Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр. Варна, 31.01.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично
заседание на десети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: Кремена
Данаилова
при секретаря Ангелина Георгиева като разгледа
докладваното административно дело №1932/2022 г. по описа на Административен съд
– гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129, ал. 7, във връзка с чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано по жалба от П.Д.К. ЕГН **********,
чрез адв. М.К. срещу Акт за прихващане или възстановяване №
**********/20.05.2022 г. издаден от орган по приходите в дирекция „Местни
данъци“ /ДМД/ в Община Варна /ОВ/, мълчаливо
потвърден от кмет на Община Варна в
частта, с която не е уважено искането за прихващане или възстановяване на недължимо
платената сума в размер на 240,07 лева.
Жалбоподателят
сочи, че е заплатил дължимите задължения, поради което оспорения мълчалив отказ
е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на материалните норми,
целта на закона, принципа на пропорционалност. Отправено е искане за отмяната
му и възстановяване или прихващане на недължимо платената сума, както и да бъде
задължен ответника изрично да се произнесе. Претендира за присъждане на сторени
разноски и възнаграждение за адвокат.
Ответник – кмет на Община Варна, чрез юрисконсулт Х.
оспорва жалбата и отправя искане за отхвърлянето й. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от жалбоподателя.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Относно
фактите:
Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.3 от ДОПК /АУЗД/ № МД-АУ-6369-А-1/09.12.2021 г. издаден от гл. инспектор КРД в Дирекция
„Местни данъци“, Община Варна е за установени задължения на П.Д.К. за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса
битови за битови отпадъци /ТБО/ за
жилище в гр. Варна, жк Възраждане, бл.54, вх.6, ап.159, ет.8, ведно с лихвите
за 2016 г. и 2017 г. в размер на 127,90 лева. Срещу посочения АУЗД е подадена
жалба на 30.12.2021 г. от П.Д.К. заведена с вх. № МД-Т22000020ВН/04.01.2022 г.
На основание чл. 155, ал.1 вр. чл. 146 от ДОПК срока за произнасяне на директора
на ДМД в ОВ е 67 дни и считано от 04.01.2022 г. е изтекъл на 11.03.2022 г. На
основание чл. 156, ал.5 от ДОПК, срока за оспорване на мълчаливо потвърдения
АУЗД е бил 30 – дневен и считано от 11.03.2022 г. е бил до 09.04.2022 г. Не е
подадена жалба, поради което АУЗД е влязъл в сила на 10.04.2022 г.
Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-9142-1/09.12.2021 г. издаден от гл. инспектор КРД в Дирекция
„Местни данъци“, Община Варна е за установени задължения на П.Д.К. за:
- ДНИ и ТБО за
жилище в гр. Варна, жк Младост, ***за 2018 г.
- Данък върху
превозно средство л.а. „Нисан микра“ с рег. № ****за 2016 г., 2017, г., 2018
г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г.
- ДНИ и ТБО за жилище
в гр. Варна, жк ****за 2018 г.,
- ДНИ и ТБО за жилище в гр. Варна, ****за 2018
г., 2019 г., 2020 г., 2021 г.
Ведно с лихвите общо задълженията са определени в размер
на 595,09 лева. Срещу посочения АУЗД е
подадена жалба на 05.01.2022 г. от П.Д.К. заведена с Вх. № МД-Т22000161ВН/07.01.2022
г. На основания чл. 155, ал.1 вр. чл. 146 от ДОПК срока за произнасяне на
директора на ДМД в ОВ е 67 дни и считано от 07.01.2022 г. е изтекъл на 14.03.2022
г. На основание чл. 156, ал.5 от ДОПК, срокът за оспорване на мълчаливо
потвърдения АУЗД е бил 30 – дневен и считано от 14.03.2022 г. е бил до 12.04.2022
г. Не е подадена жалба, поради което АУЗД е влязъл в сила на 13.04.2022 г.
Подадена е жалба рег. № МД-Т21012235ВН/11.11.2021 г. срещу АУЗД
МД-АУ-6369-1/14.10.2021 г. от П.Д.К.
/л.37-40 от адм. пр./, в която е включено искане за прихващане и
възстановяване, съобразно подадено от него искане от 15.06.2021 г. Подадено е
Искане за прихващане или възстановяване на недължимо платени задължения и такси
по ЗМДТ от П.Д.К. от 15.06.2021 г. – л. 16 от адм. пр., в което е посочено, че
се иска на основание чл.129, ал.1 от ДОПК да бъде извършено възстановена на
недължимо платени вземания за данък МПС л.а. с рег. ****в размер на 317,83
лева, за МПС л.а. С 0472 АМ в размер на 1156,58 лева и изтекли лихви от
02.02.2011 до 30.05.2921 г. в размер на 842, 20 лева.
От справка
представена от ответника за надвнесени суми – л.124 - 126 се установява, че за МПС с рег. № С 0472 АМ и
МПС с рег. ****има надвнесени суми.
От частен съдебен изпълнител Люба Тодорова, рег. № 713,
район на действие – ВОС с писмо №18233/06.12.2022 г. е представена справка, в
която е посочено, че изпълнително дело № 20177130400094 с взискател Община Варна
и длъжник П.Д.К. е образувано за задължение в размер на 2746,42 лева по АУЗД №
МД-АУ-250/22.01.2016 г. На 05.03.2019 г. по сметка на ОВ е преведена сумата от
1858 лева, за погасяване на остатъка от задължението, тъй като последния е
извършил частични плащания по сметка на ОВ по данни на юрисконсулт Щерева. С
оглед на това на основание чл. 433, ал.2 от ГПК производството по изп. дело №
20177130400094 е приключило. Представен е АУЗД № МД-АУ-250/22.01.2016 г. от
който се установява, че за ДНИ, ТБО и ДПС са били определени задължения в
размер на 2746,42 лева.
Установено е с Удостоверение
№ 433200-129860/23.12.2020 г. издадено от началник сектор „ПП“ при ОДМВР –
Варна /л.122/, че л.а. „Нисан микра“ с рег. № ****не е бил регистриран на П.Д.К..
Установени са надвнесени суми за периода 2012 г. – 2016 г. за посочения
автомобил в размер на 235,74 лева и същите са прихванати. Относно плащането за
2011 г. за посочения автомобил в размер на 14,48 лв., 13,38 лева и 37 лева, задълженията
се основават на влязъл в сила АУЗД
№МД-АУ-250/22.01.2016 г.
Установено е от
Удостоверение № 819000-12406/06.03.2019 г. издадено от началник сектор „ПП“ при
ОДМВР – Варна /л.43/, че МПС л.а. „Ауди 100“ с рег. ****е с прекратена
регистрация за периода 23.06.2006 г. до 24.11.2014 г. В Удостоверение №
819000-18669/18.04.2017 г. издадено от началник сектор „ПП“ при ОДМВР – Варна
/л.122/ е посочено, че регистрацията на посоченото МПС е прекратена на
24.11.2014 г. За периода 2014 – 2016 г. е прихванате сумата 268,24 лева, като
от справка за платени задължения от преведена сума от ЧСИ на 07.03.2019 г. се
установява, че за 2014 – 2016 г. за посоченото МПС са платени тези данъци.
Установено е от Удостоверение
№ 819000-18669/18.04.2017 г. издадено от началник сектор „ПП“ при ОДМВР – Варна
/л.122/, че МПС с рег. ****е с прекратена регистрация от 12.04.2017 г. За този
автомобил не е установено плащане, за да бъде налице и условие за прихващане
или възстановяване.
За л.а. с рег. № В 1250 НТ е
установено недължимо плащане поради удължаване срока на ЕР на ТЕЛК, поради
което е прихванато в размер на 4,27 лева. За този автомобил от ЧСИ не е
преведена сума и жалбоподателя няма възражение в тази насока.
Издаден е Акт за прихващане или възстановяване №
**********/20.05.2022 г. от главен инспектор в ДМД в ОВ, с който е определено,
че са надвнесени суми:
за МПС с рег. № В 1250 НТ - 2021 г. - 4,27 лева;
за МПС с рег. № В 2223 КК- 2014 – 2016 г. – 268,24 лева.
За МПС с рег. № С 0472 АМ – 2012 – 2016 г. – 235, 74
лева.
Общо надвнесени суми за 2012 г. – 2021 г. – 508,25 лева.
На основание чл.129 от ДОПК е определено, че надвнесените
суми в размер на 508,25 лева следва да
се прихванат от задълженията за ДМПС, ДНИ и ТБО определени с АУЗД №
МД-АУ-6369-А-1/09.12.2021 г. и АУЗД № МД-АУ-9142-1/09.12.2021 г. Общо
задълженията по посочените АУЗД са в размер на 748,32 лева, след прихващане на
508,32 лева, остатъка на задълженията е 240,07 лева.
Относно допустимостта на
жалбата:
С молба с.д. № 18142/05.12.2022 г.
жалбоподателят, чрез адв. М.К. е поискал заседанието насрочено за 10.01.2023 г.
ад се отложи тъй като адм. К. е ангажиран по друго дело. С разпореждане №
15614/06.12.2022 г., съдът е указал на жалбоподателя да се представят
доказателства, че за П.Д.К. е налице препятствие, което не може да отстрани за
явяване в съдебно заседание на 10.01.2023 г., съобразно чл.139, ал.1 от АПК,
както и невъзможност да упълномощи друг адвокат. Съобщението за разпореждането
е връчено на жалбоподателя, чрез адв. К. на 13.12.2022 г. До проведено съдебно
заседание на 10.01.2023 г. не са представени указаните доказателства, поради
което съдът е приел, че за жалбоподателя не са налице предпоставките по чл.139,
ал.1 от АПК за отлагане на делото и е дал ход на същото за разглеждане в
публичното съдебно заседание на 10.01.2023 г.
Предмет на оспорване е издадения отказ за прихващане или възстановяване на
надвнесени суми за местни данъци и такси, връчен на жалбоподателя на 25.05.2022
г. – л. 58 от адм. пр. Съгласно чл. 129,
ал. 7 от ДОПК за оспорването е приложим реда за оспорване на ревизионни актове
– по чл. 152 – 156 от ДОПК. Жалбата по административен ред е подадена на 08.06.2022
г., видно от известие за доставяне на писмо с обратна разписка – л.13 от адм.
преписка, в установения срок по чл. 152, ал.1 от ДОПК пред кмета на Община
Варна, който съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ упражнява правомощията на решаващ орган
в производството по ДОПК. Съгласно чл. 155, ал. 1 от ДОПК решаващият орган се
произнася в 60 – дневен срок от изтичане на 7 – дневния срок по чл. 146 от ДОПК. Релевантно за определяне началния момент на срока за произнасяне е не
датата на постъпване на жалбата при решаващия орган, а изтичането на срока за
изпращането й от органа, чрез който е подадена. В случая жалбата до кмета на
община Варна е постъпила в Община Варна на 09.06.2022 г. видно от известие за
доставяне на писмо с обратна разписка – л. 13 от адм. преписка. Седемдневният
срок за изпращането й на решаващия орган е изтекъл на 16.06.2022 г. Считано от
този начален момент /16.06.2022 г./ 60 – дневният срок за произнасяне на
решаващия орган е изтекъл на 15.08.2022 г., съобразно чл.60, ал.6 от ГПК, вр.
§2 от ДР на ДОПК. В този срок липса произнасяне, поради което на основание чл.
156, ал. 4 от ДОПК отказът за прихващане или възстановяване се счита за
мълчаливо потвърден при обжалването му по административен ред и подлежи на
оспорване пред съд в срока по чл. 156, ал. 5 от ДОПК. Жалбата по съдебен ред е
подадена на 19.07.2022 г. преди да изтече срока за произнасяне на
административния орган. Кмет на ОВ не се е произнесъл, поради което на
15.08.2022 г. е налице мълчаливо потвърждаване.
Оспорването е направено в срока по чл. 156, ал.5 от ДОПК, срещу отказ за
прихващане или възстановяване, който е обжалван по административен ред и е
мълчаливо потвърден на основание чл. 156, ал. 4 ДОПК, поради което жалбата е
процесуално допустима.
С изтичането на срок по
чл.129, ал.1 от АПК се погасява правото на възстановяване на недължимо
платени суми по реда на чл. 128 - чл. 129 ДОПК. Подаването на искането след като е изтекъл преклузивния
срок е основание за неговата недопустимост
и налага прекратяване на производството на основание чл. 56, ал.1 от АПК, вр. чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК, вр. с § 2 ДР ДОПК. Съгласно специалната разпоредба на чл. 129, ал. 7 ДОПК, актът с който е отказано прихващане и в
този случай подлежи на обжалване по реда, по който се обжалват РА. В този смисъл е Решение № 2224 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. №
8817/2018 г. По така изложените съображения, спорът
следва да се разгледа по реда за обжалване на ревизионен акт.
Относно
правото:
Процедурата по издаване на
АПВ е уредена в чл.
129 от ДОПК - приложим субсидиарно и за производствата
по ЗМДТ по силата на чл.
4, ал.1 ЗМДТ. Оспорения отказ е
издаден от гл. инспектор Цветелина Б.. С част ІІ, т.4 от Заповед №
2888/15.07.2019 г. издадена на основание чл. 4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ от кмет на
Община Варна, в условията на заместване от заместник – кмет на Община Варна -
Пейчо Пейчев са определени главните инспектори „Контролно – ревизионни
дейности“ за органи по приходите, които да извършват установяването, събирането
и контрола на местните данъци и такса битови отпадъци /л.71-72 от адм. пр./.
Съгласно Заповед №
К-045/12.07.2019 г. кметът на Община Варна е наредил на 15.07.2019 г. функциите
му да се изпълнява от заместник – кмет на Община Варна - Пейчо Пейчев, поради
ползване на платен годишен отпуск на основание чл.39, ал.2 от ЗМСМА от кмета на
общината. На основание чл.19, ал.3, т.2 от Закон за администрацията
териториален органи на изпълнителната власт е кмета на община. Същият не е
държавен служител, поради това че правоотношението му възниква по силата на
извършен избор от населението или от общинския съвет - чл.139, ал.1 от Конституцията на РБългария.
На основание чл. 31, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, кмета на община има
право на редовен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни.
Този отпуск не се разрешава от конкретно лице. Поради изложеното съдът приема,
че на 15.07.2019 г. кмет на Община Варна е отсъствал от общината, тъй като е
ползвал отпуск, поради което законосъобразно е бил заместван от Пейчо Пейчев.
Нормата на чл. 4, ал.4 от ЗМДТ не предоставя право да се делегират правомощия,
но в случая не е извършено делегиране, а заместване, поради което не е
допуснато нарушение на изискването служителите по ал. 3 да се определят със заповед на кмета на
общината. Изложеното обосновава извод, че от орган с нужната компетентност –
кмет на Община Варна, на основание чл. 4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ е определено, че
главните инспектори „Контролно – ревизионни дейности“ са органи по приходите. Видно
от справка рег. № МД22001438ВН_001ВН/11.10.2022 г. издадена от директор на
дирекция „УЧРАУ“ в ОВ от 04.01.2021 г. /л.70/
Цветелина Б. е преназначена на длъжност гл. инспектор „КРД“, поради което процесния отказ е издаден от
компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.
На основание чл. 129,
ал. 7 от ДОПК, вр. чл.152, ал.2 от ДОПК, вр. чл. 4, ал.5 от ЗМДТ, вр. чл. 9б от ЗМДТ кмета на Община Варна мълчаливо е потвърдил оспорения отказ за прихващане
или възстановяване.
Прихващането и
възстановяването, като способи за погасяване на публични задължения, са уредени
в разпоредбите на глава
шестнадесета, раздел I от ДОПК – чл.
128
– чл.
132.
Тази регламентация е приложима и относно местните данъци и такси, предвид
препращащите разпоредби на чл.
4, ал. 1 и чл.
9б ЗМДТ.
Съгласно чл.
128, ал. 1 ДОПК - Недължимо
платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени
от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи
на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната
агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на
изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите.
Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато
вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде
погасено по давност. Анализът на посочената норма сочи, че основателността на искането за прихващане
или възстановяване е обусловено от наличието на реално осъществено, но
недължимо плащане. Наред с това, разглеждането му по същество е предпоставено
от преценката за спазване на регламентирания в чл.
129, ал. 1, изр. 2 от ДОПК срок. Съобразно тази норма искането за
прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5
години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на
основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.
Употребеният в разпоредбата израз "се разглежда" сочи, че условие за
допустимост на искането по чл.
128, ал. 1 ДОПК е спазването на 5-годишния срок за неговото
заявяване, считано от момента на възникване на основанието за възстановяване.
Налице е "основание за
плащане" и "основание за възстановяване" на вече платеното.
Моментът на възникване на двете основания не съвпада и е различен. Основанието
за плащане възниква от момента на определяне/начисляване на публичните задължения,
което става в годината, за която се дължат – чл.
28, ал. 1 и чл.
69 от ЗМДТ. Основанието за
възстановяване на неправилно платените (надвнесени по вина на задълженото лице)
суми за ДНИ и ТБО възниква най-рано от момента на тяхното плащане и след като
задълженото лице, или служебно органът по приходите (по арг. от чл.
129, ал. 1 ДОПК) установи, че има определени и внесени
недължими парични суми.
Жалбоподателят по указание
на съда в съдебно заседание на 15.11.2022 г. е посочил, че по изпълнително дело
№ 94/2017 г. от ЧСИ са постъпили суми по сметка на Община Варна, като
претендира че се недължимо платени. От Справката представена от ЧСИ Тодорова се
установява, че е преведена на 05.03.2019 г. по сметка на ОВ сумата от 1858
лева, относно задължения на П.Д.К. по АУЗД № МД-АУ-250/22.01.2016 г., с който
са установени задължения в размер на 2746,42 лева. Плащанията са извършени
видно от справка л.101 -104 и са отразени на 07.03.2019 г. в ОВ.
Считано от 07.03.2019 г.
искането на жалбоподателя за прихващане е направено в срока по чл.129, ал.1 от ДОПК. Той не оспорва прихващането в размер на 508, 25 лева, поради което в тази
част АПВ не е предмет на спора.
Относно отказа да се възстанови
или прихване задължението в размер на 240,07 лева не е установено да е налице
надвнесена сума в този размер без основание. Възражението на жалбоподателя, че от ЧСИ са
заплатени суми без основание не е доказано, защото е установено, че плащането на
определените задължения за данъци и такси се основава на АУЗД №
МД-АУ-250/22.01.2016 г. издаден от гл. инспектор КРД в ОВ, влязъл в сила на
08.07.2016 г. /л. 110 – 111/, поради което е годно изпълнително основание,
съгласно чл. 209, ал.2, т.3 от ДОПК. Към момента на плащането задължението е било
дължимо и изискуемо.
Съгласно чл.133, ал.1 от ДОПК - Задължение за данъци или задължителни осигурителни вноски, определено с
влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, може да
бъде изменено по инициатива на органа по приходите или по молба на ревизираното
лице. Посочената норма установява, че е налице специално производство
предвидено в чл.133 – 134 от ДОПК, приложимо по отношение и на влязъл в сила АУЗД, което жалбоподателя може да се проведе,
при наличие на предвидените предпоставки, за да постигне изменение на АУЗД, с
които са определени задълженията му и са заплатени. В случая не е инициирано и
проведено токова производство, поради което не е налице основание за прихващане
или възстановяване. Законосъобразно е постановено отказ за прихващане на сумата
от 240,07 лева. С оглед изложеното неоснователни са доводите на жалбоподателя
за нарушение на материалните норми и целта на закона.
Жалбата е неоснователна,
поради което следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора
искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за
един адвокат е неоснователно по арг. на противното на чл. 161, ал.1 от ДОПК, поради
което се отхвърля от съда.
Материалния интерес по спора
е в размер на 240,07 лева, следва че дължимото възнаграждение за юрисконсулт
съгласно чл. 161, ал.1 от ДОПК вр. чл. 8, ал.1, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е в размер на 400 лева. Искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, поради което следва
жалбоподателя да бъде осъден да заплати в полза на Община Варна сумата от 400
лева.
На основание чл. 129, ал. 7
вр. чл. 160, ал. 7 от ДОПК, поради това, че материалния интерес е в размер на
240,07 лева решението е окончателно.
Като взе предвид направените
фактически и правни изводи и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата от П.Д.К. ЕГН ********** срещу Акт за прихващане или възстановяване №
**********/20.05.2022 г. издаден от орган по приходите в дирекция „Местни
данъци“ в Община Варна, мълчаливо потвърден от
кмет на Община Варна в частта, с
която не е уважено искането за прихващане или възстановяване на недължимо платената
сума в размер на 240,07 лева.
ОСЪЖДА П.Д.К. ЕГН ********** *** сумата
от 400 /четиристотин/ лева, представляваща
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: