Р
Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-E въззивен състав в закрито
заседание, проведено
на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл. съдия АНТОАНЕТА ИВЧЕВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от младши
съдия Ивчева в.гр.дело № 4017 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С
Решение № 20017783 от 20.01.2021 г., постановено по
гр. д. № 18177/2020 г. по описа на СРС, ГО, 126 състав, са уважени
предявените от „З.А.“ АД срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД обективно, кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 3636,98 лв., представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка „Лексус“, рег. *******причинени от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 15.07.2016 г., на републикански път I-9, с посока на
движение от гр. Варна към гр. Бургас, след с. Старо Оряхово, и ликвидационни
разноски за неговото определяне, заедно със законната лихва от 15.05.2020 г. до
погасяване на задължението, и 1108,27 лв., представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода от 23.04.2017 г. до 23.04.2020 г. В
тежест на ответника съдът възложил сторените от ищеца разноски в
производството.
Подадена е
въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство срещу решението в частта, с която предявеният от ищеца главен иск с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ е уважен за разликата над сумата от 1818,49 лв. до
пълният присъден размер от 3636,98 лв. Жалбоподателят излага съображения,
че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен, необоснован и неправилен,
постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и при погрешна преценка на доказателствата по делото.
Поддържа се, че неправилно
решаващият състав е приел, че единствено застрахования при ответното дружество
водач на МПС с поведението си е станал причина за настъпване на ПТП. От
събраните по делото доказателства безспорно се било установило, че и двамата
участници в ПТП са допуснали нарушения на правилата за движение по пътищата,
изразяващи се в неправилно предпритети маневри за изпреварване. Ето защо
жалбоподателят счита, че процесното произществие и вредите от него са настъпили
поради виновното и противоправно поведение и на двамата водачи на МПС. От въззивния
съд се иска да отмени решението в обжалваната от ответника част и да отхвърли
иска за разликата над сумата от 1818,49 лв. до пълният предявен размер от
3636,98 лв. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от страна
на ищеца в първоинстанционното производство.
Софийски
градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част, а в частта за уважаването на главния иск с правно основание
чл. 411, ал. 1 КЗ до размера на сумата от 1818,49 лв. и на акцесорния иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД същото е влязло в законна сила. По същество съдебният
акт в обжалваната част е правилен и следва да бъде потвърден, като във връзка с
доводите на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна
жалба, съдът намира следното:
В
чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата
по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата
на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил
деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на
МПС.
Предпоставките
за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на
имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните
предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата –
арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез
неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане
на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното
събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”.
Тъй
като в частта, в която са уважени предявените обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове, първоинстанционното решение е влязло в сила, като със сила
на пресъдено нещо между страните в настоящото съдебно производство са
установени всички материални предпоставки, обуславящи възникването на спорното
материално право, основният правен спор пред въззивния съд (според оспорванията
наведени от въззивника) се съсредоточава върху обстоятелството какъв е обемът
на отговорността на ответника по регреса.
По
наведените във въззивната жалба оплаквания срещу правилността на
първоинстанционното решение настоящият състав намира, че същите по правната си
природа съставляват възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Това
оспорване, обаче, е заявено след срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, изтекъл на 29.06.2020 г., предвид получаването на преписи от исковата
молба и доказателствата към нея на 29.05.2020 г.
Съгласно
правната норма, уредена в чл. 133 ГПК, във вр. с чл. 147, т. 1 ГПК, при пропуск
на ответника да релевира материалноправни възражения относно възникването и
съществуването на предявеното спорно материално право, вкл. и възражение за
съпричиняване на вредоносните последици, в срока за отговор на исковата молба,
това негово процесуално право на защита се прекратява (преклудира), освен ако
основанието за възникване на насрещното отбранително материално право не е
могло да бъде узнато, посочено или доказателства за неговото съществуване не е
могло да се представят своевременно. В този смисъл – т. 4 от ТР № 1/9.12.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, Решение № 17 от 6.03.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 3174/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 163 от 24.09.2013 г. на ВКС
по т. д. № 82/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 98 от 29.06.2016 г. на ВКС по
т.д. № 1499/2015 г., на I т.о., ТК и
други.
В
настоящият случай въззивникът нито е твърдял, нито е доказал, че са били налице
извинителни причини за неговото процесуално бездействие – в преклузивния срок по
чл. 131 ГПК това възражение не е било наведено, а едва във въззивната жалба, поради
което неприложима е правната норма, уредена в чл. 147, т. 1 ГПК.
Поради
тези правни съображения настоящата съдебна инстанция приема, че е процесуално
недопустимо да се обсъждат факти, обуславящи твръдяното съпричиняване на
вредоносния резултат от застрахования при ищцовото застрахователно дружество
водач на МПС чрез негово виновно противоправно поведение.
С
оглед на изложеното и при зачитане на обективните и субективни предели на силата
на пресъдено нещо на първоинстанционното решение в частта, с която е уважен
искът с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ до размера на сумата от 1818,49 лв.,
същото следва да бъде потвърдено и в обжалваната част, имаща за предмет
останалата част от претендираното обезщетение в размер на 1818,49 лв.
По
разноските:
При
този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски за
въззивното производство разполага само въззиваемата страна. Последната не е
заявила искане в този смисъл и не е доказала, че реално е сторила такива,
поради което не следва да ѝ бъдат присъждани разноски.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд, ГО, IV-E въззивен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20017783
от 20.01.2021 г., постановено по гр. д. № 18177/2020 г. по описа на СРС, ГО, 126
състав, в обжалваната частта, с която предявеният от от „З.А.“ АД срещу „ДЗИ – О.З.“
ЕАД иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ е уважен за разликата над сумата
от 1818,49 лв. до пълният присъден размер от 3636,98 лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.