О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна
окръжен съд - Варна, ХІ-ви състав в закрито
заседание на 08.01.2024г., в
състав:
окръжен съдия: Михаил Михайлов
като разгледа докладваното гр.
дело № 2372 по описа за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба вх. № 265872/29.11.2024г. от ответниците Р.Д.Д., ЕГН **********,*** и Н.В.П., ЕГН **********,*** с
която ответниците сезират съда с искане за допълване на определение № 260241/14.11.2023г.
постановено по делото в частта за разноските, като по отношение на ответника Д.
се иска присъждане на сумата от 7000 лева разноски, а по отношение на
ответницата П. сумата от 2000 лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е
депозиран отговор от ищеца КОНПИ, с който се сочи, че искането е неоснователно,
като се развиват възражения в насока, че не е представено пълномощно за адв. А.,
както и доказателства за реалното извършване на разноските. Позовава се също на
обективни новонастъпили причини, които са обосновали отказа от исковете, а
именно постановеното в хода на съдебното производство ТР №4/18.05.2023г.,
постановено по т. дело № 4/2021г. на ОСГК на ВКС.
По допустимостта на молбата:
Молбата за допълване на определение № 260241/14.11.2023г., постановено по делото, в частта за
разноските е процесуално допустима, доколкото със съдебния си акт, съдът не се
е прознесъл досежно разноските дължими на ответниците. Определението им е
връчено на 22.11.2023г., поради което молбата се явявя депозирана в срока по
чл. 248, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски
и при прекратяване на делото, а в производството по чл. 248 ГПК, съдът може да
присъди сторените от страната разноски, за които има доказателства за заплащане
по делото.
Доказателства за сторени разноски в производството по делото страната
следва да ангажира до приключване на съдебното дирене, като в случай че
производството бъде прекратено поради отказ от иск, то доказателства в тази
насока могат да се представят и със самата молба за допълване по реда на чл.
248 ГПК, доколкото страната не е имала друга възможност да ги представи в
открито съдебно заседание. Съдът намира, че доколкото производството по делото
е частично прекратено поради отказ от иск преди да е приключило съдебното
дирене, то представените с молба по чл. 248 ГПК от ответниците доказателства за
разноски са своевременно ангажирани. За неоснователно намира възражението на
ищеца, че липсва упълномощаване от ответницата Н.П. за адв. А., доколкото на л.
246 от делото е приложено пълномощно, с което ответниците упълномощават адв. Г.А.
да осъществява процесуално представителство по делото до окончателното му
приключване.
Съдът не споделя възраженията на ищеца, че причината, която е обосновала отказ
от иск стои вън от поведението на страната. Отказът от иск е процесуално
действие на страната сезирала съда с този иск свързано с разпореждане с
предмета на спора, то се осъществява изцяло по нейна воля. Приемане на
тълкувателно решение по въпросите касаещи приложимото материално право по
предмета на спора не може да бъде разглеждано, като основание, което обуславя
извършването на едно или друго процесуално действие. Не може да бъде установено
в производството по делото поведение на ответниците, което да е обусловило
предявяване на исковете, в частта, в която производството по делото е
прекратено поради отказ от иск, за да бъде прието, че те нямат право на
разноски за съответната припадащата се на прекратяването част.
С молбата си за допълване на съдебното решение се представят доказателства
за сторени разноски под формата на заплатени възнаграждения за процесуално
представителство по гр. дело № 2372/2019г. на ВОС – фактура № 653/27.09.2022г. и фактура № 654/27.09.2022г., видно
от които ответникът Р.Д. е заплатил възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 15567,26лв. с ДДС в полза на АД „А. и Ялнъзов“, а
ответницата е заплатила възнаграждение за процесуално представителство в размер
на 4413,36лв. с ДДС в полза на АД „А. и Ялнъзов“.
Производството по делото е образувано по предявени искове от ищеца КОНПИ за
отнемане на незаконно придобито имущество, които са предявени срещу Р.Д.Д. за отнемане на незаконно придобито имущество от
него, срещу Н. В. П. за отнемане на незаконно
придобито имущество от нея, както и срещу тях двамата за общо тяхно незаконно
придобито имущество.
Производството по делото срещу ответника Р.Д. е частично прекратено с процесното
определение след отказ от ищеца за отнемане на незаконно придобито лично негово имущество в общ размер на 238 993,88лв. Производството срещу
ответника Д. е останало висящо за отнемане на лично имущество в размер на 8 430,94лв.,
съответно висящо и в частта в размер на 162 355,50лв. явяващо се
половината от общо предявения иск за отнемане срещу двамата ответници на общо
имущество на стойност 324 711лв. В обобщение следва да бъде посочено, че
общият материален интерес (преди частичното прекратяване на производството), който
се изчислява от имуществото, което е предмет на отнемане от ответника Д. (лично
негово и припадащата се част от общото имущество) възлиза на общо 409 780,32лв.
От така посоченият общ размер на искането за отнемане на незаконно придобито от
него имущество, производството по делото е прекратено за имущество в размер на 238 993,88лв.
Разноските, които страната е сторила за съдебното производство, за които
установява плащане с посочената фактура № 653/27.09.2022г. и преводно нареждане, видно от която той е
получател възлизат общо на 15 567,26лв. адвокатско възнаграждение с ДДС.
Съразмерно прекратената част на съдебното производство на ответника Р.Д. се
припадат разноски в размер на 9 079,21 лв. /238 993,88х15567,26/409780,32/, на осн. чл. 78, ал.4 ГПК, поради
което и искането за присъждане на такива с молба по чл. 248 ГПК от страната в размер
от 7000 лева е напълно основателно.
Производството по делото срещу ответницата Н.П.
е частично прекратено с процесното
определение след отказ от ищеца за отнемане на незаконно придобито лично нейно имущество в общ размер на 25 637,67лв. Производството срещу ответницата
П. е останало висящо за отнемане на лично имущество в размер на 81 752,60лв.,
съответно висящо и в частта в размер на 162 355,50лв. явяващо се
половината от общо предявения иск за отнемане срещу двамата ответници на общо
имущество на стойност 324 711лв. В обобщение следва да бъде посочено, че
общият материален интерес (преди частичното прекратяване на производството),
който се изчислява от имуществото, което е предмет на отнемане от ответницата П.
(лично нейно и припадащата се част от общото имущество) възлиза на общо 269 745,74лв.
От така посоченият общ размер на искането за отнемане на незаконно придобито от
него имущество, производството по делото е прекратено за имущество в размер на 25 637,67лв.
Разноските, които страната е сторила за съдебното производство, за които
установява плащане с посочената фактура № 654/27.09.2022г. и преводно нареждане, видно от която тя е
получател възлизат общо на 4 413,36лв. адвокатско възнаграждение с ДДС.
Съразмерно прекратената част на съдебното производство на ответницата Н.П. се дължат разноски или това е сумата от 419,46лв.
/25637,67,88х4413,36 /269745,74/, на осн. чл. 78, ал.4 ГПК.
Възраженията за прекомерност са неоснователни,
доколкото уговорените адвокатски възнаграждения са под минималните размери
предвидени в Наредбата за адвокатските възнаграждения. При материален интерес,
който е защитавал ответника Д. в размер на 409 780,32лв. дължимото възнаграждение за
процесуално представителство от един адвокат, изчислено по реда на чл. 7, ал.
2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. /изм.,
бр. 68 от 2020 г./ възлиза в размер на 9 725,61лв. с ДДС. При
материален интерес, който е защитавал ответницата П. в размер на
269 745,74лв. дължимото възнаграждение за процесуално представителство от
един адвокат, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. /изм., бр. 68 от 2020 г./
възлиза в размер на 6 924,91лв. с ДДС.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Допълва, на
осн. чл. 248 ГПК, определение № 260241/14.11.2023г. постановено по гр.
дело № 2372/2019г. на ВОС, в частта на
разноските, като:
Осъжда Комисия за
отнемане на незаконно придобито имущество (с предходно наименование Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество), с адрес: гр. София, пл. „Света Неделя" № 6 да
заплати на Р.Д.Д., ЕГН **********,*** сумата от 7000
(седем хиляди) лева представляващи
възнаграждение за процесуално представителство в производството по делото
съразмерно прекратената част, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК.
Осъжда Комисия за
отнемане на незаконно придобито имущество (с предходно наименование Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество), с адрес: гр. София, пл. „Света Неделя" № 6 да
заплати на Н.В.П., ЕГН **********,*** сумата от 419,46лв.
(четири стотин и деветнадесет лева и
0,46ст.) представляващи възнаграждение за процесуално
представителство в производството по делото съразмерно прекратената част, на
осн. чл. 78, ал. 4 ГПК.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд – Варна.
окръжен съдия: