РЕШЕНИЕ
№ 22094
гр. С., 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110131280 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, представлявано от А.А. и И.Е., с който е поискало да бъде установено по отношение
на ответниците Р. Ю. К., ЕГН ********** и Д. М. К., ЕГН **********, двамата с адрес
/адрес/, че дължат разделно по 1/2 на ищеца, следните суми: сумата от 1289,46 лева -
главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за имот, находящ се на адрес: /адрес/, отчитан под
абонатен № 157137, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение –14.12.2023 г. до окончателното плащане на
дължимото, сумата от 238,86 лева., представляваща законна лихва за забава за периода
15.09.2021г. до 21.11.2023 г., сумата от 34,00 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от 14.12.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 8,50 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2020г. до
21.11.2023 г.,
като сумите се разпределят както следва:
1. Ответника Р. Ю. К. дължи сумата от 644,73 лева - главница, представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., за имот, находящ се на адрес: /адрес/, отчитан под абонатен № 157137, ведно
със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение –14.12.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от
119,43 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2021г. до 21.11.2023 г.,
сумата от 17,00 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.10.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 14.12.2023г. до
изплащане на вземането, сумата от 4,25 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2020г. до 21.11.2023 г.;
2. Ответника Д. М. К. дължи сумата от 644,73 лева - главница, представляваща
1
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., за имот, находящ се на адрес: /адрес/, отчитан под абонатен № 157137, ведно
със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение –14.12.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от
119,43 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2021г. до 21.11.2023 г.,
сумата от 17,00 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.10.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 14.12.2023г. до
изплащане на вземането, сумата от 4,25 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2020г. до 21.11.2023 г.;
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия
топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ – като собственици на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т.С.“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет.
В срока за отговора, ответниците по делото са депозирали такъв. Оспорват иска, като
излага съображения за неоснователност. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество и правят възаржение за погасителна давност на
задължението.
С определение от 29.10.2024 г. е конституирана като трето лице помагач на страната
на ищеца „Т.С.“ ООД.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответниците, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-технически експертизи.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 68856/2023 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 1289,46 лева (хиляда двеста осемдесет и девет
лева и 46 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се на адрес: /адрес/, инсталация
**********/аб. № 157137, ведно със законна лихва от 14.12.2023 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 238,86 лева (двеста тридесет и осем лева и 86 стотинки) за
периода от 15.09.2021г. до 21.11.2023 г., сумата от 34,00 лева (тридесет и четири лева),
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.10.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 14.12.2023 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 8,50 лева (осем лева и 50 стотинки) за периода от 16.12.2020г.
до 21.11.2023 г. С възражение от 24.04.2024 г. ответниците са оспорили вземането с мотив,
че не дължат.
Съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот №145/09.11.2006г.,
ответниците са закупили процесния недвижим имот, находящ се в /адрес/.
2
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на клиентите в гр. С., се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени Протокол от проведено на 26.02.2001 г. ОС на ЕС на сграда
с адрес /адрес/, ведно със списък на етажните собственици, от който е видно, че последните
са решили дяловото разпределение в сградата да бъде извършвано от „Т.С.“ ООД и със
същото да се сключи договор. Такъв е сключен- Договор №1937/17.01.2002г.. Представени
са доказателства за наличие на договорни отношение и от страна на ищеца с посочената
ФДР – договор от 03.06.2020г.
По делото са приети 2бр. индивидуални справки за отопление и топла вода,
представени от „Т.С.“ ЕООД за следните периоди: от 01.05.20г. до 30.04.21г. и 01.05.21г. до
30.04.22г.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил съобщение към фактура № **********/31.07.2021г., съобщение към фактура №
**********/31.07.2022г., справка за задължения на абонат.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№145/09.11.2006г., се установява по категоричен начин, че за процесния период ответниците
са били собственици на процесния недвижим имот, за който ищцовото дружество твърди, че
е доставяло топлинна енергия. В този смисъл по отношение на тях е налице пасивна
материална легитимация по иска съобразно дефиницията на чл.153 от ЗЕ, като собственици
на процесния имот. В документа за собственост не е посочено при какви ид.ч. части
ответниците са закупили имота, поради което следва да бъде направен извод, че всеки е
придобил по 1/ 2 ид.част.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР. Доводите в
противната насока, поддържани от процесуалния представител на ответниците, съдът
отхвърля като неоснователни.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. С. и са
издадени на основание чл. 150 ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения
между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което
същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане
на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответниците
съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., чието съдържание е установено в Общите условия.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
По делото са представени издадените от ищеца общи фактури след края на всеки от
отоплителните сезони, включени в исковия период, както и справка за задълженията за
абонатен № 157137, под който се води партидата на процесния имот. Същите не са
3
оспорени от ответниците, поради което съдът ги кредитира при преценка на размера на
предявените искове.
По така изложените съображения съдът приема, че през исковия период, а именно от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в процесния имот, находящ се в /адрес/, е доставена и
потребена топлинна енергия на обща стойност от 1277,17 лв. (съобразно отразеното във
фактурите, приложени на л.28-28 от делото- 535,70+741,47=1277,17), като отговорността на
всеки от ответниците е по 1/ 2 ид.ч.
Възражението на ответниците за погасяване на претендираната сума по давност,
съдът намира за частично основателно. По отношение на характера на вземанията за
топлинна енергия и периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие
от страна на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г.,
че става въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в”
ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това, към 14.12.2023г., когато е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и на която
дата на основание чл.422, ал.1 ГПК, е прекъсната давността, погасени по давност се явяват
всички вземания преди 14.12.2020г. Т.е. от включените в исковия период задължения,
погасени по давност са тези от 01.05.2020 г. до 30.09.2020г., като последното е с падеж
14.11.2020г. Задължението за м. октомври 2020 г. е с падеж 15.12.2020 г., поради което
същото не е обхванато от погасителната давност.
С оглед на това съдът приема, че ответниците дължат на ищеца сумата от 846,63 лв.
(535,70-430,54=105,16+741,47=846,63) за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г.,
определена след приспадане на погасеното по давност вземане за периода от 01.05.2020г. до
30.09.2020г. в размер на сумата от 430,54 лв. (100,70+97,34+77,53+77,53+77,44=430,54). За
разликата над тази сума и за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2020г., иска следва да се
отхвърли като погасен по давност. Или съобразно притежаваните от ответниците ид.части,
всеки от дамата дължи по 423,32 лв.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ. В случая, следва да се приеме, че падежът на
задължението настъпва в деня посочен, като краен срок за заплащане на фактурата. Предвид
своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за
забава също се явява доказан за периода от 15.09.2021 г. /след датата на срока за плащане по
фактура № **********/31.07.2021г. / до 21.11.2023 г., която сума по тази фактура съда
изчисли служебно върху главницата от 105,16 лв. в размер на сумата от 25,37 лв., а върху
главницата от 741,47 лв. за периода от 15.09.2022-21.11.23 г. в размер от 103,72 лв. Или общо
дължимата сума за мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 21.11.2023 г., е в размер на
129,09 лв. (25,37+103,72), като съобразно притежаваните ид.ч., всеки от дамата ответници
дължи по 64,55 лв. За разликата над тази сума иска следва да се отхвърли.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи,
че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Т.С.” ЕООД.
Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по
иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена
от трето лице услуга. Ето защо исковете се явяват неоснователни, поради което и следва да
се отхвърлят.
По разноските:
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, съобразно
4
уважената и отхвърлената част от исковите претенции. В съответствие с възприетото в т.12
на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково производство да
разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Предвид това и данните
по ч.гр.д.№ 68856/2023 г. по описа на СРС, по което се е развило заповедното производство
между страните, съдът намира, че всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплатят на
ищеца разноски в общ размер на 143,84 лв., от които сумата от 63,84 лв. за внесена държавна
такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, ищеца следва да бъде осъден
да заплати на ответниците сумата от 272,31 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Ю. К., ЕГН **********, с
адрес /адрес/, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, сумата от 423,32 лева (четиристотин двадесет и три лева и 32
стотинки), представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /адрес/,
отчитан под абонатен № 157137, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 14.12.2023 г. до
окончателното плащане на дължимото и сумата от 64,55 лева (шестдесет и четири лева и 50
стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2021г. до 21.11.2023
г., за които суми е издадена Заповед №38513/29.12.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 68856/2023 г. на СРС, 159 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 644,73 лв.
и за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2020г. и иска за обезщетение за забава за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 119,43 лв., както и исковете сумата от 17,00
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.10.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 14.12.2023г. до изплащане на
вземането и сумата от 4,25 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.12.2020г. до 21.11.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. М. К., ЕГН **********, с
адрес /адрес/, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, сумата от 423,32 лева (четиристотин двадесет и три лева и 32
стотинки), представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /адрес/,
отчитан под абонатен № 157137, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 14.12.2023 г. до
окончателното плащане на дължимото и сумата от 64,55 лева (шестдесет и четири лева и 50
стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2021г. до 21.11.2023
г., за които суми е издадена Заповед №38513/29.12.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 68856/2023 г. на СРС, 159 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 644,73 лв.
и за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2020г. и иска за обезщетение за забава за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 119,43 лв., както и исковете сумата от 17,00
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.10.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 14.12.2023г. до изплащане на
вземането и сумата от 4,25 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.12.2020г. до 21.11.2023 г.
ОСЪЖДА Р. Ю. К., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
5
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, сумата от 143,84 лева, (сто
четиридесет и три лева и 84 стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по
настоящото дело и по ч.гр.д.№ 68856/2023 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА Д. М. К., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, сумата от 143,84 лева, (сто
четиридесет и три лева и 84 стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по
настоящото дело и по ч.гр.д.№ 68856/2023 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, представлявано от А.А., да заплати на Р. Ю. К., ЕГН ********** и Д. М. К., ЕГН
**********, двамата с адрес /адрес/, сумата от 272,31 лева (двеста седемдесет и два лева и
31 стотинки), направени от ответниците разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№
68856/2023 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 68856/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6