№ 122
гр. Варна, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20233000500109 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
пълномощника на К. Б. Ш. от гр.Варна срещу решение № 1686/29.12.2022 г.
по гр.д.№ 3052/2021 г. на Окръжен съд - Варна, с което са отхвърлени
исковете й, предявени срещу Б. В. Ш., при участието на трето лице-помагач Е.
Д. Г. за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба, подробно
описан в диспозитива на решението, основани на твърдения, че прикрива
договор за дарение, евентуално – продажба, за които липсва форма, на
основание чл.26, ал.2, предл. 3 и 5 от ЗЗД, евентуално – за липса на форма, за
която само ищцата е знаела – на основание чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД.
Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за
отмяна и за уважаване на исковите претенции.
Въззиваемият Б. Ш. изразява становище за основателност на
въззивната жалба.
В подаден писмен отговор и в съдебно заседание, пълномощникът
на третото лице-помагач Е. Д. Г. оспорва въззивната жалба и изразява
становище за правилност на обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема
1
следното:
Предявени са искове от К. Б. Ш. срещу Б. В. Ш., при участието на
третото лице-помагач Е. Д. Г., за прогласяване нищожността на договор за
доброволна делба от 11.04.2005 г., вписан на * г., т. *, № *, вх. рег.* в СВп.-
Варна на недвижим имот, представляващ: ПИ ид.10135.2526.1695 с площ от
657 кв.м. и ПИ ид.10135.2526.1694 с площ 597 кв.м., находящ се в гр.Варна,
м-ст "* *", ул."* *-* *" № *, основани на твърдения, че прикрива договор за
дарение, евентуално за продажба, за които липсва форма, по чл.26, ал.2,
предложения трето и пето от ЗЗД.
Ответникът признава исковете, но твърди, че при сключването на
договора не е знаел, че имотът е личен на ищцата и узнал този факт през 2017
г.
Третото лице-помагач оспорва исковете.
В исковата молба се твърди нищожност на договор за доброволна
делба поради липса на форма. Ищцата твърди, че двете страни по договора са
знаели за липсата на съсобственост, поради което искът е за нищожност
поради привидност на делбата и липса на форма на прикрития
прехвърлителен договор. При доказаност на знание само от едната страна, би
следвало искането да бъде разгледано като евентуално и на това основание,
като ищцата следва да установи, че е била единствен собственик на процесния
имот.
Не се спори между страните, установява се от приложените
писмени доказателства, че с нотариален акт № 122/29.12.1977 г. ищцата е
призната за собственик по наследяване на 1/2 ид.ч. от лозе, цялото с площ
1000 кв.м в м."*" № *, заедно с 1/2 ид. част от построената в него вила и от
трайните насаждения.
С решение от 20.06.1989 г. по гр.д.№ 3826/1986 г. на ВРС, ХII-ти
състав, в дял на ищцата е поставен целият имот на стойност 4328 лв., като за
уравнение на дяловете, тя е осъдена да заплати на другата съделителка 2164
лв. Безспорно е, че на 21.08.1989 г. дължимата сума за уравнение на дяловете
в размер на 2047.50 лв. /след извършено прихващане/, е изплатена изцяло.
Относно средствата, с които е извършено заплащането на сумата
за уравнение на дяловете е приложено решение от 21.11.1984 г. по гр.д.№
3554/1982 г. на ВРС, с което е допуснато да бъде изнесен на публична продан
втори жилищен етаж в описаната сграда, на стойност 40386.75 лв., като
ищцата е имала право на 1/12 част и е получила сумата от 3365.58 лв.
Показанията на свидетелката Д. Ст. установяват, че през 1984 г.
ищцата й споделила, че е изтеглила заем 3000 лв., за да наплати дела на леля
си. Макар и не съвсем последователни, тези показания, съпоставени със
значителния размер на получената от продажбата на жилищния етаж сума,
обосновават извода, че уравнението на дяловете е заплатено изцяло с лични
на ищцата средства, а имотът в м."*" не е станал част съпружеската
2
имуществена общност.
Безспорно е, че В. Ш. е починал на * г. и е оставил за наследници
ищцата – съпруга и ответника – син.
Приложен като доказателство е съставен на 06.11.2002 г. нот. акт
№ 117, том VI, рег. № 12014, дело № 894/2002 г. на ВН № 194 за собственост
върху 428 кв.м ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 1428 кв. м,
съставляващо парцел № ХVI-1547 кв. *, придобито от ищцата по давност.
Следователно, целият имот е придобит от ищцата по наследяване и съдебна
делба.
На 11.04.2005 г. е сключен процесният договор за доброволна
делба, чрез който ищцата е получила дял първи - поземлен имот с площ 633
кв.м., а ответникът – дял втори - поземлен имот с площ 802 кв.м. За уравнение
на дяловете ответникът се е задължил да заплати на ищцата сумата 40000 лв.,
от които ищцата е заявила, че е получила 15000 лв., а остатъкът от 25000 лв. е
следвало да бъде заплатен след кредит. Ищцата твърди, че страните са
сключили договор за делба, за да спестят такси и разноски, но желанието й е
било да прехвърли на сина си реална част от имота, описана като дял втори.
Ответникът оспорва към момента на сключване на договора за доброволна
делба да е знаел, че имотът не е съсобствен и твърди, че едва през 2017 г. е
узнал този факт, но независимо, дали като съделител или като приобретател
по прехвърлителен договор, той е искал да получи същата част.
Следователно, исковете за нищожност, поради привидност и
липса на форма на прикрития прехвърлителен договор, са неоснователни.
По правото на ищцата да се позове на липсата на форма по втория
иск:
Страната не може да се позовава на липса на форма, ако от
поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението, изхождайки от правния принцип, че никой не може да черпи
права от собственото си неправомерно поведение.
Знанието на ищцата, че не съществува съсобственост и
сключването на договор за делба, въпреки това, е неправомерно поведение и
тя не може да извлече от него правото да се позове на нищожност, поради
което искът за нищожност, поради липса на форма, е неоснователен.
Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено, поради което Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1686/29.12.2022 г. по гр.д.№
3052/2021 г. на Окръжен съд – Варна.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в
3
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4