№ 167
гр. Варна, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20213001000741 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от П. ЦВ. П. с ЕГН
********** от гр.Добрич, ул.Вардар № 78 А и ИВ. СТ. П. с ЕГН **********
от гр.Добрич, ж.к.Добротица № 44, вх.В, ет.1, ап.2 в качеството им на
родители и законни представители на П. П. П. с ЕГН ********** срещу
решение № 260062/29.04.21г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д.
№ 15/2020г. в частта, в която е отхвърлена предявената от него искова
претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
вследствие на ПТП от 26.12.2019г., ведно с лихва за забава върху тази сума,
считано от 15.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението за
горницата над 90 000лв до 130 000лв. Въззивникът счита решението в
обжалваната му част за неправилно като необосновано и постановено в
нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Размерът на присъденото
обезщетение е значително занижен и определен в противоречие с принципа за
справедливост, константната и задължителната съдебна практика. Излага
подробни аргументи за това. Моли решението в обжалваната част да бъде
1
отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което
исковата претенция бъде уважена до размер на 130 000лв., както и да бъде
присъдена законна лихва, считано от 15.01.2020г. – датата на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне по предявената претенция до окончателно
плащане на присъдената сума, ведно с разноски по делото.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда
същата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Постъпила е и въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********,
гр.София против същото решение, но в частта, в която дружеството е осъдено
да заплати на ищците следните суми : на ИВ. СТ. П. сумата над 40 000лв до
присъдените й 80 000лв; на П. ЦВ. П. сумата над 15 000лв до присъдените
25 000в; на П. П. П. сумата над 45 000лв до присъдените му 90 000лв и на ЯН.
П. П. сумата над 5 000лв до присъдените й 15 000лв, всички суми
представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП от
26.12.19г., ведно със законната лихва върху всяка сума, считано от
15.01.2020г. до окончателното им изплащане. По съображения, подробно
изложени в жалбата, се иска от съда решението в обжалваните части да бъде
отменено и вместо него - постановено друго, с което исковите претенции,
ведно със законната лихва, бъдат редуцирани до посочените размери.
Въззиваемите считат жалбата за неоснователна и молят съда същата да
бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявените искове са с правно основание чл.432 ТЗ.
Безспорно установено от фактическа страна по спора е, че процесното
ПТП е настъпило на 26.12.2019г., по пътя от гр.Добрич зо гр.Варна, като в
посока гр.Варна се е движил л.а.“Шкода Октавия“ с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ,
управляван от П. ЦВ. П.. В посока гр.Добрич се е движел микробус „Форд
Транзит“ с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ, управляван от П Т А и л.а.“Опел Корса“с
рег.№ ТХ 3888 АТ, управляван от Д М П.. На около два километра след
с.Стожер, движейки се с превишена скорост, л.а.“Опел Корса“ удря с
предната си част задната част на движещия се пред него микробус, в
2
резултат на което водачът на автомобила губи контрол над управлението,
навлиза в лентата за насрещно движение и удря движещия се в същата лента
л.а.“Шкода Октавия“, с водач П. ЦВ. П. и пътуващите в автомобила ищци
И.П., Я.П. и П. П. П..
За произшествието е образувано ДП №338/2019г.на Второ
РУ“Полиция“ на МВР гр.Добрич.
Безспорно е още, че гражданската отговорност на водача на л.а.“Опел
Корса“, причинил процесното ПТП, е застрахована по риска “Гражданска
отговорност“ при ответното дружество по силата на Полица BG
/02/119000412510, валидна от 04.02.2019г.до 03.02.2020г.
По подадена е претенция пред застрахователя по чл.380 от КЗ е
постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
Механизмът на процесното ПТП е подробно изяснен в първата
инстанция. Същият не се оспорва в настоящото производство, поради което
съдът приема за доказани всички елементи от ФС за ангажиране
отговорността на застрахователя за обезвреда на претърпените от ищците
морални болки и страдания.
Непосредствено след настъпване на произшествието пострадалите са
транспортирани с линейка и приети по спешност в СО при МБАЛ Добрич
АД, гр.Добрич.
Безспорно установени са и получените от ищците в резултат на ПТП
увреждания :
Ищцата И.П. на 27.12.19г. е настанена в хирургичното отделение на
МБАЛ Добрич, с болки в гърдите и ниско в областта на корема, оток и
палпаторна болезненост на дясна глезенна става, изправена поясна лордоза и
фрактури по предните повърхности на телата на прешлени Л3 и Л4.
Поставена е гипсова имобилизация за 30 дни. На 28.12.2019г. ищцата е
транспортирана в Неврохирургичната клиника на МБАЛ Св.Анна –Варна,
където е установена изгладена поясна лордоза и фрактури по предните
повърхности на телата на прешлени Л3 и Л4. Извършена е вертебробластика
с костен цимент на тялото на Л4. На 01.01.20г. е изписана с подобрение.
Според СМЕ получените от нея травматични увреждания са :
охлузвания в областта на гърдите и билиачно, оток и балпаторна болезненост
на дясна глезенна става, фисура на медиалния малеол дясна глезенна става,
3
фрактури по предните участъци на телата на прешлени Л3 и Л4.
Оздравителният период за този вид травми е няколко месеца. Към момента на
изготвяне на експертизата ищцата се придвижва самостоятелно, оплаква се от
периодични болки и тежест в кръста, особено при продължително ходене или
стоене права.
Ищецът П. ЦВ. П. е бил с оплаквания от болки в левия лакът, гърдите и
корема, имал е кръвонасядане в долната трета на корема и охлузване на
лявото рамо. При извършената рентгенография на лява лакетна става е
установена фрактура на главичката на лъчевата кост на лявата ръка. Отказал
е хоспитализация, за да помогне на останалите членове на семейството си.
По-късно му е поставена гипсова имобилизация на левия лакът за четири
седмици. При прегледа от в.лице няма субективни оплаквания,
неврологичният му статус е в норма.
Ищецът П. П. П., на 6г. по време на ПТП, е получил тежка гръбначно-
мозъчна травма-множествена фрактура на тялото и процеси спинози на Л2 с
белези на задна дислокация, тип фрактура на Chance. Според в.лице тази
фрактура е изключително рядка при дете и особено в лумбална област, в
повечето случаи водеща до много неприятни последици. Транспортиран е
веднага с линейка до спешното отделение на МБАЛ „Св.Анна –Варна“ и е
приет в Неврохирургичната клиника на лечебното заведение, където на
27.12.2019г. е опериран в спешен порядък. Намерена е разкъсана
траколумбална фасция, с кръвонаседнала паравертебрална мускулатура, с
разкъсани лигментите, придържащи бодиловидните израстъци и дъгите и
декапсулирана фасетна става на ниво Л2 в дясно. Установена е лекостепенна
ликворея, осъществена е декомпресивна ламинектомия на ниво Л2 и
алиенация на гръбнака. За фиксиране на сегмента е осъществен триточков
телен серклаж през дъгите и спинозните израстъци на Л1 и Л3. За
заздравяване на тялото на фрактурирания прешлен след изписването му се е
наложило да лежи на легло минимум един месец. Според медицинския
експерт често при подобен вид травми се стига до инвалидизация и понякога
до смърт.
При прегледа от в.лице детето се е придвижвало самостоятелно, но се е
оплаквало от периодични болки в кръста. Оперативната рана в лумбалната
област е зараснала първично. Не се установяват патологични отклонения в
4
неврологичния статус ,но при ходене леко е замятало едното си краче.
Ищцата Я.П. на 27.12.2019г. е приета в Хирургичното отделение на
МБАЛ Добрич, където е установена е разкъсно- контузна рана с дължина 12-
13 см.в дясна ингвинална област, охлузвания по гърдите от обезопасителния
колан. Изписана на следващия ден. Във връзка с оплаквания от главоболие и
гадене същия ден е приета с диагноза „мозъчно сътресение“. След проведено
консервативно лечение на 01.01.2020г. е изписана за лечение в домашни
условия. При прегледа от в.лице няма субективни оплаквания.
Основните спорни въпроси, пренесени и пред настоящата инстанция, се
свеждат до определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение и
основателността на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалите П. П. П. и Я.П., изразяващо се в неизползване на
системите за обезопасяване на децата в лекия автомобил.
По размера на застрахователното обезщетение:
Страните не спорят и по критериите, въз основа на които следва да бъде
определено това обезщетение, а по съобразяването на събраните по делото
доказателства с тези критерии.
За разрешаването на този въпрос съдът изхожда от следното : В т.2-ра
на ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания по приложението на
чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от
законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и
до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено
от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на
извършване на деликта, характерът на увреждането, проведеното лечение,
степента на възстановяване към момента, прогнозата на заболяванията,
психологически последици от произшествието за увредените лица, тяхната
възраст, социално положение.
Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция
при определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки
икономическата конюктура в страната, както и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен
еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащото
5
законодателство през съответните периоди, които обаче следва да бъдат
ползвани само като ориентир, а не като съизмерими към обезщетението
величини. Процесното ПТП е настъпило на 26.12.2019г., към която дата
лимитът на отговорността на застрахователя по застраховка ГО е
10 000 000лв, по аргумент от чл.492 т.1 КЗ. За периода от 1997г. до 2018г.
този лимит е увеличен съответно от 25 000лв до 10 000 000лв. През 2010г.
лимитът беше 700 000лв, през 2011г. – 1 000 000лв, през 2012г. беше увеличен
двойно – до 2 000 000лв, а през 2016г. беше увеличен до сумата от
10 000 000лв.
Икономическата конюнктура в страната е неизменно свързана с нивата
на МРЗ, която през 2011г. е 240лв, през 2012г. – 270 - 290лв, през 2013г. –
310лв, през 2014г. – 340лв, през 2015г. – 360 – 380лв, през 2016г. – 420лв, през
2017г. – 460лв, през 2018г. – 510лв, през 2019г. – 560лв , през 2020г. – 610лв,
през 2021г. – 650лв.
Прилагайки тези критерии по отношение на ищцата И.П. съдът
съобразява претърпяната от нея оперативна интервенция-вертебропластика с
костен цимент на тялото на Л4, поставената й гипсова имобилизация за
тридесет дни, силните болки непосредствено след инцидента в гърдите,
ниско в областта на корема, в крака и кръста. Съобразява и силния стрес,
който ищцата е изживяла не само за себе си, но и за децата си.
Възстановяването й е добро, понастоящем може да работи, отсъстват
сериозни психологически последствия от претърпяната катастрофа.
Полученото разстройство на здравето й е било временно и неопасно за
живота, поради младата й възраст и липсата на съпътстващи заболявания
възстановителните процеси са протекли успешно.
Оценявайки всички тези критерии в съвкупност, настоящият състав
намира, че справедлив размер на обезщетението за тази ищца се явява сумата
от 80 000лв. В този смисъл жалбата на застрахователя се явява неоснователна
и не следва да бъде уважавана.
По отношение на ищеца П. ЦВ. П. съдът съобразява получената от него
травма - счупване на лакътя, наложило гипсова имобилизация, кръвонасядане
в долната част на корема и охлузване на рамото и гърдите. Следва да бъдат
отчетени и изживените от него притеснения във връзка с катастрофата, в
която са пострадали съпругата и двете му деца, грижите, които е полагал за
6
Ивайла след изписването й от болницата, сериозните увреждания на детето
Павел и обгрижването му докато е трябвало да лежи в продължение на два
месеца. Следва да бъде отчетена младата му възраст, бързото му
възстановяване, липсата на сериозни физически и психологически последици.
В този смисъл обезщетение от 25 000лв съдът намира за справедливо и
съответстващо на претърпените от този ищец неимуществени вреди.
Ищецът П. П. П. е пострадал най-тежко от всички, както във физически,
така и в емоционален аспект. Съдът отчита преди всичко твърде младата му
възраст, преживяната тежка гръбначно-мозъчна травма –множествена
фрактура на тялото и процеси спинози на Л2, с белези на задна дислокация –
тип фрактура на Chance, за която специалистите казват, че е сериозна и
обикновено води до инвалидизация, а понякога и до смърт, оперативната
интервенция, това, че се е наложило да лежи два месеца по гръб с цел
възстановяване, през което време е търпяло значителни болки и неудобства,
претърпените от него силни физически болки, уплах както от
произшествието, така и от лечебните процедури, това, че се е наложило да
ползва проходилка, за да проходи отново. Според свидетелите детето много
плачело по време на престоя си в болницата, дори и след изписването си в
къщи, трудно заспивал, будел се от кошмари, изпитвал силен страх от возене
в автомобил и при посещение при лекар. С оглед на всички тези данни съдът
намира, че справедливото обезщетение за този ищец е в размер на 90 000лв. В
този смисъл жалбата му за по-висок размер на обезщетението се явява
неоснователна и като такава се оставя без уважение.
По отношение на ищцата Я.П. следва да бъдат съобразени както
описаните по-горе травматични увреждания - разкъсно контузна рана с
дължина 12-13 см.в ингвиналната област, охлузвания по гърдите от
обезпасителния колан и мозъчно сътресение, така и сравнително младата й
възраст, промяната в емоционалното й състояние – станала мълчалива и
затворена, имала кошмари и нощни събуждания с плач. Следва да бъде
съобразено и сравнително доброто й възстановяване. Справедливият размер
на обезщетение за тази ищца съдът определя на 15 000лв.
Поддържаното във въззивната жалба възражение на застрахователя за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците П. П. П. и Я.П.,
изразяващо се в неползване на системи за обезопасяване на деца, возещи се в
7
автомобил, съдът намира за неоснователно по следните съображения :
Съобразно константната съдебна практика релевантен за съпричиняване
на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен негов
принос, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие,
дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде
определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само
това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди. Степента на приноса предполага съпоставка на
поведението на увредения с това на деликвента и тежестта на допуснатите от
всеки един нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат.
В т. 7 на ТР № 1/2014г. от 23.12.2015г. на ОСТК на ВКС , постановено по
тълк.дело № 1/2014г. са разграничени двете хипотези на съпричиняването на
вредоносния резултат, обуславящи приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД –
допринасяне на пострадалия за възникване на самото пътно- транспортно
произшествие, като правно значим факт и приноса му за настъпване на
вредата спрямо самия него. Очевидно разглежданото възражение визира
втората хипотеза на съпричиняване. Заключението обаче на приетата по
делото СМЕ е категорично, че и двете деца са били с поставени
обезопасителни колани. Този факт не се оспорва и от застрахователя. Според
експерта тъй като децата са били сравнително големи, не биха се побрали във
въпросните обезопасителни системи – столчета. Ако все пак бяха пътували с
тях, теоретично констатираните телесни увреждания може би биха били в
същия обем. При това заключение, което и настоящият състав изцяло
кредитира, възражението за съпричиняване от страна на двете деца остава
недоказано и не следва да бъде съобразявано при определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни
изводи на двете инстанции, обжалваното решение се потвърждава като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на страните се
дължат разноски за осъществената от тях защита срещу жалбата на другата
страна, както следва : на ЗД „Бул Инс“ АД се дължат 1 080лв. На И.П. –
8
2 076лв, на Павел Цв.П. – 996лв, на П. П. П. – 1 218лв, предвид отхвърлянето
на неговата жалба и на Я.П. – 996лв. Възраженията за прекомерност са
неоснователни, тъй като претендираните възнаграждения са изчислени по
минимален размер, с ДДС.
Застрахователното дружество дължи държавна такса за въззивно
обжалване съобразно уважената част на исковете в размер на 4 291,26лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260062/29.04.21г. на Добричкия окръжен съд,
постановено по т.д. № 15/2020г.
ОСЪЖДА П. ЦВ. П., ЕГН ********** от гр.Добрич, ул.Вардар № 78 А
и ИВ. СТ. П. с ЕГН ********** от гр.Добрич, ж.к.Добротица № 44, вх.В, ет.1,
ап.2 в качеството им на родители и законни представители на малолетния П.
П. П. ЕГН ********** да заплатят на ЗД „БУЛ ИНС“АД,ЕИК *********,
гр.София сумата от 1 080лв – разноски за втората инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД,ЕИК *********,гр.София да заплати на
ИВ. СТ. П. с ЕГН ********** от гр.Добрич, ж.к.Добротица № 44, вх.В, ет.1,
ап.2 сумата от 2 076лв; на П. ЦВ. П., ЕГН ********** от гр.Добрич,
ул.Вардар № 78 А – сумата от 996лв; на П. П. П. ЕГН **********, действащ
чрез своите родители и законни представители И.П. и П. ЦВ. П. – сумата от
1 218лв и на ЯН. П. П. ЕГН **********, действаща чрез своите родители и
законни представители И.П. и П. ЦВ. П. – сумата от 996лв. за защита срещу
отхвърлената жалба на дружеството.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********,гр.София да заплати по
сметката на Варненския апелативен съд държавна такса в размер на
4 291,26лв., съобразно уважената част на исковите претенции.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му по реда на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10