РЕШЕНИЕ
№ 312
гр. Пазарджик, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20225220200128 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-1006-002620 от 18.10.2021 г. на
Началник група към сектор Пътна полиция при ОД МВР Пазарджик е
наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване право да управлява МПС за
срок от 24 месеца на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП
на ИВ. М. П. с ЕГН: ********** от гр. П., ул. „О.М.“ № ** за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Срещу НП е подадена в срок жалба от ИВ. М. П., в която се навеждат
доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановлението. Твърди,
че на процесната дата действително е отказал да бъде тестван с техническо
средство, но не по негова вина не се явил в МБАЛ Пазарджик за даване на
кръв за изследване, поради което счита НП за незаконосъобразно и моли да
бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата. Жалбоподателят заявява, че не оспорва
1
изложените фактически обстоятелства в АУАН и НП, като моли за
намаляване на наложеното му наказание.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
По делото е постъпило писмено становище от ненадлежно упълномощен
процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата и събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното:
На 05.07.2021 г. около 21,00 ч. в гр. П., ул. „А.С.“ жалбоподателят П.
управлявал лек автомобила „Деу Ланус“ с рег. № *****, където бил спрян за
проверка от полицейските служители, между които и свидетелят Ал. М..
Полицейските служители поискали документите за проверка на водача, като
установили, че лъха на алкохол. Извикали за съдействие патрул при сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик, в чийто състав били К. К. и
свидетеля Т.Б., за да извършат проверка за употреба на алкохол от страна на
жалбоподателя. Последните пристигнали на място, като обяснили на
жалбоподателя, че ще бъде изпробван за алкохол с техническо средство
Алкотест „Дрегер“ 7510 ARDM, но П. категорично отказал. Свидетелят Б.
съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение в присъствието на К. и М. като свидетели, който АУАН
жалбоподателят подписал и получил без възражения. На последния е издаден
и талон за изследване № 0059709 от същата дата, който жалбоподателят също
подписал и получил. В него било отбелязано, че водачът следва да се яви в
МБАЛ Пазарджик. Жалбоподателят не се е явил за даване на кръв за
изследване в МБАЛ Пазарджик. Подадено е писмено възражение против
съставения АУАН извън законоустановения срок едва на 21.07.2021 г. В него
се твърди, както и в жалбата против издаденото НП, че жалбоподателят не се
е явил за даване на кръв за изследване, тъй като изчакал полицейските
служители да му свалят регистрационните табели на автомобила и времето за
явява изтекло. Въз основа на акта АНО издал обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от доказателствата,
2
събрани по делото – гласни и писмени. Показанията на свидетелите –
полицейските служители Ал. М. Т.Б. са категорични, ясни, последователни и
взаимнодопълващи се по отношение на съставомерните признаци, поради
което съдът ги кредитира изцяло. Те се потвърждават и от писмените
доказателства по делото – талон за изследване № 0059709 и съставения
АУАН. Техните показания са дадени и от лица, които не са заинтересовани по
никакъв начин от изхода на делото. Показанията на полицейските служители
се подкрепят и от самия жалбоподател, който не отрича фактическата
обстановка, изложена в АУАН и НП. В крайна сметка по отношение на
съставомерните признаци на извършеното нарушение – управление от страна
на жалбоподателя на автомобила и отказ за извършване на проба за употреба
на алкохол с техническо средство, изнесеното от полицейските служители е
ясно и категорично.
При така установена фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че
жалбоподателят е управлявал МПС на посоченото място по посоченото време
в НП, когато е спрян за проверка. Категорично се установи, че
жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство при
извършена от контролните органи проверка на процесната дата. На
санкционираното лице е бил издаден талон за изследване с № 0059709.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е ясна и очертава два състава на
административни нарушения – отказ да бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване на употребата на алкохол или други
упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско
изследване. Водачът няма право да отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, поради
което и отказът е въздигнат от законодателя в съставомерно деяние. Водачът
няма право да избира и начина, по който да му бъде извършена проверка за
употреба на алкохол или други упойващи вещества. Предпоставките,
установени от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози за
издаване на талон за изследване на кръвта не включват избор на водача на
3
начина, по който да му бъде извършена проверка. Задължението на
контролните органи за издаване на талон за изследване, установено от чл.3,
ал.2 от Наредбата възниква, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка
с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на
техническото средство или теста; 3. извършената проба с техническо средство
или тест е некачествена или невалидна; 4. физическото състояние на лицето
не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Видно
е, че законодателят е приравнил като последици както отказът за тестване,
така и например некачествените проби. Нещо повече – в редица разпоредби
на Наредбата изрично е записано, че поведението на лицето по време на
проверката, вследствие на което не може да бъде извършена проба, се
приравнява на отказ. Така например съгласно чл. 2, ал.1 от Наредбата: „При
извършване на проверка за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да
изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението
по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването
на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт
или застрашават неговите или на други лица живот или здраве“, като
съгласно втората алинея на същия член: „Неизпълнението на задължението
по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за
отказ на лицето да му бъде извършена такава“. В тази насока е и разпоредбата
на чл.6, ал.4 от Наредбата: „В случай че не приема показанията на
техническото средство за установяване употребата на алкохол, лицето избира
дали установяването да се извърши с доказателствен анализатор, или с
медицинско и химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на
установяване се приемат отчетените показания от техническото средство“.
Следователно като са издали талон за изследване контролните органи са
спазили реда на Наредбата. На основание чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП водачът
може да бъде санкциониран и за неизпълнение на направлението за
изследване на кръвта, което в конкретния случай жалбоподателят също не е
изпълнил. Съставянето на талон за изследване е доказателство на първо място
за заявения от водача отказ, който наред с установеното управление на МПС
изпълва административно-наказателния състав на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Този
законов текст съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно,
4
а не кумулативно и самостоятелното осъществяване на която и да е от тях,
дава възможност на наказващият орган да упражни компетентността си. В
тази посока е налице многобройна съдебна практика, като например Решение
от 8.04.2014 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 62/2014 г., Решение №
732 от 12.12.2015 г. на АдмС - Пазарджик по к. н. а. х. д. № 838/2015 г. и
други. Установи се, че жалбоподателят не се е явил в дадения му срок за
даване на кръвна проба, поради което това също се явява и неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване. В конкретния случай не се
установиха обективни причини за невъзможност на жалбоподателя да даде
кръв в срок и твърденията му, че това е станало по вина на полицейските
служители останаха голословни. Следователно НП се явява законосъобразно
и следва да бъде потвърдено. Наложените санкции глоба в размер на 2000 лв.
и лишаване право да управлява МПС за срок от 24 месеца са твърдо
определени от закона и не следва да бъдат коригирани в каквато насока
всъщност е и основното искане на жалбоподателя.
При извършената служебна проверка съдът не констатира процесуални
нарушения при издаването на АУАН и НП.
С оглед засегнатите отношения по безопасност на движението по
пътищата, живота и здравето на участниците в него категорично не са налице
предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно, поради което ще следва да се
потвърди.
По делото липсва надлежно направено искане за заплащане на разноски
от страна на ответника.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН,
Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление №
21-1006-002620 от 18.10.2021 г. на Началник група към сектор Пътна полиция
при ОД МВР Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.53
5
от ЗАНН, вр. чл.174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП на ИВ. М. П. с ЕГН: ********** от
гр. П., ул. „О.М.“ № ** за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6