РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Разград, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
Петя П. Колева
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Петя П. Колева Въззивно гражданско дело №
20253300500292 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 112 от 21.02.2025 г., постановено по гр. дело №
20243330100689 по описа за 2024 година на РС – Разград са отхвърлени
предявените от „ТУАНА КОМЕРС“ ЕООД, с ЕИК ********* против
Областния управител на Област Разград кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване
съществуването на валидни облигационни правоотношения между страните,
основани на договори за наем с №************ г., за отдаване под наем на
самостоятелен обект - публична държавна собственост, с предназначение „за
търговска дейност“, с идентификатор № ************, с № ************ г.
за отдаване под наем на самостоятелен обект - публична държавна
собственост, с предназначение „за търговска дейност“, с идентификатор №
************** и с № ********** г., за отдаване под наем на самостоятелен
обект - публична държавна собственост, с предназначение „за търговска
1
дейност“, с идентификатор № **************, като неоснователни. Ищецът в
първоинстанционното производство е осъден да заплати на Областния
управител на Област Разград сторените по делото разноски.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ищеца „ТУАНА КОМЕРС“ ЕООД. Жалбоподателят
поддържа, че решението на районния съд е незаконосъобразно и
необосновано, като не са обсъдени всички релевантни твърдения на страните.
Сочи, че не е било спорно между страните наличието на сключени срочни
договори за наем с продължителност десет години, като необсъден от първата
инстанция е останал въпросът дали възникването на наемно правоотношение
по трите договора е свързано с осъществяване на сложен фактически състав,
включващ изразено от страните съгласие за обвързване и административен
елемент – заповед на областния управител, като е подчертано, че в случая не е
била налице възможност за индивидуално договаряне на условията и
свободно изразяване на воля от една от страните по договорите. Сочи, че е
останал неразрешен основният спорен по делото въпрос относно срока на
сключените договори за наем, като е недопустимо същите да бъдат
квалифицирани едновременно като срочни и като безсрочни. Наведени са
доводи, че не е изследвано каква е била действителната воля на страните при
сключването на договорите. Жалбоподателят сочи, че е необоснован изводът в
първоинстанционното решение, че не е имало възможност за връщане на
извършените в продължение на половин година плащания на наемни вноски.
Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове
– уважени, като претендира присъждане на сторените в двете инстанции
разноски.
Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна, като споделя
изводите на първоинстанционния съд, за което са изложени подробни
съображения. Моли съда да потвърди обжалваното решение и да му присъди
сторените разноски в настоящото производство.
Окръжен съд – Разград, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложената по делото тръжна документация относно
2
откритата и проведена тръжна процедура с тайно наддаване за отдаване под
наем на три самостоятелни обекта с идентификатори № ************, №
************** и № **************, представляващи имоти публична
държавна собственост, е проведен търг с тайно наддаване по реда на ЗДС и
ППЗДС. Търгът е открит със Заповед № ДС-16-006/30.10.2020 г. на Областен
управител на Област Разград, в която се определят имотите или частите от тях,
които ще се предоставят под наем, и за какъв срок; първоначалната наемна
цена; предназначението на имотите или частите от тях; видът на търга; датата,
мястото и часа за провеждане на търга; други специфични условия. Видно от
тръжните условия и приложенията към тях – проект на договор и декларация
за запознаване с тръжната документация и с условията на проекта на договор,
наемодателят „ТУАНА КОМЕРС“ ЕООД се е запознал с документите и е
изразил съгласие с тяхното съдържание.
По делото са приобщени Договор № ************ г., Договор №
************ г. и Договор № ************** г. между ищеца „ТУАНА
КОМЕРС“ ЕООД и Областна администрация Разград, от които е видно, че са
възникнали наемни правоотношения за отдаване под наем на три броя
самостоятелни обекти – публична държавна собственост, находящи се на
адрес гр. *****, бул. ***, с предназначение „за търговска дейност“, с
кадастрални данни както следва: СОС № ************ с площ 45 кв.м., СОС
№ ************** с площ 155 кв.м. и СОС № ************** с площ 89,47
кв.м. Съгласно чл. 2 от договорите, същите се сключват за срок от 10 (десет)
години, считано от датата на подписването, като в чл. 21, ал. 7 от същите е
уговорено, че договорите за наем могат да се прекратят с едномесечно
предизвестие на всяка една от страните по договора.
Представена е нотариална покана от Областна администрация Разград
до „ТУАНА КОМЕРС“ ЕООД, отправена чрез нотариус Р. И. с рег. **** на НК,
с която наемодателят упражнява уговореното между страните по договорите
право на едностранно прекратяване на договорите за наем на недвижими
имоти – публична държавна собственост с едномесечно предизвестие,
отправено от едната от страните. Поканата е получена на 14.11.2023 г. от М.
С., в качеството му на управител на „ТУАНА КОМЕРС“ ЕООД.
По делото е приобщена Заповед ДС-20-1 от 30.01.2024г. на областния
управител на гр. Разград, с която е наредено да се изземат от „ТУАНА
3
КОМЕРС“ ЕООД части от недвижим имот публична държавна собственост,
представляващи СОС № ************, СОС № ************** и СОС №
**************, чието предварително изпълнение е спряно с Определение №
118 от 09.02.2024 г. на Административен съд – Разград по адм. дело 32/2024 г.,
което е потвърдено с определение № 4485 от 10.04.2024г. на ВАС.
От заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че за периода м.12.2023 г. – м.05.2024 г. уговорената наемна цена
по процесните договори е била редовно нареждана от ищеца и ежемесечно е
постъпвала в приход по транзитна сметка на ответника. Сумите не са били
връщани преди 15.05.2024 г., като е описан редът за възстановяване на сумите
на наредителя.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав счита, че в случая не са налице всички
изискуеми от закона абсолютни процесуални предпоставки за предявяване на
установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, поради което решението на
първоинстанционния съд е постановено в хода на недопустим процес, като
същото следва да бъде обезсилено.
Предявени са за разглеждане положителни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с които се иска да се признае за
установено, че между страните съществуват действащи наемни
правоотношения по три договора за наем, обективирани в договори с
№************ г., с № ************ г. и с № ********** г. Съгласно
разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, когато има интерес от това. Наличието на правен интерес като
абсолютна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск се
преценява с оглед естеството на накърненото материално право и
съответствието между характера на неговото нарушение и вида на търсената с
иска защита. Правният интерес от предявяване на установителни искове се
извежда във всяка конкретна хипотеза с оглед наведените с исковата молба
факти и доводи на ищеца, като обосноваването на същия е предпоставено от
наличието на едно несигурно право, т.е. когато съществува спор между
4
страните за неговото наличие или липса. Именно този спор обуславя интереса
на ищеца да внесе яснота в отношенията с насрещната страна, като установи
със сила на присъденото нещо съществуването или несъществуването на
дадена правна връзка. С влизане в сила на решението несигурността по
отношение на спорното право ще бъде отстранена. В процесния случай между
страните не съществува спор, видно от събраните по делото доказателства, в
това число и от изявленията на страните, вкл. и пред въззивната инстанция, че
процесните договори за наем са сключени и са били надлежно изпълнявани за
определен период от време. Спорът се концентрира върху това дали
облигационната връзка между страните е надлежно прекратена и съществува
ли наемно правоотношение между ищеца и ответника. Прекратяването на
съществуваща между страните правна връзка с едностранно волеизявление от
едната страна не подлежи на самостоятелно установяване по исков ред, а
единствено на инцидентен съдебен контрол, като преюдициален въпрос, по
повод на предявен иск за защита на материалното право на страната, засегната
от евентуалното прекратяване. Този извод е обоснован с аргумент от
установения в нормата на чл. 9 ЗЗД принцип на автономия волята на
гражданскоправните субекти и от липсата на общо правомощие на съда да
администрира гражданските правоотношения, вкл. и чрез игнориране
действието на направените от тях волеизявления, извън случаите, при които
законът не допуска те изначално да породят защитими от правния ред правни
последици (напр. при нищожност, чието самостоятелно установяване по
искове ред е допустимо на изчерпателно предвидените в закона основания).
Евентуално позитивно решение по иск за съществуване на правоотношението
по прекратен договор, включително и поради липсата на материалноправните
предпоставки за това, би имало ефекта на своеобразно саниране на
прекъснатата с волеизявлението на една от страните облигационна връзка,
независимо дали тя е „правилно“, т.е. материално законосъобразно, или
неправилно прекратена. В този смисъл е практиката на Върховния касационен
съд, обективирана в решение № 127 от 29.10.2010 г. по т. д. № 20/2010 г. на
ВКС, Т. К., І т. о. и решение № 13 от 30.01.2019 г. по гр. д. № 1806/2018 г. на
ВКС, Г. К., в определение № 535 от 18.07.2013 г. по ч. т. д. № 2472/2013 г. на
ВКС, Т. К., І т. о., определение № 458 от 11.06.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1270/2018 г., III г. о., ГК, определение № 478 от 26.06.2023 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 349/2023 г., I т. о., ТК. и др. Правото да се прекрати съществуваща
5
облигационна връзка принадлежи на страните по договора и се упражнява по
предвидения в закона ред и начин, съдебно или извънсъдебно, в зависимост от
естеството на договора.
Основанията, изложени в исковата молба, не са от естество да
обосновават правния интерес на ищеца от установяване по исков ред дали
облигационните правоотношения между страните съществуват, или не, което
имплицитно би съдържало отговор на въпроса дали правоотношенията между
страните са надлежно прекратени, или не. Изводът за недопустимост на
исковете е обусловен и от поддържаното в горецитираната практика
разбиране, че защитата срещу едностранно извършено прекратяване на
договор не може да се осъществи посредством предявяване на установителен
иск за съществуване на правоотношението, като незасегнато, поради липса на
материални предпоставки за това, а би могло да се осъществи посредством
осъдителни искове по чл. 82 ЗЗД с предмет притезателните права с
репаративен характер, които произтичат от това. Става дума за различни по
естеството си материални права, чиято защита се осъществява с различни по
своя вид и правни последици искове, а не за едно и също право, изборът на
способите за защитата на които е предоставен на дискрецията на ищеца. За
пълнота следва да се обърне внимание, че принципното разрешение, дадено в
т. 2 от ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е
неприложимо за настоящия случай, тъй като се отнася до обосноваване на
правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други
вещни права, въпреки че ищецът разполага с осъдителен иск в защита на
своите права. В процесния случай предявените искове са за установяване
съществуването на наемни правоотношения между страните и не
представляват предявени искове за собственост.
Настоящият съдебен състав счита, че следва да се обърне внимание и
на факта, че с обжалваното решение е прието, че исковата молба е подадена
срещу Областния управител на обл. Разград, с административен адрес: гр.
Разград, бул. „Бели Лом“ № 37А, а не срещу Областна администрация Разград
с БУЛСТАТ *********, с което лице са сключени процесните договори за
наем. Областните управители не разполагат с необходимата правосубектност,
позволяваща им да участват самостоятелно, в това им качество, в граждански
правоотношения. Областният управител на съответната област може да
участва като страна в гражданския процес, но само в качеството си на
6
представител на Областната администрация, съответно на държавата, при
надлежно упълномощаване за последната - арг. от чл. 27, ал. 1 и сл. ГПК вр. с
чл. 26 ГПК (в този смисъл Решение № 60151 от 15.06.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 3877/2020 г., III г. о., ГК). Първоинстанционният съд е дължал даване на
указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи
постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора, в случай че и
останалите процесуални предпоставки са налице. В процесния случай, като се
имат предвид горните констатации по отношение на допустимостта на
предявените установителни искове, въззивният съд счита, че е безпредметно
да остави исковата молба без движение за отстраняване на посочената
нередовност.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че
постановеното решение е недопустимо и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК
следва да бъде обезсилено, а производството по предявените установителни
искове - прекратено.
Сторените и претендирани в настоящото производство разноски от
въззиваемия, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, следва
да бъдат възложени на въззивника „ТУАНА КОМЕРС“ ЕООД. Направените от
въззиваемия в настоящото производство съдебни разноски възлизат на 3600
лв. адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната, за
което са представени доказателства за заплащане. Предвид наличието на
предявени три кумулативно обективно съединени иска и съобразно
изразеното в открито съдебно заседание становище на процесуалния
представител на въззиваемия, съдът възприема, че определеното и заплатено
адвокатско възнаграждение по всеки един от тях е в размер на 1200 лв. При
определяне на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде взето
предвид своевременно наведеното от въззивника възражение за прекомерност
по чл. 78, ал. 5 ГПК, като бъде извършена преценка относно действителната
правна и фактическа сложност на производството, и бъдат взети предвид
конкретните извършени от процесуалния представител на страната
процесуални действия. Съдът намира за основателно направеното от
процесуалния представител на „ТУАНА КОМЕРС“ ЕООД възражение за
прекомерност съобразно правната и фактическа сложност на производството,
вида и характера на извършените от представителя действия, както и
7
обстоятелството, че разглеждането на делото е приключило в едно съдебно
заседание, без ангажиране на нови доказателства. Съгласно възприетото в
практиката на СЕС с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС
виждане член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС,
когато съдът уважи направено възражение за прекомерност, същият може да
слезе под определените с наредбата, уреждаща размерите на
възнагражденията за адвокатска работа.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да определи
адвокатското възнаграждение, което следва да бъде възложено в тежест на
въззивника, в размер на 600 лева по всеки един предявен иск, общо в размер
на 1800 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 112 от 21.02.2025 г., постановено по гр. дело
№ 20243330100689 по описа за 2024 година на РС – Разград и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК „ТУАНА КОМЕРС“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. Мидия
№ 6Б, да заплати на Областна администрация, БУЛСТАТ: *********, с
административен адрес: гр. Разград, бул. „Бели Лом" № 37А, представлявана
от Областния управител на Област Разград, направените разноски във
въззивното производство в размер на 1800 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8