Решение по дело №671/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер: 390 Година  2019г.  Град  Пазарджик, обл. Пазарджишка 

 

 

 

             В   ИМЕТО  НА    НАРОДА

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК                     ВЪЗЗИВЕН   СЪСТАВ

На  30.10.                                                                        2019 година  

 

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ :  БОРИСЛАВ ИЛИЕВ  

                                                                                                         ЕЛИ  КАМЕНОВА  

                                                                                                 

 

СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА  

ПРОКУРОР: ………………………

като разгледа докладваното от съдията   КРАСИМИР НЕНЧЕВ  в. гр. д. № 671 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд Пещера е сезиран с искова молба,подадена от Дирекция за национален строителен контрол/ ДНСК/ гр. София ,БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление на дейността, гр. София , бул. „Христо Ботев „ № 47 , против Г.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***.     

С исковата молба е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК.

С Решение № 386/ 07. 05 .2019г. на районен съд Пещера  , постановено по гр. д. № 1670/2018г. по описа на същия съд,  иска е  отхвърлен изцяло ,като неоснователен.   Присъдени са  съдебно- деловодни разноски в полза на ответника.    

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца  в първоинстанционното  производство Дирекция за национален строителен контрол/ ДНСК/ гр. София ,БУЛСТАТ *********,,подадена  чрез процесуалния представител на страната.  Във въззивната жалба се излагат съображения за  неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон , необоснованост  и съществено нарушение на съдопроизводствените правила .  Искането е да се   отмени решението на районния съд в  и се постанови ново решение от  въззивната инстанция по  съществото на спора, с което се уважи   предявения  иск . Претендира се заплащането на съдебно –деловодни разноски за въззивното производдство . 

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК  е постъпил писмен отговор от противната страна.В отговора се  оспорва въззивната жалба. Прави се искане  решението на районния съд   ,  като правилно и законосъобразно да се  потвърди .  Прави се искане за присъждане на разноски  във въззивното производство .   

В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение ,  които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните  и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл.  235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивната жалба е     процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна  ( ищец  в производството пред районния съд ). 

Жалбата  е   подадена  в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението .  По допустимостта на решението  в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са  свързани с правилността на съдебното решение .

Разгледана по същество въззивната жалба е  неоснователна .

І.По възражението на ответника ,направено с отговора на исковата молба  по чл.131 от ГПК ,за  извършването на косвен съдебен контрол по отношение законосъобразността на административен акт , а именно- Заповед № 224/ 21. 04. 2011г.на Началника на  РДНСК , Южен централен район ,за премахване на незаконен строеж . 

Възражението е неоснователно .

Ответникът се позовава на разпоредбата на чл.17   ал. 2 от ГПК ,където е казано ,че съдът се произнася инцидентно по валидността на административен акт ,независимо от това дали той подлежи на съдебен контрол.Съдът няма право да  се произнася инцидентно по законосъобразността на административен акт  , освен ако този акт се противопоставя на страна по делото , която не е била  участник в административното производство . 

В мотивите на ТР № 5 /20. 07. 2010г. на ОС на    колегиите на ВАС са дадени   задължителни за съда разяснения по отношение на понятията“валидност“ и“законосъобразност „ на административния акт. Посочено е ,че  „валидността“ на административния акт се свърза с основанията за неговата „нищожност“ и „унищожаемост“. Основанията както за  нищожност,така и за унищожаемост на административния акт са посочени в текста на чл. 146 от АПК. Това са общи основания за валидност на административния акт. В отговора на исковата молба , ответната страна не твърди,че Заповед № 224/ 21. 04. 2011г.на Началника на  РДНСК , Южен централен район ,за премахване на незаконен строеж е издадена при липса на компетентност на административния орган, при неспазване на установената от закона форма ,при съществено нарушение на административнопроизводствените правила  или при несъответствие с целта на закона( чл. 146 т. 1,2,3 и 5 от АПК). Посочените основания касаят само нищожността на административния акт. 

Възраженията  в отговора на исковата молба са относно  противоречието на административния акт с материалноправни норми ( чл. 146 т.4 от АПК). За да бъде административния акт невалиден до степен на нищожност,поради нарушение на материалноправни норми  трябва порока ,от който страда да е тежък и съществен,  да се изразява в   съществено обективно несъответствие  между издадения административен акт и  изискванията на закона . Такива твърдения не се съдържат в отговора на исковата молба .

При незаконосъобразните ( унищожаемите ) административни актове степента и тежестта на допуснатата незаконосъобразност  при издаването на   акта  не са  радикални нарушения на законността. Точно такива нарушения  на закона се сочат в отговора на исковата молба .

Следователно , с отговора на исковата молба  не са въведени твърдения за невалидност на административния акт поради неговата нищожност , а поради  неговата материална незаконосъобразност (унищожаемост на административния акт).  При това положение съдът може да се произнесе  инцидентно по законосъобразността на административния акт, само ако ответника не е бил  страна в административното производство по издаването и обжалването му . Тъй като ответника  е бил страна в административното производство по издаването и обжалването на Заповед № 224/ 21. 04. 2011г.на Началника на  РДНСК , Южен централен район, той не може да иска   от съда да се произнася инцидентно по  материалната законосъобразност на административния акт.  В този смисъл е и съдебната практика на ВКС (  виж  Р. № 298/ 25. 03. 2014г.  по гр. д. № 3296/ 2013г. на І-во гр. отд. на ВКС ; Р. № 230/ 31. 01. 2014г.  по гр. д. № 2252/ 2013г. на І-во гр. отд. на ВКС ;);                    

ІІ.По възражението в отговора на исковата молба за това ,че е изтекла погасителна давност за  изпълнението на административния акт.                     

Възражението е неоснователно .

Възражението се обосновава с нормата на чл. 285 ал. 1 от АПК. В тази правна норма е посочено ,че ако специален закон не разпорежда друго ,  изпълнителното основание не се привежда в изпълнение , ако са изминали 5 години от влизането му в сила . В текста на чл. 282  ал. 1 т.9 от  АПК е посочен периода от време , през който следва изпълнителното основание да не е приведено в изпълнение. Това представлява и основание за прекратяване на изпълнителното производство, (ако такова е образувано)  по искане на длъжника. Изпълнителното основание следва да не е приведено в изпълнение от деня , в който вземането е станало изискуемо до получаване на поканата за доброволно изпълнение по чл. 277 от АПК.   В случая изпълнителното основание не е само заповедта за премахване на незаконния строеж ,  както се твърди в отговора на исковата молба , но и протокола за извършени разходи по премахването му  (  чл. 225 ал. 5 от ЗУТ). От доказателствата по делото  се установява  ,че заповедта за премахване на незаконното строителство е влязла в законна сила на 09. 12. 2011г. (виж Констативен протокол от   09.12. 2011г.). Протокола за извършени разходи по премахването на незаконен строеж е съставен на 06. 07.  2017г. От този момент вземането е станало изискуемо ,тъй като е определено по основание ( заповедта за премахване на строежа )и по размер( протокола за извършени разходи по премахването ) . Поканата за доброволно изпълнение  на задължението  е връчена на длъжника на 23. 08. 2017г. От деня , в който вземането е станало изискуемо до получаване на поканата по чл. 277 от АПК  до длъжника не са изтекли 5 години , поради което изпълнителното  основание може да бъде приведено в изпълнение.

Дори да се приеме ,че началото на давността не е от момента , в който вземането е станало изискуемо , а от  момента на  влизане в сила на заповедта за премахване на строежа , то отново не е изтекла давността по чл. 285  ал. 1 от АПК  за принудително изпълнение на заповедта .  От влизане в сила на заповедта за премахване на строежа 09. 12. 2011г.  до  съобщаването на поканата за доброволно премахване на строежа  12. 09. 2015г.(виж документите , които са приложени по делото за   доброволно премахване на строежа и Протокол №   1017/ 12. 09. 2015г. на работна група от РДНСК. )  не са изминали 5 години .

ІІІ.  По възражението в отговора на исковата молба за това ,че   незаконния строеж не е изпълнен от ответника.              

Възражението е основателно .

В текста на чл. 225 ал. 6  от ЗУТ е посочено за чия сметка са разходите по премахване на незаконното строителство . Това са извършителя на незаконното строителство и лицата ,посочени в правната норма . Отговорността на лицата е солидарна ( чл. 225 ал. 7 от ЗУТ. ). 

 В Констативен акт № 16/ 09. 12. 2010г. , с който е констатирано незаконността на строежа е посочено ,че собственик на незаконната постройка е ответника Г.Д.П. , че за сградата няма документ за собственост или за учредено право на строеж  и че няма данни кой е строителя на постройката. Същото е посочено и в Заповед № 224/ 21. 04. 2011г.на Началника на  РДНСК , Южен централен район ,за премахване на незаконен строеж.

От заключението на приетата по делото и неоспорена СТЕ  се установява ,че в района в  който е построена сградата(  Отдел 289, подотдел 4, по Лесоустройствения проект на местност „***“ , язовир „***„ ,в землището на гр.Б., попадаща в ДГФ) има 67 бр. сгради/ вили / с рекреационно предназначение. Тези сгради попадат в поземлените имоти , които са посочени в заключението на СТЕ и приложената към него скица . Някои от сградите са съборени принудително от РДНСК.  Сградите са заснети в Картата на възстановена собственост / КВС / за землището на гр. Б.а и в КК и КР за землището на гр. Б.а , със самостоятелни  планоснимачни номера . В КВС и в КК и КР за землището на гр. Б. няма записвания за собствеността на сградите. Няма създаден регистър за собствеността на сградите.  Вещото лице е обяснило пред съда,че  на място не може да индивидуализира сградата , която е предмет на заповедта за премахване ,  с какъв планоснимачен номер е обозначена  и в кой поземлен имот попада  , тъй като  в представените по делото документи сградата не е  индивидуализирана  с граници и съседи.  При проверката , която вещото лице е извършило в Община Б.  му е съобщено от служители на общината,че  вилите са изграждани без строителни книжа и документи . В Община Б. вещото  лице  също не е установило  данни за собствеността на процесната сграда .

При положение ,че по делото не е  установено местонахождението на съборената сграда,нито е установена собствеността върху сградата не може да се направи извод ,че извършител на незаконното строителство е ответника по иска .            

Следва да се отбележи ,че в Констативен акт № 16/ 09. 12. 2010г. , с който е констатирано незаконността на строежа,изрично е посочено ,че извършителя на строителството не е известен.  Ако по делото беше установено ,че сградата е собственост на ответника по иска  и той осъществява фактическа власт върху сградата  това би презумирало факта ,че извършил на строежа е нейния собственик. При липса на данни за собствеността този факт не може да се презумира .

Ответникът не попада и сред лицата изброени в чл. 225 ал. 6 от ЗУТ,  които носят солидарна отговорност заедно с  извършителя на строителството .

При положение ,че фактическите и правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на районния съд , обжалваното решение ще следва да се потвърди , като правилно и законосъобразно.      

С оглед на разрешението ,дадено в т. 13 на ТР № 4/ 18. 06. 2014г. на ОСГТК на ВКС ,при отхвърляне на иска по чл.422 от ГПК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист не подлежат на обезсилване .  

С оглед изхода на спора пред  въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК  ще следва да се осъди жалбоподателя да заплати в полрза на ответника по въззивната жалба сумата 600 лв. , представляваща възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция .  

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл.  271 ал.1  от ГПК  Пазарджишкия Окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 386/ 07. 05 .2019г. на районен съд Пещера  , постановено по гр. д. № 1670/2018г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА  Дирекция за национален строителен контрол/ ДНСК/ гр. София ,БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление на дейността, гр. София , бул. „Христо Ботев „ № 47 , да заплати в полза на  Г.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 600 лв. , представляваща възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция .        

 

 

На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК( гражданско дело с цена на иска под  5000 лв. ) решението на въззивната инстанция не  подлежи на касационно обжалване .

                                                                                                         

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                                                                          ЧЛЕНОВЕ :