О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Габрово , 17.07.2019 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Габровски окръжен съд в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и
деветнадесета година ,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Пенкова
ЧЛЕНОВЕ: К. Големанова
С. Миланези
като разгледа
в.ч.гр.д. №216 по описа за 2019 г., докладвано от съдията
Пенкова и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на П.Т.Г.,
подадена чрез процесуални представител адв. В.К. срещу постановеното
определение № 26 от 21.03.2019 г. по гр.д. № 38/2019 г. на РС - Трявна, с което съдът е прекратил
производството по делото.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на определението на Тревненски районен съд и постановяването му
в противоречие със съдопроизводствените правила. Търди се, че съдът е прекратил
производството по делото в закрито заседание ,възприемайки изцяло
изложените от ответницата съображения в отговора на исковата молба и
позовавайки се на приложените към него писмени доказателства, без да даде
възможност на ищеца да изрази становище по тях и надлежно да защити правата си. На жалбоподателя не е било
известно, че в Окръжен съд на Бург ан Брес, Франция е образувано дело за развод
от съпругата му и че това дело предхожда заведеното от него пред Районен съд –
Трявна. Не е уведомен официално от френския съд
за заведеното дело ,не му е било връчено копие от исковата молба,не му е
известно дали тя е редовна и дали
действително е приета за разглеждане от съда. От представените от ответницата
доказателства не се установява по категоричен начин, че в посочения Окръжен съд
във Франция е образувано дело за развод
между страните. Няма данни френския съд да е връчил исковата молба на
жалбоподателя и да му е дал възможност да изрази становище по нея, включително по въпроса за
компетентността на съда. Районният съд не е имал основание да приеме само въз
основа на приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства, че във Франция има
образувано дело за развод между страните и че това дело предхожда образуваното
пред българския съд. Неправилоно районният съд е приложил чл.19 от Регламент 2201/2003, като в конкретния случай
не е имал основание да се откаже от компетентността си и да прекрати
производството по делото, тъй като
френският съд не е установил своята компетентност по делото и няма
доказателства за това. Жалбоподателят се позовава на т.34 от решение от
06.10.2015 г. по дело С-489/14 на СЕС и че по делото не е установена компетентността
на френския съд по смисъла на чл.19,§1 от Регламент 2201/2003. Изложени са
доводи и за противоречие на обжалваното определение с практиката на ВКС.
Претендира се за отмяна на обжалваното определение и
делото да бъде върнато на Тревненски районен съд за предприемане на съответните
процесуални действия.
В депозирания писмен отговор от ответницата, чрез
пълномощника адв. М.Д. частната жалба е оспорена като неоснователна. Твърди се, че пред френския съд има
образувано висящо бракоразводно дело, вписано в общия регистър под
№ 19/00497. Уведомление на страните за
вписване в регистъра е изпратено на 26.02.2019 г. Делото е насрочено за
разглеждане в съдебно заседание на 05.11.2019 г. в 9.30, за което жалбоподателят е
получил надлежна призовка и е ангажирал адвокат Н. Е., която да го представлява
в производството. Позовава се на приложени към отговора на исковата молба и на
частната жалба писмени доказателства за установяване на датата, на която са
образувани производствата във Франция и
в България.
Жалбоподателят, чрез адв. К. е депозирал писмено становище по отноговара на частната жалба и приложените към него
доказателства. В него поддържа твърдението, че не е ангажирал адвокат Н. Е. ,за
да го представлява по делото за развод пред френския съд и че приложеното
уведомление от 06.06.2019 г. не установява, че е уведомен за образуваното във Франция дело.
Въззивният
съд, като взе предвид наведените от страните доводи и събраните по делото
доказателства, прие за установено, че е сезиран с процесуално допустима частна
жалба, подадена в срок,от надрежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт.
Предмет на обжалване е постановеното от Тревненски
районен съд определение №26 от 21.03.2019 г. по гр.д. № 38/2019 г., с което
съдът е прекратил производството по делото. В мотивите съдът се е позовал на
общата компетентност на съдилищата на страните-членки на Европейската общност
по дела за развод или обявяване нищожност на брака, уредена в чл.3 на Регламент
/ЕО/ 2201/2003 г. на Съвета на Европа от 27.11.2003 г. относно подсъдността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата,
свързани с родителската отговорност и че между предвидените в тази разпоредба
основания за компетентност няма установена йерархия, като при съществуване на
няколко компетентни юрисдикции, колизията коя от сезираните юрисдикции в
държавите-членки следва да разгледа спора е уредена в чл.19 от Регламент. В
случая по делото се касае за развод между съпрузи, които са български граждани,
имащи обичайно местопребиваване във Франция, като искът за развод е заведен
първо в съда във Франция /на 08.02.2019 г./, а след това пред Районен съд –
Трявна /на 13.02.2019 г./, който като съд, пред който искът е предявен
по-късно, следва да се откаже от своята компетентност по отношение на иска за
развод и свързаните с него искове за упражняване на родителските права, режима
на лични контакти и издръжката на детето. По отношение на свързаните с
бракоразводния иск искове за родителската отговорност съдът се е позовал и на
липсата на компетентност да се произнесе по тях, тъй като роденото по време на
брака на страните ненавършило пълнолетие дете Я. има обичайно местопребиваване
във Франция, а съгласно чл.8 от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. делата по такива
спорове са подведомствени на съда в държавата, където е обичайното
местопребиваване на детето.
С подадената частна жалба, по която е образувано
въззивното производство по настоящото дело, ищецът е взел становище по
приложените от ответницата към отговора на исковата молба доказателства и
заявеното в него възражение за компетентност на българския съд да разгледа
спора, предвид на което соченото от жалбоподателя нарушение на
съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното определение, не
обосновава неговата отмяна на това основание.
От данните по делото се установява, че производството
пред Тревненски районен съд по гр.д. № 38/2019 г. е образувано на 13.02.2019 г.
по подадена искова молба от П.Т.Г. против П.П.Г., с която е предявен иск за развод без произнасяне по въпроса за
вината. С този иск са съединени претенции за произнасяне на съда за
предоставяне на родителските права по отношение на малолетното дете Я., за
местоживеене на детето, определяне на лични отношения на детето с бащата, на
дължимата от бащата месечна издръжка за
малолетното дете, за ползване на семейното жилище и за промяна фамилното име на съпругата след
развода.
В
отговора на исковата молба ответницата изрично е оспорил компетентността на българския
съд да разгледа делото и е направил искане за прекратяване на производството. Позовала
се е на по-рано образувано дело пред френски съд, за което в
първоинстанционното производство е представила доказателства – заверени преписи от искова молба за развод, внесена
в Окръжен съд на Бург Ан Брес, Франция на 08.02.2019 г. и удостоверение за
депозиране на молба за регистрирана молба за развод под № RG19/00497, дело
П./Г.. Позовала се е и на чл.8 от Регламент /ЕО/2201/2003 г. и обичайното местопребиваване
на детето Я. във Франция към датата на предявяване на иска пред българския съд,
за което към отговора са приложени доказателства.
Приетите
за установени от първоинстанционния съд факти по делото за това, че ищецът и
ответницата са български граждани, сключили граждански брак в гр.*** на **** г.,
че от брака си имат родени две деца: М.П.Г. /родена на *** г. и понастоящем
пълнолетна/ и Я.П.Г. /роден на *** г./; че от 2017 г. адресната регистрация и
на двамата съпрузи е във Франция, *** ; че на 08.02.2019 г. съпругата П.П.Г. е
подала искова молба за развод пред Окръжния съд на Бург ан Брес във Франция, се
потвърждават от представените доказателства.
Неоснователно
е твърдението в жалбата, че от представените от ответницата доказателства не се
установява по категоричен начин, че в
Окръжен съд Бург ан Брес, Франция е образувано дело за развод между страните по
настоящото дело.
Към
отговора на исковата молба е приложено удостоверение от второинстанционнен съд
на Бург ан Брес, семейни дела, за депозиране на молба, с посочена преписка №RG19/00497,
дело П./Г. /л.36/,съгласно което депозираната в отдела за прием на документи на
08.02.2019 г. молба за развод е регистрирана под №RG19/00497. Приложен и е
препис от внесената на 08.02.2019 г. в Окръжен съд на Бург ан Брес искова молба
за развод, подадена от П.П.П. /по съпруг Г./. От представената към отговора на
въззивната жалба подробна справка по преписка,
номер на вписване в общия регистър 19/00497, брачна колегия, каб.1-съдия по
семейни дела-разводи, се установява,че по подадената на 08.02.2019 г. /с датата
на сезиране 11.02.2019 г./ искова молба за развод, който не е по взаимно
съгласие, с ищец –П.П.П., по съпруг Г. /заявител Н. Е. и защитник Р.В.-Р./ и
ответник П.Т.Г., е насрочено съдебно заседание помирително на 05.11.2019 г.
При
тези данни е налице сезиране на две съдилища в различни държави членки с иск за
развод между едни и същи страни - съпрузите П.Г. и П.Г., като пред френския съд
искът е подаден от П.Г. на 08.02.2019 г.,а пред българския съд от П.Г. на
13.02.2019 г. От представеното пред въззивната инстанция справка от ответницата
/л.31/ се установява, че делото е висящо
пред френския съд, като е насрочено съдебно заседание на 05.11.2019 г. Компетентността да се
произнесе по иска за развод за българския съд произтича от чл.3 пар.1 б.”Б” Регламент /ЕО/ 2201/ 2003
г. на Съвета - гражданството на страните, а на френския съд от чл.3, пар.1,б“а“
от Регламент /ЕО/2201/2003г. на Съвета – обичайното местопребиваване на
съпрузите. Висящността на процеса пред двете сезирани юрисдикции в различни
държави-членки, обосновава приложението на чл.19 от Регламент /ЕО/ №2201/2003г.
на Съвета.
Отказът
от компетентност по предявения иск за развод Тревненски районен съд е обосновал
едниствено с обстоятелството, че искът за разводе е заведен първо в съда във Франция, без да обсъжда дали е
установена компетентността на пръвия сезиран съд с оглед данните по делото и
установената съдебна практика.
Съгласно
постановеното по дело С-489/2014, когато са сезирани две съдилища в
различни държави-членки, едното — с иск за съдебна раздяла, а
другото — с иск за развод, или пък когато и двете са сезирани с искове за
развод, а страните са едни и същи, за да е установена компетентността на първия
сезиран съд по смисъла на член 19, параграф 1 от Регламент № 2201/2003
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя
Регламент № 1347/2000, достатъчно е първият сезиран съд да не е отклонил
служебно своята компетентност и никоя от страните да не я е оспорила преди или
до изявлението, което съгласно неговото национално право се счита за първото
защитно действие по същество пред този съд.
В
случая не е установено френският съд да е отклонил служебно своята
компетентност. От представените по делото доказателства няма данни при
постановяване на обжалваното определение и към настоящия момент да е осъществена
втората предпоставка - ответникът по предявения пред този съд иск за развод П.Г.,
че е бил надлежно уведомен за делото и не е оспори компетентността на френския
съд.
От
представените от ответницата доказателства не се установява жалбоподателят П.Г.
да е получил призовка за насроченото с.з. на 05.11.2019 г. и да е ангажирал адв. Н.
Е. да го представлява в производството пред френския съд, каквито твърдения са
наведени в депозирания писмен отговор на частната жалба за установяване
компетентноста на френския съд.
Адв. Н. Е. /в някой от преводите е посочена
като Н. А./ е посочена като заявител по подадената искова молба пред френския
съд от ищцата П.П.. Няма доказателства да е упълномощена като адвокат в това
производство от ответника по делото пред френския съд П.Г. и от негово име да е
извършвала процесуални действия. От удостовереното в съобщението за насрочване
на съдебно заседание, изпратено до адв. Н. Е. на 06.06.2019 г. не се установява,
че с него е извършено връчване на ответника за насроченото с.з. на 05.11.2019 г.
Няма данни ответникът да е уведомен от този адвокат за делото, нито да е
получил препис от исковата молба за развод, депозирана пред френския съд от П.П.
или уведомление за вписване в регистъра .
Практиката
на ВКС, на която се е позавл жалбоподателя, приема, че за да се приложи чл.19, §3
от Регламент/ЕО/ №2201/2003 г. на Съвета е достатъчно първият сезиран
компетентен съд изрично или чрез постановяване на акта си, разрешаващ спора да
е заявил своята международна компетентност. В случая няма доказателства за
такова произнасяне от френския съд.
Предвид
изложеното,въззивният съд намира, че следва да се приложи чл.19, §1 Регламент/ЕО/2201/2003
на Съвета относно производството по гр.д. №38/2019 г. на Тревненски районен съд
в частта по предявения иск за развод, като в тази част производството по делото
следва да бъде спряно до установяване на компетентността на френския съд, като
първия сезиран съд.
По отношеине на съединените с
брачния иск искове за упражняването на родителски права, местоживеене, лични
отношения и издръжка на малолетното детете Я., българският съд не е
международно компетентен предвид установеното обичайно местопребиваване на
детето във Франция към датата на предявяването им,каквото позоваване е
направено и в обжалваното определение.
С
определение на Съда (шести състав) от 16.01.2018 г. по дело С-604/17 е прието,
че Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. следва да се тълкува
в следния смисъл: Съд на държава членка, който е компетентен да се произнесе по
молба за развод съгласно чл.3 пар.1 б.”Б” Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г., не е
компетентен да се произнесе относно правото на упражняване на родителските
права и правото на лични отношения с детето на съпрузите, ако същото има към
момента на сезирането му обичайно местопребиваване в друга държава – членка и
не са изпълнени условията за предоставяне на компетентност по чл.9, 10, 12 или
15 Регламент /ЕО/ 2201/ 2003 г. Този съд не е компетентен да се произнесе и по
искането за издръжка, съгласно Регламент /ЕО/ 4/ 2009 г. на Съвета от
18.12.2008 г.
В
случая съгласно чл.8 от Регламент /ЕО/2201/2003г. относно претенциите за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Я.,
определяне на режим на лични отношения с другия родител и определяне
местоживеенето на детето, българският съд не е компетентен да се произнесе, като
компетентността е на съда във Франция. Не
са налице обстоятелства, които да обосновават запазена компетентност на
българския съд при хипотезите: поради местене на детео - чл.9; поради
отвличането му – чл.10, нито има акт за прехвърляне на компетентостта на
френския съд - чл.15 Регламент /ЕО/2201/2003. Пророгация на компетентостта по
чл.12 от Регламент /ЕО/№2201/2003 също няма,тъй като в случая тя не е приета от
страните недвусмислено, като в писмения отговор на исковата молба ответницата
изрично е оспорила международната компетентност на българския съд. Искът за
издръжка също не е подведомствен на българския съд, тъй като не са налице
предпоставките на чл.3 Регламент /ЕО/
4/2009 и ответницата изрично е оспорила компетентността на Тревненски районен
съд.
Няма основание да се приема за
компетентен Тревнански районен съд и по искането за произнасяне за ползването
на семейното жилище. В случая имотът е във Франция и компетентен да се
произнесе по искането е френският съд.
Съединеният
с иска за развод иск за промяна на фамилното име на съпругата след развода, е
недопустим поради липасата на процесуална легитимация за предявяването му от
ищеца П.Г., тъй като не може да упражнява чуждо право, каквото е това за
промяна името на друго лице Единствено този от съпрузите, който е променил при
сключването на брака фамилното си име, има право да поиска промяната му съгласно чл.53 СК /опр.261 по
ч.гр.д.№1772/2014г.,ІV г.о/, като в случая това е съпругата П.П.Г..
На
основание изложеното въззивният съд прие, че обжалваното определение следва да
бъде отменено в частта, с която е прекратено производството по предявения иск
за развод, като на основание чл.19,пар.1 от Регламент 2201/2003 г. се постанови
спиране на производството по грд. № 38/2019 г. на Тревненски районен съд в тази
му част до установяване компетентността на френския съд, който е първия сезиран
съд. По съединените искове няма основание прекратяването на производството пред
Тревненски районен съд по образуваното гр.д. № 38/2019 г. да бъде отменено.
На основание изложеното, въззивният
съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №26 от 21.03.2019 г. по
гр.д. №38/2019 г. на Тревненски районен съд в ЧАСТТА, с която е прекратено
производството по делото по предявения иск за развод, вместо което постанови
СПИРА
производството по гр.д. № 38/2019 г. по описа на Тревненски районен съд в
частта по предявения иск за развод от П.Т.Г. срещу П.П.Г., на основание чл.19, §1
Регламент/ЕО/ 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. до установяване
компетентността на Окръжен съд на Бург
ан Брес, Франция.
ПОТВЪРЖДАВА
определение №26 от 21.03.2019 г. по гр.д. № 38/2019 г. на Тревненски районен
съд в останалата част.
Определението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :