П Р О Т О К О Л
Административен съд гр. Варна
тридесет
и втори състав
на девети октомври 2018 година
в публично заседание в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
секретар: Мая
Вълева
сложи за
разглеждане докладвано от съдията-докладчик
административно
дело № 1593 по описа за 2019 година.
На именното повикване в 14:55 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПРОИЗВОДСТВЕНА ПОТРЕБИТЕЛСКА
ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „СРАЦИМИР“, чрез представляващ Я.В.Я., редовно
уведомен за датата на днешното съдебно заседание, явява се адв.Л.П., с
пълномощно на л. 6 от делото, редовно упълномощен и приет от съда от днес.
ОТВЕТНИКЪТ МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И
ГОРИТЕ редовно уведомен за датата на днешното съдебно заседание,
представлява се от юриск.Д., с
пълномощно приложено към писмения отговор,
редовно упълномощен и приет от съда
от днес.
Адв.П.: Да се даде ход на делото,
не е налице процесуална пречка.
Юриск.Д.: Считам, че са налице процесуални пречки за даване ход на делото. Подробни
съображения, доводи и възражения сме изложили в писмения отговор, в няколко точки.
Едно
от основните ни възражения е, че жалбата е просрочена, като считаме, че не е спазен
срокът по чл.149, ал.3, предл.2 от АПК. Жалбата е просрочена, тъй като съгласно
правилото на чл. 97, ал.1, предл.1 от АПК срокът за произнасяне на едноличния
висшестоящ административен орган е 14 дни от получаване на преписката. Съгласно ал.5 на същия член при липсата на произнасяне в
този срок на обжалване пред съда подлежи административния акт. При тази
хипотеза новият 14 дневен срок за
подаване на жалбата пред съда започва да тече съгласно чл.149, ал.3 от АПК от
крайната дата на която висшестоящия административен орган е следвало да се произнесе.
Срокът за произнасяне е започнал да тече на 09.01.2019г. и е изтекъл на 23.01.2019г.,
от което следва изводът, че срокът за
обжалване е изтекъл на 06.02.2019г. Аргумент за това е чл.149, ал.3, вр.чл. 97,
ал.1 и ал.5 от АПК. С оглед изложените
аргументи правим искане за прекратяване на производството на основание чл.159, ал.5 от АПК, поради просрочие на жалбата.
Адв.П.:
Аз отново моля, съдът да даде ход на делото, тъй като аргументите, които излага колегата са във
връзка с мълчаливия отказ на административния орган. В случая има изрична
заповед във връзка със заповедта, която е издадена по реда на административното
обжалване и 14 дневния срок от
издаването на обжалваната заповед е спазен. Според мен жалбата е подадена в
срок. Има нов административен акт -
заповедта на министъра, която е атакувана в съответния законов срок.
Юриск.Д.: Позовавам се на Тълкувателно решение №6/30.06.2015г. на
ВАС по тълкувателно дело №4/2013г., в което се казва, че не е недопустимо, когато по-горестоящият
административен орган след изтичане на срока по чл. 97, ал.1 от АПК се произнесе с решение, в случая със заповед, с която отхвърля жалбата
срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт. Произнасянето
на горестоящия орган след изтичането на срока по чл.97, ал.1 не санира просрочието на жалбата срещу първоначалния
административен акт, тъй като срока по чл.149, ал.3 от АПК е преклузивен. Дали по-горе стоящият административен
орган се е произнесъл като е отхвърлил жалбата или при липса на такова произнасяне,
което се приравнява на отхвърляне на жалбата, е без значение за неупражняване
на правото на обжалване в указания в чл.149, ал.3 от АПК срок. Това е така защото при необжалване в законовите
срокове последиците са едни и същи – преклудира се правото на обжалване, поради
което подадената жалба се счита за процесуално недопустима, а първоначално
издаденият административен акт получава стабилитет.
Въпрос на съда: Първоначалният
отказ, обективиран в писмо на Дирекция ДФ „Земеделие“ предмет ли е на жалбата, инициирала настоящото производство?
Уточнение по реда на чл.171, ал.4 от процесуалния
представител на жалбоподателя адв.П.: Обжалвам и постановения от
Областна дирекция Държавен фонд „Земеделие“-Варна отказ по заявление за
подпомагане №03/14/- 00158.
Съдът, като изслуша становищата на страните и след
извършена служебна справка по делото с оглед задължението му да следи за
допустимост на производството намира следното:
Предмет на оспорване в настоящото производство
според изрично формираната воля на жалбоподателя е Заповед № РД-20-125/25.03.2019г.
на Министъра на земеделието, храните и
горите.
Производството
по постановяване на тази заповед е било образувано
по жалба № 02-030-6400/2743/18.12.2018 г., депозирана от Я.В.Я. в качеството на
председател на ППЗК „Срацимир“, с. Чернево, чрез ДФ „Земеделие“ до Министъра на земеделието,
храните и горите. Насочена е срещу уведомително писмо №01033-6400/446 от 28.11.2018г.,
за неодобряване за участие по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“, по
програмата за развитие на селските райони
за периода 2014-2020 , подписано от Директора на Областна дирекция ДФ „Земеделие“.
Същото
е връчено на ППЗК „Срацимир“ с.Чернево на
04.12.2018г. чрез В. Д.. Административното обжалване на процесното уведомително
писмо, което има характеристиките на индивидуален административен акт по
критериите на АПК е сторено в срок. Срокът, в който Министърът на земеделието, храните и горите е
следвало да се произнесе е 23.01.2019г. Поставеното
датиране на жалбата на ППЗК „Срацимир“ в
Министерство на земеделието, горите и храните (МЗГХ) е 09.01.2019г. Срокът
за произнасяне на контролиращия горестоящ административен орган е законово регламентиран в чл. 97, ал.1 от АПК - 14 дни след датата на получаване на
жалбата. В случая този срок за Министъра на земеделието, храните и горите
започва да тече от 10.01.2019 г. и изтича
на 06.02.2019г.
Министърът
на земеделието, храните и горите не се е произнесъл в рамките на законовия срок
– заповедта, срещу която е насочена жалбата, инициирала настоящото съдебно
производство е издадена на 25.03.2019 г. видно от деловодното и извеждане, т.е.
47 дни след изтичането му. Този факт обаче не води като правна последица до
наличие на формиран мълчалив отказ и това е така тъй като институтът на мълчаливия
отказ е приложим и има правен живот единствено и само в производства по постановяване
на индивидуални административни актове
(ИАА), каквото не е настоящото
производство. То има изключително контролно-административен
характер.
Ето
защо за жалбоподателя пред МЗХГ е съществувала
процесуалната възможност и не е имало пречка за упражняване правото на жалба в рамките срока по чл. 149, ал.3, с начален момент
първия ден след изтичане на срока за произнасяне на горестоящия АО - 07.02.2019
г. и краен момент -21.02.2019 г. След тази крайна дата упражняването на това
право се преклудира.
В този смисъл е и тълкуванието, дадено в
Тълкувателно решение №6 от 30.06.2015г. по Тълкувателно дело №4/2013г.,
постановено от Общо събрание на Първа и Втора колегия на ВАС, както и последващата съдебна
практика.
Заявеното
за пръв път в днешно съдебно заседание оспорване на процесното уведомително писмо №01033-6400/446
от 28.11.2018г., за неодобряване за участие
по мярка 14 „Хуманно отношение към
животните“, по програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 , подписано от Директора
на Областна дирекция ДФ „Земеделие“ Варна, чрез насочване на жалба
с.д.№9108/07.06.2019 г. регистрирана в
ОД ДФ „Земеделие“ Варна с техен
вх.№ 02-030-6500/903 на 11.04.2019 г. и срещу него, съдът намира за недопустимо
предвид изложените по-горе аргументи
относно настъпилата по отношение на ППЗК
„Страцимир“ представлявана от председателя Я.Я. преклузия.
С оглед горното,
на основание чл.159, т. 5 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с.д.№9108/07.06.2019г. (вх.№ 02030-6500/903 от 11.04.2019г. по регистъра на ДФ „Земеделие“-Варна.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело №1393/2019г. на Административен съд- Варна,
ХХХІІ състав.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от днес, предвид присъствието на процесуалните
представители на страните в днешно съдебно заседание.
Протоколът е изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 15:15 часа.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:……………….
СЕКРЕТАР:………………