Решение по дело №2102/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260368
Дата: 10 ноември 2020 г. (в сила от 18 февруари 2021 г.)
Съдия: Ерна Жак Якова-Павлова
Дело: 20203110202102
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И E

 

260368/10.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Варна – 3-ти наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година в състав:                                                                        

                                                                                     СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова

 

при секретаря П. Великова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2102 по описа на съда за  2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Д.Т.Е.Т.“ ООД, чрез адв. П.И., срещу НП № 23-0000290/06.04.2020 год. издадено от и.д. директор на РД „Автомобилна администрация“- Варна, с което за нарушение на чл.32 §1 изр.2 пр.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 на осн. чл.105 ал.1 от ЗАвтПревози му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лв.

         В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното  НП като се акцентира на допуснати при издаването му процесуални нарушения вкл. и неприлагането на чл.28 от ЗАНН. Формулирано е искане за отмяна на оспорвания акт,за присъждане на направени разноски и се възразява срещу присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а ако такова се възложи да е в минимален размер.

В съдебно заседание за жалбоподателя не се явява представител.

Процесуалният представител на Административно наказващия орган  оспорва жалбата,  пледира за потвърждаване на процесното НП и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

         Жалбата е депозирана от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 23.01.2020 год. свидетелят К.К. *** извършил проверка на документите на „Д.Т.Е.Т.“ ООД по спазване на нормативните изисквания при осъществяването на автомобилни превози на пътници.  Било установено, че използването на тахографски лист от водача Т.Ст.в  аналогов тахограф „Siemens“ тип  1319.2700398446, монтиран в автобус  „ЕОС“ от кат. М3 с рег. №  В 5454 ВХ е започнало в 10:55 ч. на 13.05.2019 г., но не може да се определят датата и часа на изваждането му, поради наслагването на графиките за разстояние и скорост. Тахографският лист е следвало да бъде изваден от тахографа най-късно  до 10.55 ч. на 14.05.2019 г. По този ночен  ползването му е продължило  период от време по-дълъг от този, за който е предназначен (24 часа), което е  довело до загуба на данни. 

Като приел, че по този начин въззивното дружество не е осигурило правилното използване на тахографския лест от водача, свид. К. съставил на 23.01.2020 г. АУАН №274538, в който  нарушението  било квалифицирано по  чл.32 §1 изр.2 пр.2 от Регламент(ЕС) 165/2014. Актът бил предявен  на представляващ  дружеството нарушител, който не вписал в него възражения.

Въз основа на този АУАН и материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка, и.д. Директор на РД“АА“- Варна приел, че е извършено адм.нарушение и издал процесното  НП, с което за нарушение на чл.32 §1 изр.2 пр.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014, санкционирал жалбоподателя с „Имуществена санкция“ в размер на 200 лв.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена от  показанията на свидетеля К.К. и писмените доказателства по АНП, приобщени по делото, които кредитира като обективни и взаимно допълващи се.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът формира правно убеждение в следния смисъл: 

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на предоставените им правомощия съгласно чл.91 ал.3 от ЗАвтП, чл.92 ал.2 от  ЗАвтПревози и Заповед № РД -08-30/24.01.2020 г. издадена от Министъра на ТИТС.

Изискванията относно производството, монтирането, използването, изпитването и контрола на тахографите, използвани в автомобилния транспорт са регламентирани на общностно ниво с Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт.

Съгласно чл.2, §.2, б. „д“ от Регламент № 165/2014 „тахографски лист“ означава лист, който се поставя в аналогов тахограф и служи за запис и съхраняване на данни, върху който регистриращите устройства на аналоговия тахограф нанасят по непрекъснат начин информацията, която подлежи на регистрация.

Съгласно чл.2, §2, б.„ж“ от Регламент № 165/2014 „аналогов тахограф“, означава тахограф, който използва тахографски лист в съответствие с настоящия регламент.

Правилното използване на тахографските листове е регламентирано в чл.32 от Регламент №165/2014 г. Според §.1 изр.2 от същия текст, когато транспортните предприятия и водачите използват аналогови тахографи, те осигуряват правилното им функциониране и правилното използване на тахографските листове.

Разпоредбата на чл.33 от Регламент № 165/2014, озаглавена „Отговорност на транспортните предприятия“, регламентира задълженията на транспортните предприятия във връзка с правилното използването на тахографите и тахографските листове. В този смисъл отговорността на превозвача се изразява в: осигуряване на подходящо обучение и инструктаж за правилното функциониране на тахографите, осигуряването на достатъчен брой тахографски листове по образец и съхранение на тахографските листове най-малко една година след тяхното използване.

Задълженията на водачите при използване на картите на водача и на тахографските листове са регламентирани в чл.34 от Регламент № 165/2014г., сред които и това по §1 изр.3 пр.1: „ Тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат използвани за по-дълъг период от време от този, за който са предназначени“

Освен това от описанието на нарушението не става ясно, че причината водачът да не може да спази чл.34 §1 от Регламент (ЕС) 165/2014г. е действие или бездействие  на предприятието. Както свид. К. посочи „неизваждането на тахографския рист е в резултат и от работата на водача“. Липсата на  факти, относими към съставомерните признаци на нарушението, е винаги съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита.

         Във въззивното производство съдът  има възможност да установява нови факти, но той не изследва дали е извършено някакво нарушение, а дали е извършено именно нарушението, описано в НП.  От фактическото описание на нарушението става ясно, че водачът е  използвал  тахографския лист за период от време, по-дълъг от този за който е предназначен, но не и че това се дължи на липса на организация в предприятието или на виновно поведение на водача.

 В обстоятелствената част на АУАН и на НП липсва посочване конкретно кое от така вменените на превозвачите задължения не е изпълнено от страна на санкционираното дружество. Само е посочено, че водачът е използвал  от 10:55 ч. на  13.05.2019 г. тахографски лист за период от време по-дълъг от този, за който е издаден (24) часа, като това е довело до загуба на данни. Това обаче, сочи само на неправомерно поведение на водача и не е достатъчно, за да се приеме, че транспортното предприятие не е изпълнило някое от вменените му от Регламента задължения. В разпоредбата на чл.33, §3 от Регламент № 165/2014г. е предвидено, че транспортните предприятия носят отговорност за нарушения на регламента, извършени от техни водачи или от водачи, намиращи се на тяхно разположение, както и че държавите членки могат да обусловят тази отговорност от наличието на нарушение от страна на транспортното предприятие на §1, алинея 1 от същия член и на член 10, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006. Така в разпоредбата на чл.104 от ЗАвП са предвидени различни състави на административни нарушения, извършени от превозвачи, сред които и такива във връзка с неизпълнение на задълженията по чл.33, §1 и §2 от Регламент № 165/2014г. - чл.104, ал.3 от ЗАвП, предвиждащ отговорност за превозвачи, които не са осигурили правилното функциониране на тахографа; чл.104, ал.6 от ЗАвП, предвиждащ отговорност за превозвачи, които не са осигурили на водачите достатъчен брой тахографски листове и/или такива от неодобрен тип; чл.104, ал.7 от ЗАвП, предвиждащ отговорност за превозвачи, които не съхраняват тахографските листове или отказват да ги предоставят за проверка на контролните органи. Т.е. в ЗАвтПр не се предвижда отговорност на превозвач за неизпълнение на задължението на негов водач, което последният има по силата на чл.34, §1 от Регламент № 165/2014г.

         На последно място приложената от АНО санкционна разпоредба на чл.105, ал.1 от ЗАвП не предвижда налагането на санкция на превозвач, който не изпълни задълженията си по Регламент № 165/2014г., поради което отговорността на „Д.Т.Е.Т.“ ООД се явява ангажирана за деяние, което не представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН.

С оглед изложеното до тук, съдът счита, че процесното  наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При този изход на делото  обективираното в жалбата  искане за  присъждане на разноски е основателно. Липсата на доказателства за сторени такива обаче, е основание то да не бъде уважено. 

Воден от  горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление 23-0000290/06.04.2020 год. издадено от и.д. директор на РД „Автомобилна администрация“- Варна, с което на „Д.Т.Е.Т.“ ООД за нарушение на чл.32 §1 изр.2 пр.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 на осн. чл.105 ал.1 от ЗАвтПревози е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.

                                                         

                                                         

                                               СЪДИЯ: