№ 603
гр. гр. Добрич, 11.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на единадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Гражданско дело
№ 20223200100436 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Постъпила е искова молба вх.№3659/19.06.2022г. от К. М. В. с ЕГН
********** от гр.Д., чрез адв.Г.Ч.-САК, с която са предявени искове срещу В.
М. В. и В. К. В., двамата от гр.Д..
Постъпила е и молба вх.№3833/08.07.2022г. от К. М. В. с искане за
отвод на съдия –докладчика, мотивирано от обстоятелството, че като съдия-
докладчик по приключилото с решение в.гр.д.№126/2022г.на ДОС, е взела
становище по факти от предмета на установяване и по настоящото дело.
Настоящият спор не подлежи на разглеждане от Добричкият окръжен
съд, поради което искането за отвод е лишено от основание.
Исковата молба е несъответна на изискванията на чл.127 и 128 от
ГПК. В заглавната част на исковата молба е посочено, че се иска защита
срещу двама ответника- В. М. В. и В. К. В., като се твърди ищцата и двамата
ответника да са съделители по гр.д.№466/2019г.на ДРС, но изложените
обстоятелства и формулираните петитуми сочат на спор между К. М. В. и В.
М. В. относно насрещни вземания за съдебни разноски по приключилия
съдебен спор по гр.д.№466/2019г.на ДРС- ищцата дължала на ответника В.
430лева, а той общо 205.83лева. Ищцата се снабдила с два изпълнителни
листи за принудително събиране на вземанията си от В. М. В., но ги счита за
нищожни като издадени пет дни преди влизане на решението в сила,
„абсолютно неправилно“ счита да е и образуваното от самата нея въз основа
на изпълнителните листи изпълнително дело. Изложени са твърдения за
доброволно погасяване от нейна страна на задълженията си към В. М. В., за
1
предприемане на действия от последния за прихващане преди влизане на
решението по гр.д.№466/2019г.на ДРС в сила, за заведено от него дело
№524/2021г.пред ДРС за разноските и допуснато обезпечение, за липсата на
валидно прихващане- ако било направено прихващане, то тя щяла да преведа
на В. само сумата от 224.17лева. В. се обогатил със сумата от 224.17лева. Не
можело да се приеме, че е налице прихващане, защото В. дължал сумата от
205.83лева, а нищо не заплащал. Изложени са и други твърдения с неясна
връзка със спора между К. М. В. и В. М. В. относно насрещни им вземания за
съдебни разноски. Като цяло обстоятелствената част на исковата молба е
лишена от яснота поради липсата на логическа последователност и
конкретика на фактите и обстоятелства в изложението, очертаващи по
категоричен начин вида и предмета на спора, а заявените искания
/формулирани са пет петитума /сочат и на смесване на няколко процесуални
способа за защита и различни търсени правни последици- прогласяване на
нищожност на два изпълнителни листа, издадени по гр.д.№466/2019г.на ДРС;
обезсилване на съдебни актове –определение по гр.д.№524/2021г.на ДРС и
определение по гр.д.№185/2021г.; обезсилване на действия на ЧСИ;
установяване, че ищцата е изпълнила задължението си от 430лева към
ответника В.; установяване, че В. не е изпълнил задължението си от 205лева
към нея, че се обогатил със сумата от 224.17лева, при което въпреки
тълкуването им от съда не е възможно да се изведе извод за валидно сезиране
по избрания процесуален ред/отделен е въпроса дали някои от защитаваните
права, така както са обосновани понастоящем, могат да бъдат предмет на
самостоятелен иск/.
В този смисъл исковата молба е нередовна и следва компетентният съд
да предприеме действия по отстраняване на нередовностите й по реда на
чл.129 ал.2 от ГПК, респ.да извърши проверка за допустимост и да прецени
дали производството по исковете претенции или по някой от тях следва да
продължи, но в случая това не е Добричкият окръжен съд, тъй като спорът
стои извън родовата компетентност на окръжен съд.
Това е така, тъй като въпреки нередовността си, исковата молба дава
възможност за преценка, че се касае за установителни претенции с
нематериален и такива с материален/за вземания под 25 000лева/ характер,
които по правилата на чл.103 от ГПК и чл.104 ал.1 т.4 от ГПК за родовата
подсъдност, обосновават компетентността на районен съд като първа
2
инстанция. Местно компетентен по правилото на чл.105 от ГПК е Добрички
районен съд.
Предвид на това образуваното пред Добрички окръжен съд
производство следва да се прекрати, а делото следва да се изпрати по
подсъдност на Добричкия районен съд.
С оглед гореизложеното, Добричкият Окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№3833/08.07.2022г. на К. М. В. за
отвод на съдия –докладчика Ж.М. по гр.д.№436/2022г. на ДОС.
В тази част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№436/2022 г. по описа на
Добричкия окръжен съд и
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Добричкия районен съд.
В тази част определението подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца пред Апелативен съд-
гр.Варна.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
3