Р Е Ш Е
Н И Е
№ 295/15.4.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ –
административен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети март, две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
при
секретар Радослава Цоневска и с участието
на
прокурора изслуша
докладваното
от
съдия ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 70 по описа на съда за 2022 г.
Производството
е по реда на чл. 88, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 88, ал. 1, т. 3 от АПК във вр. с
чл. 117, ал. 3 от КСО и е образувано по жалба на Д.С.Б., ЕГН ********** ***,
против Акт за прекратяване № 1012-12-385#1/21.12.2021
г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик.
В
жалбата се твърди, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен. Моли се
да бъде отменен, както и да бъде преразгледано досието й във връзка с
извършваната от нея трудова дейност във фирма „Медико-73“ ЕООД Сърница.
В
съдебно заседание Д.С.Б., редовно призована, не се явява. По делото са
постъпили писмени бележки с вх. № 2229/10.03.2022 г., в които жалбоподателката
поддържа така подадената жалба.
Ответникът,
Директор на ТП на НОИ гр. Пазарджик, редовно призован, не се представлява. В
писмени бележки с вх. № 2723/25.03.2022 г. от гл. юрисконсулт Ц. М.,
пълномощник на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, моли съда, да постанови акт, с
който да отхвърли жалбата, като неоснователна.
Административен
съд Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице, в установения по чл. 88, ал. 3 от АПК (7-дневен) срок. Акт за прекратяване № 1012-12-385#1 от 21.12.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, е било изпратено на жалбоподателката Д. С.Б.
(л.10), като видно от представеното известие за доставяне (л.12), оспореният
акт е получен на 29.12.2021 г., а жалбата против същото е подадена в Административен
съд – Пазарджик на 14.01.2022 г., предвид това, така подадената жалба е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Като
прецени събраните и приложени по административната преписка писмени
доказателства, съдът прие за установено следното:
По
административната преписка е приложено обжалваното пред директора на ТП на НОИ
– Пазарджик от Д.С.Б., Разпореждане № 122-001461-4 от 18.11.2021 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица (л. 17). Видно от същото, с това
разпореждане, на основание чл. 54ж, ал. 3, във вр. с чл. 114, ал. 1 от Кодекса
за социално осигуряване, е разпоредено Д.С.Б., ЕГН
********** ***, да възстанови недобросъвестно получена сума за парично
обезщетение за периода от 01.12.2014 г. до 31.08.2015 г., в размер на 1591,37
лв. (хиляда петстотин деветдесет и един лева, и тридесет и седем стотинки) –
главница и 1051,04 лв. (хиляда петдесет и един лева и четири стотинки) –
дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на
настоящото разпореждане, като е посочено, че лихва по чл. 113 от КСО продължава
да се начислява до окончателното погасяване на задълженото. В разпореждането е
указано, че може да се обжалва пред ръководителя на териториалното поделение на
НОИ по реда на чл. 117 от КСО, в 14-дневен срок от неговото получаване, както и
че на основание чл. 117а, ал. 1 от КСО, обжалването на разпореждането не спира
изпълнението му.
Видно
от приложеното по преписката известие за доставяне (л. 18), така издаденото
разпореждане е получено от М. Я. – съпруг на жалбоподателката,
на 24.11.2021 г.
Жалбата
против Разпореждане № 122-001461-4 от 18.11.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, е изпратена
от Д.С.Б. на 09.12.2021 г., видно от пощенското клеймо (л.16).
По
повод тази жалба е издаден и обжалваният в настоящето производство Акт за
прекратяване № 1012-12-385#1/21.12.2021
г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с което на основание чл. 88, ал. 1,
т. 2 от АПК, е оставена без разглеждане жалбата на Д.С.Б., срещу Разпореждане №
122-001461-4 от 18.11.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ гр. Пазарджик и на основание чл. 88, ал. 2 от АПК е прекратено
производството по обжалване на посоченото разпореждане.
От
мотивите към акта за прекратяване се установява, че административният орган е
намерил жалбата, подадена от Д.С.Б., срещу Разпореждане № 122-001461-4 от 18.11.2021
г. на ръководителя на осигуряването за безработица за недопустима, поради
подаването и извън преклузивния 14-дневен срок по чл. 117, ал. 2 от КСО.
Посочено е, че същата е била изпратена на 09.12.2021 г, видно от пощенското
клеймо от пощенска станция – Сърница, т.е. извън преклузивния 14-дневен срок за
обжалване, който е изтекъл на 08.12.2021 г. (присъствен ден). С оглед на това е
прието, че същата се явява недопустима и следва да бъде оставена в без
разглеждане на основание чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК. В акта за прекратяване са изложени подробни
мотиви за така приетото, които са обусловили и така постановения краен резултат
с обжалваното разпореждане.
Въз
основа на така приетото от фактическа страна, съдът от правна страна прави
следните изводи:
Оспореният
акт за прекратяване е издаден от компетентен орган - директора на ТП на
НОИ гр. Пазарджик, в пределите на неговата материална и териториална
компетентност, постановен е в необходимата писмена форма и съдържа ясни и точни
фактически и правни основания за издаването. Съдът, освен това, не констатира
да са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените
правила в хода на производството по издаването му.
Съдът
намира, че обжалваният акт за прекратяване е правилен и законосъобразен, а
оспорването му се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
Предмет
на оспорване и произнасяне от директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик с
обжалваният акт е било Разпореждане №122-001461-4 от 18.11.2021 на ръководителя
на осигуряването за безработица, като не се спори между страните, а и се установява
по безспорен начин от посоченото по-горе известие за доставяне, че процесното
разпореждане е било изпратено на жалбоподателя Джамиле С.Б., ЕГН **********,***
и е получено от М. Я. – съпруг, на 24.11.2021 г., съобразно разписаната в
същото известие за доставяне дата. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т.
2, буква „д“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за
възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено
осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за прихващане по чл. 114,
ал. 5; като съобразно нормата на чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО, тези разпореждания
могат да се обжалват в 14-дневен срок от получаването. При това положение,
14-дневния срок за обжалване на разпореждането е до 08.12.2021 г. включително,
а от следващия ден – 09.12.2021 г. разпореждането влиза в законна сила и вече
представлява стабилен административен акт. Изготвената жалба, с която се
оспорва Разпореждане № 122-001461-4 от 18.11.2021 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица, е изпратена от пощенската станция на датата
09.12.2021 г. (видно от пощенското клеймо), т.е. извън преклузивния 14-дневен
срок за обжалване на разпореждането, като жалбата против разпореждането се
явява просрочена с един ден. Като е съобразил тези обстоятелства,
административният орган е приел, че тази жалба, подадена на 09.12.2021 г., се
явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, на основание чл.
88, ал. 1, т. 2 от АПК, а на основание чл. 88, ал. 2 от АПК, административното
производство по случая следва да бъде прекратено.
Настоящият
съдебен състав в пълна степен споделя изводите на административния орган,
изложени в мотивите към обжалвания акт в тази насока, като намира, че тези
изводи са в пълно съответствие с приложимите законови разпоредби, а така и
постановеният краен резултат с оспорения административен акт се явява правилен
и законосъобразен.
Така,
след като е подадена след изтичането на определения от закона 14-дневен срок за
оспорване на разпорежданията за възстановяване на неоснователно получени
плащания от държавното обществено осигуряване по чл. 54ж, ал. 3, във вр. с чл.
114, ал. 1 от КСО по административен ред, то жалбата на Д.С.Б. против Разпореждане
№ 122-001461-4 от 18.11.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица
безспорно се явява просрочена. Сроковете за обжалване по чл. 117, ал. 2 от КСО са преклузивни
такива и пропускането им погасява правото на обжалване, което съгласно чл. 88,
ал. 1, т. 2 от АПК, във вр. с чл. 117, ал. 1 от КСО, се явява предпоставка за
допустимостта на жалбата и разглеждането й по същество от компетентният
горестоящ административен орган.
Ето
защо, съдът в настоящия състав намира обжалвания административен акт за
правилен и законосъобразен, поради което подадената против него жалба следва да
бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на делото и направеното своевременно искане от пълномощника на
ответника, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да му заплати направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ето
защо, водим от горното и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК, Административен съд
– Пазарджик,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.С.Б., ЕГН **********,***, против Акт за прекратяване № 1012-12-385#1/21.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, с
което на основание чл. 88, ал. 1, т. 2 от
АПК. във вр. с чл.117, ал. 1 от КСО, е оставена без разглеждане
жалбата против Разпореждане № 122-001461-4 от 18.11.2021 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Пазарджик и на основание чл. 88,
ал. 2 от АПК е прекратено административното производство по обжалване на същото
производство.
ОСЪЖДА
Д.С.Б., ЕГН **********,***, да заплати на ТП на НОИ гр. Пазарджик направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/