Решение по дело №289/2023 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 юни 2023 г.
Съдия: Йорданка Христова Матева
Дело: 20237060700289
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

173

гр. Велико Търново, 15.06.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на седми юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА МАТЕВА

 

При секретаря Д. С. разгледа докл***аното от съдия Матева адм. дело № 289/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производство по реда на 226 от АПК вр. чл. 125, ал. 1 т. 4 от ЗМВР.

 

Настоящето производство е повторно и е образувано след като с Решение № 4638/03.05.2023 г. по адм. д. № 6121/2022 г. на ВАС е отменено предходно решение на ВТАС по същия спор и то е върнато за ново разглеждане от друг състав.

Предмет на същото е Разпореждане № ПР-ПБЗН-ВТ1-5-4 от 22.02.2022 г., издадено от инспектор в група „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност“ (ДПКПД) в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РСПБЗН) Велико Търново, с което на Н.Т.Н. ***. И.Я.№ 3, вх. Г, ап. 25, в качеството му на собственик на ап. 25 в жилищен блок, находящ се на същия адрес, е разпоредено в срок до 31.08.2022 г. да възстанови целостта на премахнатото коминно тяло в апартамента си, в съответствие с изискванията на чл. 32, т. 6 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (наричана за краткост  само Наредбата или Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г.).

С жалбата до съда и в хода на делото, адресата на разпореждането е оспорил приложената ПАМ с него като незаконосъобразна – с твърдения, че е приложена от некомпетентен орган и срещу ненадлежен адресат, доколкото последният не е индивидуализиран и не е собственик на апартамента. Направени са възражения и за процесуална незаконосъобразност, в частност за нарушения на чл. 35 от АПК.

АСВТ при първоначалното разглеждане на делото е отхвърлил жалбата с мотиви за валидност на разпореждането като издадено от компетентен орган по чл. 125, ал. 1 т. 4 вр. т. 2 ЗМВР и законосъобразност - същото съдържа фактически и правни основания за издаването, има ясна и конкретна разпоредителна част, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е в съответствие с приложимото материално право и целта на закона.

В рамките на касационната проверка ВАС е приел за правилни мотивите на съда за валидност на разпореждането. ВАС е посочил, че са правилни и констатациите на съда, че чрез премахване на комините в апартамента № 25 на ул.  Проф. И.Я.№ 3, вх. Г в гр. Велико Търново е нарушена нормата на чл. 32, т. 6 от Наредба №8121з - 647/ 01.10.2014 г., с която е забранено нарушаване на целостта и промяна на конструкцията на димоотводи, въздухопроводи и комини, но необосновано съдът е извел извод, че жалбоподотелят Н. Н. е действителният собственик на апартамента, предмет на проверка, без да са налице доказателства по делото, удостоверяващи собствеността на имота и съответно като такъв е надлежен адресат на разпореждането. По тези мотиви ВАС е посочил, че при спазване на принципа на служебното начало съдът е следвало да разпредели доказателствената тежест, като даде конкретни указания на страните за установяване на обстоятелствата, свързани със собствеността на проверения обект и делото е върнато за събирането на тези доказателства при новото разглеждане, като в резултат е образувано това дело.

Ответникът по делото - инспектор в ДПКПД в РСПБЗН - Велико Търново оспорва жалбата и в настоящето производство като излага мотиви, че жалбоподателят е надлежен адресат на разпореждането, доколкото такива по силата на чл. 3 от процесната Наредба са не само собствениците, но и ползвателите и временно пребиваващите на обекта лица. За удостоверяване на качеството на ползвател на жалбоподателя представя справка от Община – Велико Търново за лицата с регистриран постоянен и настоящ адрес в процесния апартамент, като един от тях е именно жалбоподателят и счита, че след като той живее там е негов ползвател и като такъв надлежен адресат на оспорения акт.

 

Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено от фактическа страна следното:

С жалба, заведена с вх. № 128200-152/11.02.2022 г. в РДПБЗН – Велико Търново, група граждани, живущи на адрес гр. Велико Търново, ул. Проф. И.Я.№ 3, вх. Г, чрез домоуправителя И.Т.Т., подали жалба до Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Велико Търново, с която уведомили последната, че собствениците на апартаменти, намиращи се на посочения адрес, с изложение изток-запад са ощетени и притеснени поради факта, че собствениците на апартамента на последния етаж (ап. 25), след ремонт и преустройство на жилището си, са премахнали комина в едно от помещенията, запушвайки го за долните етажи. Посочено е също, че това им действие лишава всички собственици от долните етажи от възможността да ползват предвидения в апартаментите комин, като се създава и реална опасност от възникване на пожар. Изтъкнато е, че след проведен разговор за възстановяване на съоръжението – няма резултат и готовност за съдействие по проблема. С оглед на това е поискано съдействие за разрешаване на този проблем.

С писмо рег. № 1282р-1025/15.02.2022 г. на директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Велико Търново, жалбата е изпратена до началника на „Районна служба противопожарна безопасност и защита на населението“ – Велико Търново, като му е указано, че следва да създаде организация за извършване на проверка по компетентност на посочения адрес за изясняване на изнесените факти и обстоятелства относно спазване на изискванията за пожарна безопасност в жилищната сграда. Указано му е в срок до 25.02.2022 г. да изпрати по ЦАИСДО в РДПБЗН - В. Търново писмена справка с резултатите от извършената проверка и предприетите действия.

С резолюция от 15.02.2022 г. извършването на проверката е възложено на инспектор Т.Й..

След извършване на проверката на обекта на място е издадено процесното Разпореждане № ПР-ПБЗН-ВТ1-5-4 от 22.02.2022 г. от инспектор Т.Й. - служител в група ДПК и ПД в РСПБЗН - В. Търново. В разпореждането е посочено, че след извършена на 21.02.2022 г. проверка е констатирано, че в апартамент 25, чийто собственик е Н., е премахнато коминното тяло, което е нарушение на чл. 32, т. 6 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. Поради това и на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР е разпоредено на Н. да възстанови целостта на коминното тяло в апартамент 25 на посочения в разпореждането адрес в съответствие с изискванията на чл. 32, т. 6 от Наредбата. Посочен е срок за изпълнение 31.08.2022 г.

Както вече се посочи валидността на посоченото разпореждане е потвърдена от ВАС в отменителното му решение, станало повод за образуване на настоящето дело, както и факта, че правилно АСВТ е намерил за доказано извършеното нарушение на чл. 32, т. 6 от Наредбата в случая в апартамент 25.

Единственият въпрос, останал неизяснен при първоначалното разглеждане на делото и за чиято проверка е върнато то за ново разглеждане, е този за обстоятелството дали жалбоподателят е собственик на процесния апартамент. От своя страна този факт има значение за правилността на самото разпореждане доколкото би определило същия като негов надлежен адресат. Ето защо съдът следва да изложи мотиви само по отношения на този въпрос – е ли законосъобразно разпореждането с процесната ПАМ, сочещо за свой адресат жалбоподателя и същият има ли качеството на негов надлежен адресат.

В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР при упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението издават писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани. В случая, във връзка с нарушение на чл. 32, т. 6 от Наредбата – която забранява нарушаване на целостта и промяна на конструкцията на димоотводи, въздухопроводи и комини, както и използването им за други цели, несвързани с предназначението им, е издадено разпореждане съдържащо възстановителна ПАМ на жалбоподателя Н.Н.. Същият е посочен като адресат на АПМ като собственик на апартамент, в който се намира премахнатия комин. Следва да се отбележи обаче, че по силата на чл. 3 от Наредбата длъжни да спазват изискванията й са държавните органи, юридическите лица и гражданите, като нормата специално дефинира като граждани собствениците, ползвателите, ръководителите, работещите и временно пребиваващите на обектите лица. Т.е. надлежни субекти на задълженията по Наредбата и съответно адресати на разпореждания с ПАМ, които целят да възстановят правното положение преди нарушението са всички посочени лица в чл. 3, в това число не само собствениците на обекти, но и техните ползватели и дори временно пребиваващите в тях лица. Ето защо независимо, че разпореждането сочи Н. за собственик, последният би бил надлежен негов адресат и дори ако е само ползвател и пребиваващ в процесния обект – апартамент 25 на ул. Проф. И.Я.№ 3, вх. Г. По делото се ангажираха доказателства от ответника, които удостоверяват по надлежен ред ползване и пребиваване на адреса на Н. чрез представената в настоящето производство справка от Община Велико Търново от 05.06.2023 г. (на л. 19 от делото). Видно от тази справка е, че вкл. към датата на издаване на разпореждането на процесния обект има регистриран постоянен и настоящ адрес само от две лица – Кръстина Николова Хутова и жалбоподателя, като и за двете лица процесният обект е настоящ адрес от 1994 г. насам и постоянен - от 2000 г. насам. В тази връзка е неоснователно възражението на жалбоподателя, че тази справка не удостоверявала факта, че Н. живеел на адреса и в този смисъл е ползвател на процесния имот, защото по силата на чл. 94, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация настоящият адрес е именно адресът, на който лицето живее. След като настоящият адрес на Н. е процесният обект, то няма как да се приеме, че той не живее там и в този смисъл правилно Н. е определен като адресат на разпореждането. Същият е такъв като ползвател и пребиваващ на обекта, независимо, че не са приложени доказателства, че е и собственик на същия. Ето защо съдът намира, че е процесното разпореждане правилно е адресирано до Н. и същият е негов надлежен адресат.

В тази връзка следва да се посочи, че административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него (бел. моя). Т.е. само фактите следва да са посочени в акта. Разбира се, тези субекти имат тежестта да докажат и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, но за последните не е задължително да са посочени в акта непременно. Ето защо и постоянната съдебна практика определя като съществено процесуално нарушение при издаване на акта първо, само непълноти и грешки във фактическите основания, и то само ако могат да променят правните изводи на съда. В случая обаче, качеството на собственик на апартамента, в който е премахнат комина, първо е правен извод и второ - е само една от възможностите да бъде определен Н. като надлежен адресат на ПАМ. Както се каза, това не е единственото обстоятелство, което има значение за този иначе правен (а не фактически) извод и не лишава административния орган да ангажира и пред съда доказателства за спазването на законовите изисквания, легитимиращи страна като надлежен адресат на акта, а именно в конкретния случай -  за качеството му на ползвател/пребиваващ на адреса и в хода на делото.

Накрая, неоснователно се претендира, че адресатът на ПАМ не бил в достатъчна степен индивидуализиран, доколко е посочен само с 2 имена, които са често срещани като популярни, доколкото е налице привръзка и с конкретен обект, на който очевидно не живият множество (а реално дори и поне още едно) лице/а с тези, действително, често срещани две имена.

По изложените мотиви съдът намира, че в настоящето производство е доказано, че Н. е надлежен адресат на процесната ПАМ и разпореждането, с което тя е приложена правилно го сочи като свой адресат, доколкото същият е ползвател и пребиваващ на адреса. Ето защо жалбата му е неоснователна и следва да се отхвърли отново.

 

Предвид изложеното и на основание чл. 226 вр. чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Т.Н. ***. И.Я.№ 3, вх. Г, ап. 25 против Разпореждане № ПР-ПБЗН-ВТ1-5-4 от 22.02.2022 г. на инспектор в група „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС, в 14-дневен срок от получаването му от страните по делото.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: