Р Е Ш Е Н И
Е № 1455
Гр. Пловдив , 01.10. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение ,
VІІ гр.с. в открито заседание на 19.09.2012 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СОНЯ
ГЕШЕВА ЧЛЕНОВЕ :МАРИЯ ПЕТРОВА
ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от председателя гр.д.1748 по описа за 2012 година,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 ал.4 от ГПК.
Постъпила е жалба от „СВМ-България ” ЕООД против действията на частния съдия изпълнител- Петко Илиев по изп.дело №201182104001935 .Твърди се в жалбата, че действията на съдия- изпълнителя касаещи опис на движими вещи –цистерна /резервоар/ за пропан- бутан с обем 4,85 куб.м, регулатор ALFA с отсекател, изпарител /вапоризатор/ за пропан- бутан FEED BACK 150 KG h и ел.табло към изпарителя, филтър високо налягане, предпазно -изпускателен кран- 0,3-6 bar са неправилни и незаконосъобразни. Посочените движими вещи били собственост на жалбоподателя , а не на длъжника по изпълнителното дело, поради което иска отмяна действията на ЧСИ. Претендира направени разноски по делото. На основание чл.438 от ГПК моли да бъде спряно изпълнителното дело относно тези действия.
Взискателят- „Банка –ДСК” ЕАД счита жалбата за недопустима, неоснователна и недоказана по съображения изложени в писменото възражеиние.
Длъжникът ЕАД „Йовета Глас” не е взело становище по жалбата. Становището на ЧСИ по чл.436 ал.3 от ГПК е ,че жалбата е недопустима като просрочена , а разгледана по същество неоснователна.
Пловдивският окръжен съд като прецени доказателствата по делото намира за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано въз основа на изп. лист по гр.д. 1779/2011 година по описа на Разградския районен съд-издаден на 21.10.2010 година въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 и 418 от ГПК по молба на взискателя- „ДСК ЕАД” гр.София против ЕАД” Йовета Глас” за сума в размер на 1 307 000 евро, чиято левова равностойност е 2 256 269,81 лв.,ведно със законната лихва от 19.10.2010 година до окончателното изплащане, лихва за времето от 5.07.2011 година до 18.10.2011 година в размер на 36 535,57 евро, чиято левова равностойност е 71 457,36 лв. ,разноски по делото в размер на 52 554,52 лв. и юр.възнаграждение – 26 927,27 лв. ЧСИ- Петко Илиев по молба на взискателя е пристъпил към принудително изпълнение, като на 18.11.2011 година е извършил опис на множество движими вещи намиращи се в поземлен имот с идентификатор № 56784.504.790 с адрес ,Пловдив ул. Васил Априлов № 170 л.416 ,в частност и на процесните вещи, посочени на л. 422 под позиция 42 –лъчисто- газово керамично отопление/л.202 от настоящето дело/.
Настоящата жалба е подадена от страна, която не е страна в изпълнителното производство, същата е трето лице твърдящо, че към деня на описа на посочените по- горе вещи същите са били в нейно владение, както и че за действията на съдия- изпълнителя узнала с уведомление от 23.03.2012 година, изпратено й от съдебния изпълнител .
Във връзка с направеното от страна на взискателя и ЧСИ възражение за просрочване жалбата ,съдът се произнесъл в закрито заседание на 11.06.2012 година ,приемайки същата като депозирана в срок , изхождайки от това,че първоначалните взаимоотношения между жалбоподателя и ЧСИ във връзка с процесните движими вещи са възникнали във връзка с провеждана публична продан на производствен имот , върху който жалбоподателят е твърдял ,че се намират негови вещи и е поискал предаването им на него. Във връзка с това изявление на жалбоподателя, видно от доказателствата по делото, ЧСИ е уведомил жалбоподателя за извършен опис на вещите предмет на настоящето дело и ,че същите са предмет на особен залог със съобщение от 23.03.2012 година, за което съобщение липсват доказателства да е връчено на жалбоподателя.
Жалбоподателят твърди ,че процесните вещи се намират в негово владение, тъй като отдавайки ги под наем е упражнявал фактическа власт върху същите,поради това че е собственик на вещите и длъжникът в изпълнителното производство е държател на вещите .
Видно , от представения по делото договор за наем от 24.01.2007 година третото лице „”СВМ-България” „ ЕООД в качеството на наемодател и „Йовета Глас Трейдинг” ООД - длъжник в изпълнителното производство в качеството на наемател са сключили договор , с който е предоставен на наемателя изградено и монтирано газово стопанство ,състоящо се от процесните движими вещи на площадка на завод на „Йовета Глас Трейдинг”ООД срещу месечен наем в размер на 450 лв. без ДДС,платим от наемателя от 1 до 10-то число на първия месец от тримесечието в размер на 1350 лв. без ДДС.
Представеният договор за наем няма достоверна дата , но предвид доказателствата по делото – Приемо- предавателен протокол от 5.03.2007 година, Акт за технически преглед , проформа фактури ,които не са подписани от длъжника , а единствено от жалбоподателя дават основание на съда да приеме, че такъв договор действително е съществувал между жалбоподателя и длъжника и същият е валиден. Фактът ,че приложените фактури не представляват документ удостоверяващ вземането на жалбоподателя като наемател по договора за наем е без значение за настоящето производство, а касае единствено облигационни отношения между посочените по – горе страни, като съдът изхождайки от доказателствата взети в тяхната съвкупност приема договорът за наем за валиден.
При договор за наем наемателят държи имота или вещта , а упражняване фактическата власт- владението остава за сметка на собственика, тъй като държателят какъвто безспорно се явява наемателя упражнява фактическата власт върху имота/вещта/ не като своя. При сключване на договора за наем фактическата власт върху вещта –владението се осъществява от собственика на имота , а не от държателя , така че жалбата е своевременно подадена както се прие по- горе и спорните вещи са били във владение на жалбоподателя към момента на изпълнението ,така че същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
Видно, от представените писмени доказателства по делото -фактура № 5027 със съответното платежно за заплатена сума по фактурата в размер на 3 073,68 лв. , фактура № 50038 с платежно за сума в размер на 2 409,12 лв.фактура от 27.02.2007 година от Коприм ООД Италия с международна товарителница от 27.02.2007 година, фактура от 5.03.2007 година трето лице- жалбоподателя „СВМ-България „ЕООД гр.София е закупило движими вещи за газово оборудване в това число и процесните движими вещи ,които са били приети с Приемо- предавателен протокол № 1 от 5.03.2007 година от длъжника и послужили за изграждане и монтиране на газова система,газово отопление /газово стопанство/,за което са сключили и наемен договор на 24.01.2007 година.
Настоящият състав на съда счита, че за настоящето производство касаещо правото на собственост върху спорните вещи е без знамение факта, че наемния договор предшества закупуване на движимите вещи и приемателния протокол ,от който момент би следвало да се породят правата и задълженията на страните по наемния договор . От значение по делото е единствено наличието на доказателства за собственост на движимите вещи, предмет на описа в полза на жалбоподателя, които доказателства за достатъчни за уважаване жалбата на третото лице.
В подкрепа на горните изводи на съда е и основният предмет на дейност на жалбоподателя свързан със закупуване на газови резервоари и други материали необходими за изграждане на газови инсталации. Закупуване на тези вещи безспорно е свързано с последващи сделки с прехварляне правото на собственост или др. сделки посредством ,които се прехвърля ползването върху тях какъвто е именно настоящия договор за наем. По делото липсват доказателства за осъществена сделка между жалбоподателя и длъжника по отношение на тези вещи или на газова система ,в която като отделни елементи да са включени спорните вещи , с която да са прехвърлени правото на собственост на жалбоподателя в полза на задължененото лице- „ЙоветаГлс” ЕАД .
Обстоятелството, че описаните движими вещи са заложени в полза на взискателя Банка ДСК ЕАД и, че върху лъчисто отопление с инв. № 603 в Договор за залог по ЗОЗ от 20.07.2009 година не е достатъчно за да се направи извод, че тези вещи са собственост на длъжника ,макар и да фигурират в описа на ДМА на длъжника приети за залог .Същите са били необходими за целите на Договора за особен залог във връзка с Договор за кредит –овърдрафт № 4223/04.07.2007 година и Анекс № 2 от 22.07.2009 година сключен между взискателя”-Банка ДСК” Финансов център гр.Разград и длъжника- „Йовета Глас „ЕАД гр.Разград.
Несъстоятелни са възраженията на взискателя за придобиване право на собственост върху процесните движими вещи от страна на длъжника по давност,тъй като от една страна както вече се посочи по- горе същия е държател и като такъв свои вещта не като собственик, а от друга придобивната давност се прави от лице, което не упражнява фактическа власт върху тези вещи и претендира чужди права. Същото касае и възражението за присъединяване на процесните вещи към главната вещ,какъвто е имота собственост на длъжника .
С оглед гореизложеното жалбата на третото лице „СВМ България” ЕООД гр.София е основателна и като такава ще следва да се уважи, като се отменят действията на ЧСИ- Петко Илиев касаещи извършен опис на посочените по- горе движими вещи.
Жалбоподателят е претендирал присъждане разноски по делото,които с оглед изхода на делото следва се заплатят от взискателя-„Банка ДСК”ЕАД като същата бъде осъдена да заплати сума в размер на 475 лв. /25 лв. ДТ по сметка на ПОС и адв. хонорар от 450 лв./
Ето защо съдът ,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ-Петко Илиев ,рег.№ 821 с район на действие Пловдивски окръжен съд касаещи запор и извършен опис с Протокол от 18.11.2011 година –позиция № 42,лъчисто –газово керамично отопление/газово стопанство/, състоящо се от на движими вещи –цистерна /резервоар/ за пропан- бутан с обем 4,85 куб.м, регулатор ALFA с отсекател, изпарител /вапоризатор/ за пропан- бутан FEED BACK 150 KG h и ел.табло към изпарителя, филтър високо налягане, предпазно -изпускателен кран- 0,3-6 bar
ОСЪЖДА „банка ДСК”ЕАД да заплати на „СВМ –България „ЕАД направните разноски по делото в размер на 475 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :