Р Е Ш Е Н И Е
№ …………….
гр. София, 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЖ, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Вълков
Радостина Данаилова
като разгледа докладваното от съдия Вълков гр.д. № 12619 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е жалба от Г.Р.С., представляван от Р.С.С. срещу насочено принудително изпълнение върху имот, за който жалбоподателят твърди да е несеквестируем. Сочи се, че имотът е единствен за Г.Р.С. и неговото семейство.
Не се установява в указания на взискателя срок да е постъпил отговор по жалбата.
В мотивите си частен съдебен изпълнител Т.В.-Н.сочи делото да е образувано въз основа на молба от 26.02.2020 г. Счита, че представеното пълномощно не легитимира Р. С. в рамките на изпълнителното производство, който и в качеството си длъжник не би и могъл да бъде пълномощник. Счита и жалбата за просрочена предвид получено от Р. С. уведомление за насрочен опис на възбранения имот на 28.07.2020 г. По съществото на жалбата изразява становище, че учредената ипотека от собственика изключва несеквестируемостта – чл. 445 ал. 1 ГПК.
По
допустимостта на жалбата
Жалбата сочи на искане за защита срещу предприети действия върху несеквестируем имот. Процесуалното действие по подаване на жалбата е надлежно предприето – пълномощното включва защита пред съд, а представените доказателства позволяват извод, че пълномощникът има качество по чл. 32 ал. 2 ГПК.
Жалбата е депозирана в срок. Г.С. е самостоятелна страна в изпълнителното производство, поради което и спрямо него процедурните срокове започват да текат след надлежното му уведомяване. Полученото уведомление от Р. С. не сочи да е адресирано до Г.С., поради което и полага начало на преклузивния срок за защита личните права на Г.С.. Извън горното при очертания като подлежащ на разглеждане в това производство въпрос съгласно ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС жалба, основана на довод за несеквестируемост, е допустима до издаване на постановление за възлагане.
Следващата се държавна такса е внесена.
При тези съображения налице са предпоставките да бъде разгледана по същество като с оглед писмените доказателства за извършените в изпълнителното производство действия съдът намира за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано по издаден изпълнителен лист срещу Р.С.С. да заплати на БАНКА ДСК ЕАД сумата от 55926,48 лв. ведно със законна лихва за периода от 25.06.2013 г. до изплащане на вземането, такса в размер на 249,42 лв., договорна лихва в размер на 8065,85 лв. за периода от 25.01.2012 г. – 20.06.2013 г., наказателна лихва в размер на 7117,32 лв. за периода от 12.03.2012 г. до 20.06.2013 г. и 2570,77 лв. – разноски. Изпълнителният лист е издаден въз основа на за заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 15.07.2013 г. по гр.д. 27503 по описа на съда за 2013 г. Видно от заповедта за изпълнение вземанията произтичат от договор за кредит от 30.07.2008 г.
С нотариален акт № 166 том IV рег. № 6739 дело № 717 от 2008 г. Г.Р.С. е учредил ипотека върху недвижим имот – АПАРТАМЕНТ № 37, находящ се в гр. София, р-н „Искър“, ж.к. „*******надпартерен етаж във вход „Б“на жилищна сграда, построена в УПИ II-780.781 от кв. 18“а“ по плана на гр. София, местност „Дружба I“ в обезпечение на отпуснат на Р.С.С. кредит по договор за ипотечен кредит от 30.07.2008 г.
Жалбата е неоснователна.
Молбата на взискателя БАНКА ДСК ЕАД от 26.02.2020 г. на собствено основание овластява и задължава съдебния изпълнител да предприеме изпълнението. Изпълнителните действия, отразяващи насочване на изпълнението върху процесния имот, са предприети в предписания срок от чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК като безпредметно остава изследването на процесуалните действия в предходно образуваното изпълнително производство № 20137910400510.
Законът утвърждава защита срещу принудително изпълнение, ако по воля на взискател изпълнението бъде насочено към единственото жилище на длъжника, когато и никой от членовете на неговото семейство, с които живее заедно, няма друго жилище с цел съобразяване на жилищните нужди на домакинството (чл. 444 т. 7 ГПК). По силата на чл. 445 ал. 1 ГПК правилото е относимо към доброволно предоставено от собственика имущество в обезпечение на конкретно задължениe, Жалбоподателят не оспорва, а и описанието на източника на предявените в изпълнителното производство вземания – договор за кредит от 30.07.2008 г., позволяват еднозначен извод, че учредената ипотека покрива и вземанията, предмет на изпълнителното производство. Следователно, изпълнението в случая не почива на ограничения от закона избор за взискателя, а на волята на собственика, ангажирал се да отговаря със своето имущество за чуждо задължение.
Преценката в настоящото производство е ограничена до съпоставяне на предприетите от съдебния изпълнител действия с предписаното от закона. Спор за възможността да бъде наложено принудително изпълнение при довод за изтекла давност остава извън компетенциите на съдебния изпълнител и подлежи на изследване в исков процес (чл. 439 ал. 2 ГПК). Това е пречка наведените в тази насока доводи да бъдат обсъдени в настоящото производство.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г.Р.С. срещу насочено изпълнение върху АПАРТАМЕНТ № 37, находящ се в гр. София, р-н „Искър“, ж.к. „*******надпартерен етаж във вход „Б“на жилищна сграда, построена в УПИ II-780.781 от кв. 18“а“ по плана на гр. София, местност „Дружба I“ поради несеквестируемост.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис да бъде изпратен на ЧСИ Т.В.-Н.за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:, ЧЛЕНОВЕ: