ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 326
гр. Пловдив, 10.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20225300500322 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2
от ГПК.
Делото е образувано по въззивна частна жалба на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника му адв. В.Г., срещу Заповед
№269 от 13.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, издадена по ч. гр. д. №19662 по описа за 2021г. на Пловдивски
районен съд, IV гр. с., в частта й, с която е било отхвърлено подаденото от
дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу Д.С.Г., ЕГН **********, за сумите
от 217,67 лв.- неустойка, от които 33,71 лв.- неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 23.06.2018г. за мобилен номер
+*************; 172,37 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от 23.06.2018г. за мобилен номер +***********;
11,59 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
от 08.06.2019г. за мобилен номер +*************; и 23,53 лв.-
неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 18.05.2019г. и
договор за лизинг от 23.06.2018г. В частната жалба се излагат доводи за
неправилност на обжалваното определение, като се иска същото да бъде
отменено и се постанови издаване на заповед за изпълнение съобразно
подаденото заявление.
1
След преценка на материалите по делото и доводите на жалбоподателя,
съдът намира за установено следното:
За да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение
за претендираните вземания за неустойки, първоинстанционният съд е
изложил съображения, че клаузите в договорите, предвиждащи
дължимост на претендираните неустойки, са нищожни като
противоречащи на закона и добрите нрави и неравноправни. По
отношение на претенцията за неплатени лизингови вноски съдът е приел,
че въпреки дадените му указания заявителят не е посочил как е
формирана претендираната сума от 23,53 лв.
Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съдът
следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането
противоречи на закона или добрите нрави, и ако искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице
обоснована вероятност за това.. Съгласно формираната съдебната
практика /Решение №229 от 21.01.2013г. на ВКС по т.д.№1050/2011г., II
т.о.; Решение №178 от 26.02.2015г. на ВКС по т.д.№2945/2013г., II т.о./
при произнасяне по претенция за неустойка съдът следи служебно за
нищожност поради противоречие със закона или добрите нрави на
клаузата от договора, в която същата е била уговорена. В случая
заявителят е поскал издаването на заповед за изпълнение за вземане за
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги,
предвиждащи че в случай на прекратяването им преди изтичане на срока
им по вина или искане на потребителя той дължи неустойка в размер на
оставащите до изтичане на уговорения срок, месечни абонаменти по
техния стандартен размер, като в договора е предвидено, че
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на месечните абонаменти. Настоящият състав на съда споделя
изложените от първоинстанционния съд съображения за нищожност на
посочената клауза поради противоречието й с добрите нрави, тъй като
така уговорена неустойката няма присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, а се превръща в средство за
2
неоснователна обогатяване за оператора, който получава правото да
претендира и получи уговорените месечни абонаментни такси по техния
т.нар. „стандартен“ размер, който е по- висок от уговорения в договора,
без да предоставя насрещната услуга за тях. В този смисъл е и
цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика по спорове за
дължимост на неустойка, формирана по сходен начин, по договори за
наем и лизинг, която практика следва да намери приложение по
аналогия и в настоящия казус. Ето защо правилно първоинстанционният
съд е приел, че не са налице предпоставките за издаване на заповед за
изпълнение за вземането за неустойка, тъй като същото противоречи на
закона и добрите нрави. Според настоящия състав на съда е налице
обоснована вероятност посочените клаузи да са и неравноправни
съгласно чл.143, ал.1 във връзка с ал.2, т.5 от ЗЗП. Предвидената
неустойка при прекратяване на договора в размер на три стандартни
месечни абонамента е необосновано висока, тъй като не е съобразена с
размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял.
Последните не следва да се съизмерват с пропуснатите по самия договор
месечни абонаменти, тъй като получаването на последните е свързано с
предоставяне на определени услуги за абоната, които след
прекратяването на договора вече няма да бъдат предоставяни и за
предоставянето на които не съществува пречка да бъде сключен договор с
друг абонат. Отделно от това в конкретния случай размерът на
неустойката е обвързан не с уговорените в самия договор, а с т.нар.
„стандартни“ месечни абонаменти, които са в по- висок размер. При
това положение се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на
кредитора, тъй като в ситуация, при която до изтичане на срока на
договора остават три и по- малко месеца той ще има право да получи от
потребителя обезщетение, надвишаващо сумата, която би получил при
изпълнение на договора. Ето защо заповед за изпълнение по отношение
на претендираните вземания за неустойки поради предсрочното
прекратяване на договорите не следва да бъде издавана и по тези
съображения.
Налице е обоснована вероятност да е неравноправна съгласно
чл.143, ал.2, т.13 и т.19 от ЗЗП и клаузата от допълнителното
споразумение от 08.06.2019г., предвиждаща че в случаите на
3
предоставено устройство потребителят дължи такава част от разликата
между цената на устройството без абонамент съгласно ценовата листа на
оператора, действаща към момента на сключване на договора и
заплатената от него цена в брой или обща лизингова цена по договора за
лизинг, каквато съответства на оставащия срок на договора. Посочената
клауза позволява на търговеца да увеличава цената на устройството, без
потребителят да може да се откаже от договора, а доколкото препраща
към ценовата листа на оператора, за която няма данни потребителят да
е бил уведомен, то не позволява на потребителя при сключването на
договора да прецени икономическите последици от него. Ето защо
заповед за изпълнение по отношение на претендираните вземания за
неустойки за предоставени за ползване устройства с отстъпка от
стандартната цена не следва да бъде издавана.
Правилно първоинстанционният съд е отказал да издаде заповед за
изпълнение и за сумата от 23,53 лв.- неплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от 18.05.2019г. и договор за лизинг от 23.06.2018г. В
тази му част заявлението е било нередовно, тъй като от изложените от
заявителя твърдения не става ясно как е формирана посочената сума,
доколкото сборът от посочените като дължими суми по всеки от
договорите не е 23,53 лв. Въпреки предоставената му възможност и
дадените му указания заявителят не е отстранил нередовността на
заявлението, което не се оспорва от него в частната жалба. При това
положение заповед за изпълнение по отношение на претендираното
вземане за лизингови вноски не може да бъде издадена.
Предвид горното частната жалба е неоснователна, а обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед №269 от 13.01.2022г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №19662 по
описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, IV гр. с., в частта й, с която е
било отхвърлено подаденото от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********,
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
4
чл. 410 от ГПК срещу Д.С.Г., ЕГН **********, за сумите от 217,67 лв.-
неустойка, от които 33,71 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от 23.06.2018г. за мобилен номер +************;
172,37 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 23.06.2018г. за мобилен номер +***************; 11,59
лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
08.06.2019г. за мобилен номер +**************; и 23,53 лв.- неплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 18.05.2019г. и договор за
лизинг от 23.06.2018г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5