Решение по дело №475/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ (ДИТ), подадена чрез юриск. Г. А. срещу Решение № 59 от 18.01.2024 г. по АНД № 4215/2023 г. на Районен съд – Варна (РС - Варна), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 03-2300264 от 03.05.2023 г., издадено от Директора на ДИТ.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Според касатора неправилно въззивният съд приема, че предприятието ползвател не е предвидено като субект на отговорността за нарушение на чл. 415, ал. 3 от Кодекса на труда КТ). Сочи се, че целта на нормата на чл. 415, ал. 3 КТ е да се гарантира възможността компетентните органи да изпълнят възложените им от законодателя функции, описани подробно в чл. 402, ал. 1 КТ. Позовавайки се на посочения общо субект на отговорността по чл. 415, ал. 3 КТ – „който“, както и на разпоредбата на чл. 415е КТ, касаторът изтъква, че спрямо предприятие ползвател са приложими санкционните норми, поместени в трудовото законодателство, сред които и санкцията за неоказване на съдействие. Настоява се, че фактическият състав на нормата е осъществен в случая. Искането е да се отмени обжалваното решение на РС – Варна и да се потвърди НП, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В хода на устните състезания процесуален представител на касатора поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания.

Ответникът в касационното производство – „ФЮЧЪР МАГ“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от Г. Х. Л., не представя писмен отговор по касационната жалба, а с писмена молба в хода на делото заявява, че оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд да се потвърди като законосъобразно – правилно и обосновано.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за отхвърляне й, предвид постановяването на решението при спазване на процесуалните правила и закона.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от РС - Варна от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Производството пред районния съд е образувано по жалба от „ФЮЧЪР МАГ“ ЕООД срещу НП № 03-2300264 от 03.05.2023 г., издадено от Директора на ДИТ - Варна, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415, ал. 3 КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лв. за извършено нарушение на чл. 415, ал. 3 КТ.

Според НП „ФЮЧЪР МАГ“ ЕООД в качеството на предприятие ползвател не е оказало съдействие на контролен орган при изпълнение на неговите функции, тъй като: При връчена призовка № 434 на 10.03.2023 г. на представляващия дружеството за представяне на документи по спазване на трудовото законодателство на 16.03.2023 г. в ДИТ – Варна, не се е явил управляващият и представляващият дружеството лично или чрез упълномощен от него представител, за да представи исканите с призовката документи, както и на посочената в призовката електронна поща не са представени (получени) документи, необходими за приключване на административното производство.

Административнонаказващият орган приема, че нарушението е извършено на 16.03.2023 г., в гр. Варна, на адреса на ДИТ – Варна, в който ден е следвало да бъдат предоставени изисканите с призовката документи, а като доказателство е посочена Призовка № 434, връчена на 10.03.2023 г. и покана № 23018283/22.03.2023 г. НП е издадено въз основа на съставен АУАН на 30.03.2023 г. Наказващият орган е обективирал в НП и извод, че е неприложим чл. 28 ЗАНН и нарушението не представлява маловажен случай.

РС – Варна констатира, че АУАН и НП съответно са съставен и издадено от компетентни лица, при съобразяване сроковете по чл. 34 ЗАНН.

За да отмени НП въззивната инстанция приема, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на наказаното лице. РС – Варна посочва, че както в АУАН, така и в НП е визирана нормата на чл. 415, ал. 3 КТ като нарушен материален закон, която норма е санкционна, доколкото съдържа конкретното нарушение в хипотезата си, но неизпълненото правило за поведение се съдържа в разпоредбата на чл. 402 ал. 2 КТ, която разпоредба обаче не е посочена в АУАН, респ. в случая липсва задължителен реквизит в АУАН и НП, съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 5, съответно чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, поради което не е налице и хипотезата на чл. 63, ал. 7 ЗАНН, която урежда правомощието на съда да измени НП. Едновременно с този извод, районният съд излага и мотиви за материална незаконосъобразност на НП. Прието е, че нормите на чл. 402, ал. 2 и чл. 415, ал. 3 КТ са неотносими към наказаното в случая лице, доколкото дружеството е „предприятие – ползвател“, респ. липсва основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивника и описаното в НП деяние е несъставомерно. Въззивната инстанция обосновава и извод за неоснователност на доводите на дружеството за наличие на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен по чл. 28 ЗАНН.

Обжалваното решение е неправилно.

Настоящата инстанция не споделя правните изводи на районния съд за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП. АУАН и издаденото въз основа на него НП, съдържат минимално необходимите по закон реквизити. Действително разпоредбата на чл. 415, ал. 3 КТ е посочена в НП и като нарушена разпоредба, и като основание за налагане на имуществена санкция.

Нормата на чл. 402, ал. 2 КТ регламентира задължението на работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции.

Неизпълнението на това задължение е деяние, което е обявено за административно нарушение, респ. за наказуемо по чл. 415, ал. 3 КТ, съгласно която разпоредба "Който не оказва съдействие на контролен орган за спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. или имуществена санкция в размер от 2500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв."

Административнонаказателната разпоредбата на чл. 415, ал. 3 КТ съдържа и трите елемента – хипотеза, диспозиция и санкция. Тоест съдържа освен санкция и визиран състав на административно нарушение, състоящо се в неоказване на съдействие на контролен орган за спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции, каквото нарушение представлява неявяването на посочената в призовката дата и час и непредставянето на изисканите документи.

В случая е налице яснота в словесното описание на вмененото деяние – неоказване на съдействие на контролен орган за спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции. Разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН изискват в АУАН и НП да са посочени законните разпоредби, които са нарушени. Доколкото в случая нормата на чл. 415, ал. 3 КТ съдържа и нарушеното правило за поведение, и правните последици, които настъпват при неизпълнение на диспозицията, то непосочването цифрово на нормата – чл. 402, ал. 2 КТ, въвеждаща същото правило за поведение като посоченото в диспозицията на чл. 415, ал. 3 КТ не обуславя извод за отражение върху правото на защита на санкционираното дружество, респ. за наличието на съществено нарушение на процесните правила. В този смисъл не е налице неправилна квалификация на процесното деяние.

Стигайки до различен извод, районния съд незаконосъобразно приема, че са налице основания за отмяна на обжалваното НП поради съществено нарушение на процесуалните правила в посочения по-горе аспект.

Неправилен е и изводът на РС – Варна за липсата на основание за ангажиране отговорността на „ФЮЧЪР МАГ“ ЕООД, обоснован на неприложимостта на нормата на чл. 402, ал. 2 КТ по отношение на дружеството.

Разпоредбата на чл. 415, ал. 3 КТ определя като административнонаказателно отговорно лице всеки, който не окаже съдействие на контролен орган за спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции. Съгласно чл. 415е КТ разпоредбите на Раздел II на Глава деветнадесета на КТ, наименован „Административнонаказателна отговорност за нарушения на трудовото законодателство“, се прилагат съответно и спрямо предприятие ползвател.

Стигайки до различен извод, районният съд незаконосъобразно приема, че са налице основания за отмяна на обжалваното НП.

Предвид изложеното касационната жалба се явява основателна и следва да се отмени обжалваното решение на РС – Варна.

При решаване на делото по същество, настоящият състав на съда намира следното: Не се установява да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство; Липсва спор по отношение на факта, че на 16.03.2023 г. в ДИТ Варна не е явил представител на санкционираното дружество и не са представени изисканите документи с Призовка № 434, връчена на 10.03.2023 г. Последното представлява неоказване на съдействие на контролен орган за спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции. Бездействието на санкционираното дружество препятства извършването на проверката от контролните органи, с което деяние се осъществява съставът на административното нарушение по чл. 415, ал. 3 КТ – неоказване на съдействие на контролен орган за спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции; Правилно административнонаказващият орган приема, че санкционираното дружество е извършило нарушение на чл. 415, ал. 3 КТ. Не се установява наличието на предпоставките, визирани в чл. 415в, ал. 1 КТ за определяне на процесното нарушение като маловажно – няма данни нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, независимо че от процесното нарушение няма данни да са произтекли вредни последици за работници и служители. За пълнота следва да се посочи, че изрично в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., е посочено, че разпоредбата на чл. 415в КТ представлява привилегирован състав, който изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. Тоест изложените от въззивната инстанция доводи за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН са несъстоятелни.

Незаконосъобразно обаче наказващият орган е определил размера на имуществената санкция в предвидения в КТ максимум – 15 000 лева. В НП е посочено, че размерът на санкцията е съобразен със събраните доказателства (без да се сочи кой по-точно), както и с тежестта на установеното нарушение (без да се излагат някакви обстоятелства, които да сочат някаква по-обособена тежест в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид). Настоящият състав на съда констатира липсата на данни процесното нарушение да не е първо, както и конкретната му тежест – невъзможността контролният орган да приключи проверката, след като установи, че въпросното лице надлежно полага труд в предприятието ползвател, стопанисвано от санкционираното дружество, както е посочило санкционираното дружество. Изложеното мотивира касационната инстанция да стигне до извод, че целите по чл. 12 ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, може да бъде постигната с определяне на имуществена санкция в минимално предвидения в чл. 415, ал. 3 КТ размер – 2 500 лева, което е в съответствие с регламентираните в закона релевантни факти за определяне размера на санкциите - чл. 27, ал. 1-3 ЗАНН.

Следва, на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 и ал. 7, т. 4 ЗАНН да се измени НП, като се намали размерът на наложената имуществена санкция на дружеството от 15 000 лева на 2 500 лева.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от касатора за присъждане на разноски, следва, на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК да се осъди санкционираното дружество да заплати в полза на ДИТ – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 26,66 лева за двете инстанции, определено съразмерно на потвърдената част от наложената санкция, при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ (в размер на по 80 лева за всяка от двете инстанции, а съразмерно на потвърдената имуществена санкция – 26,66 лева).

На основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 4 и ал. 7, т. 4 и чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 59 от 18.01.2024 г. по АНД № 4215/2023 г. на Районен съд – Варна и вместо него постановява

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2300264 от 03.05.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415, ал. 3 КТ, на „ФЮЧЪР МАГ“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от Г. Х. Л., е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева за извършено нарушение на чл. 415, ал. 3 КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 15 000 лева на 2 500 лева.

Решението не подлежи на обжалване.