Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд съд, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Н.Първанова, като разгледа докладваното от
председателя гражданско дело № 13311 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявeни са от В.З., гражданин на Република Италия, чрез нейния
законен представител – настойникът й Ф.З. – против „Застрахователно дружество „Е.Р.“
ЕАД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./ Ищцата твърди, че на 29.08.2014 г. в с.Яхиново, общ Дупница, настъпило
ПТП по вина на водача на л.а „Фиат Стило“ с рег. № *****– Б.Л.К., чиято отговорност била застрахована от ответното
дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. В резултат на
пътно-транспортното произшествие ищцата получила следните тежки и
животозастрашаващи телесни увреждания: закрита тежка черено-мозъчна травма - подкожни
хематоми на меки черепни обвивки в челнотеменнослепоочните области двустранно;
дифузни хеморагични контузии на главен и малък мозък; дифузен мозъчен оток;
кома, преминала в продължително състояние на минимално съзнание, продължаващо и
в момента на издаване на последните медицински документи; наличие на тежка неврологична
симптоматика - парализа на четирите крайника, невъзможност за движения на
тялото и минимални движения на главата, невъзможен говор, невъзможност за
естествено самостоятелно хранене и хидратиране, неконтролиране на тазовите
резервоари; фрактура на зъбовидния израстък на
тялото на втори шиен прешлен; закрита гръдна травма-охлузвания и контузии
/натъртвания на меки тъкани и хематоми/ на гръдната стена на гърдите и гърба;
фрактури на телата на седми и осми гръдни прешлени; фрактури на седем десни
ребра; контузия на бял дроб, масивен десностранен пнемвоторакс с пълен колапс
на десен бял дроб, подкожен емфизем в меките тъкани на дясна гръдна половина;
контузии/натъртване на меки тъкани, хематом, охлузвания/ в областта на дясна
лакетна става, дясна тазобедрена става и ляво коляно; хематом и деколман
/отлепена кожа/ в дясна седалищна област, наложили оперативно лечение - инцизия. Във връзка с получените тежки травматични увреждания
се развили и усложнения, застрашаващи живота и здравето на пострадалата:
сепсис, неспецифичен хепатит, вторична анемия, остра бъбречна недостатъчност;
тежко общо състояние в резултат на тежката черепно-мозъчна травма - в състояние
на минимално съзнание; невъзможност за целенасочени активни движения на
крайниците – тетранлегия /парализа на четирите крайника; невъзможен контрол и
движения на тялото и минимални движения на главата и шията; невъзможен говор;
невъзможно самостоятелно хранене и прием на течности - същото се осъществявало
изкуствено през перкутанна ентерална гастростомна система; невъзможен контрол
на отделните функции - двойна инконтитенция с изпускане на урина и фекалии;
декубитални /от залежаването/ разранявания на кожата. Всички увреждания довели
до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота на пострадалата.
Поради тежкото здравословно състояние на
ищцата съдът в град Пиаченца й назначил за настойник нейният баща Ф.З.. Вследствие
на травматичните увреждания пострадалата претърпяла и продължавала да търпи
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства с възможно
най-голям интензитет. Ищцата не можела да се придвижва и обслужва самостоятелно, нуждаела
се постоянно от чужда помощ и съдействие за всяко свое действие.
Обездвижването, невъзможността за самостоятелно хранене и обличане и
неблагоприятните прогнози относно възстановяването на мозъчните и двигателните
й функции допълвали само частично
негативните психически и физически преживявания, породени от здравословното й състояние.
От момента на злополуката и след излизането от състоянието на кома пострадалата
преминала в състояние на минимално съзнание. Тя можела да насочва вниманието си
към конкретни външни въздействия, говор и движения, като усещала негативите на
тежката неврологична симптоматика, свързана с почти пълното ограничаване на
движенията на тялото й. Принудена била да носи постоянно памперс и перкутанна ендоскопска
гастрономна /РЕG/ тръба за
ентерално хранене. Въпреки постигнатото
стабилизиране на жизнените й функции, вследствие на полаганите постоянни грижи
от страна на близките й и медицински персонал, ищцата до края на живота си щяла
да остане неподвижна и прикована към антидекупитално легло. За да продължи да
живее и да задоволява основните си жизнени потребности за в бъдеще се нуждаела от
постоянните грижи на близките си и от специализирана медицинска помощ. В
противен случай постигнатото клинично състояние щяло да се върне бързо назад. Основните грижи били насочени към поддръжка на
настоящия й здравословен статус. Възможностите за постигане на подобрение били
ограничени по медицински причини, но каквито и подобрения да настъпели, за ищцата
било немислимо да има социалния живот отпреди катастрофата и да реализира
каквито и да било аспекти на човешкото ежедневие. С оглед на изложените доводи,
счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди възлиза на 1 836 615,42 лв. Наред
с това ищцата търпяла и имуществени вреди. С оглед вида на уврежданията
и фактическата обстановка се наложило да бъдат извършени неотложни медицински
разходи, пряко свързани с нейното лечение и възстановяване. Разходите били
отразени в следните документи:
- фактура №0634/23.09.20141, за сумата от 5200 лева, издадена от МБАЛ
“Токуда Болница София” АД, относно извършено лечение на тежка черепно- мозъчна
травма;
-фактура №0635/23.09.2014г., за сумата ог 7154.39 лева, издадена от МБАЛ
“Токуда Болница София” АД, относно извършването на допълнително медицинско
обслужване свързано е престоя на пациента в лечебното заведение.
-фактура №0636/23.09.2014г., за сумата от 4950 лева, издадена от МБАЛ
"Токуда Болница София” АД, относно извършването на допълнително медицинско
обслужване свързано с престоя на пациен та в лечебното заведение.
-фактура №0637/23.09.2014г., за сумата от 2985.80 лева, издадена от МБАЛ
“Токуда Болница София” АД, относно предоставено медицинско обслужване.
-фактура №126/23.09.2014г., за сумата ог 19 659.90 лева, издадена от
дружество “Е.А.”, със седалище ***, Република Италия, относно транспортиране па
пострадалото лице чрез медицински хеликоптер “Рiрег Сheyenne III ОК-СKV” от София до Милано,
Република Италия.
-фактура №FD**********/03.03.2015г.,
за сумата от 395.07 лева, издадена от “Каза ди кура привата дел поликлинико
С.П.А”, Република Италия, относно консултация на пострадалото лице с
неврохирург.
-разписка с код: SC5210000001921, за сумата от 1124.60 лева, издадена
от дружество “О.- Групо Р.”, със седалище Република Италия, относно покупка на
артикули, необходими за коригиране па патология на зрението.
-фактура №7-2015г. за сумата от 1731.92 лева, издадена от адвокатска
кантора “Б.”, относно извършване на процедура по назначаване на асистент;
-придружаваща Фактура №000768/18.05.2015г. за сумата от 16 350.74 лева,
издадена от “О.- С.В.”, Република Италия, относно покупката на специализирано
оборудване за транспортиране на лице с увреждания.
-фактура №СIT
227/20.05.2015г., за сумата от 28 194.71 лева, издадена от “П.Г.”, Република
Италия за закупуване на автомобил “Сitroen”, приспособен за ползване от инвалиди;
-фактура №119/31.05.2015г., за сумата от 789.37 лева, издадена от “К.Р.И.”,
Република Италия, относно транспортиране на пострадалото лице;
- разписка №385/10.07.2015г., за сумата от 160.38 лева, издадена от д-р М.Р.-
стоматолог, относно извършване на стоматологичен преглед па пострадалото лице.
-фактура №8701/24.09.2015г., за сумата от 78.23 лева, издадена от “К.Р.И.”,
Република Италия, относно извършване на RХ /рентгенография/ на ляво
рамо.
-разписка №111/10.10.2015г., за сумата от 1783.72 лева,
издадена от физиотерапия “Ф.”, относно извършени 24 процедури по физиотерапия
при домашни условия.
-фактура №018/14.10.2015г\, за сумата от 3254.50 лева,
издадена от “Лабораторио Ветри и
Кристали”, Република Италия, относно доставка и монтаж на 2 броя специализирана
душ кабина.
-разписка №124/07.11.2015г., за сумата от 817.54 лева, издадена
физиотерапия “Ф.”, относно извършване на 11 процедури по физиотерапия при
домашни условия.
- фактура №849/13.11.2015г., за сумата от 6217.27 лева, издадена от “Саго
Медика”, Република Италия, относно монтаж и проверка на съоръжение “подемен
механизъм” от страна на техническо лице.
Фактура
№1589/30.11.2015г., за сумата от 357.92 лева, издадена от “Буса Транспорти
СРЛ”, Република Италия, относно доставка на подемен механизъм на релси за
инвалиди.
-разписка №28/21.12.2015г., за сумата от 427.15 лева, издадена от Микаела
Фолиета, относно извършени логонедични процедури.
-разписка №160/23.12.2015г., за сумата от 2972.86 лева, издадена от
физиотерапия “Ф.”, относно извършени 40 процедури но физиотерапия при домашни
условия.
-фактура №У1600240/29.02.2016г„ за сумата от 14 668.73 лева, издадена от
“Тайсен Круп Енкаса”, Република Италия, относно покупка на подемен механизъм “Оrion-ХL(VРL)”
-разписка №3/01.02.2016г„ за сумата от 567.84 лева, издадена от Микаела
Фолиета, относно извършени процедури по логопедични занимания.
Разписка
№18/05.03.2016г., за сумата от 2151.41 лева, издадена от физиотерапия “Ф.”,
относно извършени 29 процедури по физиотерапия при домашни условия.
