РЕШЕНИЕ
№ 12462
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110115964 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от „ТС” ЕАД, ЕИК ***********, представлявано от АА-
Изпълнителен Дор срещу Б. Т. Б., ЕГН: ********** и К. Б. Б., ЕГН: **********
/конституирани като наследници на А. Н. Б. с ЕГН:**********/., с която се иска съдът да
признае за установено спрямо ответниците, че дължат на ищеца 2856,96 лева - главница за
ТЕ периода 01.05.2021г. до 30.04.2023г., 489,25 лева - мораторна лихва за периода
15.09.2022г. до 30.08.2024г., ведно със законната лихва от 10.09.2024г. -датата на заявлението
по чл.410 ГПК до изплащане на вземането, а за услугата „дялово разпределение“: 35,62 лв. -
главница за периода 01.03.2022г. до 30.04.2023г., 7,93 лв. - мораторна лихва за периода
16.05.2022г. до 30.08.2024г. ведно със законната лихва от 10.09.2024г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.09.2024 г.
по ч.гр.д. № **********/2024 г. на СРС.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: **************, Аб.№ ******* / инст.№
**********, ИД номер: ******.
Ищецът твърди, че наследодателят на ответниците, в качеството му на собственик е
клиент на топлинна енергия (ТЕ) по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ТС“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
1
приемане от страна на клиентите, като наследодателят на ответниците не е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к
„Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите
заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди се, че
наследодателят на ответнтниците е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не е погасено задължението.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Д“ ЕООД.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. Б. Б., лично и в качеството си на пълномощник
на Б. Т. Б. признава дължимостта на сумите и заявява, че е сключила извънсъдебно
споразумение с ищеца, като моли да не бъдат допускани експертизи и да бъде присъдено
минимално юрисконсултско възнаграждение.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
С Договор за покупко-продажба на жилище по реда на ************************
Видно от удостоверение на *************************
Със Заявление-Декларация от 24.04.2014 г. А. Н. Б. е поискала от ищцовото дружество
да бъде открита партида на нейно име за топлоснабден имот с адрес: **********
Видно от изготвената справка за наследници А. Н. Б. е починала на 12.12.2024 г., като
е оставила за наследници Б. Т. Б., ЕГН: ********** и К. Б. Б., ЕГН: ********
Видно от представения протокол от проведеното на 26.07.2002 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в *************** етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с ********** ЕООД, което дружество
да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални
сметки.
Представен е договор от 07.08.2001 г. между „ТС“ ЕООД, и етажната собственост с
адрес: *******************о силата на който дружеството се е задължило да достави и
монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна
енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални
изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.
2
Ангажиран е договор, сключен между „ТС“ ЕАД – възложител „Д“ ЕООД, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в,
ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при
спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007
г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Представени по делото са общите фактури от 31.07.2022 г. и 31.07.2023 г.,
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода от
м.05.2021г. до м.04.2023г. процесният имот е бил топлоснабден, както и че стойността на
доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума, за която сума са
издадени и осчетоводени фактури от ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ТС“ ЕАД и ответника за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
3
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между ищцовото дружество от една страна и наследодателя на ответниците
от друга страна, е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет:
доставката на топлинна енергия за битови нужди относно целия процесен имот.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и действалата
през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Д“ ООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Със сключване на извънсъдебно споразумение, ответниците признават дължимостта
на сумите, което съдът отчита като извънсъдебно признание. Не се спори и че ответниците
са заплатили сумата от 632.84 лева- първа и втора вноска по сключеното споразумение. С
оглед постановките на т. 1 на Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г.,
постановено по Тълкувателно дело № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС и доколкото нито в
споразумението, нито в основанието за плащане е посочено какво се погасява плащанията
следва да се отнесат по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и това обстоятелство следва да бъде
съобразено на основание чл. 235, ал. 2 ГПК. Доколкото разноските не са безспорни вземания
и тепърва се определят от съда в производството по чл. 422 ГПК с плащането се погасява
271.66 лева-лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното плащане, лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение и
част от лихвата за главница за ТЕ като остава дължима сумата от 136 лева- част от
мораторна лихва за забава за периода 15.09.2022г. до 30.08.2024г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ТС” ЕАД се следват деловодни разноски спрямо
ответниците за настоящото производство, чийто размер, възлиза на 167.80 лева/ държавна
такса- 67.80 лева, и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100
лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на
ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за делимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. Видно от приложените към заповедното
производство доказателства следва да се присъдят разноски -117.80 лева (сто и седемнадесет
лева и осемдесет стотинки) разноски за заплатена държавна такса-67.80 лева и
4
юрисконсултско възнаграждение-50 лева
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от „ТС” ЕАД, ЕИК ***********, искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във р. чл. 422 ГПК
срещу Б. Т. Б., ЕГН: ********** и К. Б. Б., ЕГН: ********** /конституирани като
наследници на А. Н. Б. с ЕГН:**********,/ че ответниците, че дължат на ищеца сумата от
2856,96 лева - главница за ТЕ за топлоснабден имот с адрес: гр. **************, Аб.№
******* / инст.№ **********, ИД номер: ****** за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023г.,
сумата от 136 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2022г. до 30.08.2024г, а за услугата
„дялово разпределение“: 35,62 лв. - главница за периода 01.03.2022г. до 30.04.2023г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.09.2024 г. по ч.гр.д. №
**********/2024 г. на СРС,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 136 лева до пълния предявен размер от
489,25 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2022г. до 30.08.2024г., 7,93 лв. - мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.05.2022г. до 30.08.2024г.,
ведно със законната лихва върху главниците от 10.09.2024г. -датата на заявлението по чл.410
ГПК до 13.05.2025 г. поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА Б. Т. Б., ЕГН: ********** и К. Б. Б., ЕГН: ********** /конституирани
като наследници на А. Н. Б. с ЕГН:**********,/, да заплатят на „ТС” ЕАД, ЕИК
***********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдебно-деловодни разноски в размер на
167.80 лева, както и разноски за ч.гр.д. № **********/2024 г. на СРС в размер на 117.80
лева.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Д“ ЕООД,
ЕИК *********** със седалище и адрес на управление: ****************
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5