Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 17.02.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публично заседание на десети февруари две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове:1.
Евгения Генева
2.
Росина Дончева
разгледа докладваното от Генева
ч.гр.д. № 13/2021г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по ч.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№
2783/23.11.2020г. срещу решение № 186/05.11.2020г. на РС-Сливница по гр.д.№
20201890100436/2020г. от ищцата А.Н. Н..Релевират се оплаквания за необоснованост
на решението,с което е отхвърлена молбата ѝ за защита от домашно насилие
в лично качество и от името на малолетните деца К.Б.Й. и К.Б.Й. против Б.Р.Й..Иска
се отмяна на решението и издаване на заповед за защита с приложение на мерките
по чл.5,ал.1,т.1,т.3 и т.4 ЗЗДН.Претендират присъждане на разноски за двете
инстанции.
Ответникът по жалбата я оспорва и
иска потвърждаване на решението като обосновано и законосъобразно.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, Софийски окръжен съд приема жалбата за
допустима, но неоснователна.
Исковата молба е депозирана на
14.09.2020г. и ищцата твърди,че тя и децата се чувстват“силно застрашени“ от
„множество актове на домашно насилие и психически тормоз“.От м. юни 2020г. след
петмсесечен престой при бащата децата се оплакали,че К. бил бит от него и
съпругата му.Получил тикове и хиперактивност.К. бил ритан от съпругата на
ответника.Ищцата била тормозена „към средата на м. юни“ по телефона с искане да
се откаже от упражняване на родителските права, за да получава бащата добавките и помощите за отглеждане на
децата.Ищцата инициирала производство пред СлРС за предоставяне на родителските
права и съответните законни последици,което било висящо.Конкретният акт на
домашно насилие бил извършен на 01.09.2020г.,когато ответникът спрял автомобила
си пред дома на ищцата и започнал да крещи под предлог,че идва да вземе децата
.Наричал я с нецензурни думи и я обвинявал,че не се е грижила за тях в
продължение на месеци, а сега го съди за издръжка.Децата гледали през прозореца
и били уплашени.К. отказал да види баща си, а К. отишъл на срещата,но след това
бил „много агресивен към майка си и своя брат, както и затворен в себе си“.При
инцидента бил повикан полицейски патрул.При следващата среща на13.09.2020г.
ответникът дошъл за децата със съпругата си и се разразил скандал ,в който
участвала и последната, в присъствието на съседи.Ответникът отново обиждал
ищцата и посегнал да я удари,но тя била защитена от баща си, след което ответникът
я заплашил с побой.През следващите три месеца скандалите продължили,повечето в
присъствие на децата.Действията представлявали домашно насилие по смисъла на
чл.2, ал.1 ЗЗДН-психическо,емоционално,опит за физическо,уронване на
родителския авторитет и престижа пред родителите,съпруга и съседите на
ищцата.Иска на ответника да бъде забранено да се доближава до ищцата и децата и
до жилището им ,да посещава училището им,местата за отдих и социални
контакти,да определи временно местоживеене при майката, да се наложи на
ответника глоба в максимален размер и да бъде задължен да посещава
специализирани програми.Към делото е приложена декларация по чл.9,ал.3 ЗЗДН за
инцидента на 13.09.2020г.От приложените удостоверения за раждане е видно,че
близнаците К. и К. са родени на ***г.С определение № 122/14.09.2020г. съдът е
отхвърли молбата за издаване на заповед за незабавна защита по чл.18, ал.1 ЗЗД,
тъй като от доказателствата/декларацията/не можело да се направи извод за
непосредствена опасност за живота и здравето на молителите.Представени са
договори от 01.10.2020г. между ЦОД „С. С.“ ООД за предоставяне на социална
услуга-от 01.10.2020г. до 16.03.2021г. майката веднъж седмично да води К. и К.
за „работа с деца с поведенчески проблеми и техните семейства“.Приложена е
жалба вх.№ 12107/14.09.2020г. на основание чл.144, ал.1 НК,в която са изложени
същите твърдения като тези в производството по ЗЗДН.Приложена е и молба за
налагане на спешни мерки по чл.71 ЗМВР вр.чл.4, ал.2 от ЗЗДН със същото
съдържание/копирано в по-дребен шрифт/.Иска се оказване на „неотложна
помощ“поради опасност за живота,здравето и свободата на майката и децата.На
14.09.2020г. ищцата е подала жалба до Столична община,Дирекция „Сигурност“
срещу „непочтен служител“,който бил“позор за администрацията“-визира се
ответникът,който работел като полицай.Съдът е изискал сведения от РУ-Сливница
за криминални прояви на ответника,но според отговора единствени преписки са
горецитираните,подадени от ищцата.Свидетелката Г.-съседка на
ищцата-възпроизвежда нейната версия за инцидента на 13.09.2020г./вербално
насилие чрез нецензурни думи, опит за физическо насилие,предотвратен от
бащата,намесата на съпругата на ответника с вербална агресия и наблюдаването на
инцидента от децата през прозореца.Същата версия възпроизвежда свидетеля Н.- баща
на ищцата.Свидетелката Й.-съпруга на ответника- отрича да е имало вербално
насилие на 13.09.2020г. от страна на ответника,но имало такова от страна на
ищцата.След като 30 минути го обиждала,той не издържал и й отвърнал с „две-три
думи“,но изобщо нямало опит за физически контакт,тъй като бил на 1.30 м
разстояние.Ответникът бил много „емоционален“, защото бил привързан към децата
и страдал от липсата им.Свидетелят П.-приятел
на ответника, дава показания,подобни на св. Й..От писмо на осъществяващия
гореописаната социална услуга до Д“СП“-Сливница се установява,че били проведени
три срещи и впечатленията са следните: децата са във видимо добро
състояние,демонстрират силна привързаност към майка си, но също така и обичта
си към бащата.К. често споменавал баща си и имал „манипулативно поведение“ по
отношение на майката.К. бил контактен и откровен.Психологът забелязал
постоянното мигане на К. и посъветвал майката да го консултира с невролог.От
писмото е видно,че не са били наблюдавали патологични промени в поведението на
децата,но поради прекомерната им привързаност към майката било невъзможно да се
провеждат индивидуални сесии.С атакуваното решение съдът е отхвърли искането с
мотиви,че инцидентът на 13.09.2020г. не представлявал акт на домашно насилие
нито по отношение на майката,нито по отношение на децата,тъй като последните не
присъствали на него непосредствено, а родителите са си разменяли взаимно
обиди/ищцата нарекла ответника „боклук“ и „циганин“ според едната група
свидетели, а ответникът нарекъл ищцата“курва“ според другата група свидетели“/
поради влошените си отношения.Съдът е интерпретирал показанията на свидетелите,
отчитайки тяхната близост с всяка от страните.Настоящият състав достига до
същите изводи,съпоставяйки свидетелските показания с данните във връзка със
социалната услуга,изходящи от компетентни и безпристрастни специалисти. Не
изглежда вероятно децата да са били обект на психически тормоз, какъвто е
описан в исковата молба, нито да са били травмирани от инцидента през
м.септември 2020г., след който са се осъществили сесиите по социалната услуга и
съответно наблюденията на педагог и психолог.Нещо повече, налагането на
исканите „мерки за защита“ биха задълбочили поведенческо отклонение на
децата/особено К./ в посока на прекалена привързаност към майката и отчуждение
от бащата,което,предвид техния пол и възраст,би се отразило неблагоприятно на
психическото , емоционалното и социалното им развитие. Ето защо Софийски
окръжен съд достига до извода,че решението е обосновано,законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.Въззивничката следва да заплати на въззиваемия
съдебни разноски за въззивното производство в размер на 500 лв. адвокатско
възнаграждение по представения договор от 08.02.2021г., платено в брой.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 186/05.11.2020г.
на РС-Сливница по гр.д. № 20201890100436/2020г.
ОСЪЖДА А.Н.Н. с ЕГН ********** с
адрес ***, да заплати на Б.Р.Й. с ЕГН ********** с адрес ***, съдебни разноски
пред въззивната инстанция в размер на 500 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.