М  О  Т  И В  И

 

Към присъда № 28/30.01.2018 г.

по НОХД № 5237 описа за 2017 г. на Районен съд Варна,

Пети наказателен състав

 

 

По отношение на обвиняемия Д.А.А. е внесен във Варненски районен съд обвинителен акт от Районна прокуратура Варна, по който е образувано наказателно дело от общ характер за извършено деяние по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1 от НК затова, че на 08/09.02.2017 г. в гр.Варна, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – стъкло на прозорец на лек автомобил „Рено Канго“ с рег.№ В 7560 ВА, отнел чужди движими вещи: ученическа раница с надпис „Nike“, ъглошлайф марка „Бош“ без предпазител, дрелка марка „Спарки“ модел „ВR100Е“, комплект от 6 броя клещи, комплект от малка плоска, голяма плоска и кръстата отвертки, заголващи клещи за кабели, шублер, мултицет с амперклещи, черна кожена чанта, комплект свредла за метал от ф4 до ф12, авариен комплект за лек автомобил – пожарогасител, аптечка, триъгълен знак, жилетка, въже за теглене, макара-удължител с дължина 25 метра с контакт накрая, патрон за батерия, 6 броя врътки за кранчета, комплект ел.части за ключове за печка, 2 броя водопроводни ключа марка „Ориент“, водопроводен ключ марка „Хеви дюти“ на обща стойност 391,40 лева, от владението и собственост на Р.Ж.Ж., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

В съдебно заседание пострадалото лице Р.Ж.Ж.  предяви граждански иск за съвместно разглеждане в наказателното производство в размер на 850 лева за причинени имуществени вреди в резултат на деянието на подсъдимия А.. Искът бе приет за съвместно разглеждане и Ж. бе конституирана като граждански ищец по делото.

В разпоредителното заседание защитникът на подсъдимия – адв.З. Вълчева направи искане, подкрепено и от подсъдимия за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК.

Съдът определи съдебното производство да продължи при условията на глава ХХVІІ от НПК, разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК и го уведоми, че събраните доказателства на досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

В съдебно заседание подсъдимият Д.А. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът, като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните при досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяването на присъдата ще се ползват самопризнанията, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на Варненска районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, моли съда за осъдителна присъда с наказание лишаване от свобода около средния размер, което след прилагане на чл.58а от НК да бъде редуцирано и да бъде изтърпяно ефективно. Счита, че гражданският иск следва да бъде уважен в размера на повдигнатото обвинение и да се присъдят на обвиняемия направените разноски.

Гражданският ищец Ж. поддържа предявения граждански иск.

Защитникът на подсъдимия моли съда за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да бъде намалено с 1/3 при хипотезата на глава ХХVІІ от НПК.

Подсъдимият А. в последната си дума моли съда за по-лека присъда.

На основание чл.373 ал.3 от НПК, въз основа на събраните в досъдебното производство доказателства и самопризнанието, направено от подсъдимия А., съдът приема за установена обстановката, изложена в обвинителния акт, а именно:

Св.Р.Ж.Ж. притежавал и управлявал лек автомобил марка „Рето Канго“ с рег.№ В 7560 ВА. На 08.02.2017 г. около 20,30 часа св.Ж. паркирал автомобила на неохраняем паркинг в гр.Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“ пред блок 13. В багажника на автомобила св.Ж. оставил множество инструменти и вещи, които ползвал във връзка с работата си – ремонт на ВиК и електрически инсталации.

Същата вечер подс.А. се срещнал със св.Н.Д.А., който бил с личния си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ В 15 87 КН. Подс.А. помолил св.А.да го закара до ж.к.“Владислав Варненчик“ и А.се съгласил. Подс.А. казал на св.А.да спре автомобила в близост до бл.13, слязъл и се насочил към паркинга. Там видял паркирания автомобил на св.Ж. и решил да го разбие и да вземе от него вещи, които да продаде и да си купи наркотици.

Подс.А. счупил стъклото на задната лява врата на лекия автомобил на св.Ж., отворил багажника и взел от там следните вещи: ученическа раница с надпис „Nike“, ъглошлайф марка „Бош“ без предпазител, дрелка марка „Спарки“ модел „ВR100Е“, комплект от 6 броя клещи, комплект от малка плоска, голяма плоска и кръстата отвертки, заголващи клещи за кабели, шублер, мултицет с амперклещи, черна кожена чанта, комплект свредла за метал от ф4 до ф12, авариен комплект за лек автомобил – пожарогасител, аптечка,триъгълен знак, жилетка, въже за теглене, макара-удължител с дължина 25 метра с контакт накрая, патрон за батерия, 6 броя врътки за кранчета, комплект ел.части за ключове за печка, 2 броя водопроводни ключа марка „Ориент“, водопроводен ключ марка „Хеви дюти“, които занесъл в автомобила на св.А..

Обв.А. и св.А.отишли в дома на св.С.М. И.в ромската махала на гр.Варна. Подс.А. продал на св.И.дрелката „Спарки“ и тръбен водопроводен ключ „Хеви дюти“ за сумата от 70 лева. След няколко дни св.И.продал дрелката на непознат мъж на пазара в гр.Варна.

С протокол за доброволно предаване от 10.03.2017 г./л.40 от досъдебното производство/ св.И.предал на органите на полицията 1 брой водопроводен ключ „Хеви дюти“, който с разписка от 13.03.2017 г. /л.41 от ДП/ бил върнат на собственика св.Р.Ж..

От протокол за разпознаване на лица по фотоснимки от 20.04.2017 г. /л.26 от ДП/ е видно, че св.Сали Мустафа И.е разпознал подс.А. като лицето, от което е закупил дрелка „Спарки“ и водопроводен ключ.

От заключението на съдебно-оценителната експертиза, изготвена от вещото лице Стефка Попова /л.58 от ДП/ е видно, че стойността на отнетите вещи възлиза на 391,40 лева.

Според заключението на съдебнопсихиатричната експертиза на подс.А., изготвена от вещото лице д-р Румяна Бояджиева /л.63 от ДП/ е видно, че подс.Д.А.А. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата – психоза. Налице са данни за психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинираната употреба на психоактивни вещества. Синдром на зависимост към хероин. Вредна употреба на метамфетамини. Към момента на извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Според заключението на съдебнопсихиатричната експертиза на св.Н.Д.А., изготвена от вещото лице д-р Румяна Бояджиева /л.34 от ДП/ е видно, че А.не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата – психоза. Налице са данни за психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинираната употреба на опиоиди. Синдром на зависимост към хероин. Физическото и психичното състояние на св.А.му позволява правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания.

Тази фактическа обстановка съдът прие за установена по безспорен и категоричен начин в резултат на извършения анализ на всички събрани и доказателства и доказателствени средства, ценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, а именно: обясненията на подсъдимия А., показанията на свидетелите Р.Ж.Ж., Н.Д.А.и С.М. И., заключенията на вещите лица по съдебно-оценителната и съдебнопсихиатричните експертизи, протокол за доброволно предаване, протокол за разпознаване на лица, разписка, справка за съдимост.

Съдът изцяло дава вяра на показанията на всички разпитани по делото свидетели, тъй като са последователни, непротиворечиви, относими към предмета на доказване и допринасящи за изясняването на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

Съдът кредитира и писмените доказателствени материали, които са приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Те са изготвени съгласно изисквания на НПК и са годни доказателствени средства, относими към предмета на доказване и неоспорени от страните.

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият Д. А.А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1 от НК тъй като на 08/09.02.2017 г. в гр.Варна, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – стъкло на прозорец на лек автомобил „Рено Канго“ с рег.№ В 750 ВА, отнел чужди движими вещи: ученическа раница с надпис „Nike“, ъглошлайф марка „Бош“ без предпазител, дрелка марка „Спарки“ модел „ВR100Е“, комплект от 6 броя клещи, комплект от малка плоска, голяма плоска и кръстата отвертки, заголващи клещи за кабели, шублер, мултицет с амперклещи, черна кожена чанта, комплект свредла за метал от ф4 до ф12, авариен комплект за лек автомобил – пожарогасител, аптечка,триъгълен знак, жилетка, въже за теглене, макара-удължител с дължина 25 метра с контакт накрая, патрон за батерия, 6 броя врътки за кранчета, комплект ел.части за ключове за печка, 2 броя водопроводни ключа марка „Ориент“, водопроводен ключ марка „Хеви дюти“ на обща стойност 391,40 лева, от владението и собственост на Р.Ж.Ж., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Безспорно е установено по делото времето и мястото на извършване на деянието, механизма на осъществяването му, както и неговия автор.

За да е реализиран състава на престъплението по чл.195 от НК е необходимо деецът да прекъсне трайно установено владение върху чужда движима вещ и да установи свое такова чрез извършване на своителни действия. Подсъдимият А. е извършил активни действия, чрез които е реализирал изпълнителното деяние „отнемане” на чужди вещи, собственост на св.Р.Ж., намиращи се в автомобила му. Подсъдимият А. чрез счупване на стъклото на автомобила е проникнал в автомобила на Ж., взел е горепосочените вещи, установил е свое трайно владение върху тях с намерение да се разпореди с тях като със свои собствени вещи.

Кражбата е резултатно престъпление и е довършено, когато движимата вещ, предмет на посегателството, премине във фактическа власт на дееца.

В настоящия казус е безспорно установено, че инкриминираните вещи са преминали във владение на подсъдимия.

Квалификацията на деянието по чл.195 ал.1 т.3 от НК се обуславя от факта, че за да проникне в автомобила на Ж., подсъдимият А. е разрушил преграда, здраво направена за защита на имот – счупил е едно от стъклата на задната лява врата на автомобила.

Несъмнено е налице и квалифициращото обстоятелство по чл.196 от НК, а именно кражбата е извършена при условията на опасен рецидив.

Подсъдимият А. е извършил престъплението, след като е бил осъждан за кражби по НОХД № 5562/2013 г. и НОХД № 2549/2014 г. по описа на ВРС. Осъдителните съдебни актове са влезли в сила на 27.11.2013 г. и 11.06.2014 г., като на подсъдимия са били наложени съответно наказания лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца и лишаване от свобода за срок от три месеца при строг режим. Подсъдимият А. е извършил престъпленията като пълнолетен. В този смисъл настоящето деяние е извършено при опасен рецидив в хипотезата на чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК и петгодишния срок по чл.30 от НК към датата на извършване на настоящето деяние не е изтекъл.

Деянието е извършено чрез действие при форма на вината пряк умисъл.

Непосредствен обект на кражбата са обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване на правото на собственост.

Причините за извършване на деянието са стремеж към лично облагодетелстване по неправомерен начин и незачитане на законовия ред в страната.                                      

Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице, български гражданин, осъждан.

Съдът като прецени въз основа на чл.54 от НК степента на обществената опасност на деянието и подсъдимия, подбудите за извършване на престъпленията и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, установи:

Подсъдимият е пълнолетен български гражданин. Той е извършил престъпление против собствеността, което е общественоопасно по смисъла на чл.10 от НК. То се отличава с висока степен на обществена опасност като се има предвид, че са накърнени обществените отношения, гарантиращи неприкосновеността на частната собственост в страната.

Личността на подсъдимия А. разкрива сравнително висока степен на обществена опасност. Той е осъждан за престъпления против собствеността на гражданите, т.е. налага се извода, че има трайни установени престъпни навици. От друга страна съдът съобразява размера на предмета на престъпно посегателство и факта, че част от вещите са върнати на собственика. Съдът отчита предходната съдимост на подсъдимия не като отегчаващо отговорността обстоятелство, защото тя определя квалификацията на деянието по чл.196 ал.1 т.2 от НК.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът отчита оказаното съдействие от подсъдимия в хода на досъдебното производство, довело до възстановяване на част от отнетите вещи на собственика, критично отношение към деянието. Формалното волеизявление по чл.371 т.2 от НПК, с което подсъдимият признава фактите в обвинителния акт, не се интерпретира като допълнително смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на санкцията. Това е така, тъй като благоприятната последица от този вид самопризнание е определена от самия закон - чл.373 ал.2 от НПК, която препраща към приложението на чл.58а ал.1 от НК и не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение/арг. от ТР № 1/2009г на ВКС/.

Коментираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства нямат характера на многобройни, нито на изключителни по смисъла на чл.55 от НК, поради което съдът прецени, че следва да определи наказанието при условията на чл. 54 от НК, при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства.

За престъплението, в което е обвинен подсъдимия А., НК предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 15 години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.

Като отчете превес на смекчаващите вината обстоятелства, целта на наказанието с оглед индивидуалната и генералната превенции, тежестта на престъплението, обществената опасност на деянието и дееца, съдът определи наказание лишаване от свобода в размер от три години.

На основание чл.58а от НК съдът намали размера на наказанието с една трета и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от две години.

Не са налице материално-правните предпоставки на чл.66 ал.1 от НК за отлагане на изтърпяването на това наказание. Подсъдимият следва да бъде изолиран от обществото, като наказанието си да търпи при строг режим. По този начин съдът счита, че ще се постигне поправителната и превъзпитателна роля на наказателната отговорност.

При определяне на това наказание съдът изходи от принципите на целесъобразност, справедливост и хуманност, които стоят в основата на наказанието и преследваните от него цели, като прие, че е нужно да бъде упражнена по-тежка държавна принуда спрямо подсъдимия, като наред с поправянето му, ефективно да въздейства и възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото.

Очевидно престоя на подсъдимия А. в затвор по предходните осъждания не е оказало своето поправително въздействие.

Съдът не наложи второто предвидено за престъпление по чл. 196 ал.2 от НК наказание, а именно конфискация до една втора от имуществото на виновния,тъй като по делото не се установи същият да притежава някакво имущество.

След като съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.196 от НК прие, че предявеният в наказателното производство граждански иск е доказан по основание. В резултат на деянието гражданският ищец Р.Ж. е претърпял имуществени вреди в размер на стойността на отнетите вещи. Тъй като причинените имуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с деянието на подсъдимия, съдът счита, че подсъдимият следва да възстанови изцяло причинените вреди на граждански ищец. В този смисъл съдът прие, че по справедливост граждански иск следва да бъде уважен за сумата от 376,40 лв. като основателен и доказан и отхвърлен за разликата до претендираната сума от 850 лева като недоказан.

Съдът осъди подсъдимият да заплати държавна такса върху уважения граждански иск и направените по делото разноски.

            По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                              

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :