Р Е Ш Е Н И
Е
№V- 63 Година 2019, 10.07 град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На десети юни, две хиляди и деветнадесета
година,
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от
съдията Камбурова
въззивно гражданско
дело номер 637 по описа за 2019 година
Производството по делото е по реда на
чл.258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх.№1067/27.02.2019г.
подадена от Й.М.К., ЕГН **********, ответник в
първоинстанционното производство, чрез адв.В.В.- САК, срещу Решение №8 от
29.01.2019г. по описа на Районен съд- Царево.
С
посоченото решение, съдът е уважил предявеният от ищеца иск за признаване на
установено по отношение на ,,ТРАНСФЕР
ТВ“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:гр.Варна, ул.,,Атанас
Христов“№12,ет.1,ап.1, представлявано от Андреа Пиа Видански, че Й.М.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, дължи на ищеца сумата от 4706 лв., представляваща неустойка по
чл.2,т.5 от договор от 03.07.2017г. за посредническа дейност по наемане на
работа в чужбина, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда- 12.06.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена по реда на чл.410 от ГПК, Заповед за
изпълнение на парично задължение№170/21.06.2018г. по частно гражданско
дело№282/2018г. на РС-Царево. Ответникът е
осъден за разноски по делото.
С въззивната жалба се изразява
несъгласие с решението, с което е уважен предявеният от ,,ТРАНСФЕР ТВ“ООД, ЕИК *********, установителен иск. Жалбоподателят
намира решението на първоинстанционния съд
за неправилно и необосновано.
Излага аргументи за отмяна на атакувания съдебен акт.
На първо място заявява, че съгласно
чл.48,ал.1 и ал.3 от Конституцията на Република България, всеки гражданин имал
право на труд и свободен избор на професия и месторабота. Посочва, че съгласно
чл.8,ал.4 от КТ, отказът от трудови права бил недействителен, като в
случая, вместо недействителната клауза
следвало да се приложи императивната правна норма на чл.74,ал.4 от КТ. Счита,
че предвид характера на задължението, за което се претендира процесната
неустойка- полагане на труд за
осигурения работодател не по- малко от една календарна година, следвало извод,
че същата нарушавала фундаментални и конституционно закрепени права (право на
труд и свободен избор на професия и месторабота). От доказателствата по делото
се установявало, че естеството на изпълняваната работа не съответствало на
очакванията на служителя, здравословното му състояние и длъжността, с оглед на
които бил сключен трудовият договор. Развива съображения за нищожност на
клаузата за неустойка.
На второ място, жалбоподателят счита, че
ищецът в първоинстанционното производство не успял да докаже поставените в
негова тежест факти (наличието на действителна клауза за неустойка), поради
което искът следвало да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Навежда доводи за неизпълнение
договорните задължения от страна на работодателя, касаещи предоставяне на
жилище и заплащане на трудово възнаграждение
съгласно договореното.
Моли за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявеният от ,,ТРАНСФЕР ТВ“ООД , установителен иск.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло. Въззиваемият
намира атакувания съдебен акт за правилен,
законосъобразен и добре мотивиран. Сочи аргументи във връзка с наведените
от въззивника твърдения. Счита събраните
в първоинстанционното производство доказателства за еднопосочни и безпротиворечиви.
В с.з.
страните не се явяват и не изпращат представители.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител
на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията
на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по
същество.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. По правилността му съдът е
обвързан с релевираните въззивни основания в жалбата.
Съдът, като взе пред вид
събраните по делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на
закона, намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК.
Ищцовото дружество претендира да се приеме за установено по отношение
на ответника, че последният му дължи
сумата от 4704,00 лв., представляваща неустойка по договор за посредническа
дейност, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК-12.06.2018г. до
окончателното плащане на задължението.
Ищецът е
подал заявление по чл.410 от ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №170/21.06.2018г. по
ч.гр.д.№282/2018 по описа на ЦРС за претендираната главница, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението и разноски против ответника.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415,ал.1,т.2 ГПК на заявителя е
указано да предяви иска за установяване на вземането си.
В срока за отговор ответникът е не
подал писмен отговор.
В с.з. чрез процесуалния си
представил адв. В. е заявил, че не оспорва, че между страните е сключен договор
за посредничество от 03.07.2017г., но е оспорил твърдението, че ищцовото
дружество е извършило разходи за придобиване на свидетелство за управление
категория „С“, медицински прегледи, обучение по немски и за наем. Не представя
доказателства.
Във връзка се тези оспорвания ищецът е
представил писмени доказателства, които не се били оспорени от ответника.
По делото е приложено
ч.гр.д.№282/2018 по описа на ЦРС.
Делото е изяснено от фактическа
страна.
Въз основа на събраните
доказателства-договор за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина
от 03.07.2017г., фактури, декларации, документи в превод от немски език, се
установява, че между страните е сключен валиден договор за посредничество, по
силата на който ищецът се е задължил да заплати разходите по придобиване на
свидетелство за управление категория „С“, обучение по немски и наем на жилище в
гр.Варна за период от 3 месеца, необходими за подготовката на ответника К. за
започване на работа в Германия в обща размер на 2353 лв. Също така се
установява, че е сключен трудово договор от 06.11.2017г. с немски работодател. Представени в тази
връзка са потвърждение за назначаване от немския работодател, в превод от
немски, както и подписана декларация от ответника, че е запознат с обичаите и
законите в Република Германия.
Въз основа на всичко гореизложено
изводът, който се налага е, че ищецът е изпълнил задължението си по договора за
посредничество-осигурил е и е заплатил курсовете по немски език и за
придобиване на свидетелство за управление категория „С“, както и е заплащал
наема на жилище в гр.Варна за периода на обучение. Въпреки направеното оспорване
за извършване на такива разходи, доказателствената сила на представените
писмени доказателства не е оборена.
Съгласно сключения трудов договор за
ответника е възникнало задължението да работи при немския работодател за период
не по-малък от шест месец, считано от 06.11.2017г. Видно от представеното по
делото уведомление изпратено от ответника К. до немския работодател, в превод
на български, счита от 31.01.2018г. прекратява едностранно трудовото правоотношение. Следователно
договорът е прекратен преди изтичане на уговорения изпитателен срок, поради
което изводът е, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл.2, т.5 от
процесния договор.
В чл.2, т.5 от договора е уговорена неустоечна
клауза в случай, че възложителят преустанови работата си в Германия преди
изтичане на срока на сключения с
работодателя трудов договор в размер на двойния размер на платените за него
суми по т.3,1 от договора. Установеният размер на направени разходи е
2353,00 лв. Неустойката е акцесорна на главното
задължение на страната, тя обезпечава кредитора при неизпълнение на
задължението на длъжника, като установява предварително размера на
обезщетението за вредите, които кредиторът би претърпял в случай на
неизпълнение. В случая безспорно се установява, че ищцовото дружество е
изпълнило задълженията си по договора за посредничество и има право да търси
уговорената в същия неустойка по чл.2, т.5 от договора в двоен размер на
направените разходи или 4706,00 лв.
Оплакванията във
въззивната жалба са неоснователи. На първо място те са направени за първи път
пред въззивната инстанция. На следващо място следва да се посочи, че Конституцията на Република България в чл.48
гарантира правото на труд на всеки гражданин. Процесният случай касае неизпълнение
на договор, при сключването на който страните са уговорили неустойка при
неизпълнение. Не става дума за принуда, а за изпълнение на валидно възникнало
облигационно правоотношение. Неоснователни са доводите, че не са доказани
направените от ищеца разходи за обучение, както и че въобще липсва клауза за
неустойка.
Предвид изложеното
изводът е, че предявеният иск като основателен и доказан следва да бъде уважен.
Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилен
и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Съобразно изхода от делото имаща
право на разноски страна-въззиваемата, е направила искане за присаждането на
такива във въззивното производство. Представени са списък на разноските и
незаверено копие на договор за правна защита и съдействие. Последният касае
такова по частно гражданско дело, каквото не е настоящото производство. Ето
защо следва да се приеме, че въззиваемата страна не е представила доказателства
за договорен и заплатен адвокатски хонорар, поради което не следва да й се
присъждат разноски за въззивната инстанция.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №8/29.01.2019г., постановено от Районен съд Царево по гр.д.№407/2018г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на „ТРАНСФЕР ТВ“ ООД, представлявано от Андреа Пиа Видански, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Атанас Христов“ №12,ет.1,ап.1,
съдебен адрес ***, чрез адв. З.-ВАК, за присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: