№ 1360
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20241100106383 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск по чл. 238, ал. 1 от ЗМВР – за осъждане на ответника Главна
дирекция „Гранична полиция“ да заплати на ищеца С. И. Г. обезщетение за
претърпените вреди /имуществени и неимуществени такива/ от трудова злополука,
настъпила на 03.11.2021 г.
Ищецът твърди, че е в служебно правоотношение с ответника – назначен за
държавен служител в МВР, считано от 20.06.2002 г. Твърди, че на 03.11.2021 г.,
около 07:30 часа, на път към работното си място в град Драгоман, пътувал в
управляван от М.В.М. лек автомобил, марка „Пежо“, модел „508“, с рег. №
*******. На ПП-1-8 АМ Европа, в район на 22 км.+ 99 посока град Драгоман,
настъпило тежко ПТП между лекия автомобил, в който пътувал ищецът, и
полуремарке, с рег. № *******, модел „Виелтон НВ 38 АТ“, управлявано от В.Д.В.,
при което ищецът получил множество травматични увреждания: счупване на
бедрена кост на десния долен крайник, счупване на бедрена кост на левия долен
крайник; счупване на тялото на седми гръден прешлен, порезна рана в областта на
пети пръст на лявата ръка; разкъсно-контузна рана в областта на главата. Твърди
се, че така претърпяната от ищеца злополука е призната за трудова на основание
чл. 60 КСО с Разпореждане № 5104-22-121/15.12.2021 г. от ТП – София област към
1
НОИ. Твърди, че след инцидента претърпял множество оперативни интервенции,
преминал е през дълъг възстановителен период, свързан с негативни емоции както
от физиологичен характер /търпените болки, свързани с нараняванията и
последвалите операции/, така и от психологичен характер – чувство на безсилие и
немощ, невъзможност за пълноценен живот и понастоящем. Твърди, че
настъпилото невъзвратимо и непоправимо събитие има за последица силно
негативно влияние върху целия бъдещ живот на ищеца. Претендира обезщетение
за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие претърпяната телесна повреда по повод изпълнение на служебните
задължения, както и обезщетение за претърпените имуществени вреди, които
съизмерява с извършените разходи за лечение и разликата между получаваното
възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва иска по размер. Не оспорва наличието на служебно
правоотношение между страните, настъпването на сочената злополука, призната за
трудова по съответния ред, не оспорва и получените от ищеца травми. Твърди
обаче, че в ЗМВР е разписан специален ред за изплащане на обезщетение за
претърпяна трудова злополука от служители на МВР. Твърди, че ответникът е
спазил този ред и на основание чл. 238, ал. 1, 3 и 5, чл. 239 и чл. 241 от ЗМВР за
претърпяната телесна повреда по повод изпълнение на служебните задължения,
ответникът е изплатил на ищеца обезщетение в размер на 10 252,40 лева.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
По делото не е спорно, че ищецът е назначен за държавен служител в МВР,
считано 20.06.2002 г., а от 11.11.2016 г. бил назначен на длъжност „Старши
полицай“ в 04 група на ГКПП-Калотина към РД „Гранична полиция“ – Драгоман,
при ГД „Гранична полиция“ – МВР.
Между страните е безспорно също така и че на 03.11.2021 г. около 7:30 часа
по време на обичайния път при отиване от основното място за живеене към
работното си място, между управлявания от М.В.М. лек автомобил марка „Пежо“,
модел „508“ с рег. № ******* и полуремарке с рег. № *******, модел „Вавилтон
НВ 38 АТ“, управляван от В.Д.В., настъпило ПТП, при което като пътник
пострадал ищеца, получавайки следните травматични увреждания: счупване на
бедрените кости на десния и левия долен крайник, счупване на седми гръден
прешлен, порезна разна в областта на пети пръст на лявата ръка, разкъсно-
2
контузна рана в областта на главата.
По делото се установява, че злополука е приета за трудова по смисъла на чл.
55, ал. 1 от КСО с Разпореждане № 5104-22-121/15.12.2021 г. на ТП на НОИ –
София област, за което няма спор, че е влязло в сила.
Безспорно е и обстоятелството, че ответникът е изплатил на ищеца
обезщетение в размер на 10 252,40 лева, определено по реда на чл. 238, ал. 1, ал. 3
и ал. 5, чл. 239 и чл. 241 от ЗМВР.
След инцидента ищецът бил откаран в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ от екип
на спешна медицинска помощ, където претърпял операция на двата крайника. В
епикризата е посочено, че същият е постъпил в увредено общо състояние, но
контактен и адекватен. Видно от представените по делото епикризи ищецът е
претърпял още четири оперативни интервенции, като съгласно приложените
болнични листове и експертни решение на ТЕЛК същият е бил нетрудоспособен за
период от 540 дни.
Във връзка с проведеното лечение ищецът е заплатил сума в размер на
17 966,92 лева за покупка на лекарства, импланти, помощни средства, медицински
консумативи и плащания за извършени медицински услуги и консултация, за което
са представени фактури и фискални бонове.
Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
допуснатата съдебномедицинска експертиза, следствие на трудовата злополука
ищецът получил следните травматични увреждания: съчетана травма; контузия на
главата с разкъсно-контузна рана тип скалп; счупване на носните кости и на
носната преграда; счупване на седмия гръден прешлен; счупване на двете бедрени
кости в дисталната част на диафизата с дислокация; контузии на гръдния кош,
корема и меките тъкани на тялото; порезна рана в областта на пети пръст на лявата
ръка. Вещото лице сочи, че по спешност било проведено болнично лечение с
едновременно реанимиране, диагностициране и компенсиране на увреденото общо
състояние, включително и голямата кръвозагуба. По време на лечението си до
момента ищецът претърпял общо шест оперативни интервенции. След инцидента
били извършени първична операция на лявото бедро и първична операция на
дясното бедро с открито наместване и фиксация с плака на бедрената кост. След
стабилизиране на общото състояние постепенно започнала рехабилитация и
гимнастика, като ищецът нямал възможност да се придвижва поради засягането на
двата долни крайника и невъзможната опора с тях, като през този период имал
необходимост от придружител за осъществяване на най-необходимите нужди. По
3
време на клиничното проследяване прави впечатление, че дясна бедрена кост
зараства в срок, но лява изостава в по-големия й фрагмент. Във връзка с това
ищецът постъпил във ВМА с диагноза псевдоартроза (лъжлива става) на лява
бедрена кост, при което претърпял операция на 20.05.2022 г., изразяваща се във
вземане на костен присадът от таза и поставяне на присадъка в зоната на псевдо
артрозата и реостеосинтеза с втора плака на ляво бедро. На 30.11.2022 г. е
проведено последващо оперативно лечение с отстраняване на счупения метал
/плака/, разширяване на канала на лявата бедрена кост и реостеосинтеза със
застопоряващ бедрен пирон, а на 27.03.2023 г. - динамизация на бедрения пирон от
горната му част. Паралелно с многобройните операция била провеждана и
рехабилитация за функционалното възстановяване на крайниците за
нормализиране на походката. Към момента на прегледа ищецът все още не бил с
възстановена напълно опорна фаза на походката с двата долни крайника. Вещото
лице посочва, че целта на оперативното лечение е наместването анатомично на
счупванията на двете бедрени кости, фиксиране с метални импланти, зарастване на
костите за средностатистическите срокове според възрастта и възстановяване на
функцията и походката най-близко до нормата и за най-кратките срокове. По време
на лечение се получило усложнение – забавено зарастване и образуване на
лъжлива става в зоната на счупването на лявата бедрена кост, което наложило
следващите етапни оперативни интервенции, които постигнали целите на
лечението. Вещото лице сочи, че фунцкионалните резултати били добри, но все
още страдала опорната фаза на походката с двата крайника, особено при стъпване
само на пръсти или на пети. С подходящи физио, балнео и спортни процедури
хармонията на походката щяла да се подобри значително. Посочва се, че по време
на лечебно-възстановителния период болките и страданията били ежедневни и за
продължителен период. Счупванията на бедрената кост, която е най-голямата и
най-здравата в човешкото тяло изисквали въздействие на високо енергиен
травматичен агент. В резултат на травмата и разместването на фрагментите се
разкъсвали околните меки тъкани, нарушавало се кръвоснабдяването, образували
се големи хематоми и много често пострадалите изпадали в шоково състояние. При
засягането на двата долни крайника липсвала опора и възможност за движение,
което приковавало пострадалия към постелния режим и го правело зависим от
чужди грижи за най-елементарните нужди. Ищецът през първите три-четири
месеца не е имал крайник, на който да разчита, като постепенно започнал стъпване
на десния крайник с помощни средства. При левия настъпило усложнение, което
наложило серия от оперативни интервенции с непрестанно възобновявани болкови
4
страдания. Вещото лице сочи, че към момента на прегледа ищецът е с хипотрофия
на бедрената мускулатура вляво. Имал куцаща походка с двата крака, като основно
била нарушена опорната им фаза. Ходел на пети и пръсти с куцане повече в дясно.
По време на травмата получил голяма рана с оформяне на скалп на главата, в
резултат на която няма добра чувствителност в дясната половина на главата. Към
момента на прегледа най-много го измъчвала походката и настъпващата умора по
време на физически усилия. В резултат на преживения стрес повишил кръвното
налягане след катастрофата и нарушил метаболизма, като натрупал тегло. Вещото
лице сочи, че извършените във връзка с лечението разходи били необходими по
време на дългия лечебно възстановителен маратон при тези тежки фрактури
протекли с усложнения.
По делото е приета и неоспорена от страните съдебно-психологична
експертиза, от която се установява, че по време на претърпяното ПТП ищецът
преживял наред с физическите травми и психическа такава, под формата на остра
стресова реакция /свърхсилно емоциоанлно пренапрежение/, като резултат от
витална застрашеност на собствения му живот, което състояние включвало цяла
поредица от отрицателни преживявания – от емоционален шок и ужас от мисълта
за смъртта през опасенията и страховете за живота и здравето впоследствие;
понасянето на болките и страданията към момента на инцидента и към
последващите месеци на оздравяване. Психологически това било изразено в обща
напрегнатост, завишена тревожност, многократно неволево връщане и
преживяване на травмиращото събитие, разстройство на съня, апетита и теглото.
При ищеца към момента на изследването била налице най-високата пета степен на
тревожност, а нивото на стреса – средно към високо. Депресивната скала също
отчитала силно изразен депресивитет с изживвяване на психомоторна потиснатост,
когнитивен дисонанс, малостойностни преживявания, разстройство на съня,
апетита и теглото, хипохондрия, вегетативни смущения, страхови изживявания и
страхова готовност, преживявания на безпомощност, безнадеждност и отчаяние.
Посочените негативни преживявания били по повод и пряка последица от
настъпилата злополука с множество увреждания, понесените тежки болки и
страдания, съпътстващия продължителен период на възстановяване. Към момента
при ищеца били налице следните типични симптоми на посттравматично стресово
разстройство, а именно: конфронтация със заплашваща смърт, свързана със страх
от падане или последващи неблагополучия; интензивен стрес, породен от страхове,
свързани с вероятност от излизане на пирон, разместване, ново счупване и т.н.;
постоянно избягване на стимули, свързани с травмата; персистиране симптомите
5
на възбуда, изразени в разстройство на съня, апетита, теглото, липса на
концентрация, преувеличен отговор с уплаха. Всички тези нарушения все още не
са отзвучали и към момента затрудняват нормалното социално, професионално и
личностно функциониране на ищеца. Актуалните към момента симптоми на
посттрамвматичен стрест снижават качеството на живот на ищеца, което е на ниво
живот и работа без застрашаващи рискове. Същият бил психически зависим от
страховете си, които му пречели да се чувства пълноценен и свободен в действията
и преживяванията си. Перспективата в живота му била да доживее до пенсия, което
било в пълен контраст с човека, водещ активен начин на живот, полезен за
обществото преди злополуката.
Във връзка с установяване на претърпените от ищеца болки и страдания по
делото са разпитани свидетелите В. П. и В.М.. От показанията на свидетелката П.,
които съдът кредитира в цялост, се установяват промените в психичното състояние
на ищеца. Същата твърди, че посетила ищеца след изписването му от болницата,
като същият бил на легло, изглеждал ужасно, бил безпомощен, болките
продължавали, а той пиел обезболяващи. Твърди, че месеци наред бил на легло с
памперс, без да се движи. За него се грижили майка му и сестра му, обслужвали го
за естествените му нужди – къпели го, носели му ядене, не можел да става и го
укрепвали с възглавници, за да се храни. Разказва, че се налагало да го слагат на
инвалидна количка, за да го откарат до тоалетната. При следващите му операции
често се чували по телефона, а ищецът звучал ужасно, болките му били толкова
ужасни, че й споделил, че иска да се хвърли от балкона. След инвалидната количка
много време се движел с две патерици, после с една. В момента не бил възстановен
физически, напълнял доста, куцал, замятал единият крак. Преди бил плувец, а вече
не плувал. Лекарите го предупредили да се пази много от следваща травма, поради
което изпитвал страх да не се хлъзне или падне, при заледяване не излизал.
Свидетелката сочи, че след инцидента имало коренна промяна в поведението му.
Бил спокоен, уравновесен, благ човек, а сега в погледа му имало страх, не спял
спокойно, сънувал кошмари, както и често сънувал катастрофата. Бил затворен в
себе си и не вършел нещата, които преди му носели удоволствие.
От показанията на свидетелката М., сестра на ищеца, чиито показания
преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК съдът не намира основание да
не цени, се установява, че след инцидента ищецът отишъл да живее при майка си, а
не със съпругата и двете си деца, тъй като не искал да го виждат така и да ги
травмира. Грижите за него полагали тя и основно майка им, като разказва, че
ищецът прекарал шест месеца на легло, през това време бил на памперс и не бил
6
къпан, къпели го с медицинска пяна, по-малка нужда ходел в уринатор. При
разваляне на времето изпитвал силни болки в краката. Разказва, че можел да ходи с
проходилка, но с приспособления за тоалетната чиния, полека-лека започнал да
ходи сам до там, а на инвалидна количка го вкарвали да се изкъпе. От
обездвижването напълнял с 30 кг. Не бил възстановен, куцал, ходил на
рехабилитация. Разказва, че от случката се влошили и отношенията със съпругата
му. Не се върнал при семейството си, още живеел с майка си. Бил по-изнервен,
често избухвал, нямал планове за бъдещето, все още бил несигурен и често сънувал
кошмари нощем.
Съгласно приетото заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че ищецът е понесъл разходи за болничен престой,
лекарства, медицински консумативи и услуги в общ размер от 18 024,89 лева.
Доколкото след извършена проверка при изготвяне на експертизата в МИ към МВР
вещото лице установило, че на ищеца били възстановени 5 826,70 лева за
медицински консумативи, то след приспаднето им извършените разходи от ищеца
за лечение били в размер на 12 198,19 лева. От изчисленията на вещото лице се
установява също така, че разликата между възнаграждението, което би получавал
ищецът, ако беше на работа, и изплатените обезщетения за временна
неработоспособност е в размер на 2 049,16 лева.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ЗМВР на служителите в МВР, претърпели телесна
повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща
обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6
месечни възнаграждения при средна телесна повреда. За ангажирането
отговорността на работодателя, в случая Главна дирекция „Гранична полиция“,
следва да бъдат установени следните предпоставки: 1./ наличие на служебно
правоотношение; 2./ настъпване на злополука; 3./ при или по повод изпълнение на
служебните задължения; 4./ признаване на злополуката за трудова по надлежния
законов ред; 5./ претърпени телесни повреди, болки и страдания, като пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Следва да се посочи, че съгласно трайната практика на ВКС отговорността
на министерството спрямо пострадали по време на служба негови служители не
може да бъде лимитирана до посочения в закона размер, което би поставило
служителите на МВР в по-неблагоприятно положение от останалите работници и
служители /в този смисъл са Определение № 829 от 01.12.2020 г. по гр. д. №
7
2673/2020 г., Г. К., ІІІ Г. О., Определение № 118 от 18.02.2021 г., гр.д № 2678/20 г.,
ІІІ ГО, Решение № 376 от 11.05.2010 г. по г.д. №.1188/09 г., ІV ГО, Решение № 141
от 29.04.2009 г. по гр.д. № 347/08, ІІ ГО, Решение № 412/30.07.2010 г. по гр.д.
№1349/09 г., ІV ГО и др./. Приемайки обратното би се стигнало до противоречие с
общата разпоредба на чл. 78, ал. 1 и 2 от ЗДСл, уреждаща положението на всички
държавни служители, каквито са и служителите в МВР. Определеният в чл. 238 от
ЗМВР размер е само гарантирано обезщетение, установено отнапред, но няма
пречка пострадалото лице да заяви претенция, надхвърляща посоченото в закона.
По настоящото дело безспорно се установява наличието на служебно
правоотношение между страните, настъпването на злополуката по повод на
изпълнение на служебните задължения, признаване на злополуката за трудова по
реда на чл. 60 от КСО, както и настъпилите вследствие на последната травматични
увреждания /съвпадащите изявления на страните, разпореждане на ТП на НОИ-
София област, заключение по СМЕ/.
Предявеният иск с правно основание чл. 238, ал. 1 от ЗМВР е доказан по
основание. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането — имуществени и неимуществени
такива, като размерът на последните следва да се определи от съда по
справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Спорът по настоящото дело се свежда до размера на претендираните
обезщетения.
По отношение размера на претърпените имуществени вреди от извършени
разходи за лечение са представени разходнооправдателни документи. От тях и от
заключението по ССЕ се установява, че същите са в размер на 18 024,89 лева, от
които на ищеца били възстановени 5 826,70 лева. Предвид това, искът се явява
основателен за размера до 12 198,19 лева, в който следва да бъде уважен.
Във връзка с претендираните имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи поради неполучено трудово възнаграждение за периода от
03.11.2024 г. до 27.04.2024 г. се установява от заключението по ССЕ, че разликата
между възнаграждението, което би получавал ищеца, ако беше на работа, и
изплатените обезщетения за временна неработоспособност, е в размер на 2 049,16
лева. Тази сума подлежи на възстановяване и искът за нея е основателен до този
размер.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителната практика на ВС, съгласно която
8
при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение на отговорността на
застрахователя като функционална на отговорността на деликвента, доразвита в
постановени от ВКС решения: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г.
на II ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I ТО на ВКС, решение
103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д.
518/29 г,. 1 ТО на ВКС. Според разясненията в посочената практика на ВС и
трайната практика на ВКС на обезщетяване на посоченото основание подлежат
всички ’’неимуществени вреди”, включващи всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи
в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален
дискомфорт за определен период от време.
Изхождайки от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и
тежестта на травмите — множество травматични увреждания, по повод на които
ищецът претърпял шест оперативни интервенции, възрастта на пострадалия към
момента на настъпване на увреждането — 50 години, срокът за възстановяване
— три години след инцидента ищецът все още не е възстановен напълно, като
изгледите за възстановяване са добри при подходящи физио, балнео и спортни
процедури /така заключението по СМЕ/, отражението на произшествието върху
психо-емоционалното му състояние – развилите се и нестихнали до момента
симптоми на посттравматичен стрес, обществено икономическите условия към
2021 г./ МРЗ от 650 лева/ съдът намира, че сумата от 120 000 лв. представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите.
Обезщетението в този размер съответства, както на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
За да определи този размер на обезщетението съдът прие за установено /от
заключенията на СМЕ и свидетелските показания/, че пострадалият е търпял и
търпи негативни емоции — болки и страдания в период от повече от три години
след произшествието, които били ежедневни и за продължителен период, ищецът
бил прикован на легло за първите шест месеца след инцидента, като зависел изцяло
от грижите и помощта на други лица, към момента болките били спорадични
/показанията на свид. М./, функционалните резултати били добри, но все още не
била възстановена походката, за която обаче имало данни, че ще се подобри
значително при подходяща терапия /заключение по СМЕ/. Предвид това,
9
съобразявайки обичайното проявление и характер на претърпените травми, които
включват и болкови симптоми, които при ищеца се характеризират с по-висока от
обичайната интензивност или продължителност, доколкото се е наложило същият
да претърпи шест операции, при липсата на данни за настъпили усложнения в
здравословното състояние на пострадалия, съдът намира че справедливия размер
на обезщетението за претърпените болки и страдания е в размер на 120 000 лв.
Доколкото по делото безспорно се установи, че ответникът е определил и
изплатил обезщетение по реда на чл. 282 и сл. от ЗМВР в размер на 10 252,40 лева,
то тези суми следва да бъдат приспадната от определения размер на обезщетението
за неимуществени вреди, които следва да се изчислят като 109 747,60 лева. Искът е
основателен в този размер, в който следва да бъде уважен. За разликата до пълния
предявен размер от 400 000 лева /след допуснато увеличение в с.з./ е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Поради това съдът прие иска за доказан до размер от 123 994,95 лева, от
които 109 747,60 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 14 247,35 лева –
обезщетение за имуществени вреди /претърпени загуби и пропуснати ползи/, в
какъвто размер следва да бъде уважен.
С оглед основателността на главната претенция, основателна се явява и
акцесорната претенция за заплащане на законна лихва от 03.11.2021 г. /датата на
настъпване на трудовата злополука/ до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК страните
имат право на разноски.
По делото е постъпило искане от процесуалния представител на ищеца за
заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за оказана
безплатна правна помощ. Ответникът следва да заплати на процесуалния
представител сумата от 5 277 лева за адвокатско възнаграждение за един адвокат,
съразмерно на уважената част от исковата претенция, определено съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 5 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа при съобразяване
правната и фактическа сложност на делото.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложи сумата от 4 959,80 лева ДТ по делото и 410,42 лева — изплатени
възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, платими по сметката на СГС,
съразмерно на уважената част от исковите претенции.
Така мотивиран, съдът
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“, адрес: град
София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати на С. И. Г., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 238, ал. 1 от КЗ сумата от 123
994,95 лева, от които 109 747,60 лева – обезщетение за неимуществени вреди и
14 247,35 лева – обезщетение за имуществени вреди /претърпени загуби и
пропуснати ползи/ от трудова злополука, настъпила на 03.11.2021 г., ведно със
законна лихва, считано от 03.11.2021 г. до окончателното й изплащане, като за
разликата до пълния предявен размери, ОТХВЪРЛЯ претенцията като
неоснователна.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“, адрес: град
София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати на адвокат П. П. С. от САК с
ЕГН ********** сумата от 5 277 адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“, адрес: град
София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати по сметка на Софийския
градски съд, сумата от 5 370,22 лева - ДТ и разноски за възнаграждение на ВЛ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11