Решение по дело №130/2020 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 260006
Дата: 29 октомври 2020 г. (в сила от 12 февруари 2021 г.)
Съдия: Красимира Тончева Донева
Дело: 20202170200130
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 август 2020 г.

Съдържание на акта

          Р Е Ш Е Н И Е

 

  260006                                              29.10.2020 г.                                               гр. Средец

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Средец                                                                          Наказателен състав

На 29 септември 2020 година

В публично заседание в следния състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

                                                                                                      

Секретар Костадинка Лапова

Като разгледа докладваното от съдия Донева

НАХД № 130 по описа за 2020 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.П.П. против Наказателно постановление № 20-0269-000232/20.07.2020 г. на Началника на Районно управление – гр. Средец при ОДМВР – гр. Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 101, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното постановление. Поддържа се теза, че жалбоподателят не е извършил нарушение, позовавайки се на хипотезата на чл. 101, ал. 2 от ЗДвП за невъзможност за отстраняване на неизправността на място, в съответствие с която е придвижвал ППС безопасно на дълги светлини до дома си, където е смятал да я отстрани. Сочи се на невиновно поведение от страна на жалбоподателя. Претендира се отмяна на наказателното постановление.

В съпроводително писмо административно-наказващият орган изразява становище за неоснователност на жалбата. В противен случай, ако съдът я уважи и жалбоподателят претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника-адвокат.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Въззиваемата страна не изпраща представител в с. з.

След като обсъди направените в жалбата оплаквания, писменото становище на въззиваемата страна, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 12.07.2020 г. в 22,20 часа в гр. Средец, ул. „Максим Горки“  пред дом № 15 в посока към кръстовище с ул. „Димитър Юруков“ жалбоподателят М.П.П. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Опел Виваро“ с рег. № А9475МК, собственост на „Форум Транс“ ООД. Спрян е за проверка по линия на КАТ от свидетеля Т.К. – младши автоконтрольор в Районно управление – Средец, тъй като К. и колегата му на смяна – св. П.Г. – мл. инспектор в Районно управление – Средец, възприели, че на автомобила работи само дясна светлина. При проверката полицейските служители установили, че не работят лява къса светлина и ляв габарит на МПС, като при изясняване на обстоятелствата с водача констатирали, че техническата неизправност е възникнала по време на движение на МПС, каквито са и твърденията на жалбоподателя. Това се случило в тъмната част на денонощието и при намалена видимост – на улицата, на която водачът бил спрян за проверка, нямало осветление поради възникнала авария в електропреносната мрежа. В показанията на двамата свидетели – полицейски служители категорично се съдържат данни, че МПС от лявата си страна не е имало светлини, т. е. се опровергават твърденията в жалбата, че водачът е използвал дългите светлини на автомобила за безопасно придвижване до мястото, където е смятал да отстрани неизправността. Техническата неизправност на МПС актосъставителят К. е квалифицирал като значителна. Преценил е, че водачът е следвало да спре до отстраняването й с цел безопасност при движение в тъмната част на денонощието. Така констатираното нарушение е подвел под разпоредбата на чл. 101, ал. 1 от ЗДвП в съставения АУАН серия АА № 350830/12.07.2020 г., подписан от водача без възражения. Възражения не са депозирани и писмено в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, поради което административно-наказващият орган е приел фактическите констатации по акта за доказани, респ. правната квалификация на нарушението и е издал обжалваното Наказателно постановление, с което е наложил на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лева.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 28.07.2020 г. Жалбата е депозирана на 03.08.2020 г. /пощенско клеймо/.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приложените към делото писмени доказателства, както и от гласните такива. Установените в АУАН факти се потвърждават от разпитаните по делото свидетели-очевидци К. и Г., чиито показания съдът кредитира изцяло, тъй като са обективни, логични и напълно кореспондират помежду си.  Показанията на тези двама свидетели са относими към фактите и обстоятелствата, релевантни за вмененото на П. от административно-наказващия орган нарушение.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира, че са спазени всички изисквания относно процедурата по издаване на акта и на наказателното постановление. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта, реквизитите на същия и тези на наказателното постановление. АУАН и НП съдържат пълно описание на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника. В акта и постановлението са посочени по изискуемия от закона начин описание на нарушението, което е установено, както и обстоятелствата, при които е извършено. Релевантното поведение за състава на описаното нарушение е достатъчно конкретизирано съобразно дадената правна квалификация, поради което не се констатираха нередовности на АУАН и НП по оплакванията на жалбоподателя. Релевантно за съставомерността на вмененото деяние по чл. 101, ал. 1 от ЗДвП е неспазване на задължението на водача да спре МПС до отстраняване на възникналата по време на движението му неизправност. Съобразявайки събраните по делото гласни доказателства, според които при установяването му процесното МПС не се е движило с включени дълги светлини, съдът намира, че деянието не попада в хипотезата на чл. 101, ал. 2 от ЗДвП, според която то не би било наказуемо в случай, че водачът придвижваше МПС до мястото за отстраняване на неизправността при взети необходими мерки за безопасност на движението. Установената техническа неизправност е възникнала по време на движение на МПС и същата е застрашавала безопасността на управляваното МПС и изобщо на движението, тъй като случаят е през нощта и при липса на електричество. Предвид задължителната разпоредба на чл. 70 от ЗДвП, че при движение през нощта и при намалена видимост /каквото е било времето на проверката 22,20 ч. и при липса на улично осветление/, моторните превозни средства трябва да бъдат с включени къси или дълги светлини, и габаритни светлини, дава основание на съда да счита, че при движението си автомобилът не е бил с включени дълги светлини, които да гарантират в необходимата степен неговата и на останалите участници в движението безопасност.

Когато неизправността е възникнала по време на движение, в зависимост от нейното естество, автомобилът може да бъде придвижван в определени хипотези и това не представлява нарушение на закона. Разпоредбата на чл. 10 от ППЗДвП урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на които моторните превозни средства следва да се считат за технически неизправни. Сред изброените такива в ал. 1, т. 12, буква „в“ е налице формулировка, изразяваща се в „не светят дългите, късите, габаритните светлини или стоп-светлините“. Разпоредбите на чл. 101, ал. 2 от ЗДвП и чл. 11 от ППЗДвП третират случаите, в които неизправността е възникнала по време на движение, респективно кога придвижването на МПС е позволено въпреки техническата неизправност и кога не. Следователно принципно движението на МПС, което е технически неизправно е забранено, освен в изчерпателно определените от закона случаи, когато техническата неизправност е възникнала по време на движение и повредата е от такова естество, че не се налага незабавното спиране на автомобила. Наличието на неработещи предни лява къса и лява габаритна светлини по време на движението на автомобила е значителна техническа неизправност, която доколкото е изрично посочена в чл. 11, ал. 1 от ППЗДвП, изисква водачът да спре моторното превозно средство до отстраняване на неизправността, каквото не е било поведението на жалбоподателя. По делото е безспорно, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил с неизправност в осветителната уредба, изразена в липса на лява къса светлина и ляв габарит, и следователно елементите от състава на посоченото нарушение са налице. Недоказани в съдебното производство са твърденията на последния, че неизправността е била компенсирана с дългите светлини по съображения за безопасност по време на движение, а и с оглед естеството на повредата, съобразно нормата на чл. 11, ал. 1, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 12, б. „в“ от ППЗДвП, при възникването й той е бил длъжен да спре моторното превозно средство до отстраняване на неизправността. С неизпълнението на това задължение жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП. Налице са и субективните елементи от състава на нарушението. Безспорно у жалбоподателя са били налице представи за възникналата техническа неизправност – този извод следва от обстоятелството, че същият твърди, че е управлявал МПС с включени допълнителни светлини /дълги/, въпреки липсата на нормативноустановените предпоставки за това, установени в чл. 70 от ЗДвП  и чл. 11, ал. 1 от ППЗДвП – нощно време и значително намалена видимост поради липса на осветление.

Чл. 179, ал. 6 от ЗДвП санкционира водачите, които управляват МПС с неизправности в три хипотези: по т. 1 – с глоба 50 лева при констатирани незначителни неизправности; по т. 2 – с глоба 200 лева при констатирани значителни неизправности; т. 3 –  с глоба 500 лева при констатирани опасни неизправности. Неизправностите биват незначителни, значителни или опасни, които понятия са дефинирани в § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. Съгласно посоченото в т. 72., „Значителни неизправности“ са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия. Съгласно чл. 101, ал. 4 от ЗДвП неизправностите и тяхната класификация се определят с Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. В разпоредбата на чл. 37 от Наредбата освен категоризирането на неизправностите като незначителни неизправности, значителни неизправности и опасни неизправности /ал. 1/, са посочени и видовете неизправности, съгласно критериите на § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. В Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от цитираната наредба е дадена оценка на всяка от неизправностите от гледна точка на риска от опасност при движение на ППС по пътищата. Съгласно т. 4. 2. а/ от приложението към Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, дефектен светлинен източник води до значителни технически неизправности. В случая правилно АНО е определил санкцията в хипотезата на т. 2 на чл. 179, ал. 6 от ЗДвП – при констатирана значитена неизправност.

В обобщение, наказателното постановление е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

На осн. чл. 63 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят следва да възстанови по сметката на Районен съд – Средец направените по делото разноски за свидетел в размер на 8 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0269-000232/20.07.2020 г. на Началника на Районно управление – гр. Средец при ОДМВР – гр. Бургас, с което на М.П.П., с ЕГН **********,***, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 101, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА на осн. чл. 63 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК М.П.П. да заплати по сметката на Районен съд – Средец 8 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: