№ 8786
гр. София, 30.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110167565 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200,
ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „...“ ЕООД да заплати на М. ХР. Р. следните суми:
сумата от 12 000.00 лева (съгласно увеличението в цената на иска, допуснато с протоколно
определение от 05.07.2022г.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди-
физически и емоционални болки и страдания, претърпени вследствие на настъпила на
27.04.2021г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
трудовата злополука (27.04.2021 г.) до окончателното плащане на задължението.
Ищцата М. ХР. Р. твърди, че била в трудово правоотношение с ответника, по силата
на което изпълнявала длъжността „касиер“ с място на работа магазин .... Твърди, че на
27.04.2021 г., при изпълнение на трудовите си задължения по обслужване на клиенти
докоснала скенер за проверка на банкноти, при което получила токов удар в дясната ръка.
Инцидентът бил признат за трудова злополука с разпореждане на НОИ, влязло в сила на
20.08.2021г.. Поддържа, че вследствие на инцидента е получила телесно увреждане,
изразяващо се в изгаряне от токов удар по палеца на дясната ръка и електротравми с болков
синдром и изтръпване по протежение на същата с оток, ограничени движения и липса на
сетивност, както и коренчева увреда на ниво С6 и С7, както и че е търпяла болки и
страдания от уврежданията на здравето. По тези съображения счита, че следва да й бъде
присъдено обезщетение за обезвреда на описаните физически и психически травми,
равняващо се на сумата от 12 000 лева, както и обезщетение за забава върху същото.
Претендира разноски.
1
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „...“ ЕООД е
подал отговор на исковата молба, с който не оспорва съществуващото между страните
трудово правоотношение, съдържанието на същото, настъпването на сочения от ищцата
инцидент, както и приемането му по установения за това административен ред за трудова
злополука. Оспорва претендираното обезщетение по размер, като го опредлея за
прекомерно. Счита, че с отказа си да приеме предложената й от работодателя първа помощ
ищцата е допринесла за увреждането на здравето й, поради което намира, че размерът на
дължимото й обезщетение следва да бъде намален.
Третото лице-помагач на страната на ответника ... поддържа становище за
неоснователност на предявените искове. Прави възражение за проявена груба небрежност от
страна на пострадалата, която докосвайки оголения кабел по време на работа не била
проявила най-елементарно старание. Оспорва претендираното обезщетение и по размер. По
аргумент от обективния характер на отговорността на работодателя при трудова злополука
поддържа, че обезщетение за забава не се дължи.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Фактическият състав, обуславящ ангажиране на обективната, гаранционно-
обезпечителна имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на претърпените
от ищеца неимуществени вреди- така, както са заявени в исковата молба, включва следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ осъществяване на злополука, която
по надлежния административен ред да е призната за трудова по смисъла на чл. 55 КСО; 2/
настъпване на неимуществени вреди- неблагоприятно засягане на нематериални, но правно
защитими блага на работника или служителя; 3/ причинно- следствена връзка между
злополуката и вредоносните последици, т. е. последните да съставляват закономерна,
естествена последица от настъпилия инцидент.
Не са спорни между страните, а и се установяват от надлежно приобщените по делото
писмени доказателства- Трудов договор №95/16.11.2020г., Разпореждане №
30519/12.05.2021г. и писмо /на л. 14/ на ТП на НОИ- София-град, правнорелевантните
обстоятелства, че към релевантния за правния спор момент страните по делото са били
обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала при ответника
длъжността „касиер“, че на 27.04.2021г. през време и по повод на осъществяване на
трудовите й функции М. ХР. Р. е претърпяла инцидент- докосвайки оголен кабел на
устройството /скенер, тестер/ за проверка на банкноти е получила въздействие /удар/ на
електрически ток на палеца на дясната ръка, който е квалифициран по реда на чл. 60 КСО
като трудова злополука.
Спорните по делото въпроси касаят степента, в поведението на пострадалата при и след
инцидента е допринесло за изпитаните болки и страдания, както и интензитета и
продължителността на същите като критерии за определяне на справедливия размер на
обезвредата.
2
Съгласно заключението на съдебно- медицинската експертиза, което, преценено по реда
на чл. 202 ГПК, съдът намира за добросъвестно и компетентно изготвено, даващо пълни,
ясни и обосновани отговори на поставените въпроси, вследствие на процесната трудова
злополука ищцата е получила следните увреждания: изгаряне от токов удар по палеца и
нокътя на дясната ръка с разтрисане на тялото и болки в областта на дясното рамо, лакътя и
китката. Съгласно доказателствените (фактически) изводи на вещото лице, които намират
опора в надлежно приобщените и неоспорени от страните писмени доказателства, в
частност амбулаторни листове, въздействието на електрическия ток е предизвикало
разтрисане на тялото, сърцебиене, изгаряне на палеца на нокътя на дясната ръка с размер
около 0,5 см., болки в областта на рамото, лакътя и китката на същата ръка, болки в
мускулите на краката, затрудняващи ходенето. Вещото лице изяснява, че по делото липсват
данни токовият удар да е довел до временно животозастрашаващо състояние на ищцата,
липсват данни да й е оказана реанимационна помощ, нито да е търсено съдействие от екип
на спешна медицинска помощ. Въз основа на приобщената медицинска документация,
експертът- медик е посочил, че ищцата е получила изгаряне по палца на дясната ръка с
оточност и смутена сетивност. Разяснява, че констатираната при ищцата коренчева увреда
на С6С7 при ЕМГ изследването може да се дължи на възпалителен или дистрофичен процес
под влиянието на инфекция, интоксиказия, спондилоза, дискова херния, за което липват
данни по делото от проведени неврообразни и ЕМГ изследвания преди инцидента. Според
експертизата това състояние е лечимо при щадящ двигателен режим, рехабилитация и
медикаментозно лечение при нужда. С оглед характера на получената травма ищцата е
изпитвала интензивни болки за около 1 месец, като е приемала обезболяващи медикаменти
при нужда. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, в частност болнични
листове, вещото лице е посочило, че ищцата е била временно неработоспособна за период от
общо 34 дни. Въз основа на анаместичните данни и медициснката документация експертът-
медик е посочил, че ищцата е била с ограничения на движенията в дясната ръка поради
болка, което е затруднявало самостоятелното й хранене за около 1,5 месеца, като
състоянието й е налагало спазването на щадящ двигателен режим без физическо
натоварване. Вещото лице разяснява, че ищцата не е могла да използва функционално и
пълноценно дясната си ръка за около 3 месеца общо и след изтичането на стока на
временната нетрудоспособност. Според експертизата така полученото увреждане не е
довело до трайно затруднение на движението на горния десен крайник на ищцата, но
възстановителният период за получените увреждания относно болковата симптоматика е
продължавал и към момента на извършения от вещото лице личен преглед на пострадалата.
Вещото лице изяснява, че физическото натоварване води до провокиране и засилване на
болката, поради което препоръчва спазването на щадящ двигателен режим. При личния
преглед на пострадалата експерт-медикът е констатирал оплаквания от периодични болки в
дясната ръка, лакетната и гривнена става без двигателен дефицит и без ограничения в обема
на движение на тези стави. Установени са, обаче, отпадни сетивни смущения – хипестезия
/намалена чувствиетлност/ с хиперпатична промяна на сетивността – ивици на кожата, които
3
отговарят на засегантото коренче С6- външна страна, вкл. палеа, С8-Д1- вътрешна страна,
вкл. двата крайни пръста. Вещото лице е констатирало, че хватателните способности не са
нарушени, както и фините движения. Категорично е, че обективното състояние на ищцата
изисква избягване на физическо натоварване и принудителна поза, като в тази връзка
разяснява, че коренчевата увреда може да се хронифицира при провокиращи момент. При
личния преглед на ищцата вещото лице е установило белег по кожата с големина около 0,5
см в основата на десния палец на ръката. Посочило е,че въздействието на електрически ток
би могло провокира болки и сетивни смущения в поразената ръка при съществуваши
дегенеративни промени в прешлените и ставите. Съгласно заключението при обективното
състояние на пострадалата възможни усложнения за в бъдеще с дясната й ръка биха могли
да настъпят при неспазване на съответния двигателен режим.
При изслушването му експертът пояснява, че увредата на коренчетата на шийните
прешлени,която е констатиранат при ищцата след инцидента, е заболяване. С
категоричност уточнява, че това заболяване се дължи на дегенеративни процеси,
електрическият ток не може да го предизвика, а само да провокира болковият синдром.
Подчертава, че при ищцата няма двигателен дефицит, но има сетивни изменения, които
могат да флуктуират.
Съгласно показанията на свидетеля В. В. Р. в деня след инцидента същият закарал
ищцата до личния й лекар за преглед. М.Р. му споделила, че цялата ръка я боли и не почти
не можела да ходи. Дясната й ръка била леко подута, на палеца се виждал прогорен участък.
Споделила, че от болка не може да вдигне дори чаша с вода. Видимо била по-нервна и
раздразнителна. Изписали й болкоуспокояващи и хапчета за сън, като не е преустановила
приема на последните. Ищцата продължавала да се оплаква от болки във врата и дясното
рамо и бодежи в пръстите на ръката.
Показанията на свидетеля са житейски логични, правдоподобни и последователни,
вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото показания,
поради което за съда не възниква съмнение в истинността на изложеното при разпита му.
Изложеното налага безспорен извод, че като резултат от процесната трудова злополука
ищцата е претърпяла неимуществени вреди- физически и емоционални болки и страдания.
Тъй като неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени
посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно
критерия, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД- по справедливост. Съгласно ППВС №
4/1968г. понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Съгласно трайно
установената практика на ВКС принципът за справедливост изисква в най- пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице, като предполага индивидуална преценка на
моралните вреди, причинени на ищеца, като се имат предвид множество обстоятелства и
взаимовръзки.
4
С оглед на изложеното съдът намира, че при определяне справедливия размер на
обезщетението в случая следва да бъде отчетен стресогенният характер на увреждането,
което е предизвикало разтрисане на тялото, изгаряне, интензивна болка. М.Р. – тогава на 41
г., в работоспособна възраст, е изпитвала болка с голям интензитет и изтръпване в дясната й
ръка, а придвижването й е било затруднено. Електрическият ток е произвел катализиращ
ефект върху болковия синдром, съпътстващ коренчевата увреда, което без съмнение е
довело до болки с по-голям интензитет и продължителност, поради което ищцата се е
подложила на неколкократни медицински прегледи. Съгласно снетата при всеки от тях
анамнеза търсенето на лекарска помощ е било провокирано от субективните й усещания
след травмата, изразяващи се болки и изтръпване. Следва да се съобрази, че за 34 дни
ищцата е преустановила трудовата си дейност, което неизменно е довело до ограничаване
на социалните й контакти, както и до притеснения във връзка с финансовото й състояние. За
период от около 1,5 месеца ищцата не е можела да се храни самостоятелно, а общо три
месеца не е могла да ползва функционално и пълноценно дясната й ръка. Инцидентът е
оставил трайни последствия – белег с големина около 0,5 см в основата на десния палец на
ръката и смущения в съня, като болковата симптоматика не е отшумяла напълно, проявяват
се изтръпвания и състоянието на пострадалата изисква траен щадящ двигателен режим.
От друга страна съдът съобрази, че към момента на личния й преглед у ищцата не се
наблюдават двигателен дефизит, марушения в хватателните способности и фините
движения и че неизменно болковият синдром, мака и катализиран от инцидента, е свъразн
със заболяване, което не е в причинна връзка с трудовата злополука.
Всички тези обстоятелства, преценени в съвкупност, както и с оглед на социално-
икономическите условия в страната към момента на инцидента, налагат извод, че
обезщетение в размер на 10 000 лева е съответно на критериите за справедливост и е от
естество да обезщети твърдените от М.Р. и доказани неимуществени вреди.
Както изрично е посочено в решение № 291/11.07.2012 година, постановено по гр. д. №
951/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. при трудовата злополука обезщетението може
да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба
небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според
един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с
оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се
отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй
като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен
модел-грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът
извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните
правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност-липса
на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
5
правила за безопасност.
Противно на поддържаното от третото лице-помагач, по делото не се установява, че
ищцата е допуснала груба небрежност, докосвайки оголения кабел. Не са ангажирани
никакви доказателства в тази насока. Данни за обстоятелствата, при които е настъпил
инцидента, се съдържат само в обясненията на пострадалата, която посочва, че е докоснала
почти невидимата стърчаща жичка на тестера на банкноти с нокътя на десния си палец. Това
описание, което кореспондира с описанието на инцидента в разпореждането на НОИ, с
което злополуката е призната за трудова, изключва проявата на груба небрежност.
На следвщо място противно на поддържаното от ответника, в случая не се установява и
опосредяване на причинно- следствената връзка между настъпилия трудов инцидент и
причинените страдания. От една страна, не са налице доказателства за поведение на ищцата
след токовия удар, което да е допринесло за настъпване на усложненията в здравословното й
състояние или за удължаване на възстановителния период. Установява се, че ищцата е
потърсила лекарска помощ в деня след инцидента. Не се доказва необходимост от спешна
медициснка помощ, нито, че отказът на ищцата да приеме предложението на работодателя й
да извика линейка, е в причинна връзка с някое от страданията й.
Законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди се дължи от датата на
увреждането /Решение № 146 от 15.02.2010 г. по гр. дело № 848/2009 г., III г. о. ВКС/, като
съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана.
С оглед изложените по-горе правни изводи съдът намира, че предявеният иск с правно
основание по чл. 200 КТ е частично основателен и следва да бъде уважен до сумата от
10 000 лв., респ. отхвърлен за разликата до 12 000 лв., като в полза на ищцата следва да се
присъди поисканата законна лихва от деня на трудовата злополука.
По разноските
При този изход на спора на основание разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски имат и двете страни.
В полза на адв. Я.Д. Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2, т. 2 ЗА
следва да бъде присъдена сумата от 741,66 лева, представляваща част от дължимото му
съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и претендирано от него адвокатско възнаграждение, съответна на
уважената част от исковете
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски, поради което такива не
му се присъждат.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС сумата от общо 737,25 лева, представляваща част от сторените от
бюджета на съда разходи- за държавна такса за разглеждане на исковете, и за
възнаграждение на вещото лице, работило по СМЕ. На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал.
1, т. 1 ГПК останалата част от дължимата държавна такса и депозит за СМЕ, съразмерно с
6
отхвърлената част от иска, следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ..., по
исковете с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на М. ХР. Р.,
ЕГН ********** със съдебен адрес гр София. П;/ „Позитано“ №3, ет. 2, офис 10, сграда СБА
чрез адв. Я.Д. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-
физически и емоционални болки и страдания, претърпени вследствие на настъпила на
27.04.2021г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
настъпване на злополуката- 27.04.2021г. до окончателното плащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за разликата до пълния предявен
размер от 12 000 лв.
ОСЪЖДА „...“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ... на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2, т. 2 ЗА да заплати на адв. Я.Д. Д. от САК
сумата от 741,66 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за защита и процесуално
представителство по настоящото дело.
ОСЪЖДА „...“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ... да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СРС сумата от 737,25 лева,
представляваща държавна такса и разноски, сторени за сметка на бюджета на съда.
Решението е постановено при участието на ..., ЕИК ... като трето лице – помагач на
страната на ответника „...“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7