Р Е Ш Е Н И Е
Гр.С.,
14.10.2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-20 състав, в открито заседание на двадесет и осми септември две
хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
При секретаря Е.К., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 12397 по описа на СГС за 2014 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
И.М.З. твърди в исковата си молба, че пострадал при ПТП на
25.03.2014 г. Управлявал мотоциклет „БМВ“ с
рег. № **** в гр. С.,***, в посока от бул. „Тодор Каблешков“ към бул. „Гоце
Делчев“, като в района на кръстовището с ул. „Славовица“ от нея внезапно избязъл
и направил десен завой по бул. „България“ лек автомобил „Хюндай Купе“ с рег. № ****,
управляван от П.С.П. и ищецът се ударил в него. Твърди, че П.П. не се
съобразила с наличния знак „Б1“, указващ й да пропусне движещите се по път с
предимство.
Ищецът поддържа, че при ПТП получил счупване на тазовите
кости в областта на симфизата и долно рамо на дясна пубисна кост, фрактура на
дясна пубисна кост, фрактура на лявата китка и счупване на капачката на лявото
коляно и скъсани кръстни връзки. В болница му направили три операции за
поставяне на остеосинтезен материал в областта на счупванията в тазовите кости,
лявата китка и лявото коляно. На втория месец поставените пирони в тазовите
кости се откачили, което причинило на ищеца още по-силни болки. Твърди, че не
се е възстановил и до сега и че търпял и ще търпи изключителни болки и
страдания.
Сочи, че водачът на увреждащият автомобил имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с „ДЗИ – О.З.“ АД по полица № 06113002664093,
със срок на действие 09.11.2013 г. – 08.11.2014 г.
Ищецът моли съда да осъди
застрахователно дружество „ДЗИ – О.З.“
АД да му
заплати застрахователно обезщетение в размер на 80 000 лева за причинените му от ПТП неимуществени вреди вследствие
претърпените травми, ведно със законната лихва от 25.03.2014 г. до пълното
изплащане на сумата.
Ответникът
„ДЗИ – О.З.“ АД
е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Оспорва наличие на
виновно противоправно поведение у застрахования водач. Твърди, че вина за ПТП
има единствено ищецът, който не съобразил скоростта и дистанцията, поради което
се ударил отзад в лекия автомобил. Оспорва механизма на ПТП и на получаване
уврежданията на ищеца, както и причинната връзка с ПТП. Оспорва настъпването на
твърдените от ищеца неимуществени вреди. Прави евентуално възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, който се движел с несъобразена и превишена
скорост и в нарушение на изискванията за спазване на дистанция. Намира
претенцията за завишена по размер. Възразява срещу началната дата на
претенцията за лихва, като поддържа, че дължи такава само след покана. Сочи, че
не е търсен от ищеца извънсъдебно, поради което не е дал повод за завеждане на
делото и не дължи разноски.
Съдът, след като
прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от Протокол за ПТП № К-303, съставен от
дежурен ПТП – „ОПП” – СДВР, че на 25.03.2014 г., около 14.00 ч., в гр. С.,***,
при кръстовището с ул. „Славовица”, е настъпило ПТП между лек автомобил
„Хюндай”, модел „Купе”, с рег. № ****, собственик и водач на което била П.С.П. и
мотоциклет „БМВ” 650 с рег. № С ****, собственост на МВР – СДВР, управлявано от
И.М.З.. При лекия автомобил са установени подбита задна част, броня, престилка,
капак, таван, ожулено задно стъкло и др., а при мотоциклета – подбита предна
част, подбити телескопи, счупен спойлер, счупен фар и десен мигач, счупено
дясно огледало, счупена джанта, ожулена странична дясна част и др. В
обстоятелства и причини за ПТП е записано, че П.П.,*** и направила маневра
„десен завой” по бул. „България”, не се съобразила с наличния знак „Б1” и
участвала в ПТП с идващия по бул. „България” мотоциклет, който се движел при
наличен за него знак „Б3” – Път с предимство.
По делото е представено писмо от Столична общена, към
което е приложено писмо на „СК-13 Т.” АД, от които е видно, че на 25.03.2014 г.
на бул. „България”, в участъка от бул. „Тодор Каблешков” до бул. „Гоце Делчев”
е била въведена временна организация на движение – затваряне на лява лента в
посока „Център” срещу магазин Билла и е въведено ограничение в скоростта от 50
км./ч. Извършваните ремонтно-строителни работи са били в границите на
травмайното трасе, без извършване на такива по пътното платно.
По делото е приет протокол за оглед на
местопроизшествието, съставен по образуваното досъдебно поризводство, от който
(доколкото същият не е много четлив) се установява, че ул. „Славовица” е
намерена с две платна за движение в двете посоки. Гледано с лице към бул.
„България” от дясната страна, на 2.50 метра преди кръстовището, е установен
знак „Б1” – Пропусни двежищите се по пътя с предимство”, а под него – „Г-2” –
Задължителен завой надясно. По бул. „България”, в района на огледа, са намерени
три ленти за движение. В района на ПТП са намерени следи от задиране на метал
по асфалта, като са посочени конкретни отстояния и дължина. Посочено е и, че е
намерен мотоциклет БМВ, паднал на дясната си страна. Намерен е и лек автомобил
„Хюндай”, на четирите си колела, задно дясно колело отстоящо на 26.40 м. от
ориентира (който е на ъгъла на ул. „Славовица” и бул „България”, видно от
приложената скица) и на 1.50 м. вляво от десния край на пътното пътно. Спирачни
следи не са открити.
В досъдебното производство ищецът е разпитан като
свидетел. Неговите показания настоящият състав ще използва, дококото в тях се
съдържат признания за неизгодни за ищеца факти. Той е посочил, чена 25.03.2014
г. тръгнали с негов колега от бул. „Тодор Каблешков” по бул „България” към бул.
„Гоце Делчев”. Когато подминали бензиностанция ОМВ от пресечна улица пред тях
излязъл автомобил, като водачът не се огледал за идващи автомобили по пътя с
предимство. Неговият колега, който бил от лявата му страна, успял чрез
маневриране да избегне удара, но ищецът не успял, поради скъсената дистанция.
Направил опит да спре, но не успял, ударил се в задната част на автомобила,
тялото му прелетяло през цялата дължина на автомобила и паднал на платното.
Посочил е, че се е вижел с разрешената скорост, а в момента, в който видял
лекия автомобил „Хюндай”, той отстоял на около 30 м.
За установяване механизма на ПТП по делото са разпитани и
двама свидетели – П.С.П. и С.Н. Г..
Свидетелката П.П. е посочила, че на 25.03.2014 г. била на
ул. „Славовица”, на бул. „Българя” се престроявала, там имало знак за път без
предимство, трябвало да изчака колите на булеварда. Когато погледнала, нямало
идваща кола. Пътят бил в ремонт в началото на улицата, по-нагоре по булеварда
имало знаци за ремонт и пътят бил с ограничение на скоростта – около 40-50
км./ч. Имало ограждения на пътя, но те били поне на 200 м. преди кръстовището.
Била най-вдясно, от завоя потеглила на първа скорост, не видяла коли отляво, а
около 20-30 м. след завоя усетила удар отазд. Веднага спряла, полицаят, който я
ударил паднал на предния й капак и после пред колата. Тя вече била спряла, не
го прегазила.
Свидетелят С.Г. е посочил, че познава И.З., били колеги.
На 25.03.2014 г., когато се случило ПТП, били заедно. Били назначени като
мотоекип на територията на 6-то РПУ. Следобед, поради влошена обстановка поради
протестни действия, им било разпоредено да отидат в центъра. ПТП станало,
когато се насочили към центъра по бул. „България”, на кръстовището с ул.
„Славовица”. Свидетелят водел, а колегата му го следвал. Имало ремонтни
дейности и било затворено лявото и средното платно на бул. „България”, те се
движели в дясната лента. Загражденията свършвали преди ул. „Славовица”. Когато
свидетеят навлизал в кръстовището с тази улица, изникнал автомобила. Те се
движели с 60-70 км./ч. заради ремонтните работи, а и заради излаза от
бензиностанция ОМВ. Нямало ограничение на скоростта, според свидетеля
разрешената скорост била 70 км./ч., а ремонтните работи свършвали малко преди
кръстовището. Преди удара водачът не намалил скоростта. Преди завоя си по бул.
„България” лекият автомобил направил много голяма парабола и колегата му не
успял да го избегне. Видял как се нанизва мотора в момента, когато свидетелят
избегнал удара. Колегата му се ударил в задната част на автомобила, който вече
се бил изправил след завоя.
Въз основа на така събраните доказателства, по делото е
изслушано заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. А.М., което е
оспорено от ищеца в частта относно определената скорост на мотоциклета, както и
по отношение извода за предотвратимост на ПТП от страна на ищеца. Оспорването е
оставено без уважение, поради достатъчната вариантност на скоростите, дадени от
вещото лице, при която и съобразно останалите събрани доказателства, са налице
достатъчно данни, за да може да се отговори на въпроса относно скоростта на
водача, както и предотвратимостта на ПТП. Инж. М. е посочил, след като е
съобразил данните от протокола за оглед, скицата към него и протокола за ПТП,
че преди ПТП мотоциклетът се е движел по
дясна лента на бул. „България”, който е означен като път с предимство от знак
Б-3, а по улица „Славовица”, която прави Т-образно кръстовище с булеварда и в
края на която, преди кръстовището, е означена със знак „Б-1”, се движи лек
втомобил „Хюндай”. Следва да се посочи, че вещото лице невярно е възпроизвел
данните относно положението на лекия автомобил на пътното платно – посочил е,
че задно ляво колело е било на 1.50 м. вляво от десния край на платното, а
според протокола за оглед, такова е отстоянието на задно дясно колело от десния
край на платното за движение. Определил е скоростта на мотоциклета преди удара,
съобразно данните за пътя, изминат от мотоциклета след удара и кумулираната
след удара скорост, като е посочил, че при удара тя е била 60 км./ч. Предвид
наличието на данни за предприети от водача на мотоциклета действия по спиране,
той е изчислил и скоростта му преди да започне спиране на 87 км./ч. Посочил е,
че при тази скорост опаснат аму зона на спиране е била 82 м. С оглед движението
на автомобила е определил положението на мотоциклета в момента, когато
автомобилът е започнал навлизане в кръстовището – той е отстоял на около 100 м.
от там. Логично е заключил, че при това отстояние и опасна зона за спиране от
82 м., ударът за него е бил предотвратим. При скорост от 70 км./ч. тази зона би
била 57.60 м. Вещото лице не е посочил какво би било отстоянието на мотоциклета
до мястото на ПТП в този случай, но съдът изчислява това отстояние на около 80
м., ползвайки формулата, използвана от вещото лице, а именно времето за
движение на лекия автомобил 4.14 сек., умножено по скоростта движение на
мотоциклета за секунда (70 км./ч. се равняват на 19.44 м./сек.) В съдебно
заседание е посочил, че при скорост от 40 – 45 км./ч. опасната зона за спиране
е 25 до 28 м., като тогава отстоянието до мястото на ПТП е 44-50 м. Определил е
скорост на движение на лекия автомобил, който е предприел маневра завой надясно
на първа скорост около 20 км./ч. Изчислил е, че ударът е бил предотвратим не само
чрез аварийно спиране, но и чрез отклонение вляво, което е могло да бъде
направено от 50 м. отстояние за 2.12. сек., тъй като автомобилът се е движел
след кръстовището 4.14 сек. преди удара и е изминал 12 м. във видимата зона на
водача на мотоциклета.
При така събраните доказателства, съдът възприема следния
механизъм на ПТП: На 25.03.2014 г., около 14.00 ч., в гр. С.,***, в най-дясна
лента, в посока от бул. „Тодор Каблешков” към бул. „Гоце Делчев”, се движи
мотоциклет БМВ, управляван от И.З., със скорост не по-малка от 70 км./ч. (тази
скорост е посочена и от разпитания свидетел). Булевардът е означен като път с
предимство. Заедно с него се движи втори мотоциклет, пред него и малко
по-вляво, като двамата са полицейски екип, изпратен да подсили охраната на
протестиращи хора в центъра на града. Към този момент трамвайното трасе по бул.
„България” в района е в ремонт, поради което най-лявата от трите ленти в платното
за движение на мотоциклета е оградена и недостъпна за движение, а скоростта за
движение е ограничена на 50 км./ч. (видно от удостовереното от Столична
община). След като мотоциклетите отминават магазин Билла и бензиностанцията на
ОМВ, пред тях, от пресечната на бул. „България” ул. „Славовица”, излиза лек
автомобил „Хюндай”, който е без предимство, и прави маневра „десен завой”, при
скорост на движение около 20 км./ч., с широка парабола при завоя, като десните
й колела след завоя се намират на 1.50 м. вляво от края на пътното платно. В
този момент мотоциклетът на И.З. отстои на около 80 м. от местоудара, а
опасната му зона за спиране е около 57-58 м. Той очевидно забелязва автомобила,
като задейства спирачки, накланя се надясно, мотоциклетът му задира асфалта и
на около 20 -25 м. след кръстовището (задните колела на автомобила са намерени
на 26 м. от края на кръстовището, а автомобилът се е установил на място веднага
след удара), се удря в задната дясна
част на лекия автомобил (съобразно мястото на подбитост, посочено в протокола
за ПТП) и пада на дясната си страна, а И.З. изхвръква напред, прелита по цялата
дължина на автомобила и пада пред него. Другият мотоциклет успява да избегне
удара чрез маневра, предвид местонахождението си в лявата част на дясната
лента, и вероятно чрез намаляване на скоростта.
Видно от Епикриза, издадена от ВМА – МБАЛ С., И.М.З. е
приет там на 25.03.2014 г. с опаквания от болки в лява гривнена става. При
прегледа е открит лек оток и болка в областта на лява симфиза, малка
разкъсно-контузна рана пре пателарно на ляво коляно и силна палпаторна болка
върху симфизата и сакроилиачните стави. Без сетивни и циркулаторни смущения в
крайниците. Установени са клинични и рентгенографски данни за диастаза на
пубисната синхондроза и фрактура на скафоидната кост. Извършено е оперативно
лечение на фрактурата на симфизата и на ос скафоидеи. Проведена е антибиотична и
антитромботична терапия и ищецът е изписан на 02.04.2014 г., вертикализиран и
приучен да ходи с помощни средства, с
указания да не стъпва на ляв долен крайник за срок от 45 дни, да ходи с помощни
средства, да не натоварва ляв горен крайник и да носи наложена ортеза за срок
от 30 дни. Да продъжи антитромботичната терапия за срок от 20 дни.
В периода 18.05.2014 г. – 01.06.2014 г. ищецът е провел
курс по рехабилитация поради леко ограничени движения в лява колянна става,
куцаща походка, хипотрофия на мускулите на бедро и подбедрица, видно от
Епикриза на Болница за долекуване към МВР, филиал Варна. Изписан е с
възстановен обем на движенията в лява колянна става и с намален болков синдром.
На 12.05.2014 г. е направена рентгенография на тазивите
кости на И.З., установено е наложена метална остеосинтеза на симфизата и долно
рамо на пубисна кост.
Въз основа на така приетите писмени доказателства и след
преглед на ищеца, по делото е прието заключение на СМЕ, изготвено от д-р М.М.,
неоспорено от страните и възприемано от съда като компетентно дадено и
обосновано. Д-р М. е посочил, че при ПТП И.З. е получил диастаза на симфизата,
счупване на ладиевидната кост на лявата китка и разкъсно-контузна рана на
лявото коляно с частично разкъсване на сухожилието между капачката и големия
пищял с костен откъс от долнат ачаст на колянното капаче. В същия ден са
извършени спешни лечебни дейности – реанимационна терапия с водно солеви
разтвори и аналгетици; оперативно-хирургична обработка на раната в областта на
коляното и антибиотично и онтитромботично лечение. В условия на отсрочена
спешност е направено открито наместване
и вътрешна фиксация на симфизата с плака и винтове, както и открито
наместване и фиксация на счупването на ладиевидната кост с винт. В амбулаторни
условия са приложени помощни средства при ходене, прилагане на антикоагулант за
профилактика на тромботични улсожнения и физиолечение и рехабилитация за
преодояване на контрактурите. След извършеното оперативно лечение, което е
имало за цел добро анатомично наместване на фрактурите, постигане на костно
зарастване в нормалните за областта срокове и функционално възстановяване
най-билзко до нормата, финкционално крайниците са напълно възстановени. Посочил
е още, че в периода след травмата болките са били много силни поради
разместване на симфизата, разкъсване на връзковия апарат и меките тъкани около
нея и открития характер на травмата на коляното. Постоперативно са търпени
болки от проникването през меките тъкани, поставянето на импланти,
постоперативния хематом и оток. Страданията са били свързани с необходимост от
носене на имобилизираща шина за срок от 60 дни, придвижване с патерици за
отбременяване на долните крайници и невъзможност да се натоварва левия горен
крайник поради счупване на ладиевидната кост. По време на рехабилитацията също
са търпени болки и страдания, причинени от преодоляването на ставните
контрактури и възстановяването на мускулните сила и обем. В съдебно заседание
д-р М. е допълнил, че при ищеца предстои изваждане на поставените метални
планки. Видял на представените му рентгенови снимки, че винтовете са изпрошнали
от костта, което означава, че трябва да се свалят и по данни на ищеца вече са
свалени. Не се налага нова операция, свързана с възстановяване на таза обаче.
Видно от Епикриза, издадена от ВМА, И.З. е приет там на
02.04.2015 г. и изписан на 06.04.2015 г., като е направена операция за
отстраняване винт от тазиви кости. Установено е, че тазът има пълен обем на движенията
и в двете тазобедрени стави, без сетивни
и циркулационни смущения. Приучен да ходи с помощни средства след операцията. Посочено
е, че конците ще бъдат свалени след 12 дни, по решение на ЛКК са дадени 35 дни
отпуск по болест.
На 13.05.2014 г. е направена рентгенография на лява китка
на И.З., установено е състояние след фрактура на ос Скаоидеум в ляво със
задоволитено калусообразувание и видима част от метална остеосинтеза в нея.
За установяване претърпените от ищеца неимуществени
вреди, по делото е изслушана като свидетел и Д.Р.П., с която той живее на
семейни начала. Тя е посочила, че след ПТП, когато отишла в болницата, той бил
на носилка, абсолютно неподвижен. Имал травми на крака, на лявата ръка и счупен
таз. Стоял в болница 10 дни, претърпял три операции – на китката, на таза и н
акрака. След това 2 месеца бил на легло, неподвижен, с уринатор и подлога. След
втория месец започнал да сяда в инвалидна количка и да ходи с патерици. След
третия месец започнал да се справя сам с ежедневието си. Преди това
свидетелката била до него. Наложило се да напусне работя, защото той не можел
да се справя сам. В болнични бил 7-8 месеца. Не можел да спи, изпотявал се,
скачал нощем. Не се качвал вече на мотор от стрес. В момента пак бил в
болнични, извадили планките чрез операция предходната седмица.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
За да бъде уважен прекият иск на
пострадалия срещу застрахователя на деликвента следва да се установят две групи
факти. От една страна трябва
да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в
качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на
застрахован. От друга страна следва да са налице
кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното
увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно
от деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно -
следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер.
Единствено за наличие на вината законът въвежда с
разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция. Застрахователят
отговаря в обема и до рамера, в който отговаря застрахования водач.
По
делото не е спорно между страните наличието на валидно застрахователно
правоотношение с ответното дружество, покриващо гражданската отговорност на
водача на процесния лек автомобил - П. П.,
към 25.03.2014 г.
При възприетия от съда механизъм на ПТП настоящият състав
намира, че поведението и на двамата участници в ПТП е противоправно и виновно,
и е в пряка причинна връзка с ПТП и последиците от него. Водачът П.П. не е
осигурила предимство на превозните средства, минаващи по пътя с предимство,
навлязла е в кръстовището, въпреки че отляво е идвал мотоциклет, който е
отстоял на по-малко от 100 м. от кръстовището и който тя е могла да види (няма
никакви данни по делото за ограничена видимост в района) – нарушение на чл. 50,
ал. 1 ЗДвП; не се е съобразила със скоростта му на движение и отстоянието му до
кръстовището – нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, като не
се е убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Освен това, тя е нарушила чл. 15, ал. 1 ЗДвП, който я е
задължавал да се движи максимално вдясно, при завоя е отишла почти в края на
лентата, като по този начин е затруднила разминаването с идващия отзад мотоциклет.
От своя страна, с поведението си ищецът, който е
управлявал мотоциклет, също е допринесъл за ПТП и последвалите вреди от него.
Настоящият състав намира, че макар да бе установено, че той е нарушил
изискванията на чл. 21 ЗДвП, като е карал със скорост над максимално
допустимата (поне 70 км./ч. при ограничение в момента от 50 км./ч.), това
нарушение не е в причинна връзка с ПТП. Това е така, тъй като вещото лице инж. М.
сочи, че при скорост от 70 км./ч., опасната зона за спиране би била 57-58 м., а
отстоянието от мястото на ПТП е 80 м. Това означава, че и при движение с
неразрешена скорост мотоциклетистът е имал възможност да спре преди удара.
Т.е., не превишената скорост е в причинна връзка с ПТП, а субективните действия
на водача, който, макар да е можел да спре навреме и да предотврати удара, е
предприел спиране твърде късно. Не е предприел своевременно и заобикаляне
отдясно, каквато възможност също е имал, според изчисленията на вещото лице и
при наличие на поне още една свободна лента за движение. Той е нарушил
изискването на на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, според
който водачите на пътни
превозни средства са длъжни да
контролират непрекъснато управляваното превозно средство, както и чл. 20, ал.
2, изр. последно ЗДвП, според който водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Следва да бъде посочено, че
дори да се приеме, че ищецът е шофиал с посочената от инж. М. скорост от 87
км./ч. или пък, със скорост в рамкигте на разрешената – 45 км./ч., то и в тези
случаи ударът е настъпил на разстояние по-голямо от опасната зона за спиране на
мотоциклетиста, поради което крайният извод за предотвратимостта на ПТП от
негова страна би бил същия.
Предвид изложеното, съдът намира, че двамата водачи имат
еднакъв принос за настъпване на ПТП, поради което, възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от ищеца е основателно до степен на ½.
По делото беше установено по несъмнен начин посредством
писмени доказателства и заключение на СМЕ, че ищецът е претърпял при ПТП
посочените в исковата молба травми на ляво коляно, лява китка и симфизата на
таза. Беше установено, че са му направени три операции, като в областта на таза
са поставени винтове и метална плака за фиксиране на симфизата, а на лява китка
е поставена ортеза. Установи се също, че винтовете и плаката в таза са се
разместили, както и че след повече от 1 година е направена четвърта операция за
отстраняването им от симфизата.
Вещото лице д-р М., както и разпитаната свидетелка
установяват, че след травмата ищецът е изпитвал много силни болки, предвид
разместването на симфизата, разкъсването на връзки и открития характер на
травмата на коляното. Силни болки ищецът е търпял и непосредствено след
операциите. Разместването на винтовете в таза също му е причинило допълнителни
болки и неудобства. Той е бил почти обездвижен в период от 2 месеца, около
месец не е можел да си служи и с лявата си ръка. През този период се е нуждаел
изцяло от чужда помощ, дори за елементарни нужди. През третия месец се е движел
с помощни средства, а след това е започнал да ходи сам. Налагала се е
рехабилитация за възстановяване на мускулатурата, която също е носела болки на
ищеца. Приемал е обезболяващи през цялото време. Първоначално се стряскал нощем
в съня си. Не е ходел на работа поне 7 месеца, а след четвъртата операция
отново е бил нетрудоспособен за поне 35 дни. Към момента е напълно възстановен,
няма данни за бъдещи негативни последици или усложнения. Въпреки това ищецът
вече не кара мотор и е трудоустроен.
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл.52 ЗЗД.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът,
броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено,
евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
Като
съобрази описаните по-горе увреждания и последиците от тях, и свързаните с тях
физически и емоционални болки и страдания на ищеца, техния вид, интензитет и
продължителност, обстоятелствата, че ищецът е бил на 35 г., която възраст дава
сравнително добра възможност за възстановяване; факта, че счупванието в областта на таза е било с
разместване, на коляното – открита рана, а
от друга – че поставените винтове впоследствие са се разместили, поради което в
първите два месеца болките са били много силни, както и в периода след четирите
операции; пълната му безпомощност за срок от 2 месеца, в който период е имал нужда от чужда помощ и живовът му
е бил напълно променен; обстоятелството, че се е възстановил напълно след повече
от година (след година отново му е направена операция за изваждане на
остеосинтезата, наложила нов период на болка и ограничения);
че ищецът е преживял сиен стрес, сега не управлява мотор
и е трудоустроен; че
липсват усложнения и остатъчни явления; като се вземат предвид
и икономическите условия в страната и съществуващите размери на лимитите в
отговорността на застрахователите към 2014
г. и като се съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на
чл.52 ЗЗД, съдът счита, че претендираното обезщетение в
размер на 80 000
лева е
адекватна обезвреда на претърпените от него
неимуществени вреди. При съобразяване
обаче на равната степен на съпричиняване на вредите от страна на ищеца,
обезщетението следва да бъде намалено с ½, а искът
е основателен за 40 000 лева. За разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 80 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.
223, ал. 2 КЗ, застрахователят
изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред третото лице. Безспорно е, че на
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи
отговорност и за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането.
На това основание функционалната отговорност на
застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от датата на
деликта. Поради това и с оглед императивната
разпоредба на чл. 84, ал. 3
ЗЗД законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена именно от
датата на увреждането – 25.03.2014 г.
По
разноските: При този изход на
спора, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ищеца има право на
направените разноски, съобразно
уважената част от иска, каквито е доказал в размер на 425 лева за вещи лица.
От тях следва да му се присъдят 212.50 лева.
Ответникът има право на
разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Той е доказал разноски в размер на 255 лева, от които му се дължат 127.50
лева. На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК ответникът има право на юрисконсултско
възнаграждение, което в случая е в размер на 1465 лева.
По компенсация на разноските,
ищецът дължи на ответника 1380 лева.
Ответникът следва да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1550 лева, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК (ищецът е заплатил 50 лева).
По делото е представен договор за правна помощ между ищеца
и адв. К.Н., видно от който помежду им е уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на 8000 лева, но на мястото на изплащането му е посочено, че
представителството е безплатно, на осн. чл. 38 ЗА. Това са две взаимо
изключващи се уговорки, не се установява по несъмнен начин, че между страните
по договора е постигнато съгласие за безплатно представителство в някоя от
хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА, нито се установява уговореното адвокатско
възнаграждение да е платено от ищеца, поради което нито на адв. Н. съдът следва
да определя възнагаждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, нито да присъжда такова
на ищеца.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ДЗИ О.З.” АД с
ЕИК ***********, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на И.М.З., ЕГН
**********,***: 1. Сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева
- обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
претърпяна увреда, получена при ПТП, настъпило на 25.03.2014 г., на основание чл. 226, ал. 1
КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума, до пълния
предявен размер от 80 000 лева; 2. Законната лихва върху присъденото обезщетение за периода от 25.03.2014 г. до окончателното му изплащане, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„ДЗИ О.З.” АД с ЕИК ************,
със седалище и адрес на управление ***, да
заплати в бюджета на съдебната власт, по сметка на
Софийски градски съд, сумата
от 1 550 (хиляда петстотин и петдесет) лева – държавна такса по делото, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА И.М.З., ЕГН
**********,***, да заплати на
„ДЗИ О.З.” АД, ЕИК
***********, със седалище и адрес
на управление ***, сумата от 1380 (хиляда триста и осемдесет)
лева – разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК и по
компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :