РЕШЕНИЕ
гр. София, 21.08.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на трети
юли две хиляди и осЕ.надесета
година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 3206 по описа за 2016 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр.
с чл. 415 ал. 1 ГПК вр. с чл. 535 ТЗ
и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Х.А.Р.А.Б.“ ООД твърди, че ответникът Х.К.М.
е авалирал запис на заповед, издаден от „Х.К.Е.“
ЕООД на 24.06.2008 г. в полза на ищеца с предишно наименование „Х.А.-А.-А.“ ООД за сумата от 40 681,20 евро с падеж
01.09.2010г. След настъпване на падежа плащане не последвало, поради което
ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК. Заповедният съд издал исканата заповед, като авалистът
възразил по реда на чл. 414 ГПК. Съобразно с изложеното моли съда да признае за
установено по отношение на ответника, че ищеца има взЕ.ане от ответника в размер на 40 681,20 евро, произтичащо от
запис на заповед на 24.06.2008 г., издаден „Х.К.Е.“ ЕООД и авалиран
от ответника Х.М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 09.09.2013г., до окончателното изплащане. Претендира
присъждане на разноските от заповедното. Моли да бъде осъден ответника да му
заплати и сторените в настоящото исково производство разноски.
Ответникът Х.К.М. оспорва иска
по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на взЕ.ането по
записа на заповед. Прави възражение за нищожност на записа на заповед , поради липсата
на воля, като твърди, че той не е подписвал същия като издател и авалист. Прави възражение за нищожност на записа на заповед
и поради липсата на форма. Твърди, че не дължи задължението, поради извършено
плащане. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
присъждане на разноски за настоящото производство.
Третото
лице помагач „Х.К.Е.“ ЕООД не заявява
становище по иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи
следното от фактическа страна:
Установява се от приложеното към настоящото дело заповедно
производство – ч.гр.д. № 37492/2013 г. на СРС, ГО, 77 състав, че на 09.09.2013 г. кредиторът „Х.А.Р.А.Б.“ ООД с
предишно наименование „Х.А.-А.-А.“ ООД е депозирал
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
въз основа на документ – запис на заповед, издаден на 24.06.2008 г. от „Х.К.Е.“
ЕООД за сумата от 40 681,20 евро и авалиран от длъжника Х.К.М.. Заявителят претендирал сумата
по менителничния ефект, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Сочил
в графата за допълнителна информация на заявлението, че ценната книга била
предявена за плащане на длъжника „Х.К.Е.“ ЕООД на 01.09.2010г. Дължимата сума
не била погасена към момента на подаване на заявлението. Към заявлението е
представен оригинал на процесния запис на заповед,
видно от който „Х.К.Е.“ ЕООД, представлявано от Х.М., като издател на записа на
заповед се задължил безусловно и неотменимо при предявяване на записа на
заповед , платим на 01.09.2010г. да плати на „Х.А.-А.-А.“
ООД или на негована
заповед, сумата от 40 681,20 евро.
Посочено е в ценната книга, че сумата е платима в С.АД. Записът е издаден без
разноски и протест. Дата на издаване – 24.06.2008 г., място на издаване
гр.София. Положени са подпис и печат на издателя, както и на авалиста – М., за когото изрично е отразено, че авалира задължението по условията, при които е поето. Най –
отдолу е отразено от издателя „Х.К.Е.“ ЕООД, представлявано от Х.М., че записът
му е предявен за плащане на 01.09.2010г. Към заявлението е запазен пощенския
плик, в който то е било изпратено по пощата до съда, с отбелязване на печата на
пощенски клон, че е подадено по пощата на 3.09.2013г. На 12.09.2013 г.
заповедният съд издал заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 т.9 ГПК, като разпоредил длъжникът „Х.К.Е.“ ЕООД,
представлявано от Х.М. и длъжникът Х.К.М. да заплатят на кредитора „Х.А.-А.-А.“ ООД сумата от 40681,20 евро, задължение по запис на
заповед от 24.06.2008 г., ведно със законната лихва за периода от 09.09.2013 г. до изплащане на вземането и сума в размер на 2836,97
лева – разноски по заповедното дело. Издаден бил на 12.09.2013г. изпълнителен
лист за посочените суми, видно от поставения на гърба на заповедта правоъгълен
печат. Длъжникът – ответник в настоящото исково производство възразил в срока
по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за незабавно изпълнение ( възражение от
01.12.2015 г. с вх.№ 3085563, като поканата за доброволно изпълнение по изп.дело № 216/2015г.
по описа на ЧСИ Якимов е връчена при отказ на 25.11.2015 г.). Заповедният съд е
указал на заявителя, че следва в
едномесечен срок от съобщаването да предяви установителния
иск за вземането си против длъжника Х.М.. Определението е връчено на настоящия
ищец на 17.02.2016 г., като исковата молба е депозирана в съда на 15.03.2016 г.
– в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 415 ГПК.
Между страните не е спорно, че процесния менителничен ефект е
издаден за обезпечаване на задължение по договор за финансов лизинг от
24.06.2008г. Същият е представен по делото ведно с погасителния план. Ответникът
твърди, че третото лице помагач е изпълнило задължението си по него.
Във
връзка с установяване съществуването на задължение по догоовра
за финансов лизинг, съдът назначи и изслуша ССЕ, която даде заключение за
дължимите суми както към датата на подаване на заявлението, така и към
изготвяне на експертизата. Установи се, че задължението по договора за финансов
лизинг не е погасено поради плащане. Въпреки извършвани от „Х.К.Ем“ ЕООД плащания , към датата на експертизата
задълженията му към ищеца са в размер на 255 012,03лв.
Във връзка с оспорване авторството
на подписа на ответника в записа на заповед, съдът откри производство по чл.193
от ГПК и назначи съдебна почеркова експертиза.
Съобразно заключението на вещото лице съдът приема, че ответникът не е изпълнил
подписите за издател и авалирал в записа на заповед.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Ищецът основава вземането си срещу
ответника на менителничен ефект- процесният
запис на заповед. Записът на заповед
е едностранна, абстрактна правна сделка,
при която издателят безусловно обещава на поемателя
да заплати определена сума пари. Документ, който съдържа посочените в разпоредбата
на чл. 535 ТЗ реквизити представлява запис на заповед
и е годен
да породи задължението по него.
От СГЕ се установи, че представения
по делото запис на заповед не е подписан от ответника за издател и авалист, поради което ценната книга не е годна да породи
посоченото в нея задължение от ответника. Ответникът няма задължение към ищеца
по записа на заповед, поради което предявеният иск следва да се отхвърли. При
този извод, по останалите направени от ответника възражения за нищожност на
ценната книга на друго сочено основание и за изтекла давност на вземането съдът
не дължи произнасяне.
По разноските:
При
този изход на спора на ищеца по аргумент от чл. 78 ал. 1 ГПК разноски не следва
да бъдат присъждани, в това число и за заповедното производство- арг. и от т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г.
по тълк.д. №4 /2014г., ОСГТК, ВКС.
Ответникът представя списък с разноски за 500лв. съдебни разноски и 3000лв.
адвокатско възнаграждение. Ищецът прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатския хонорар. Съдът намира
възражението за неоснователно. Претендирания
адвокатски хонорар съответства на действителната правна и фактическа сложност
на делото и не е прекомерен съобразно минимално определения размер в Наредба
№1/2004г. за минималните размери адвокатски възнаграждения.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 422 вр.
с чл. 415 ал. 1 ГПК вр.
с чл. 535 ТЗ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, иск от „Х.А.Р.А.Б.“ ООД с
предишно наименование „Х.А.-А.-А.“ ООД, ЕИК ********срещу
Х.К.М., ЕГН **********, за
признаване на установено по отношение на
ответника, че ищецът има вземане в размер на 40 681,20 евро, за което е издаден
от „Х.К.Е.“ ЕООД на 24.06.2008 г. запис на заповед, авалиран
от Х.К.М., ведно със законната лихва върху сумата от 09.09.2013г.
до окончателното плащане, за които суми е издаден на 12.09.2013г. заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 37492 по
описа за 2017г. на СРС, ГО, 77 състав и изпълнителен лист, като неоснователен.
ОСТАВЯ без уважение претенциите на „Х.А.Р.А.Б.“
ООД за присъждане на разноски за заповедното производство, както и за
настоящото производство, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Х.А.Р.А.Б.“ ООД да заплати на Х.К.М.
разноски по делото в размер на 3500лв.
Решението
постановено при участието на „Х.К.Ем“
ЕООД, ЕИК ********като трето лице помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и на
третото лице помагач.
Съдия: