№ 49
гр. С., 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Галина Хр. Нейчева
Членове:Пламен Д. Стефанов
Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
в присъствието на прокурора Х. Д. Х.
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20242200600757 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда №153/18.10.2024г. по НОХД №318/2024г. по описа на РС- С.
подс. В. Х. Г. е признат за невиновен за извършено престъпление по чл.131,
ал.2 т.4, вр. чл.130, ал.2 от НК, затова че на 16.04.2023г. около 03,10 часа в гр.
С., кв. „С.З.“, до магазин „М.“, причинил лека телесна повреда, изразяваща се
в болезненост и повърхностно охлузване на кожата в лявата слепоочна област
на главата и болезненост и повърхностно охлузване на кожата в лявата скулна
област на главата, причинили му болка и страдание на мл. инспектор Х. Г. С.,
старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна
полиция“ в РУ на МВР- С., при изпълнение на службата му. С присъдата е
постановено приложените веществени доказателства по делото: 2 броя
дискове да се съхраняват по делото до изтичане сроковете за съхранение на
самото дело, след което да се унищожат като вещи без стойност.
Присъдата е протестирана от районния прокурор. С протеста и
допълнението към него се твърди неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционния съдебен акт като се претендира нарушение на
1
процесуалните правила при оценката на доказателствата и нарушение на
материалния закон. След собствен анализ на доказателствата се настоява за
неправилност в крайното решение на съда за оправдаване на подсъдимия по
повдигнатото обвинение. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на
нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на ОП-
С. поддържа депозирания протест и моли същия да бъде уважен. Изрази
становище, че се касае за неправилна оценка на наличните по делото
доказателства, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са
налице доказателства за съответното престъпление, за което било повдигнато
обвинение. Пледира за постановяване на присъда, с която подсъдимият да
бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение.
Защитникът на подс. В. Г. счита присъдата на първоинстанционния съд
за правилна и законосъобразна. Пледира за потвърждаването й.
В личната си защита подс. Г. поддържа казаното от защитника си като
счита, че присъдата е справедлива. В последната си дума моли да бъде
оправдан.
Настоящият протест е подаден от районния прокурор, който има право
на такъв протест против постановената присъда, съгласно чл.318, ал.2 от НПК
и в 15 - дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в разпоредбата на
чл.319, ал.1 от НПК, поради което е допустим.
С.ският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция, провери атакуваната присъда по оплакванията, изложени от
прокурора и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК
направи извода, че протестът е неоснователен.
Въззивният съд, действайки като втора по ред инстанция по фактите и
разглеждайки оплакванията за неправилност на присъдата, съдържащи се в
протеста на прокурора и устно заявени в публичното заседание, извърши
собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея
изгради изложената по - долу фактическа обстановка по спора, която съвпада
с възприетата от първостепенния съд като същата не обосновава различни
2
правни изводи относно разгледаното деяние, неговата правна характеристика,
както и участието на подсъдимия в него. Анализирайки задълбочено и
всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция
направи следните фактически констатации:
Подс. В. Г. и свидетелите Т.В., М.М. и Я.Т. имали уговорка да излязат
заедно на 15.04.2023г. Първо посетили заведение „23“, където подс. Г. изпил
няколко бири. Около 23,00- 23,30 часа четиримата се преместили в
заведението „П.Д.“, където подс. В. Г. изпил няколко водки. След това около
01,00 часа на 16.04.2023г. четиримата отишли в заведението „Г.“, находящо се
в гр. С., кв. „С.З.“ до магазин „М.“. Там подс. В. Г. продължил да пие водка. От
заведението първи си тръгнал св. Т.В.. По - късно вечерта подс. В. Г. казал на
св. Я.Т., че не му е добре и ще излезе навън. Подс. В. Г. бил пиян и не се
върнал обратно в заведението. В заведението до около 04,00 часа останали
свидетелите М.М. и Я.Т..
Когато излязъл навън, подс. В. Г. се озовал до магазин „М.“, на паркинг,
където имало паркирани превозни средства. Потърсил таксиметров
автомобил, за да се прибере, но около заведението нямало таксита.
Същата вечер в заведението „Г.“ бил св. А.К. заедно със своята съпруга и
приятели. Той видял подс. В. Г. да лежи безжизнен между колите на паркинга
зад заведението. Св. К. се приближил до него и попитал: „Жив ли си, добре ли
си“, тъй като било много тъмно и не можело да се разбере дали диша, но не
получил никакъв отговор от подс. В. Г. и нямало никаква реакция от негова
страна. Подс. В. Г. лежал неподвижно, а св. А.К. се уплашил дали е жив,
поради което се обадил на тел. 112, но оттам отказали да изпратят линейка. Св.
А.К. говорил по телефона дълго и чак след 20 - 25 минути пристигнал екип от
Полицията. Докато чакали подс. В. Г. лежал неподвижно.
За времето от 19,00 часа на 15.04.2023г. до 07,00 часа на 16.04.2023г. св.
Х. С. бил на работа в екип заедно със св. А. С. като автопатрул 624 и
обслужвали територията на гр. С..
На 16.04.2023г., около 03,05 часа автопатрул 624 бил изпратен от ОДЧ по
сигнал на гражданин за лежащ човек до заведение „Г.“ в гр. С.. Когато
пристигнали на мястото, св. А.К. насочил служителите на реда към подс. В. Г.,
попитал ги дали могат да си тръгват и след като получил разрешение си
тръгнали.
3
Пострадалият Х. С. видял подс. В. Г., който лежал на земята между
автомобилите и отишъл до него. Подс. В. Г. бил във видимо нетрезво
състояние и казал „Изчезвай мършо“. Пострадалият Х. С. се опитал да
изправи подс. В. Г. от земята, но не му стигнали силите и подс. В. Г. паднал на
седалищната си част и се търкулнал назад. След това при тях дошли колегата
му А. С. и свидетелите И.С. и Г. Г. от автопатрул 617, които също се били
отзовали на сигнала. На подс. В. Г. били поставени белезници и отведен в РУ
на МВР- С., където била установена самоличността му и бил задържан за 24
часа.
На 16.04.2023г. в 04,43 часа пострадалият Х. С. бил прегледан в КДБ/СО
при МБАЛ „Д- р И.С.“ АД- гр. С., за което му бил издаден лист за преглед на
пациент.
На 18.04.2023г. в 15,45 часа подс. В. Г. бил прегледан от съдебен лекар и
му било издадено Съдебно - медицинско удостоверение (СМУ) №28/2023г. В
него било отразено, че при прегледа, освидетелстването и запознаването с
медицинските документи на името на В. Г. са установени следните телесни
увреждания: болка, особено при пиене на студена вода, в областта на горния
ляв кучешки зъб като при огледа се установил съвсем малък откършек от
коронката на същия - задния ъгъл, с размери около 1 мм и грапавина в тази
област при пипане с ръка; масивно кръвонасядане на площ 15х10 см, с
неправилна елипсовидна форма, с кос ход, синкав цвят и леко жълтееща
периферия в дясната лумбо - сакрална област (областта между ребрената дъга
и хълбока), с умерено оточни и болезнени при движение и натиск подлежащи
тъкани; точковидни и тесни лентовидни - тип драскотини охлузвания, покрити
с червеникави корички, на площ от по около 2/3 см по предната повърхност на
двете колене, леко оточни и болезнени подлежащи тъкани, с усилване на
болката при движение и натиск с ръка; охлузване с размери 2,5 на 1,5 см
покрито с червеникава коричка по страничната повърхност на лявото коляно,
с неправилна петниста форма, подлежащите тъкани са оточни и болезнени
при движение и натиск с ръка; изразен и болезнен травматичен оток и
кръвонасядане на тъканите - кожата, със синкав цвят на кутрето на лявата ръка
и болезненост при свиване и при натиск с ръка; съобщава за болка в двете
рамена, без видими морфологични изменения. Посочено е в СМУ, че така
описаните и диагностицирани телесни увреждания имат травматичен
характер - механична генеза като същите добре отговарят, т. е. възможно е да
4
са били причинени по начин и време, както съобщава освидетелствания и
същите отговарят да са били причинени по механизма на удари, притискани с
и върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и твърди повърхности. Отразено
е в СМУ, че съвкупно, описаните и диагностицирани телесни увреждания са
причинили на освидетелствания В. Г. „Временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“, т. е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК.
От приложеното по делото заверено копие от Заповед №343з-
359/24.03.2015г. на Директора на ОД на МВР- С. се установява, че Х. С. е
назначен на длъжността мл. инспектор, старши полицай в група „Охрана на
обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ в РУ на МВР - С..
По делото била изготвена съдебна видео - техническа експертиза, от
заключението на която е видно, че на хартиен носител са извлечени кадри под
формата на снимки от CD - R, марка „hp“, съдържащ видеозапис с
наименование .......... от боди камера за определения период на
инкриминираното деяние в близост до дискотека „Г.“.
В съдебно заседание проведено на 05.07.2024г. е бил възпроизведен
видеозапис с наименование „......“ от боди камера, от който се установява, че
подс. В. Г. е казал „Изчезвай, мършо“, както и че многократно повтаря „Що ме
удряш“.
По делото е изготвена съдебно - медицинска експертиза по писмени
данни на Х. С., от заключението на която е видно, че в резултат на инцидента,
станал на 16.04.2023г. в гр. С. е получил следните телесни увреждания:
болезненост и повърхностно охлузване на кожата в лява слепоочна област на
главата с чувство за „смъдене“ и сърбеж в ляво периорбитално и болезненост
и повърхностно охлузване на кожата в лявата скулна област на главата, които
са осъществили смисъла на медико- биологичния характеризиращ признак
„Болка и страдание“. Според заключението на вещото лице увреждания от
такъв характер отзвучават в рамките на 5 до 7 дни при нормален ход на
оздравителните процеси. Според заключението на вещото лице описаните в
медицинския документ телесни увреждания имат травматична генеза, те се
дължат на механичното действие (удар) на твърд тъп или тъпоръбест предмет
и е възможно да бъдат получени по време и начин, описани в материалите по
бързото производство, а именно чрез нанесен удар в травмираните области с
5
крак. Според заключението на вещото лице в момента на нанасяне на удар с
крак същият придобива характеристиките на твърд тъп или тъпоръбест
предмет, както и че характеристиките на уврежданията свидетелстват за това,
че в механизма на получаването им освен ударна е била налице и
тангенциална компонента. Посочено е в експертизата, че и двете увреждания
(в левите скулна и слепоочна области) е възможно да се получат от един
единствен удар с твърдия предмет.
По делото е изготвена съдебно - фоноскопна експертиза на звукозаписи,
изпратени от „Районен център 112“ - гр. Б. на лицето, което подало сигнал за
легнал на земята мъж близо до дискотека „Г.“ като съдържанието на
звукозаписа бил свален на хартиен носител.
По делото е приложено копие от Заповедта за задържане на лице рег.
№1670зз- 275/16.04.2023г., от което се установява, че подс. В. Г. е бил
задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, тъй като имало данни, че е
извършил престъпление във връзка с чл.131, ал.2, т.4 от НК и образувано
Бързо производство №524/16.04.2023г. В заповедта било отразено, че при
посетен сигнал от ОДЧ за лице в нетрезво състояние, лежащо на земята до бар
„Г.“ в кв. „С.З.“, при опит да установят самоличността на въпросното лице,
същият заявил „Изчезвайте от тук, мърши“ и нанесъл удар с крак в областта
на главата на ст. пол. Х. С. ГООР - РУ- С.. В заповедта било посочено още, че
подс. В. Г. е задържан на 16.04.2023г. в 03,15 часа и освободен на 17.04.2023г. в
01,40 часа.
Изложената фактическа обстановка решаващият съд обосновано е приел
за установена по несъмнен и безспорен начин в резултат на извършения
внимателен и подробен анализ на всички събрани в хода на досъдебното
производство и проверени в хода на проведеното съдебно следствие
доказателства и доказателствени средства, съответно преценени както
поотделно, така и в тяхната съвкупност.
Правилно е приел първоинстанционния съд, че подсъдимият В. Г. не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.131, ал.2 т.4, вр. чл.130, ал.2 от НК, затова че на 16.04.2023г. около 03,10
часа в гр. С., кв. „С.З.“, до магазин „М.“, причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в болезненост и повърхностно охлузване на кожата в лявата
слепоочна област на главата и болезненост и повърхностно охлузване на
6
кожата в лявата скулна област на главата, причинили му болка и страдание на
мл. инспектор Х. Г. С., старши полицай в група „Охрана на обществения ред“
в сектор „Охранителна полиция“ в РУ на МВР- С., при изпълнение на
службата му.
Настоящият състав счита, че правилно първоинстанционният съд е дал
вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели Т.В., М.М. и Я.Т., от
които се установява по несъмнен начин, че те заедно с подс. В. Г. са се
срещнали на 15.04.2023г. и са посетили последователно заведенията „23“,
„П.Д.“ и „Г.“, където са употребили алкохол. От показанията на свидетелите
М.М. и Я.Т. се установява още, че първо от заведението „Г.“ си е тръгнал св.
Т.В., а след него и подс. В. Г.. От показанията на тези свидетели се установява
още, че когато подс. В. Г. се напиел не ставал агресивен и не буйствал. От
показанията на св. М.М. е видно, че на следващия ден той е разговарял с подс.
В. Г., но подсъдимият не помнел точно какво е станало освен, че е бил
задържан. От показанията на св. Я.Т. се установява още, че два - три дни след
инцидента видял подс. В. Г., който имал охлузвания по ръцете и хълбока му
бил син. Показанията на свидетелите Т.В., М.М. и Я.Т., както бе посочено по-
горе решаващият съд е кредитирал изцяло като логични, безпротиворечиви и
последователни. Настоящият състав също ги кредитира изцяло, още повече,
че всеки от тези свидетели действително е пресъздал това, което е възприел
лично. Показанията им се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, а освен това показанията на св. Я.Т., че след инцидента подс. В.
Г. е имал наранявания по тялото се подкрепят и от приложеното по делото
Съдебно - медицинско удостоверение №28/2023г.
Правилно са кредитирани и показанията на св. А.К., от които се
установява, че той е видял подс. В. Г. да лежи безжизнен между колите на
паркинга зад заведението и тъй като било много тъмно, не можал да разбере
дали диша, а и е нямало никаква реакция от негова страна, нямало движение
на тялото, както и че се е обадил на тел. 112, изчакал да пристигне
полицейския екип, показал им къде се намира подс. В. Г., след което си е
тръгнал. Показанията на този свидетел решаващият съд е кредитирал изцяло
като логични, безпротиворечиви и последователни, тъй като той е пресъздал
това, което е възприел лично.
С.ският окръжен съд счита, че правилно е отбелязал в мотивите си
7
решаващият съд, че кредитира показанията на свидетелите Х. С., А. С., И.С. и
Г. Г. - полицейски служители в РУ на МВР- С. в една част, а в друга не им дава
вяра. Действително от показанията им по несъмнен начин се установява, че на
16.04.2023г. около 03,05 часа свидетелите Х. С. и А. С. са били изпратени по
сигнал на гражданин за лежащ човек до заведение „Г.“, а свидетелите И.С. и Г.
Г. отишли също на мястото за оказване на съдействие. От показанията на тези
свидетели се установява още, че на подс. В. Г. в крайна сметка са били
поставени белезници и той е бил задържан в РУ на МВР - С.. От показанията
на св. Х. С. се установява, че подс. В. Г. е лежал на земята, че е бил във видимо
нетрезво състояние и е използвал спрямо тях вулгарни думи, както и че
участъкът, където се намирал подс. В. Г. към него момент е бил тъмен. От
неговите показания се установява още, че се е опитал да изправи подс. В. Г. от
земята, но не са му стигнали силите сам да го стори и подс. В. Г. е паднал на
седалищната си част и се е търкулнал назад. След това при тях са дошли
свидетелите А. С., И.С. и Г. Г.. От показанията на св. А. С. се установява, че
подс. В. Г. първоначално не е бил адекватен, бил е под влияние на алкохол и
впоследствие като е бил отведен в районното управление състоянието му се е
подобрило, станал по- адекватен, разговарял и се учудил къде се намира и
защо е настъпила тази ситуация. От показанията на св. И.С. се установява, че
подс. В. Г. е бил в нетрезво състояние и говорел нещо несвързано.
Показанията на свидетелите Х. С., А. С., И.С. и Г. Г. в тези им части
първоинстанционният съд е кредитирал, тъй като са безпротиворечиви и се
подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В тези
части показанията на тези свидетели настоящият състав също кредитира.
Окръжният съд не кредитира показанията на четиримата в частите, в които
описват случилото се по време на инцидента и механизма на причиняване на
телесната повреда на св. Х. С., както не ги кредитира и контролираната
инстанция. В тези части показанията на всеки от тях са противоречиви сами
по себе си. Показанията им в тези части си противоречат, както помежду си,
така и на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. В
своите показания пострадалият Х. С. твърди, че са се представили на подс. В.
Г. и са му поискали документ за самоличност, както и че е бил предупреден, че
ако не представи документ за самоличност може да бъде задържан.
Свидетелите И.С. и Г. Г. в показанията си заявяват, че са чули колегите им да
казват на подс. В. Г. „Ние сме полицаи“. Освен това св. Г. Г. е заявил, че св. Х.
8
С. се хванал за главата и казал, че е ритнат. В своите показания св. А. С. е
заявил, че св. Х. С. е казал на подс. В. Г. „Ще бъдете задържан“. Тези
показания на свидетелите Х. С., И.С., Г. Г. и А. С. не се подкрепят от
предявения в съдебно заседание в контролираната инстанция видеозапис от
боди камера, приобщен в хода на досъдебното производство, в който липсват
записани такива изявления от страна на полицейските служители. В
показанията си св. И.С. е заявил, че мястото било леко тъмно и при
пристигането на мястото видял колегите си да се боричкат с някой и в този
момент лицето, което било на земята, ритнало св. Х. С. в лицето, че подс. В. Г.
бил седнал на земята, двамата му колеги били до него като св. Х. С. бил леко
надвесен над подсъдимия, последният го ритнал с крак и легнал назад, както и
че не е видял св. Х. С. да прави опит да вдига подсъдимия от земята. От своя
страна св. Г. Г. е заявил, че е видял подс. В. Г. да лежи по гръб на паркинга и да
рита с крака като до него били полицейските служители от другия екип, както
и че когато лицето ритало св. Х. С. се хванал за главата и заявил, че е ритнат.
Същевременно в същите показания св. Г. Г. заявява, че не е видял как подс. В.
Г. е ритнал св. Х. С., но видял св. Х. С. да се държи за главата, както и че бил
на не повече от пет метра. В показанията си св. А. С. заявява, че подс. В. Г. е
бил седнал и когато св. Х. С. се опитал да му постави белезниците, той
тръгнал назад и с крак го ударил по главата, както и че двамата със св. Х. С. се
опитали да го обърнат с лице към земята и когато го бутнали към земята, подс.
В. Г. легнал по гръб и нанесъл удар с десния си крак в лявото слепоочие на
колегата му. Така посочените показания на свидетелите И.С., Г. Г. и А. С.
противоречат на показанията на св. Х. С., който заявява, че в момента на удара
от подс. В. Г. са били само двамата и това е станало след като св. Х. С. се е
опитал да изправи подсъдимия, който е бил легнал на земята и едва след това
са дошли другите полицейски служители. Правилно е преценено, че в тези
части показанията на тези служители противоречат и на показанията на св.
А.К., от които се установява, че подс. В. Г. е лежал безжизнен между колите и
не е имало никаква реакция от негова страна. В тези им части показанията на
тези свидетели не кореспондират и с приобщения видеозапис от боди камерата
на пострадалия Х. С., в който запис ясно се чувало подс. В. Г. да пита
неколкократно защо го удрят, но не и изявление от страна на пострадалия Х.
С., че е бил ударен от подс. В. Г..
Първоинстанционният съд правилно е кредитирал и обясненията на
9
подс. В. Г., тъй като са последователни, логични и кореспондират с
кредитираните от съда писмени и гласни доказателства по делото. В
обясненията си подсъдимият е заявил, че няма спомен в кой момент е нанесъл
удар на полицейския служител, че последният му спомен е бил когато е
излязъл от заведението и е тръгнал да си търси такси, но около заведението
нямало, а следващият му спомен бил, че се намира в полицията и питал защо е
задържан. Окръжният съд споделя извода на първоинстанционния съд, че
обясненията на подс. В. Г. се подкрепят и от показанията на свидетелите М.М.
и А. С. относно състоянието му по време на инцидента.
Настоящият състав счита, че правилно решаващият съд е дал вяра на
присъединените по реда на чл.283 от НПК към доказателствата по делото
всички писмени материали, събрани в хода на досъдебното производство и в
хода на съдебното следствие, тъй като те са относими към предмета на делото
и не са били оспорени от страните.
Настоящият съдебен състав намира, че правилно са кредитирани
заключенията на вещите лица по изготвените съдебни видео - техническа,
фоноскопна и медицинска експертизи, тъй като те не са били оспорени от
страните, а съдът действително е нямал основание да се съмнява в
добросъвестността и професионалната компетентност на съдебните експерти.
Правилно е преценил първоинстанционният съд, че от събраните по
делото доказателства по несъмнен начин се е доказало обстоятелството, че на
16.04.2023г. в гр. С. е възникнал инцидент и че на пострадалия Х. С. е била
причинена лека телесна повреда, изразяваща се в болезненост и повърхностно
охлузване на кожата в лявата слепоочна област на главата и болезненост и
повърхностно охлузване на кожата в лявата скулна област на главата,
причинили му болка и страдание. За да е налице престъпния състав на чл.131,
ал.2, т.4, вр. чл.130, ал.2 от НК е необходимо да се установи и докаже по
несъмнен начин, че подс. В. Г. е нанесъл удар в областта на главата на св. Х. С.
и с това умишлено му е причинил лека телесна повреда. В настоящият случай
видно от показанията на разпитаните по делото свидетели Т.В., М.М. и Я.Т.
въпросната вечер подс. В. Г. е употребил значително количество алкохол. От
показанията на св. А.К. се е установило, че подс. В. Г. е лежал безжизнен
между колите и е нямало никаква реакция от негова страна. От показанията на
св. А. С. е установено, че подс. В. Г. първоначално не е бил адекватен под
10
влияние на алкохола и впоследствие, когато е бил отведен в районното
управление състоянието му се е подобрило, станал е по- адекватен, разговарял
е и се е учудил къде се намира и защо е станала такава ситуация. В тази посока
са показанията и на св. М.М., че на другия ден след инцидента е разговарял с
подс. В. Г., който не помнел точно какво е било станало, но е бил задържан в
полицейското управление. Правилно Районният съд е приел, че с оглед
състоянието на подс. В. Г., той не е съзнавал общественоопасния характер на
деянието и елементите от състава на престъплението, не е предвиждал и не е
искал настъпването на общественоопасните последици от него, нито е
допускал настъпването на тези последици. Действително е налице нараняване
на св. Х. С. и то от удар, нанесен от подс.В. Г., но то е извършено при форма на
вината - непредпазливост. В разпоредбата на чл.11, ал.4 от НК е посочено, че
непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи и
по отношение на телесните повреди е предвидено наказуемост за причинена
по непредпазливост телесна повреда в разпоредбите на чл.133 от НК и в
чл.134, ал.2 и 3 от НК, но само по отношение на тежката или средна телесна
повреда, дори деецът да е бил в пияно състояние. Не е предвидено да се
ангажира наказателната отговорност на лице, причинило лека телесна повреда
по непредпазливост, т. е. деянието на подс. В. Г. е несъставомерно от
субективна страна. Правилно решаващият съд не се е произнесъл относно
обективните признаци и квалифициращите обстоятелства на повдигнатото
обвинение.
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК присъдата не може да
почива на предположения и съдът следва да признае едно лице за виновно
единствено и само когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Окръжният съд счита, че правилно е преценено от първоинстанционния съд,
че като не са се събрали в хода на съдебното следствие безспорни
доказателства относно съставомерните признаци от субективна страна на
престъпния състав на чл.131, ал.2, т.4 вр. чл.130, ал.2 от НК следва да се
постанови оправдателна присъда по повдигнатото обвинение.
С присъдата си С.ският районен съд се е произнесъл и по приложените
по делото веществени доказателства, а именно: 2 броя дискове, приложени по
досъдебното производство като е постановил те да се съхраняват по делото до
изтичане сроковете за съхранение на самото дело, след което същите да бъдат
унищожени като вещи без стойност.
11
Мотивиран от гореизложените съображения, въззивният съд прие, че не
са налице основания за отмяна или изменение на Присъда №153/18.10.2024г.
по НОХД №318/2024г. по описа на С.ски районен съд и на основание чл.334,
т.6, вр. чл.338 от НПК, следва да я потвърди, тъй като присъдата е правилна,
обоснована и законосъобразна.
Ето защо и ръководен от изложените съображения, С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №153/18.10.2024г. по НОХД №318/2024г. по
описа на С.ски районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12