-разписка №11/25.03.2016г., за сумата от 1067.88 лева, издадена от
Микаела Фолиета, относно извършени процедури но логопедични занимания февруари
- март.
-разписка №32/01.08.2016г., за сумата от 1206.66 лева, издадена от Микаела
Фолиета, относно извършени процедури по логопедични занимания.
Фактура
№116/А от 17.06.2016г. за сумата от 1345.50 лева, издадена от “Саки и Джорджо”,
Пиаченца, относно покупка на електрическа подматрачна рамка.
Фактура
№1664621/07.10.2016г. за сумата от 7089.58 лева, издадена от “Кинеспорт СПА”,
относно закупуване на механизъм за стягане на прасците, разходи за опаковане и
транспортни разходи.
-фактура №Х43/139 от 30.11.2016г. за сумата от 2086.50 лева, издадена от
Ортопедия и рехабилитация ”Корсини”, относно покупка на специфични - облегалка
и възглавница.
-разписка №49 от 04.05.2016г., за сумата от 2000.70 лева, издадена от “Ф.”,
относно процедури по физиотерапия при домашни условия.
-разписка №90 от 18.07.2016г., за сумата от 3112.20 лева, издадена от “Ф.”,
относно процедури по физиотерапия при домашни условия.
-разписка №132 от 24.10.2016г., за сумата от 3112.20 лева, издадена от '‘Ф.”,
относно процедури по физиотерапия при домашни условия.
-фактура №53/16 от 30.09.2016г., за сумата от 5672.55 лева, издадена от
Ф.А.Р. Коструциони Меканике, относно монтиране на подемно устройство върху
кемпер.
-фактура №********** от 23.11.2016г., за сумата от 10 140 лева, издадена
от Ортопедични работилници “Рицоли”, относно закупуване на количка LEVO.
-фактура №1184/2016 от 12.07.2016г., за сумата от 3705 лева, издадена от
“КИНЕМЕД СРЛ”, относно закупуване па антидекубитален матрак и пътни разходи.
-разписка №53 от 21.12.2016г., за сумата от 851.76 лева, издадена от
Микаела Фолиета, относно извършени процедури по логопедични занимания.
Общият размер на претърпените имуществени вреди за периода 23.09.2014 г.-
21.12.2016 г. възлизал на 163 384.58 лева.
С
оглед на изложените доводи, ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 836 615,42 лв. и обезщетение за имуществени вреди за периода
23.09.2014 г.- 21.12.2016 г. в размер на 163 384.58 лева, ведно със законната лихва,
считано от 29.08.2014 г./датата на увреждането/ до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва предявените
искове, като поддържа следните възражения: твърди, че ищцата нямала
съзнание за своето реално състояние, поради което не търпяла неимуществени
вреди; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, тъй
като пътувала без поставен обезопасителен колан; оспорва иска за имуществени
вреди – твърди, че някои от фактурите били издадени на името на други лица и липсвали
доказателства да са заплатени от ищцата. Някои от фактурите били заплатени от К.И.,
която нямала право да се разпорежда с имуществото на пострадалата, а други били
заплатени от Ф.З.и при издаването им бил използван неговият данъчен номер. Според
решението за учредяване на настойничество, всички разходи, които се извършвали
от името на В. З., следвало да бъдат направени със заверяване на нейната сметка
и от нейно име. Някои от разходите не били в причинно-следствена връзка с
катастрофата, а били извършени с цел облекчаване работата на трети лица.
Оспорва разходите по следните фактури: фактура № 119/31.05.2015 г. за сумата
от 789,37 лв. - освен горепосочените
доводи, не било известно къде и по какъв
повод било транспортирано лицето и дали това транспортиране било наложено пряко
от катастрофата; фактура СИТ 227/20.05.2015 г. за сумата от 28194,71 лв.
- с нея Ф.З.си закупил автомобил. Не било налице увреждане на имуществото на В., а придобиване на имущество
от трето лице; фактура № 000768/18.05.2015 г. за сумата от 16350,74 лв. –
с нея било заплатено съоръжение, поставено на МПС, собственост на Ф.З.; фактура
№ 7-2015 г. за сумата от 1731.92 лв., издадена от адвокатска кантора за
извършени услуги по назначаване на асистент. Фактурата била издадена на името
на Ф.З.и не била пряк разход, свързан със събитието; разписка №
111/10.10.2015 г. за сумата от 1783.72 лв. – тя била заплатена от Ф.З.и бил
ползван неговият данъчен номер; Фактура № 018/14.10.2015 г. за сумата от
3254.50 лв. – фактуратата била за доставка и монтиране на 2 бр. душ кабини
и била на името на Ф.З.. Разходът не бил пряко свързан със застрахователното
събитие; разписка № 124/07.11.2015 г. за сумата от 817,54 лв. – тя била
заплатена от Ф.З.и бил ползван негов данъчен номер; фактура № 849/13.11.2015
г. за сумата от 6217,27 лв. – тя
била издадена за проверка и монтиране на подемен механизъм (какъв и къде бил
монтиран - не било уточнено) и била на името на Ф.З.. Разходът не бил пряко
свързан със събитието; фактура № 1589/30.11.2015 г. за сумата от 357,92 лв.
– тя била за доставка и монтиране на подемен механизъм (какъв и къде бил
монтиран - не било уточнено) и била на името на Ф.З.. Разходът нямал пряка
връзка със събитието; разписка № 28/21.12.2015 г. за сумата от 427.15 лв.
– тя била заплатена от Ф.З.и бил ползван неговият данъчен номер; фактура №
У1600240/29.02.2016 г. за сумата от 14668.73 лв. – тя била за покупка на подемен механизъм
(какъв и къде бил монтиран - не било уточнено) и била на името на Ф.З.. Тези
разходи били извършени с цел - облекчение на лицата, полагащи грижа за ищцата, поради
което нямали пряка връзка с катастрофата; разписка
№ 3/01.02.2016 г. за сумата от 567.84 лв. – тя била заплатена от Ф.З.и бил ползван негов
данъчен номер; разписка № 18/05.03.2016 г. за сумата от 2151.41 лв., заплатени
от Ф.З.; разписка № 11/25.03.2016 г. за сумата от 1067.88 лв, заплатена
от Ф.З.и бил ползван негов данъчен номер; Разписка № 32/01.08.2016 г. за
сумата от 1206.66 лв., заплатена от Ф.З.и бил ползван негов данъчен номер; разписка
№ 49/04.05.2016 г. за сумата от 2000.70 лв., заплатена от Ф.З.и бил ползван
негов данъчен номер; разписка № 90/18.07.2016 г. за сумата от 3112.20 лв.
– тя била заплатена от Ф.З.и бил ползван негов данъчен номер; разписка №
132/24.10.2016 г. за сумата от 3112,20 лв. – тя била заплатена от Ф.З.и бил ползван негов
данъчен номер; фактура № 53/16/30.09.2016 г. за сумата от 5672.55 лв. –
тя била за монтиране на подемен механизъм върху кемпер и била на името на Ф.З..
Разходът не бил пряко свързан със събитието. Този разход не бил свързан и с
ежедневните обичайни затруднения, които изпитвала ищцата, а по своята същност
представлявал луксозни разноски, които не били свързани с обичайното й ежедневие;
разписка № 53/21.12.2016 г. за сумата от 851.76 лв., заплатена от Ф.З.и бил
ползван негов данъчен номер; фактура № **********/ 23.09.2014 г. за сумата
от 7154,39 лв. - в нея било посочено
само оказването на допълнително медицинско обслужване, но не бил уточнен
неговият вид, поради което не била доказана пряка причинно-следствена връзка с
катастрофата; фактура № **********/ 23.09.2014 г. за сумата от 4950 лв. -
в нея било посочено само оказването на допълнително медицинско обслужване, но
не бил уточнен неговият вид, поради което не била доказана пряка
причинно-следствена връзка с катастрофата; фактура № **********/ 23.09.2014
г. за сумата от 2985,80 лв. – в нея било посочено само оказването на
медицинско обслужване, но не бил уточнен неговият вид, поради което не била
доказана пряка причинно-следствена връзка с катастрофата. Оспорва пряката
причинно-следствена връзка между пътно-транспортното произшествие и всички
разходи, свързани с полет за спешна медицинска помощ, физиотерапевтични,
логопедични, офталмологични и стоматологични услуги. Твърди, че липсвали медицински
предписания за тяхното назначаване и извършване. По делото не били представени
каквито и да било платежни документи (банкови преводи/касови бонове), които да
удостоверят, че претендираните разходи действително били извършени. Моли съда
да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от фактическа
и правна страна следното: По предявения иск с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 1 836 615.42 лв.: За
да бъде уважен този иск ищцата трябва да ангажира доказателства за следните
обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/ за размера на дължимото обезщетение. Страните не спорят, че отговорността
на водача на л.а „Фиат Стило“ с рег. № *****е била застрахована по договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното дружество към датата на
пътно-транспортното произшествие, което се потвърждава и от служебно извършена
от съда справка на публичния сайт на Гаранционния фонд.
Видно
от одобрено споразумение по НОХД № 389/2016 г. на РС – Дупница подсъдимият Б.Л.К.е признат за виновен за
това, че на 29.08.2014 г. в с. Яхиново, общ. Дупница, ул. „Иван Вазов"
пред дом № 24, движейки се в посока към град Дупница, при управляване на лек
автомобил марка „Фиат Стило" с д.к. № *******, е нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, а
именно: чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата, с
поведението си не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди; чл.20, ал.1 ЗДвП - „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато ППС, които управляват "(не е контролирал
непрекъснато управляваното от него МПС, като вследствие движението си с
превишена и несъобразена с пътните условия скорост е загубил контрол върху
управляваното от него МПС, при което автомобилът е занесъл наляво и се е ударил
в циментов електрически стълб на левия тротоар на улицата и в масивна ограда на
дом с административен номер № 24); чл.20, ал.2 ЗДвП - „Водачите на ППС са
длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението" (движел се
в населено място с превишена скорост от 100 км./ч, която не е била съобразена
със състоянието на пътя, освен че е в населено място пътят е бил с множество
неравности, дупки в асфалтовото покритие); чл. 21, ал. 1 ЗДвП - „При избиране
скоростта на движение на водачите на пътно превозно средство е забранено да
превишават следните стойности на скоростта в км/ч.: категория „В"-
населено място 50 км/ч" (движел се в населено място с превишена скорост -
100 км/ч) и по непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от едно
лице, а именно: тежка телесна повреда на В.З., родена на *** г. в Кодоньо,
Италия, дан.код /личен идент. номер/ ZLNVLR95Е56С816G, живуща: Италия, гр. Пиаченца, /провинция Пиаченца/, ул. „Страда ала
Верца" № 21/Q, изразяваща се
в: закрита тежка черепно-мозъчна травма - подкожни хематоми на меки черепни
обвивки в челнотеменнослепоочните области двустранно; дифузни хеморагични контузии
на главен и малък мозък; дифузен мозъчен оток; кома-преминала в продължително
състояние на минимално съзнание, продължаващо и в момента на издаване на
последните медицински документи; наличие на тежка неврологична симптоматика – парализа на четирите крайника, невъзможност за движения
на тялото и минимални движения за главата, невъзможен говор, невъзможност за
естествено самостоятелно хранене и хидратиране, неконтролиране на тазовите
резервоари; фрактура на зъбовидния израстък и тялото на втори шиен прешлен;
закрита гръдна травма-охлузвания и контузии /натъртване на меки тъкани и хематоми/ на гръдната стена на
гърдите и гърба; фрактури на телата на седми и осми гръдни прешлени; фрактури
на седем десни ребра; контузия на бял дроб, масивен десностранен пневмоторакс с
пълен колапс на десен бял дроб, подкожен емфизем в меките тъкани на дясна
гръдна половина; контузии /натъртване на меки тъкани, хематом, охлузвания/ в
областта на дясна пакетна става, дясна тазобедрена става и ляво коляно; хематом
и деколман /отлепена кожа/ в дясна седалищна област, наложили оперативно
лечение - инцизия; развили се в хода на лечението усложнения в резултат на
изброените травматични увреждания - сепсис, неспецифичен хепатит, вторична
анемия, остра бъбречна недостатъчност и полиорганна недостатъчност; тежко общо
състояние в резултат на тежката черепно-мозъчна травма - в състояние на
минимално съзнание; невъзможност за целенасочени активни движения на крайниците
- тетраплегия /парализа на четирите крайника; невъзможен контрол и движения на
тялото и минимални движения на главата и шията; невъзможен говор; невъзможно
самостоятелно хранене и прием на течности - същото се осъществява изкуствено
през перкутанна ентерална гастростомна система; невъзможен контрол на отделните
функции - двойна инконтиненция с изпускане на урина и фекалии; декубитални /от
залежаването/ разранявания на кожата, довели до постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота й, както и средна телесна повреда на И.А.И.- престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "а" (ред. ДВ. бр. 60/2012 г.), във вр. с ал.1, б.
„б", във вр. с чл. 342, ал.1,
във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, за
което и при условията на чл. 54 от НК, му е определено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1
от НК е отложено за срок от 4 /четири/
години.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно
чл. 383, ал.1 от НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на
делото има последиците на влязла в сила присъда. Според
чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. С
оглед на горецитираното одобрено от наказателен съд споразумение, настоящият състав
приема, че по делото е доказано противоправното
поведение на Б. Л. К., неговата вина, съставомерните
последици, които са част от състава на престъплението/причинените телесни
повреди на В.З./, и причинно-следствената връзка между противоправното
поведение на водача и вредоносния резултат.
За установяване на конкретното здравословно състояние на
ищцата и претърпените от нея неимуществени вреди по делото е назначена
комплексна медицинка експертиза – основна и допълнителна, както и психологическа
експертиза, събрани са и гласни
доказателствени средства.
От основното заключение на комплексна
медицинска експертиза, което съдът приема, се установява, че в резултат на
процесното пътно-транспортно произшествие В.З. е получила тежка съчетана травма
с картина на травматичен и хеморагичен шок, включваща: I.Закрита тежка черепно-мозъчна
травма, съдържаща: дифузни хеморагични контузии на главен и малък мозък; дифузен мозъчен оток; множество
белези на дифузна аксонална увреда (ДАУ) супра - и субтенториално, предимно в
челните и слепоочните дялове, със засягане на тялото и коляното на мазолестото
тяло и на средния мозък вляво; хроничен субдурален хематом около 7 мм.; вътрешна
хидроцефалия с трансепендимна ликворна резорбция; парализа на 4-те крайника; невъзможност
за движение на тялото и минимални движения за главата; невъзможен говор; невъзможно
естествено хранене и хидратиране; неконтролиране на тазовите резервоари; II.Гръдна
травма, съдържаща: фрактура на III до X ребра вдясно; десностранен масивен
пневмоторакс; контузия на белия дроб; III.Травма на шиен и гръден отдел на
гръбначния стълб, включваща: фрактура на зъбовидния израстък и тялото на
втори шиен прешлен; фрактура на телата на 7-ми и 8-ми гръдни прешлени без
дислокация; IV.Травма на опорно-двигателния апарат, включваща мекотъканни
травми на дясна гръдна половина, на дясна лакътна става, на дясна тазобедрена
става и ляво коляно; деколман на дясна седалищна област. Черепно-мозъчната
травма е протекла с продължително коматозно състояние с клинични и образни
белези на стволова увреда, неефективно дишане и нестабилна хемодинамика, които
са наложили продължително реанимационно лечение с прилагане на апаратно дишане.
Черепно-мозъчната травма има медико-биологичен характер на „постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота”. Гръдната
травма от счупването на III до X ребра вдясно е довела до “трайно затруднение на
движението на снагата“ за срок не по-малък от 2 месеца, при обичаен ход на
възстановяване. Контузията на белия дроб и развилия се десностранен масивен
пневмоторакс, който е лекуван оперативно, поотделно и в съвкупност реализират
признака „разстройство на здравето, временно опасно за живота“.
Гръбначната травма е причинила „трайно
затруднение на движението на врата и на снагата” за срок не по-малък от 8
месеца при обичаен ход на възстановяване.
Травмите на опорно-двигателния
апарат и торса са причинили болки и страдания за срок до 20 дни.
В резултат на тежката съчетана
травма с водеща черепно-мозъчната травма, пострадалата е била в продължително
коматозно състояние, последвано от състояние на будна кома и хронично
вегетативно състояние (състояние на минимално съзнание), което реализира признака „постоянно разстройство на
съзнането“.
Експертите разясняват в
заключението, че тежката травматична мозъчна увреда може да доведе до коматозно
състояние. Когато пациентът оживее и започне да се възстановява от комата може
да изпадне във вегетативно състояние, което, ако продължи след 6-ия месец, се
приема за хронично. Пострадалият е напълно зависим от околните и близките за
съществуването си, с тежко нарушение на всички когнитивни процеси и пълна
невъзможност за каквато и да било съзнателна психична дейност. Това състояние
се характеризира с функционално отделяне на мозъчната кора от подлежащите
нервни структури. Според някои автори то е идентично на апалиен синдром.
Хроничното вегетативно състояние /ХВС/ е резултат от тежки структурни мозъчни
увреди, причинени от травма, аноксия /недостиг на кислород/ или друг болестен
процес. При тези болни има необратима увреда на висшите психични функции, те
нямат словесен контакт и адекватни поведенчески реакции. Въпреки това, при
адекватни грижи, могат да живеят дълго, като се прилага специфично
/медикаменти/ и неспецифично /рехабилитация/ лечение. Стволовата увреда
обуславя както продължителното коматозно състояние, така и крайният изход -
хронично вегетативно състояние. Увредите са предимно в горните отдели на ствола
и в диенцефалните структури, с характер на трайни и необратими. Именно поради
по-слабото засягане на долните отдели на мозъчния ствол са запазени някои
функции като гълтане, дишане, сърдечно-съдова дейност. Необратимо е и
засягането на висшите корови структури. В съвременната медицинска литература е
описано т.нар минимално съзнателно
състояние, което може да предхожда хроничното вегетативно състояние. Касае се за състояние, при което има
недвусмислени, макар и непостоянни доказателства за осъзнаване на себе си и
околната среда като единични
жестове и думи. При него може да настъпи подобрение, но това са много редки
случаи.
Според вещите лица, представената
медицинска документация установява, че
мозъчната увреда на В. З.е трайна и необратима. Няма обективен критерий
за оценка на интензитета и продължителността на претърпените физически и
емоционални болки и страдания при пациенти в подобно състояние. Болките и
страданията са субективни усещания, но в конкретния случай те са интензивни,
постоянни и продължаващи с години.
Относно лечението на пострадалата вещите
лица са посочили, че непосредствено след инцидента е приета в ЦСМП на гр.
Кюстендил, откъдето е транспортирана с реанимационен екип в Токуда Болница -
София - в кома, на спонтанно дишане. При постъпването е била в кома, с оценка
по „Глазгоу кома скала“ - 5-6 точки,
зеници тесни, равни, с жива реакция на светлина, отдръпване при стимулация на
горните крайници, долни крайници - без движения при стимулация. След постъпване
в болницата пострадалата е настанена в ОАИЛ, интубирана е и поставена на апаратна
вентилация. Започнато е комплексно медикаментозно, инфузионно и субституиращо
лечение при динамичен контрол (мониториране) на жизнените параметри,
лабораторните, биохимични и микробиологични показатели, резултати от образните
изследвания на главен мозък, гръбначен стълб, гръден кош и бял дроб, коремни
органи. В хода на лечението се е развила остра белодробна увреда и септично
състояние - бактериално и гъбично. Направени са били торакоцентеза и дренаж
вдясно по повод пневмоторакса. Тежестта на състоянието и продължителната
апаратна вентилация са наложили трахеостомия. Развилото се септично състояние и
остра бъбречна увреда са били третирани. От 14.09. 2014 г. болната е преминала
на трайно спонтанно дишане през Т-система с 5-3 литра 02 в минута. Поетапно са
отчетени спонтанни движения за горните крайници, еластична парапареза за
долните, епилептични еквиваленти, спонтанно отваряне на очите, хореотонични
движения на крайниците, ГКС - 7 точки. Към момента на изписване не е настъпила съществена
промяна в неврологичния статус на пациентката - при повикване е правела опит да
отвори очи, да откашля, била е на спонтанно дишане с 3 л. кислород през
Т-система, констатирана е физиологична перисталтика с флатуленция и дефекация,
бистра урина от уретрален катетър, правени са редовни превръзки на
посттравматичните рани на гърба. Изписна е и е насочена за долекуване в Италия,
по желание на близките й. Лечението на ищцата в Италия е проведено в различни
лечебни заведения и рехабилитационни центнрове. Поставена й е шийна яка тип
„Филаделфия”. На 03.10.2014 г. й е поставена перкутанна ендоскопска гастростома
(РЕG) за ентерално хранене. Извършени са
контролни КТ и МРТ изследвания на главен мозък, установяващи в детайли вида и
характера на посттравматичните мозъчни увреждания. През периода от
16.10.2014 г. до 28.05.2015 г. е проведено лечение в Отделение по
неврорехабилитация, Болница Сан Себастиано, Кореджо. Диагнозата при изписването
е: Минимално съзнателно състояние и тетраплегия. Описано е състоянието й при
постъпването: Будна. Минимално съзнателно състояние. Трахеостомна канюла с
балон. Хранене и хидратиране през РЕG тръба. Тетраплегия с хипотонус. Очакване на ортопедичен корсет. Уринарен
катетър. Изцяло зависима за всички основни жизнени функции и премествания.
Окципитален декубитус. На 21.01.2015 г. е отстранена трахеостомната канюла.
Постепенно пациентката е адаптирана да стои в седнало положение в наклонена
инвалидна количка (издържа 60-90 минути). Отстранена е шийната яка и
ортопедичния корсет. Роднините са били обучени да изпълняват сестрински грижи. На
25.05.2015 г. е направена оценка с теста с интратекален Баклофен към
анталгичната терапия. Тестът се е оказал положителен, тъй като е спаднал
еластичният хипертонус и поради това е било препоръчано поставяне на помпа за
интратекална инфузия на баклофен. За периода 24.07.2015 г. - 07.09.2015 г. е
проведено лечение в Отделение „Гръбначни проблеми и рехабилитационна медицина“
на болницата във Виланова д'Арда. При постъпването е отбелязано: Будна
пациентка, минимално съзнателно състояние. Възможност за провеждане на
обикновен двигателен режим. При изписването е посочено: Клинично стабилна,
афебрилна, тетраплегия с увеличаване спастицитета на долните крайници,
минимално съзнателно състояние. Когнитивен профил: Престоят се характеризира с
колебания на вниманието и взаимодействие с околната среда, дори във връзка е
общото здравословно състояние. Посочено е, че е в състояние да фокусира
вниманието си върху конкретни образи и предмети, от които се интересува,
показва мимическа изразителност, отговаря на обикновени въпроси, чрез движения
на очите и издаване на звуци, разпознава лицата на роднините си. Според
експертите невро-когнитивното и двигателно състояние на пациентката няма да се
подобри. Постоянните и усърдни грижи на близките й и здравния персонал са
насочени основно към това да се поддържа сегашното клинично състояние, което в
противен случай би могло да декомпенсира бързо, тъй като пациентката изцяло и
напълно е зависима от помощта на трети лица. Възможностите на медикаментозното
лечение са значително ограничени и по-скоро симптоматични. Имплантиране на
баклофенова помпа би повлияло благоприятно на наличния мускулен спастицититет.
Според експертите, В.З. се нуждае от грижите и помощта на трети лица и медицински
персонал перманентно за 24 часа на ден. С цел поддръжка на постигнатото
клинично състояние на ищцата се налага да бъдат извършвани разходи за
медикаменти и санитарни консумативи за неопределен период от време. Въз основа
на медицински документи по делото - доклад на физиотерапевт от „Ф. - домашна физиотерапия”,
Пиаченца, Италия, и доклад на логопеда д-р Микаела Фолиета, Пиаченца, вещите
лица са приели, че ищцата активно участва и сътрудничи на физиотерапевта и
логопеда, както от моторна, така и от когнитивна гледна точка. Експертите са
възпроизвели в заключението си текстове
от докладите, според които „ищцата има отлично словесно разбиране, добър
дългосрочен капацитет на паметта и отлично си спомня какво се е случило с
нея...Отговорите, дадени с горните крайници, са винаги последователни, верни и
показват чувства...За постигане на по-добри резултати в бъдеще, се изискват
занимания с логопед най-малко два пъти седмично“. Според вещите лица, получените
при катастрофата травми представляват реална и непосредствена опасност за
живота на ищцата. Настъпилите множествени усложнения в резултат на травмите при
неполагане на грижи също поставят в опасност живота на пациентката.
В съдебно заседание експертите
заявяват, че минимално съзнание и вегетативно състояние – това са практически
едно и също състояние. Класическото определение на това състояние е „хронично
вегетативно състояние“, а по-съвременното понятие „състояние на минимално
съзнание“. Не може да се каже, че едното следва другото. Когато един пациент е
с тежка мозъчна увреда, след като преодолее коматозното състояние, преминава
през състояние на будна кома, а след това в хронично вегетативно състояние.
Вещите лица не могат да дадат отговор дали ищцата има обоняние или вкус. За да
се отговори на този въпрос трябва да се направи специално изследване, но то е
невъзможно при пострадалата, защото тя трябва да дава конкретни отговори. За
вкуса може да се съди по емоционалната й реакция при приемане на хана – дали й харесва
или не, но евентуална липса на вкус и обоняние е несъществен проблем на фона на
уврежданията на ищцата и перспективата за нейното развитие. Според медицинската
документация, пострадалата се усмихва, познава близките си, посещават я
прятели. Експертите заявяват, че са цитирали в експертизата становище на д-р Кукараки,
който е обобщил много медицински документи, но не приемат неговото становище
като изводи, а като информация за лечение, каквато информация има и в други
документи по делото. Становището на д-р Кукараки не е от значение за крайните им
изводи, тъй като и без него изводите биха били същите. Вещите лица заявяват, че
въз основа на доклад на логопеда Микаела Фолиета са приели, че пострадалата
изпитва чувства и емоции, тъй като в доклада е посочено, че активно участва и
сътрудничи, както от моторна, така и от когнитивна гледна точка, налице е
отлично словесно разбиране и добър дългосрочен капацитет. След като са се
запознали с този доклад експертите са направили своите изводи, тъй като нямат
лични впечатления. Когато мозъкът е увреден може да се съди за последствията само
от мнението на различни специалисти, които са прегледали пострадалата. Няма
правила, по които експертите да могат да кажат категорично, че при подобна травма
на мозъка какво конкретно ще се случи, „мозъкът е една черна кутия“.
От допълнителното заключение на медицинска
експертиза от 10.05.2021 г., което съдът приема, се установява, че получената
от пострадалата тежка черепно-мозъчна травма е преминала през закономерното
развитие - от коматозно състояние през будна кома и хронично вегетативно
състояние или състояние на минимално съзнание, но това не е усложнение в пряк
медицински смисъл. За усложнения на получената травма могат да се приемат
настъпилите в хода на лечението остра дихателна недостатъчност, остра
белодробна увреда, сепсис, вторична анемия, неспецифичен хепатит, остра
бъбречна недостатъчност; хепато-спленомегалия, полиорганна недостатъчност, поставяне
на перкутанна гастростома. Проведено е комплексно реанимационно лечение на
усложненията в „Токуда Болница“, Отделение по анестезиология и интензивно
лечение, за период от 25 дни. Експертите заявяват, че е трудно да се прецени
характерът на изпитваните от пострадалата болки и страдания през този период,
поради това, че тя е била в безсъзнателно състояние и допълнително медикаментозно
потисната. В безсъзнателно състояние пациентката не е изпитвала болки. Медицинската
прогноза за възстановяване на пострадалата от причинените й травми, в частност
от получената тежка мозъчна контузия, е крайно неблагоприятна. По отношение на възникналите
усложнения – същите са овладени в патоморфологичен смисъл, но водят до значими затруднения в общия
възстановителен процес. Направените разходи са били необходими за лечението,
физическото и психическо възстановяване и подобряване на здравословното състояние на ищцата от причинените й травми при процесното ПТП и
настъпилите усложнения. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
телесните повреди на ищцата и направените разходи за лечение и възстановяване.
В съдебно заседание вещите лица уточняват,
че в допълнителното заключение са имали предвид чисто медицинските разходи, които
конкретно са описали във втора допълнителна експертиза по делото от 07.12.2021
г., която ще бъде обсъдена по-долу в
мотивите при произнасяне по предявения иск за имуществени вреди.
От заключението на психологическата
експертиза, което съдът приема като
компетентно и обективно дадено, се установява, че на 01.12.2021 г., в условията
на видео-конферентна връзка, в присъствието на преводач и на представители на
страните, вещото лице е разговаряло с В.З., с нейните родители, с брат й и
нейните физиотерапевт и логопед. Комуникацията с В.З. е била извършена чрез
прикрепен към палеца й сензорен комуникатор, чрез който е общувала невербално.
След като вещото лице се е представило, е задало затворени въпроси, на които ищцата
е отговорила невербално, чрез поставения
сензорен комуникатор. Въпросите са касаели настоящата й възраст, настоящ сезон
и година – В. е дала верни отговори. Експертът разяснява, че с термина „когнитивни
процеси“ се означават познавателните
способности, знание, познание или компетентност. Този термин е свързван с това
как човек разбира света и действа в него. Когнитивните
умения са набор от умствени
способности: възприятие - разпознаване
и тълкуване на сензорни стимули - миризма, допир, слух; внимание - способността да се поддържа концентрация върху
конкретен обект, действие или мисъл и способността да се изпълняват
едновременно повече от една задача; памет
- краткосрочна и дългосрочна; двигателни
умения - способността да използване нашите мускули, да преместваме и променяме
обекти; език - умения, които ни позволяват да произнасяме звуци с определена
честота, продължителност и подредба, т.е. да произнасяме думи и да
генерализираме словесни резултати; визуална
и пространствена обработка - възможността да обработване входящите визуални
стимули, да се разбират пространствените взаимоотношения между обектите и да се
визуализират изображения и сцени. От проведената видео-конферентна връзка и
психологическото изследване на В. З.експертът е установил, че тя не е в
състояние да се изрази вербално или с тяло. Изразяването е невербално, с
помощта на сензорен комуникатор, прикрепен към палеца й. Избирайки карта,
отразяваща моментното състояние и натискайки бутона на този комуникатор, показва
на близките си какво изпитва и така те я разбират и комуникират с нея. Тя чува и разбира поднесената й информация.
В. З.е осъзната, ориентирана за време и място, реагира адекватно на подадените
й стимули, но са налице трайни увреждания, които затрудняват процесите -
внимание - концентрация, двигателни умения. В спокойна среда е в състояние
да фокусира вниманието си върху конкретни образи и предмети, от които се
интересува. При нея има нарушения на грубата и фина моторика, но е съхранена дългосрочната памет - има спомени за минали преживявания. Когато
близки приятели й разказват за приятни истории от миналото, тя се чувства
добре, реагира с усмивка. На база получената невербална обратна връзка от В.З.,
получената информация от нейното семейството и терапевтите, експертът е приел,
че при В. има съхранени паметови следи. Тя разбира и дава знак за поднесената информация.
Може да извършва математически действия
- събиране, изваждане, умножение, деление. Разпознава цветове, геометрични
фигури. Умствените възможности отговарят на възрастта и придобития от нея житейски
опит и в същото време не може да ги приложи, поради възникналите трайни
физически увреждания. Интелектът определя човешката способност за
разсъждаване, анализ и синтез на информацията, способността на човек да мисли,
да възприема и осъзнава дадена информация, както и да си служи с нея, също и
умението човек да си служи с речта. Базовите умения на ищцата се
изразяват в това, че може да седи в
инвалидна количка, в една поза. За да бъде намалена съливацията и
предотвратяване на евентуално задяване от отделено количество слюнка, в
слюнчните жлези се инжектира ботулин. Не може да се обръща от гръб по корем. Не
може да се храни самостоятелно, приема храна и течности чрез сонда. Нарушени са
тазовите резервоари, не контролира физиологичните нужди, но реагира, когато е
мокра и се чувства
дискомфортно. Не може сама да се съблича и облича. Не може да откопчава и
закопчава копчета. По отношение на възможностите за социално поведение – експертът е
установил, че осъществява невербален контакт с мигане на очи и чрез сензорен
стимулатор. От 3-4 години момичето посещава специализиран център за младежи,
претърпели злополуки. Разбира инструкции, но не е в състояние да ги изпълни.
Търси помощ от възрастен - невербално, раздразнителна
е, когато не е разбрана. Изобразителни
умения - държи молив и оставя следи. В центъра, който посещава В.,
правят упражнения за раздвижване мускулатурата на ръцете. Реч и комуникация - липсва реч,
издава тихи гласни и гърлени звуци, като хриптене. Когото слуша разкази за
познати хора, оживява, реагира с емоции. Различава тона при говорене. Обича да
слуша познати песни, мелодии. Разпознава предметите от бита и тяхното
предназначение. Вещото лице е посочило показателите на психичното развитие на В.З./26
г./ към момента на изследването: показател „говор“ – отговаря на 2 месечна
възраст, показател „емоционално-социална дейност“ – отговаря на възрастта и опита;
показател „изобразителни умения“ – на 13 месечна възраст; показател „навици“ – на
10 месечна възраст, показател „умения“ – на 2 месечна възраст, показател „моторика“
– на 2 месечна възраст. Перспективите и възможностите за личностно
развитие и комуникация пред В. З., която е на 26 год., са крайно ограничени. В
своето ежедневие, момичето е изцяло зависимо от чужда помощ, нуждае се от
постоянен придружител. Нейното функциониране зависи изцяло от 24 часов придружител.
Няма данни за умствено изоставане или психично заболяване. Момичето е с трайни
двигателни нарушения, необратима възможност за самостоятелно обслужване. Уменията
не отговарят на възрастта, поради физическата невъзможност да бъдат изпълнени. Ограничени
са комуникативните възможности. Въз
основа на проведената видео-среща и документите по делото вещото лице е приело,
че в случая е налице изключително тежка
травма за личността, както физическа, така и психологическа. Момичето не е в
състояние вербално или писмено да изрази своите емоции и преживявания. Ищцата е
осъзната, разбира собственото си състояние, което засилва нейното усещане за
безпомощност. Това е тежко и мъчително преживяване за личността. Ежедневие,
изпълнено със страдание, изпитание на всички сетива, преодоляване на трудности,
безпокойство. Тя е лишена от възможността да изрази своята същност, да изрази
себе си, своите потребности, усещания и желания. При такива пациенти
обикновено настъпват промени на нивото на висшата нервна дейност, пациентът
започва да реагира по различен начин на случващите се събития. Появяват се
раздразнителност, апатия, агресивност, нежелание да са следват указанията на
хората наоколо.
От показанията на св.К.И./майка на
ищцата/ се установява, че е видяла дъщеря си непосредствено след катастрофата в
болница „Токуда“. Тя била неподвижна на легло в реанимационно отделение, в
безсъзнание. Казали й, че е в кома. Била на апарат за кислородно дишане. Апаратурата
й помагала да живее. До края на престоя си в болница „Токуда“ била в това
състояние. Транспортирали я до Италия със самолет с медицински екип, оборудван
с апаратура, по маршрут София – Милано. От Милано до болницата в Пиаченца се
придвижили с линейка. Там била приета отново в реанимационно отделение.
Свидетелката през цялото време била с дъщеря си. По време на полета тя се
почувствала зле и имала нужда от медицинска намеса, основно за дишане -
респирация. В момента, когато кацнали на летището в Милано, ищцата отново имала
нужда от медицинска намеса, тъй като губела физически възможност да диша. Освен
това вдигнала и много висока температура. Съществувал голям риск дали изобщо ще
оживее. След като постъпила в реанимационното отделение в болницата в Пиаченца
температурата спаднала. След известно време от престоя им в болницата разбрали, че В. реагира
на външния свят. Констатирали това чрез апаратурата, като например – увеличавал
се пулсът или сърдечният ритъм на ищцата. В присъствието на майка й пулсът на пострадалата
бил по-нисък, а когато идвала нейната приятелка на визитация - пулсът се увеличавал.
В болницата в Пиаченца В. била в състояние с минимално осъзнаване. След 2-3
седмици от постъпването й в болницата в Пиаченца констатирали, че от кома тя
вече била в състояние на минимално осъзнаване. След болницата в Пиаченца се
прехвърлили в Кореджо в нервно-рехабилитационна болница. В Кореджо ищцата
постъпила в минимално съзнание. По време на престоя си там, от постъпването до
изписването, провела двигателна рехабилитация, за да може да се премести от леглото на количка.
Допълнително купили корсет, закупили и други необходими медицински помощни
средства. Преместването на количка станало около 15 дни след постъпването й в
болницата в Кореджо, тъй като преди това трябвало медицинският персонал да се
увери, че има горе-долу стабилност на гръбначния стълб, предвид проблемите на
прешлен С-2 в гръбначния стълб. Още в началото ищцата била с поставена
ортопедична яка около врата, още от България. На свидетелката било обяснено, че
гръбначният стълб на ищцата се държал „на един косъм“ и ако не била поставена
тази яка, тя нямало да оживее. Корпусът и ортопедичната яка били задължителни
за нея до януари 2015 г. Лекарите уведомили свидетелката, че дъщеря й е в
състояние на минимално осъзнаване. Самата свидетелка разбрала това, тъй като В.
разпознавала кой е срещу нея. Когато виждала майка си или чуела гласа й, се
появявала малка усмивка на лицето й, мимически движения. Свидетелката не си спомня
след колко време това се е случило. Просто един ден разбрала това, след като
говорела с нея и видяла една малка усмивчица срещу себе си. След престоя в
Кореджо, където останали 7 месеца, пред родителите на ищцата имало две
възможности - да я оставят сама в някакъв институт/вид болнично заведение за
лекуване на хора с увреждания/ или да направят всичко възможно и да продължат
терапията в домашни условия. Родителите й решили да направят така, че да я върнат в къщи. Домът им
не бил адаптиран за новия начин на живот и новите потребности на дъщеря им, поради
което от болницата в Кореджо ги ориентирали към друга болница, на 40 км. от техния
дом – болница „Вила Нова“. Там лекарите продължили да
прилагат различни терапии – както по
фармацевтични предписания, така и терапевтични манипулации. Престоят в тази
болница продължил три месеца. Основно там престоят бил на легло и понякога я
слагали на количка и я разхождали около половин час в двора на болницата. Имала
подобрение в тази болница, тъй като тя била близо до дома им и я посещавали
техни близки и роднини, които В. успявала да разпознае. Настъпило подобрение в съзнателната й дейност. Във
физическата й дейност частично забелязали също подобрение - това било
коментирано и потвърдено от физиотерапевтите. Свидетелката виждала по погледа на
дъщеря си, че има подобрение в нейното изражение. Тя не извършвала движения.
Единствено с помощта на физиотерапевти можела да премине от легнало в седнало
положение на количка. По програма сутрин я премествали в количка, а следобедните
часове задължително била в легнало положение и след това още около максимум два
часа отново в количка. След това отново била в почивка в хоризонтално
положение. След изписването от Вила Нова лечението продължило в дома им. Допълнително
имали нужда от асистент, когото наели и с негова помощ извършвали ежедневните
хигиенни задължения. Ищцата била с памперс. Храненето й още от началото след
инцидента се извършвало единствено чрез сонда и тя имала нужда да бъдат
включени апаратите за хранене. Трябвало да се подават навреме и медикаменти срещу епилепсия - два пъти дневно.
За хигиенните грижи за пострадалата свидетелката имала непрестанно нужда от
помощта на друг човек. В дома им задължително идвал физиотерапевт 6 пъти
седмично по един час и в продължение на дълго време ползвали и задължителни
логопедистични услуги, които продължили до лятото на 2019 г. Препоръчали им един
път седмично да правят водни манипулации в басейн и два пъти седмично по два
часа имали срещи в център с хора с увреждания за възстановяване на навиците за
общуване и много други необходими навици. Свидетелката заявява, че дъщеря й изпитвала
физически болки по време на физиотерапевтичните манипулации. Имала подобрение, в
смисъл, че съумявала да разбере доста неща, разграничавала едни вещи от други. Св.
К.И. по времето на престоя в болниците била силно затруднена да общува с дъщеря
си. След това разбрала, че с движения на едната ръка, на лявата ръка, ищцата
може да дава знак за положителна реакция при зададен въпрос, а при движение
много минимално на дясната ръка надолу – това бил знак за отрицание. Предварително
задавали „затворени въпроси“, за да са сигурни, че може да ги осъзнае. Според
свидетелката, дъщеря й си спомня хора отпреди катастрофата, защото често говорели
за събития и хора, свързани с нейното минало, и тя се усмихвала или ако дадено
събитие предизвиквало тъга, изразявяла това чрез своя поглед. Свидетелката
счита, че интелектуалното развитие на ищцата отговаря на 24-годишна възраст. Заявява,
че в къщи се държат с нея така, както се държат с нормален човек на тази
възраст. Така разбирали какво желае. Иначе ищцата се ядосвала. Реагирала с
движения и така разбирали, когато нещо не й харесвало. Ядосвала се на
състоянието си, на действителността. Преди катастрофата ищцата по темперамент, както
се изразявал баща й, била като „вулкан“. От малка била много активна, постоянно
била в движение, за приятелите си била лидер и това станало ясно от реакцията им
след катастрофата – те казвали, че много им липсвала като човек. Преди
произшествието ищцата имала голямо желание да води социален живот. Основно
раздавала себе си за приятелите си и не се страхувала да шофира, да се движи с
мотор, но била много внимателна, много сериозна, като възрастен човек. Свидетелката заявява, че няма медицинско
образование. Лекарите й обяснили термина „минимално съзнание“, което на
практика означавало отваряне на очи, изправен поглед, празен, и вероятно
по-минимална сигурност за разпознаване и невъзможност да си спомни. Лекарите
инструктирали свидетелката какво точно да прави, когато влезне в стаята при
дъщеря си. Например, когато влезе в стаята, трябвало да й каже, че майка й е при
нея, да й каже да отвори очи, да подаде знак, и това свидетелката трябвало
да повтаря като команди, тъй като,
според лекарите, така я стимулирала за връщането й в по-осъзнато състояние и за
последващо възстановяване. В момента, в който ищцата, отворела очи, я разпознавала.
Ако не я видела, била по-разтревожена.
Когато я видела, се успокоявала.
Разпознавала гласа й. Движела очите си – нещо, което преди изобщо не можела да
направи. В началото била с празен поглед към тавана. Сега била по-добре, но не можела да говори. Нищо не можела да каже. Първоначално,
когато в реанимационната зала идвали роднини на визитация, ищцата ги разпознавала
по гласа им, като реагирала само и
основно чрез апаратурата - чрез увеличаване на пулса или на сърдечния ритъм. Сега В. била в дома им с
асистент. Свидетелката имала още един син, който бил по-голям, на 33 години. Необходимо
било да има повече хора край ищцата. В. имала подобрение. Преди катастрофата тя
дошла в България, защото се запознала с момче от страната ни, което й било
приятел. Дошла, за да изкара една ваканция с него в България, когато настъпило произшествието.
От показанията на св.С.В. –
приятелка на ищцата, се установява, че често я посещавала и се виждала с нея. Преди
катастрофата те били в обща компания и приятелите й я посещавали, за да я върнат
поне за малко към нормалния живот, който тя имала преди произшествието. Когато
били край нея, докато се хранели и се опитвали да си припомнят добрите хубави
времена, тя, връщайки се към спомените, се усмихвала. Ако спомените предизвиквали
тъга, изражението й било тъжно. След прекарана вечер с нея, когато вече
трябвало да се разделят и си казвали „довиждане“, свидетелката и другите й
приятели забелязвали изражението й и виждали как физически иска да заплаче. По
този начин тя показвала на приятелите си, че е тъжна от това, че приключва един
момент на разнообразие в нейния труден живот. Ищцата се опитвала и чрез някои други жестове да им подава
информация. Преди имали свой „символ“, който в „нормалното време“ правели. Сега
тя се опитвала да го възстанови и да го направи.
Това бил опит за срещане на двата юмрука и връщане назад.
При
така събраните по делото доказателства относно претърпените от ищцата
неимуществени вреди съдът достигна до следните изводи: От заключението
на комплексната медицинска експертиза и одобреното от наказателния съд
споразумение се установи, че в резултат на катастрофата ищцата/на 19г./ е
получила тежка съчетана травма - черепно-мозъчна, гръдна, травма на шиен и
гръден отдел на гръбначния стълб и травма на опорно-двигателния апарт, чиито
конкретни проявления са подробно описани в заключението. Травмите са били съпроводени с картина на травматичен и хеморагичен шок. В
резултат на тежката съчетана травма с водеща черепно-мозъчната травма,
пострадалата е била в продължително коматозно състояние, последвано от
състояние на будна кома и хронично вегетативно състояние (състояние на
минимално съзнание), което реализира признака
„постоянно разстройство на съзнането“. Неоснователно
е възражението на ответника, че ищцата не е претърпяла неимуществени вреди, тъй като е в хроничното
вегетативно състояние (състояние на минимално съзнание). От заключението на
психологическата експертиза, което съдът приема, се установи, че ищцата е осъзната, ориентирана за време и
място, реагира адекватно на подадените й стимули, но са налице трайни
увреждания, които затрудняват процесите - внимание - концентрация, двигателни
умения. Съхранена е дългосрочната й памет
- има спомени за минали преживявания. Когато близки приятели й разказват
приятни истории от миналото, тя се чувства добре, реагира с усмивка. В.З. разбира
и дава знак за поднесената й информация. Умствените й възможности отговарят на
възрастта и придобития от нея житейски опит и в същото време не може да ги
приложи, поради възникналите трайни физически увреждания. При нея е налице изключително тежка травма за личността, както
физическа, така и психологическа. Пострадалата не е в състояние вербално или
писмено да изрази своите емоции и преживявания. Тя е осъзната, разбира собственото си състояние,
което засилва нейното усещане за безпомощност. Това е тежко и мъчително
преживяване за личността. Нейното ежедневие е изпълнено със страдание, с изпитание
на всички сетива, преодоляване на трудности и безпокойство. Тя е лишена от
възможността да изрази своята същност, да изрази себе си, своите потребности,
усещания и желания. При такива пациенти обикновено настъпват промени на нивото
на висшата нервна дейност, пациентът започва да реагира по различен начин на
случващите се събития. Появяват се раздразнителност, апатия, агресивност,
нежелание да са следват указанията на хората наоколо. Заключението
на психологическата експертиза се подкрепя и от показанията на св.К.И. и С.В.,
които потвърждават, че ищцата има съзнание за състоянието, в което се намира.
Разпознава своите близки, радва им се, иска да общува с тях, дразни се, когато
не я разбират; натъжава се, когато се разделят. При определяне
размера на обезщетението съдът отчете тежестта на получените от ищцата травми –
закрита тежка черепно-мозъчна травма -
подкожни хематоми на меки черепни обвивки в челнотеменнослепоочните области
двустранно; дифузни хеморагични контузии на главен и малък мозък; дифузен
мозъчен оток; кома-преминала в продължително състояние на минимално съзнание,
продължаващо и в момента на издаване на последните медицински документи;
наличие на тежка неврологична симптоматика – парализа на четирите крайника, невъзможност за движения на тялото и
минимални движения за главата, невъзможен говор, невъзможност за естествено
самостоятелно хранене и хидратиране, неконтролиране на тазовите резервоари;
фрактура на зъбовидния израстък и тялото на втори шиен прешлен; закрита гръдна
травма-охлузвания и контузии /натъртване на меки тъкани и хематоми/ на гръдната
стена на гърдите и гърба; фрактури на телата на седми и осми гръдни прешлени;
фрактури на седем десни ребра; контузия на бял дроб, масивен десностранен
пневмоторакс с пълен колапс на десен бял дроб, подкожен емфизем в меките тъкани
на дясна гръдна половина; контузии /натъртване на меки тъкани, хематом,
охлузвания/ в областта на дясна пакетна става, дясна тазобедрена става и ляво
коляно; хематом и деколман /отлепена кожа/ в дясна седалищна област, наложили
оперативно лечение – инцизия. Наред
с това съдът отчете и развилите се в хода на лечението усложнения в резултат на
изброените травматични увреждания - сепсис, неспецифичен хепатит, вторична
анемия, остра дихателна недостатъчност, остра белодробна увреда, остра бъбречна
недостатъчност и полиорганна недостатъчност; тежко общо състояние в резултат на
тежката черепно-мозъчна травма - в състояние на минимално съзнание;
невъзможност за целенасочени активни движения на крайниците - тетраплегия
/парализа на четирите крайника/; невъзможен контрол и движения на тялото и
минимални движения на главата и шията; невъзможен говор; невъзможно
самостоятелно хранене и прием на течности - същото се осъществява изкуствено
през перкутанна ентерална гастростомна система; невъзможен контрол на отделните
функции - двойна инконтиненция с изпускане на урина и фекалии; декубитални /от
залежаването/ разранявания на кожата, които са довели до постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота й. Съдът
отчете продължителността на лечението – черепно-мозъчната травма е протекла с
продължително коматозно състояние с клинични и образни белези на стволова
увреда, неефективно дишане и нестабилна хемодинамика, които са наложили
продължително реанимационно лечение с прилагане на апаратно дишане. Гръдната
травма е довела до трайно затруднение на
движението на снагата за срок не по-малък от 2 месеца. Контузията на белия дроб
и развилия се десностранен масивен пневмоторакс, който е лекуван оперативно, поотделно
и в съвкупност реализират признака „разстройство на здравето, временно опасно
за живота“. Гръбначната травма е причинила „трайно затруднение на движението на
врата и на снагата” за срок не по-малък от 8 месеца при обичаен ход на
възстановяване.Травмите на опорно-двигателния апарат и торса са причинили болки
и страдания за срок до 20 дни. Ищцата е преминала през множество
болнични заведения – непосредствено след инцидента е била в ЦСМП на гр.
Кюстендил, откъдето е транспортирана с реанимационен екип в „Токуда Болница“ -
София - в кома, на спонтанно дишане, останала е на лечение през периода
29.08.2014г.-23.09.2014г. На 23.09.2014г. е преведена в Италия и настанена за
лечение в отделение по реанимация на болница в гр.Пиаченца, където са проведени
многобройни клинико-диагностични изседвания. Поставена й е шийна яка тип
„Филаделфия“ На 03.10.2014г. е поставена перкутанна ендоскопска гастростома /PEG/ за ентерално хранене. През периода 16.10.2014г. – 28.05.2015 г. е лекувана в
Болница „Сан Себастиано“, Кореджо, Италия, Отделение по неврорехабилитация. През
периода 24.07.2015 г. - 07.09.2015 г. е проведено лечение в Отделение „Гръбначни
проблеми и рехабилитационна медицина“ на болницата във Вила Нова Д,Адра. Понастоящем
продължава да провежда физиотерапевтични процедури и се занимава с логопед,
като евентуално преустановяване на тези процедури би влошило бързо състоянието
й. По време
на лечението на пострадалата са извършени множество медицински манипулации. При
постъпването на ищцата в болница „Токуда“ е била в кома, интубирана е и
поставена на апаратна вентилация. Започнато е комплексно медикаментозно,
инфузионно и субституиращо лечение при динамичен контрол (мониториране) на
жизнените параметри, лабораторните, биохимични и микробиологични показатели,
резултати от образните изследвания на главен мозък, гръбначен стълб, гръден кош
и бял дроб, коремни органи. Тежестта на състоянието и продължителната апаратна
вентилация са наложили трахеостомия. В хода на лечение са настъпили усложнения.
Направена е торакоцентеза и дренаж вдясно по повод на пневмоторакс. Проведено е
комплексно реанимационно лечение на усложненията в „Токуда Болница“, Отделение
по анестезиология и интензивно лечение, за период от 25 дни. При изписването на
ищцата от „Токуда“ тя е продължавала да бъде в кома. Според медицинските
документи при постъпването в болницата в Сан Стебастиано на 16.10.2014 г. вече е
била будна, в състояние на минимално
съзнание. По
делото се установи от заключението на комплексната медицинска експертиза, че получените
от ищцата при катастрофата травми са представлявали реална и непосредствена
опасност за нейния живот. Настъпилите множествени усложнения в резултат на
травмите също са поставили живота й в опасност. Според вещите лица, болките и
страданията от получените травми са интензивни, постоянни и продължаващи с
години. Състоянието й е необратимо.
Независимо,
че през част от периода на лечение ищцата е била в кома, на обезболяващи
лекарства, съдът приема, че извършените манипулации, докато е била в безсъзнателно
състояние, следва да бъдат отчетени при определяне размера на обезщетението,
тъй като травмите, усложненията и проведеното лечение през този период също са
се отразили на здравословното й състояние и имат значение за изпитваните от нея
впоследствие болки и страдания. От
свидетелските показания и медицинските експертизи съдът приема за доказано
по несъмнен начин, че в резултат на произшествието е настъпила драстична
промяна в живота на ищцата, която преди катастрофата е била активен млад човек, обичала е да общува, да
пътува, желаела е да се развива, а след произшествието е с
нарушена дейност на главния мозък, тежки физически увреждания, невъзможно е
да води самостоятелен живот, изцяло е зависима от чужда помощ дори
за най – елементари дейности в ежедневието си, в невъзможност е да контролира
тялото си и да изрази вербално или писмено своите мисли, чувствата и емоции.
Нейното ежедневие е изпълнено с преодоляване на трудности, с изпитание на всички
сетива и с безпокойство/психологическа експертиза/. Ищцата е
осъзната, разбира собственото си състояние. През целия си живот ще бъде принудена да се бори за постигане на
минимално подобрение, като ясното осъзнаване на необратимостта
на здравословното й състояние допълнително засилва нейните страдания.
Като
съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта
на живот в страната през 2014 г., както и практиката на съдилищата относно
присъдени обезщетения за сходни по тежест случаи /напр. определение №
555/20.06.2016г. по т.д. № 737/2016 г. на ВКС, ТК, I т.о, определение от 25.05.2022 г. по т.д. № 1649/2021 г.
на ВКС, ТК, II отделение/ съдът определи
обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по
справедливост на 1 000 000 лв., до който размер искът е основателен, а в
останалата част, до пълния предявен размер от 1 836 615.42 лв. следва да бъде
отхвърлен.
По предявения иск с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди за периода 23.09.2014 г.-
21.12.2016г. в размер на 163 384.58 лева:
От допълнителното заключение на медицинската експертиза от 07.12.2021 г.,
което съдът приема, се установява, че всички разходи по описаните от ищцата в
исковата молба фактури и разписки, издадени през периода 23.09.2014 г. –
21.12.2016 г., са били необходими за нейното лечение и за подобряване на
здравословното й състояние, като са в пряка причинно-следствена връзка с
катастрофата. Вещите
лица са посочили, че разходите за медицински хеликоптер по транспортиране на
ищцата от България до Италия, за консултация с неврохирург, за покупка на
артикули, необходими за коригиране на патология на зрението, за извършване на
процедура по назначаване на асистент, за специализирано оборудване за
транспортиране на лице с увреждания, за закупване на автомобил, приспособен за
инвалиди, разходи за трансортиране, за стоматолог, за рентгенография на ляво
рамо, за закупуване на инвалидна количка, за създаване на необходимите битови
условия за отглеждане на инвалид /легло, баня, тоалетна и др./, за доставка и
монтаж на 2 бр.специализирана душ кабина, за монтаж на подемен механизъм, за
доставка на подемен механизъм на релси за инвалид, за закупуване на
електрическа подматрачна рамка, за механизъм за стягане на прасците, разходи за
облегалка и възглавници са били необходими за лечението и обгрижването на
ищцата, както и разходите за физиотерапевтични процедури и логопедични
занимания. Експертите са приели, че и разходите за монтиране на подемно
устройство върху кемпер са били необходими за подобряване на здравословното
състояние на пострадалата, тъй като е препоръчително от медицинска гледна точка
пациент в нейното състояние да не се изолира в рамките на дома, а да прекарва
повече време в друга среда - природа, приятели и др. За да се осигури възможност на пострадалата да напуска дома си
и да е сред природата, е необходимо подемно средство, с което да се осъществява
транспортирането й.
От
заключението на счетоводната експертиза, което съдът приема, се установява, че разходите
по фактурите и разписките са на обща стойност 163 852.36 лв. Няма представени документи
за извършени плащания по фактури в размер на 19 133.37 лв. В заключението е
посочено, че, ако се приеме, че разписките не удостоверяват плащания, а
задължения, то липсват доказателства за платени суми в размер на 24 815.06 лв. Фактурите,
за които няма платежен документ, са отразени в колона 9 от приложение № 1 към
заключението. За получател на предоставените стоки и услуги във фактурите и
разписките са посочени В. Дзилиани и Ф.Дзилиани, като в колона 10 от приложение
№ 1 към заключението е посочен конкретният получател по всеки от документите.
Съдът
приема, че издадените разписки удостоверяват възникнали задължения и тяхното
плащане, поради което възприема извода на вещото лице, че няма представени
документи за извършени плащания в размер на 19 133. 37 лв. Тъй като
представените документи /фактури и разписки/ за периода 23.09.2014 г.- 21.12.2016 г.
са на обща стойност от 163 852.36 лв., като липсват доказателства за плащания в
размер на 19 133.37 лв., то за останалата част от разходите в размер на 144
718.99 лв. е доказано, че реално са заплатени.
Неоснователно е възражението на ответника, че тъй
като за получател по някои от фактурите
и разписките бил посочен Ф.З./баща на ищцата и нейн настойник/, който извършил
плащания през своя данъчен номер, а не от сметката на дъщеря си, а по други
фактури плащания били извършени от нейната майка, то имуществото на В.З. не
било увредено. Част от фактурите и разписките действително са издадени на името
на Ф.З./баща на ищцата/ и са заплатени от него или от банкова сметка *** И./майка
на ищцата/, но това обстоятелство е без значение, тъй като ищцата и нейните
родители живеят в едно общо домакинство. Именно родителите й са поели грижите
за нея след катастрофата и направените разходи са за лечението на пострадалата
и подобряване на начина й на живот във връзка с тежкото й здравословно
състояние, поради което тези разходи са в причинно-следствена връзка с
катастрофата и следва да бъдат възстановени от застрахователя. С оглед на изложените
доводи, предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 144 718.99 лв., а в
останалата част, до пълния предявен размер от 163 384.58 лева следва да бъде
отхвърлен.
По възражението за съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата,
тъй като пътувала без поставен обезопасителен колан.
Възражението
е неоснователно, поради следните съображения:
От
заключението на назначената комплексна експертиза на вещо лице - автотехник и
съдебен лекар, което съдът приема, се устаноява следният механизъм на
настъпване на катастрофата: На 29.08.2014 г. в посока от с. Яхино към гр.Дупница
л.а „Фиат Стило“ с рег. № *****се е движел в своята пътна лента по ул. „Иван
Вазов“. Асфалтовата настилка в участъка на катастрофата е била дребнозърнест
износен асфалт, покрит с неравности /дупки/. Поради движение с висока скорост и
преминаване през дупка на пътното платно водачът на автомобила е изгубил
контрол над него и се е отклонил наляво, преминал е през насрещната лента и се
е ударил странично в железобетонен стълб, като го е съборил и същият е паднал
напречно на пътното платно, а автомобилът е продължил напред и се е ударил
челно в бетонната ограда на ул.№ 24. Вещите лица заявяват, че от описаните
увреждания не може да се направи извод дали по време на катастрофата
пострадалата е била с или без поставен предпазен колан. Тя е пътувала на предната дясна седалка Уврежданията по тялото
й са причинени от действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична
енергия по направление отдясно наляво. Автомобилът е бил силно повреден вдясно,
с дълбоко хлътване навътре на десните врати. При тези данни вещите лица са
направили извод, че уврежданията на пострадалата могат да бъдат получени и при
пътуване с правилно поставен предпазен колан. В настоящия случай първият удар в
железобетонния стълб е настъпил със скорост, не по-ниска от 100 км./час, странично
отдясно и при такъв удар предпазният колан не би имал превантивно действие.
С
оглед заключението на комплексната автотехническа и медицинска експертиза,
според което ищцата би могла да получи уврежданията и при поставен предпазен
колан, съдът прие, че възражението за съпричиняване не бе доказано от
ответника.
По законната
лихва: На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, лихва се дължи от
датата на деликта до окончателното изплащане, поради което претенцията за
законна лихва следва да се уважи изцяло, съобразно искането на ищцата.
По разноските:
Ответникът е
направил разноски в размер на 400 лв.- за комплексна експертиза, 5 лв. за съдебно удостоверение, 500 лв. за счетоводна
експертиза и 540 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.25, ал.2, вр.
ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените
по делото разноски в размер на 617.94 лв., съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. С.П.
***, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 18 046.49 лв., съобразно
уважената част от предявения иск. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху уважените
искове в размер 45 788.76 лв., а на СГС разноски за вещи лица и преводач в размер на 1201.95 лв., съразмерно
на уважената част от иска.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Застрахователно
дружество Е.Р.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.З., гражданин на
Република Италия, родена на ***г., притежаваща личен идентификационен номер ZLNVLR95E56C816G, живуща в Република Италия, гр.Пиаченца, ул.“*****Q, представлявана
от законен представител – нейният настойник Ф.З., гражданин на Република
Италия, роден на *** г. в гр.Кортемаджоре, провинция Пиаченца, притежаващ личен
идентификационен номер ZLNFNC52D02D061О, живущ *** Q, съдебен адрес:***,
на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата
от 1 000 000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди, представляващи
болки и страдания от тежка съчетана травма, изразила се в закрита тежка
черепно-мозъчна травма, съдържаща: дифузни хеморагични контузии на главен и
малък мозък; дифузен мозъчен оток; множество белези на дифузна аксонална увреда
(ДАУ) супра - и субтенториално, предимно в челните и слепоочните дялове, със
засягане на тялото и коляното на мазолестото тяло и на средния мозък вляво;
хроничен субдурален хематом около 7 мм.; вътрешна хидроцефалия с трансепендимна
ликворна резорбция; парализа на 4-те крайника; невъзможност за движение на
тялото и минимални движения за главата; невъзможен говор; невъзможно естествено
хранене и хидратиране; неконтролиране на тазовите резервоари; гръдна травма,
съдържаща: фрактура на III до X ребра вдясно; десностранен масивен
пневмоторакс; контузия на белия дроб; травма на шиен и гръден отдел на
гръбначния стълб, включваща: фрактура на зъбовидния израстък и тялото на
втори шиен прешлен; фрактура на телата на 7-ми и 8-ми гръдни прешлени без
дислокация; травма на опорно-двигателния апарат, включваща мекотъканни
травми на дясна гръдна половина, на дясна лакътна става, на дясна тазобедрена
става и ляво коляно; деколман на дясна седалищна област, които телесни повреди са настъпили вследствие на
пътно-транспортно произшествие, реализирано на 29.08.2014 г., по вина на водача
на л.а „Фиат Стило“ с рег. № *****– Боян Лазаров Кьосев, по време на действие
на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва, считано от 29.08.2014 г. до окончателното изплащане, като
иска в останалата част, до пълния предявен размер от 1 836 615,42 лв., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е.Р.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.З., гражданин на Република Италия, родена на ***г.,
притежаваща личен идентификационен номер ZLNVLR95E56C816G, живуща в Република Италия, гр.Пиаченца, ул.“*****Q, представлявана
от законен представител – нейният настойник Ф.З., гражданин на Република
Италия, роден на *** г. в гр.Кортемаджоре, провинция Пиаченца, притежаващ личен
идентификационен номер ZLNFNC52D02D061О, живущ *** Q, съдебен адрес:***,
на основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата
от 144 718.99 лв./обезщетение за имуществени
вреди, изразили се в разходи, пряко свързани с нейното лечение и възстановяване,
направени през периода 23.09.2014 г.- 21.12.2016 г., причинени вследствие
на пътно-транспортно произшествие, реализирано на 29.08.2014 г., по вина на
водача на л.а „Фиат Стило“ с рег. № *****– Боян Лазаров Кьосев, по време на
действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно
със законната лихва, считано от 29.08.2014 г. до окончателното изплащане, като
иска в останалата част, до пълния предявен размер от 163 384.58 лв., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА В.З.,
гражданин на Република Италия, родена на ***г., притежаваща личен
идентификационен номер ZLNVLR95E56C816G живуща в Република Италия, гр.Пиаченца, ул.“*****Q, представлявана
от законен представител – нейният настойник Ф.З., гражданин на Република
Италия, роден на *** г. в гр.Кортемаджоре, провинция Пиаченца, притежаващ личен
идентификационен номер ZLNFNC52D02D061О, живущ *** Q, съдебен адрес:***,
да заплати на „Застрахователно
дружество Е.Р.“ ЕАД, ЕИК *****, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 617.94 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е.Р.“ ЕАД, ЕИК *****, да заплати на адвокат
С.П. ***, адрес за призоваване: гр.София, район
„Оборище“, ул.“*****, на основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 18 046.49 лв., съобразно уважената част от
предявените искове.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е.Р.“ ЕАД да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
държавна такса в размер на 45 788.76 лв.върху уважените искове, а на СГС
разноски за вещи лица и преводач в
размер на 1201.95 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :