№ 57
гр. Бургас, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело №
20252001000099 по описа за 2025 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 111/ 16.04.2025 г., постановено по т.д. № 367/ 2024 г. по
описа на Окръжен съд Бургас е осъдено „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1036, район Оборище, ул.
„Московска“ № 19, представлявано от Сл. Л. Сл., Б. Ф. Ст., Д. Н. Н.-Илч., Т.
Х.-К., Д. Ив. Д., М. Р. К. и Цв. Н. Д., всеки двама измежду главния
изпълнителен директор, изпълнителните директори и прокуристи, да заплати
на К. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Ю.“ № 3, сумата от
51 088 лв., получена без основание, вследствие проведена публична продан
върху ½ ид.ч. от имоти на ищеца по изп.д.№ 20118050400770 по описа на ЧСИ
№ 805 Ст. Н., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на
исковата молба на 7.11.2024 г. до окончателното й изплащане.
Присъдени са разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
„Банка ДСК“ АД, с адрес за връчване: гр. София, бул. „Витоша“ № 15, ет.6 -
юрисконсулт Л. Д., в която същото се обжалва като неправилно, необосновано
и постановено в противоречие с материалния закон. Въвежда се искане за
отмяната му, с постановяване на ново решение, с което предявеният иск бъде
1
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Изразява се позиция, че погасяването на вземането срещу
кредитополучателя, по отношение на едно от солидарно задължените лица, не
води до погасяване и на ипотечното право на банката, тъй като ипотеката
обезпечава цялото вземане, произтичащо от договора за банков кредит, ведно
с всички задължения за главници и лихви, изменени с последващи анекси.
Поддържа се, че отпадането на отговорността на К. К., като задължено по
договора за кредит лице, няма отношение към правото на банката да
осъществи принудително изпълнение по отношение на ипотекираното в нейна
полза имущество и да се удовлетвори от пълния размер на продажната цена на
имота, тъй като ипотеката е била валидно учредена от ипотекарните
длъжници К. К. и Д. К.а. Изтъква се, че приемането на обратното би
означавало да се допусне длъжникът К. да се ползва от собственото си
неправомерно поведение.
Инвокират се доводи за проведено законосъобразно принудително
изпълнение от страна на банката и правомерното й удовлетворяване от цялата
продажна цена на имуществото, ипотекирано от двамата ипотекарни
длъжници. Според въззивника, погасяването, на основание чл.739, ал.2 ТЗ, на
вземането спрямо К. Д. К. не погасява вземането срещу другия солидарен
длъжник, което продължава да съществува, като обезпечено от ипотеката, като
акцесорно и неделимо право, което следва вещта и дава възможност на
кредитора да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот,
в чиято и собственост да се намира той. Подчертава се, че ипотечното право
би се погасило в случаи, когато е погасено задължението на
кредитополучателя по чл.739, ал.2 ТЗ, но само когато обезпечава единствено
неговите задължения.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
К. Д. К., с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „М.“ № 4, ет.1 - адв. И. Н., в който
се изразява позиция за нейната неоснователност и се поддържа искане за
потвърждаване на постановения първоинстанционен съдебен акт.
Сочи се, че след развода на кредитополучателите ипотекираното
недвижимо имущество, притежавано в режим на съпружеска имуществена
2
общност, се трансформира в обикновена съсобственост, при квоти от по ½
ид.част, като ипотеката продължава да тежи върху цялата вещ, поради
нейната неделимост.
Посочва се, че по делото е било доказано, че останалите
неудовлетворени, предявени и приети вземания на банката в производството
по несъстоятелност на длъжника К. са се погасили, на основание чл.739, ал.2
ТЗ, но въпреки това банката е осъществила принудително изпълнение спрямо
собствената на К. идеална част от ипотекирания недвижим имот. Подкрепя се
изводът на първостепенния съд, че с погасяване на задължението на
въззиваемия се е погасила и ипотеката, поради което публичната продан на
имота, в неговата цялост, е проведена незаконосъобразно и банката се е
обогатила неоснователно за сметка на въззиваемия.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Пренесен за разглеждане пред апелативната инстанция е спорът по
предявен пред първоинстанционния Окръжен съд Бургас иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и искане, с правно основание чл.86 ЗЗД, за
присъждане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва, от
завеждане на делото до окончателното изплащане.
Претендира се в настоящия процес от въззиваемия получаване
обратно от дружеството - въззивник на получени при публична продажба на
недвижим имот, собственост на въззиваемия, суми.
Разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД представлява средство за
изравняване на необоснованото с призната от правото причина имуществено
3
преливане от един патримониум в друг. Претендиращият връщане по
престационната кондикция следва да докаже даването, в конкретния случай
плащането към дружеството – въззивник по принудителен начин на цена на
притежаван от въззиваемия имот, предмет на публична продан, и неговия
размер. В доказателствена тежест на облагодетелствания е да докаже
съществуването на годно основание да получи облагата и да я задържи.
Установяване на факти пред въззивната инстанция не е провеждано.
Настоящият състав препраща към фактическата обстановка, приета от
първоинстанционния съд и изложена в обстоятелствената част на атакувания
съдебен акт.
В обобщение и в аспект на повдигнатите във въззивната жалба
оплаквания, следва да се посочи, че на базата на ангажираните в
производството доказателства става ясно, че с прекратяване на гражданския
брак на въззиваемият К. с Решение № 29/20.02.2012 г. по гр. д. № 32/2012 г. на
Районен съд Средец, притежаваното от него и съпругата му, в режим на
съпружеска общност, недвижимо имущество, а именно: 1/ 2 от ПИ № 224, с
площ от 657 кв.м, урегулиран парцел VI-224 по плана на кв. „Меден рудник“,
гр. Бургас, бивш парцел № IV-21, в бивш кв. 50 по плана на ж.к. „Меден
рудник”, гр. Бургас, кадастрален идентификатор 07079.650.65, ведно с
построената в същия масивна жилищна сграда със застроена площ от 114,34
кв.м, кадастрален идентификатор07079.650.65.1.3, се е трансформирало в
обикновена съсобственост, при квоти по 1/2 ид. част за всеки от бившите
съпрузи.
Установява се, че по изп.д.№ 20118050400770 по описа на ЧСИ Ст.
Н., рег. № 805, е предприето изпълнение върху гореописания имот, на базата
на издадени в полза на банката – въззивник изпълнителен лист от 27.05.2011
г., въз основа на Заповед за изпълнение № 3113/ 25.05.2011 г. по ч.гр.д. №
3850/ 2011 г. по описа на Районен съд Бургас, и изпълнителен лист от
6.06.2011 г., въз основа на Заповед за изпълнение № 3365/ 3.06.2011 г. по
ч.гр.д. № 3851/2011 г. по описа на Районен съд Бургас. Със заповедите за
изпълнение солидарните длъжници – ЕТ „Крисди – К. К.“, К. Д. К. и Д. К. К.а
са били осъдени да заплатят на „Сосиете Женерал Експресбанк” АД
(праводател на въззивника) суми, дължими по Договор за овърдрафт Партньор
№ 38 от 20.06.2008 г. Като обезпечение по горепосочения договор за кредит е
4
била учредена ипотека върху притежавания от съпрузите имот, по силата на
договор, обективиран в Нотариален акт № 96, т.ІІ, н.д. № 275/2008 г. на
нотариус Л. К., рег. № 247.
По изпълнителното дело са били предприети действия по
изпълнението, като е проведена публична продан на визираните по-горе
недвижимости, които са възложени на купувач за сумата от 104 721 лв., видно
от представените протокол за обявяване на купувач от 2.03.2021 г. и
постановление за възлагане от 18.03.2021 г. При извършеното на 3.08.2021 г.
разпределение, на банката са предоставени общо 102 176,35 лв., видно от
съставения протокол.
С влязло в сила Решение № 46 от 18.05.2022 г. на Апелативен съд
Бургас, постановено по т.д. № 41/2022 г., е прието за установено, в
отношенията между К. Д. К. и „Банка ДСК” АД, че К. Д. К. не дължи на
„Банка ДСК” АД, в качеството й на правоприемник на „Сосиете Женерал
Експресбанк” АД, както следва: (1) по изпълнителен лист от 6.06.2011 г.,
издаден по ч.гр.д. № 3851/2011 г. на БРС, сумата 102 863,30 евро, заедно със
законната лихва от 9.05.2011 г. до изплащането и 4141,01 лв. – разноски и (2)
по изпълнителен лист от 27.05.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 3850/2011 г. на
БРС, сумата 16 800 евро – главница, сумата 2313,88 евро – договорна лихва за
забава, законната лихва върху главницата от 9.05.2011 г. до изплащането и
сумата 747,68 лв. – разноски. Съдът е приел, че вземанията на банката са били
погасени, при приложението на чл.739, ал.2 ТЗ, като, поради липсата на
отделна правосубектност на едноличния търговец, различна от тази на
физическото лице, погасяването на неудовлетворените вземания на първия в
несъстоятелността води до невъзможност за ангажиране отговорността на
физическото лице за същите вземания. Погасяването на вземанията е
настъпило по силата на закона, със стабилизиране на съдебния акт по
прекратяване на производството по несъстоятелност – 4.12.2014 г.
При така установената с влязъл в сила съдебен акт недължимост на
вземанията на банката по горепосочените изпълнителни основания спрямо
въззиваемия К. събирането на тези вземания в изпълнителното производство е
незаконосъобразно. Банката е загубила качеството си на кредитор на лицето и
цената за продадената при проданта идеална част от имотите, принадлежаща
на К., не й се следва. Тя е получила имущественото благо без признато от
5
правото основание за това и дължи да го върне. Реституционното плащане
следва да обхване половината от посочената по-горе разпределена на банката
сума, а именно 51 088 лв.
Не отнемат от валидността на този извод въведените и поддържани и
пред настоящата инстанция доводи на дружеството – въззивник относно
непогасяване на ипотечното право на банката, неделимо наложено върху
целия имот, в изпълнение на което принудителното изпълнение е проведено.
Действително, в конкретния случай ипотеката през 2008 г. е
наложена в обезпечение на цялото поето задължение, както се изтъква в
жалбата, но с установяване на режим на обикновена съсобственост при равни
дялове между бившите съпрузи през 2012 г., всеки от тях е обременил
притежаваната от него 1/ 2 ид.ч., поради невъзможността да се учредява
ипотека върху несобствен имот – чл.167, ал.3 ЗЗД. С погасяване на дълга на
К., ипотечното право върху неговата част от имотите е погасено, поради
акцесорния характер на обезпечението – чл.150, ал.1 ЗЗД. Ето защо,
неправилно е съждението в жалбата, че банката е правомерно да се
удовлетвори върху целия имот, тъй като частта от задължението, което
половината от имота обезпечава, вече не съществува. Макар да е принципно
правилна инвокираната от въззивника постановка, че ипотеката гарантира
право на кредитора да се удовлетвори от цената на ипотекирания имот, в чиято
и собственост да се намира той, тя е неприложима в настоящия случай, тъй
като не е налице последващо разпореждане с имота, а е отречено самото
изпълняемо право. Банката би могла да насочи изпълнението върху целия
имот, стига да съществуваше дълга, който е обезпечен. Спрямо третото лице –
бившата съпруга на К., ипотекирало имота си, задължението е съществуващо
и същото е признато с влязло в сила решение – недопуснато до касационно
обжалване в тази част с Определение № 50029 от 25.10.2024 г. на ВКС по т.д.
2079/2022 г.
Крайните правни изводи на настоящата апелативна инстанция
съвпадат с тези на първоинстанционния съд. Горното обуславя потвърждаване
на решението.
При този изход от делото, въведеното искане и представените
доказателства, дружеството - въззивник дължи заплащане на процесуалния
6
представител на въззиваемия адвокатско възнаграждение, за осъществената
безплатна адвокатска помощ по чл. 38 ал. 1 от ЗАдв., без да се зачитат
размерите, посочени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, доколкото с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22 е прието, че националният съд е длъжен да откаже
приложението на наредба със задължителен характер за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, когато присъжда дължими от насрещната
страна разноски. При съобразяване вида на спора, материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав определя
възнаграждение на адвоката, предоставил безплатна правна помощ пред
настоящата инстанция, в размер на 3000 лв., платими от дружеството –
въззивник.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 111 от 16.04.2025 г., постановено по
т.д. № 367/ 2024 г. на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1036, район Оборище, ул. „Московска“ № 19,
представлявано от Сл. Л. Сл., Б. Ф. Ст., Д. Н. Н.-Илч., Т. Х.-К., Д. Ив. Д., М. Р.
К. и Цв. Н. Д., всеки двама измежду главния изпълнителен директор,
изпълнителните директори и прокуристи, да заплати на адв. И. Н., с адрес: гр.
Бургас, ул. „М.“ № 4, ет.1, адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв.
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8