент или счетоводен
стандарт.
Излага се освен това, че
на 25.06.2008г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД -в качеството и на
доверителна банка, И Еф Джи Лизинг България“АД в качеството на купувач,
„Еврокапитал- България“ЕАД в качеството на продавач и „Петрол Холдинг“АД в
качеството му на кредитополучател бил сключен договор за откриване на специална
доверителна сметка. По силата на горното съглашение страните приели, че „И Еф
Джи Лизинг България“АД и „Еврокапитал- България“ЕАД ще сключат договор за
закупуване на процесната хотелска сграда, както и че сумата от продажбата на
имота ще се преведе от посочената по-горе кредитна институция за частично
погасяване на задължението на „Петрол Холдинг“АД по договор за банков кредит от
17.10.2007г. По същия договор за банков кредит дружеството-ищец се явявало
ипотекарен длъжник, като обезпечавало вземането на кредитодателя „Юробанк И Еф
Джи България“ с учредената върху имота /хотел България/ипотека. Този договор за
ескроу сметка представлявал своеобразно обратно писмо и обосновавал
симулативността на оспорените по делото две сделки- договор за лизинг и за
покупко-продажба от 25.06.2008г. От същия документ ставало ясно, че ищецът е
ипотекарен длъжник по договора за банков кредит, като впоследствие тази правна
конструкция била преоформена в договор за лизинг.
Според ищеца отделно
основание за уважаване на претенцията за недействителност на нотариалния акт от
12.01.2017г. била липсата на добросъвестност
у втория ответник, който знаел за привидното съглашение, обективирано в
договора за лизинг и за покупко-продажба от 25.06.2008г.
В допълнителния отговор на
допълнителната искова молба „България Хотел Мениджмънт“АД поддържа направените
възражения за нередовност на исковата молба и недопустимост на исковите
претенции, предвид липсата на правен интерес от предявяване на същите.
Потвърждава отново изразеното становище в подкрепа на позицията, че договорът
за обратен лизинг, въпреки че няма изрична правна уредба във вътрешното ни
право, категорично не е непозволен договор, тъй като не е в противоречие с
императивна правна норма. Тази правна сделка имала своята уредба в нормите на
Конвенцията за международния финансов лизинг от Отава-1988г. и в Международния
счетоводен стандарт, в цитираните регламенти 1725/2003г. и №1126/2008г. на
Комисията, както и в Националните счетоводни стандарти, приети с приложение към
чл.1 на ПМС №65/25.03.1998г., заменено впоследствие с ПМС №46/21.03.2005г. Нито
в българската, нито в международната уредба на лизинга се съдържали норми,
които забранявали или ограничавали приложението на обратния лизинг.
Заявено е също така, че представеният от ищеца
договор за откриване на специална доверителна сметка, по който ответникът не
бил страна няма как да обоснове симулативност на оспорените договори.
Категорично не се споделяла тезата, че този договор играел ролята на обратно
писмо, тъй като следвало да представлява нарочен документ, който е съставен да
служи като доказателство за разкриване съдържанието на един прикрит договор и в
него изрично се посочи, че съгласието за сключване на договорите не е истинско,
а е привидно. Цитирана е съдебна практика в тази връзка. Отново се заявява, че
в случай на положително произнасяне по претенцията за симулация, то ответникът
би бил в положението на трето добросъвестно лице по смисъла на чл.17 ал.2 ЗЗД.
Поддържат се и направените в отговора възражения за злоупотреба с право от
страна на ищеца, предвид обстоятелството, че били налице множество изявления от
страна на „Еврокапитал- България“ЕАД, в които последният е признал наличието на
валидни и обвързващи страните договорни отношения.
Ответникът „М Лиздинг“ЕАД
също е депозирало допълнителен отговор, в който се поддържат изложените
аргументи за нередовност на исковата молба, включително поради обстоятелството,
че допълнителната такава е подписана от синдика и изпълнителния директор на
ищеца, както и за недопустимост на предявените искове.
Изброени са нормативните
актове, с които според ответника е бил обвързан процесния договор за лизинг,
като се поддържа становище, че същият е сключен в съответствие с принципа на
договорната свобода и не противоречи на повелителна правна норма.
Противопоставя се на твърдението на ищеца, че представеният от него договор за
откриване на специална доверителна сметка представлявал обратно писмо. Горният
документ следвало да съдържа писмени изявления на страните, недвусмислено
разкриващи симулацията на явната сделка и действителната им воля. Този договор,
според ответника, потвърждавал волята на страните да сключат именно договор за
обратен лизинг с предмет недвижимия имот. Като титуляр на вземането за цената
ищецът се бил възползвал от правото си да делегира плащането на същата в полза
на посочено от него лице. Финансовата институция при сделката по обратен лизинг
била различна от тази по договор за кредит от 17.10.2007г., като твърдението за
симулативност се явявало напълно неоснователно, а исковете за нищожност на
сделките поради симулация били неоснователни и недоказани.
Претенциите имат правното си основание в чл.26 ал.1 предл.1-во вр.
чл.152 ЗЗД, чл.26
ал.2 предл. пето ЗЗД, като последната претенция следва да се счита предявена по
чл.26 ЗЗД срещу двамата ответници.
Относно въведените искания по
доказателствата:
Представените от страните писмени
доказателства, съдът намира за относими към предмета на делото, тъй като
посредством тях се заявява, че ще се установява наличието на посочените по-горе
факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не
поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяване на тези
обстоятелства, а без събирането им и
преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа
обстановка.
По доказателствената
тежест:
Ищецът носи тежестта да установи при условията на
пълно доказване, че преди или заедно с възникването на правата и задълженията
на страните по двата договора/за лизинг и покупко-продажба/ е постигнато съгласие в случай
на неизпълнение кредиторът да стане собственик
на процесната вещ или да бъде удовлетворен по
различен начин от този, който е предвиден в закона, както и че същите са сключени с цел да бъдат прикрити други сделки-договор за заем и
обезпечение по договор за заем, както и твърденията си, че договорът за покупко-продажба на недвижимия имот от
12.01.2017г. е недействителен, тъй като продажбата е извършена от несобственик
и не е породила вещнотранслативния си ефект.
Ответниците следва да докажат възраженията си, че
атакуваните сделки са породили своите правни последици, включително и
направеното такова за изтекла в полза на втория ответник придобивна давност.
На ищеца също така следва да се укаже да прецизира
петитума по третия и четвъртия си иск като в седмичен срок уточни обявяване на нищожността на
договора за покупко-продажба, материализиран в процесния нотариален акт ли иска или заявява нищожност на самия нотариален акт.
Мотивиран от горното, на основание чл.374, вр.
чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 14.10.2020
от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА представените от страните при предварителната
размяна на книжа писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца в седмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение да прецизира петитума по третия и четвъртия
иск като уточни
обявяване на нищожността на договора за покупко-продажба, материализиран в
процесния нотариален акт ли иска или заявява нищожност на самия нотариален акт.
ДА СЕ
ВРЪЧАТ на страните преписи от
настоящото определение, а на ищеца и преписи от подадените допълнителни
отговори на исковата молба.
СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по делото съобразно
мотивната част на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.
Съдия: