№ 11143
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20241110168414 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца А. Ц. Р. срещу „Спиди“ АД искове с правно
основание чл. 200 КТ за заплащане на сумата 35000,00 лева – обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от трудова
злополука от 16.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на злополуката
16.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата 232,49 лева
– обезщетение за имуществени вреди, от които 50,00 лева - за заплатени
ренгенографии, 57,90 лева – преглед при ортопед, ведно с потребителска
такса, 28,79 лева – медицински изделия, 5,80 лева – потребителски такси за
прегледи и 90,00 лева – медицинско изследване електромиография, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба 15.11.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът А. Ц. Р. твърди, че по силата на трудов договор №
6893/22.03.2024 г. заема при ответника длъжността „работник, товаро-
разтоварна дейност, сортировач“. Поддържа, че на 16.05.2024 г. изпълнявала
задълженията си на обичайното работно място в склада за разпределение на
куриерски пратки в гр. София, Горубляне, когато била ударена отзад в петите,
политнала и паднала. Сочи, че била блъсната с палетна количка от колегата
Ахмед Енвер Мустафа, който я управлявал неправилно, а именно – возил се на
нея. Поддържа, че била отведена в Спешна медицинска помощ в УМБАЛ
„Света Анна“ София АД, където констатирали фрактура на лявата ръка в
областта на долния край на лъчевата кост (като са счупени и двете кости –
лакътна и лъчева), в областта на китката. Поддържа, че медиците направили
наместване на фрактурата и гипсирали ръката. Сочи, че около 20 дни съпругът
и се грижил постоянно за нея и изпитвала силни болки и страдания след
злополуката до настоящия момент. Поддържа, че ръката останала гипсирана
45 дни, след което се подложила на физиотерапия. На 25.10.2024 г. било
1
направено ЕМГ изследване и били констатирани данни за дистална
периферно-нервна увреда на моторни влакна на левия радиален и медианен
нерв. Поддържа, че злополуката била приета за трудова с Разпореждане №
35432/28.05.2024 г.на ТП на НОИ- София-град, което е влязло в сила на
20.06.2024 г. Навежда твърдения, че след злополуката и били издадени
болнични листове за временна неработоспособност за общи 184 дни.
Поддържа, че във връзка с лечение на травмите претърпяла разходи в размер
на 232,49 лева за заплатени ренгенографии, потребителски такси за прегледи,
медицински услуги и консумативи. Твърди, че в причинна връзка с трудовата
злополука търпи неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства и
имуществени вреди – сторените разходи. Моли съда да уважи предявените
искове. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът „Спиди“ АД, редовно уведомен, НЕ подава отговор на
исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
В първото по делото открито съдебно заседание ответникът „Спиди“
АД оспорва предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност с 50 и над 50 % или смърт на
работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. Фактическият състав за възникване на отговорността на
работодателя, включва следните кумулативни предпоставки: 1/ наличие на
трудово правоотношение между ищеца и ответника, 2/ професионално
заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в
периода на трудовото правоотношение и причинила временна
неработоспособност, трайна неработоспособност с 50 % или над 50 % или
смърт, 3/ вреда - имуществена или неимуществена, и 4/ причинна връзка
между професионалното заболяване или трудовата злополука и вредата.
Не се спори по делото, а и от представения Трудов договор № 6893/
22.03.2024 г. се установява, че ищецът е заемал при ответника длъжността
„работник, товаро-разтоварна дейност, сортировач – трета категория“.
Не се спори, а и видно от представеното по делото Разпореждане №
35432/28.05.2024 г. на длъжностно лице от Национален осигурителен
институт, Териториално поделение – София град, претърпяната на 16.05.2024
г. А. Ц. Р. злополука е приета за трудова на основание чл. 60, ал. 1 КТ.
Посочено е в разпореждането, че през време и по повод на извършвана работа
в разпределителен център (склад) при обработка на куриерски пратки, А. Ц. Р.
застанала в гръб и друг служител с ръчна транспалетна количка закача и бута
на пода пострадалата, вследствие на което получава счупване на долния край
на лъчевата кост на лявата ръка. Разпореждането е влязло в законна сила на
20.06.2024 г.
2
От представените по делото медицински документи, които не следва да
се обсъждат отделно от заключението на приетата по делото съдебно-
медицинска експертиза, изготвено от вещото лице д-р Ц. Н. Г. се установява,
че вследствие на претърпяната злополука ищцата е получила закрито
счупване в дисталната /към китката/ част на лъчевата кост на лява ръка.
Вещото лице сочи, че след сваляне на гипса и въпреки проведената
физиотерапия при пострадалата ищца са налице оплаквания от ограничени и
болезнени движения на ръката съчетани оток. Сочи, че е установено
усложнение – развитие на инактивитетна остеопороза на костите на гривнена
става и периферно-нервна увреда на моторни влакна на левия радиален и
медиален нерв. Навежда, че от получената травма при инцидента пострадалата
е търпяла силни болки във връзка с травмирането от злополуката като болките
са били най-интензивни след счупването и са налагали прием на
обезболяващи, каквито са назначени след имобилизацията. След наместването
и имобилизацията са били възможни продължителни болки, като изпитаните
силните болки индикират данни за увреждане на нерви в зоната на травмата.
При извършения личен преглед на ищцата, вещото лице е установило, че
продължава да е налице лек оток в областта на гръбна повърхност на китката
на лява ръка, с нарушени в пълен обем активни движения на ръката в областта
на китковата става и болезнени пасивни движения в крайна фаза, по изразени
за извиване на зад на дланта в киткова става. Сочи, че продължава да е налице
видимо невъзможност за пълна активна флексия /свиване/ на 4-ти пръст на
лява ръка в дланно-фалангеалната става и първата междуфалангеална става и
по-леко такова за дланно фалангеалната става на 5-ти пръст на лява ръка,
водещи до невъзможност за пълно свиване на ръката в юмрук и отслабена
сила на захват с лява ръка като при пасивно свиване не се установява
втвърдяване на ставата. На вещото лице при личния преглед ищцата съобщава
за болезненост в крайна фаза на флексия и за по-бърза умора в лява ръка.
Поддържа, че установените посттравматични нарушените функции на ръката
с ограничени движения на киткова става и дланно фалангеални стави на
четвърти и пети пръсти на лява ръка са трайни без ясно изявена тенденция
към функционално подобряване за изтеклото време до момента на
освидетелстването. Вещото лице е категорично, че ищцата и в бъдеще ще
изпитва свързани с увреждането болки, като е трудно да се предвиди как ще
протича възстановяването. Сочи, че наличните данни за самата травма и хода
на протичане на възстановяване след инцидента до момента не позволяват да
се приеме, че съществува възможност за пълно възстановяване на ищцата.
Навежда твърдения, че съобразно данните от приложените по делото фактури
ищцата е заплащала за провеждане на контролни образни изследвания, за
потребителки такси от болничен престой, за закупувани медикаменти и
медицински услуги, най-вероятно провеждана физиотерапия и консултативни
прегледи, които разходи всички следва да се приемат, като такива необходими
и част от лечението по повод причинената на пострадалата травма. При
изслушване на заключението в проведеното по делото открито съдебно
заседание вещото лице заявява, че констатираната остеопороза в случая то е
индуцирано от имобилизацията като за в бъдеще може да се очаква да настъпи
3
усложнение или стациониране на процеса.
От показанията на изслушания свидетел Д.Г.Д., който е във фактическо
съжителство на семейни начала с ищцата се установява, че в деня на
инцидента отишъл в болницата да прибере ищцата. Поддържа, че ищцата
изпитвала болки и се наложило закупуването на различни болкоуспокояващи
медикаменти, които не облекчавали страданието на ищцата. Сочи, че ищцата
изпитвала затруднение да лежи в легло поради болки в ръката и в цялата лява
страна. Навежда, че свидетелят подпомагал ищцата в ежедневното
обслужване –обличане, къпане, чистене, готвене около месец и половина
докато била с гипс. След свалянето на гипса ръката на ищцата била
деформирана и отслабнала като сочи, че и към настоящия момент ръката на
ищцата в китката е деформирана и последните два пръста не могат да се свият
напълно. Поддържа, че ищцата А. е с водеща дясната ръка, не е левичар.
Навежда, че след инцидента ищцата изпитвала психически и емоционален
дискомфорт и притеснения свързани в намирането на работа. Сочи, че при
изпълнение на работните си задължение при друг работодател използва
изключително дясната си ръка, която съответно се подува и изморява.
От представеното по делото Експертно решение на ТЕЛК № 90374 от
20/13.03.2025 г. се установява, че на ищцата А. Ц. Р. е определена 30 % трайно
намалена работоспособност за срок от 1 година с водеща диагноза счупване на
долния край на лъчевата кост.
Предвид всичко изложено, съдът счита, че са налице предпоставки за
ангажиране отговорността на работодателя. Според разпоредбата на чл. 51
ЗЗД, приложима на основание чл. 212 КТ обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая
отговорността на работодателя ответник е обективна и безвиновна и
произтича от обстоятелството, че между него и ищцата е било налице трудово
правоотношение и че злополуката е приета за трудова, станала през време и по
повод на извършваната работа. По тези съображения искът по чл. 200 КТ за
обезщетение за неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Начинът за определяне на размера на следващото се обезщетение за
неимуществени вреди и съдържанието на понятието „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 ЗЗД са изяснени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС, съгласно което следва да се преценят всички съотносими
обективни обстоятелства - вид, характер на увреждането, начин на
извършване, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
осакатявания, загрозявания, реално причинените морални страдания,
възрастта на пострадалия, общественото му положение, както и всички други
релевантни към конкретния случай факти и обстоятелства.
Вследствие на злополуката ищцата е претърпяла закрито счупване в
дисталната /към китката/ част на лъчевата кост на лява ръка като увреждането
е свързано с интензивни болки около месец и остатъчни такива към
настоящия момент. Ищцата е била с имобилизация на лявата ръка в период
над месец, през който периода е изпитвала затруднение при спане и
обслужване на част от ежедневните си потребности. Поради изложеното съдът
4
намира, че се установява наличието на причинна връзка между настъпилото
увреждане на здравето на ищцата А. Ц. Р. и претърпените от нея болки и
страдания. В тази насока са и показанията на разпитания свидетел Д.Г.Д..
Съдът преценява показанията на свидетеля Д.Г.Д. на основание чл. 172 ГПК
като обективни, безпристрастни, вътрешно непротиворечиви,
кореспондиращи си помежду си и с останалия събран по делото
доказателствен материал. Свидетелят, макар и в съвместно съжителство на
фактически начала с ищцата, именно като лице от най-близкото обкръжение
на страната е имал възможност да формира преки впечатления от състоянието
на пострадалата след злополуката, в процеса на възстановяване и към
настоящия момент.
Констатирани са от вещото лице и усложнения в причинно-следствена
връзка с травмата – развитие на инактивитетна остеопороза на костите на
гривнена става и периферно-нервна увреда на моторни влакна на левия
радиален и медиален нерв, които са без перспектива за подобрения. Съдът
изцяло кредитира заключението на вещото лице като обективно,
безпристрастно, компетентно дадено и съответно на събрания по делото
доказателствен материал. Именно извършеният от вещото лице анализ на
приобщената по делото медицинска документация, личните впечатления от
преглед на ищцата с оглед богатия професионален опит, както и
задълбочените познания в областта са залегнали в заключението на експерта
за постоянен характер на констатираните увреждания. Следва да се посочи, че
продължителността на възстановителния процес при пострадалата не трябва
да се отъждествява с времето на неработоспособност, която трябва да се
установява от компетентните органи на медицинската експертиза. Неизбежно
от психологическа гледна точка ищцата е петърпяла и търпи и душевни
страдания, свързани с конкретните фактически обстоятелства около
настъпване на злополуката, трудното раздвижване и страха от
невъзможността да полага труд с оглед заеманата до момента длъжност.
Несъмнено увреждането на ръката се е отразило на изградените житейски и
трудови навици, за което се събраха и гласни доказателства. Още повече – с
оглед компенсиране в ежедневието и константно претоварване на здравата
дясна ръка.
При съобразяване на всичко гореизложено – характера и степента на
полученото увреждане, периода на лечение и възстановяване, периода на
наложена гипсова имобилизация, обстоятелството, че здравословното
състояние на ищцата в бъдеще ще се усложни или ще стационира, както и че в
периода на обездвижване ищцата е била в трудово активна възраст, но близка
до пенсионната възраст – 55 години, липсата на твърдения лявата ръка да е
водеща, експертното решение на ТЕЛК за установен процент трайно намалена
работоспособност, както и съществуващите в страната обществено-
икономически условия на живот, съдът определя по справедливост
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000,00 лева.
Предвид изложеното съдът счита, че искът следва да бъде уважен до
сумата от 30000,00 лева и отхвърлен до пълния предявен размер от 35000,00
лева.
5
По отношение на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на
задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на настъпили вреди
от професионално заболяване или от трудова злополука приложими са общите
принципи, изразени в чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – работодателят, дължащ
обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането,
резултат от трудова злополука. Върху така определения за справедлив размер
на обезщетението на неимуществени вреди следва да се присъди и законна
лихва от датата на увреждането – 16.05.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата.
По предявените искове за обезщетение на имуществени вреди:
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
медицинска експертиза, сторените от ищцата разходи за прегледи,
изследвания, потребителски такси и закупени медицински изделия са в
причинна връзка с претърпените увреждания, необходими и част от лечението
на травмата. Представени са и доказателства за заплащане на претендираните
разходи за ренгенографии в размер на 50,00 лева /лист 39 от делото/, преглед
при ортопед, ведно с потребителска такса в размер на 57,90 лева /лист 40 от
делото/, медицински изделия в размер на 28,79 лева и потребителски такси за
прегледи в размер на 5,80 лева /лист 41 от делото/ и медицинско изследване в
размер на 90,00 лева /лист 42 от делото/. Предвид изложеното съдът счита, че
исковете за обезщетение на имуществени вреди следва да бъдат уважени в
пълните предявени размери. Върху размерите на обезщетението за
имуществени вреди следва да се присъди и законна лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 15.11.2024 г. до окончателното изплащане.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК
разноски се следват и на двете страни.
Ищецът претендира присъждането на адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие /лист 91 от
делото/ за осъществено процесуално представителство на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 (материално затруднени лица) и т. 3 (роднини, близки или друг
юрист) ЗА. Не е уговорена конкретно приложима хипотеза от множеството
алтернативно изброени такива, а и характерът на изброените не позволява
тяхното кумулиране. Поради изложеното, адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ не следва да се присъжда.
С нормата на чл. 359 КТ законодателят е освободил работниците и
служителите, ищци по дела за трудови спорове, каквото е и настоящото, от
заплащането на дължимите държавни такси и разноски за съдебното
производство, независимо от изхода на делото. Същите обаче не са освободени
от репариране разноските на ответника, при отхвърляне на исковете.
В полза на ответника следва да се присъди сумата от 3400,00 лева без
ДДС или 4080,00 лева с ДДС – реално заплатено адвокатско възнаграждение.
Насрещната страна своевременно е противопоставила възражение за
прекомерност на заплатеното възнаграждение, което настоящият състав
намира основателно. Заплатената сума следва да бъде намалена до 3000,00
6
лева, който размер е съобразен с предвидения размер в чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,
фактическата и правната сложност на делото, броя предявени искове,
извършените процесуални действия и броя проведени заседания. Съобразно
отхвърлената част, следва да се присъди сумата 425,74 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски районен съд разноски, съобразно уважената
част от исковете, а именно 1244,22 лева – за държавна такса и 429,04 лева –
депозит за експертиза.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса и депозит за
вещо лице за разглеждане на отхвърлената част от исковете следва да остане
за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Спиди“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Абагар“ № 22, София Сити Лоджистик Парк,
Административна сграда, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ НА А. Ц. Р., ЕГН ********** с
адрес гр. София, бул. „Цар Борис III“ ***, ***, ***, *** на основание чл. 200
КТ сумата 30000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, претърпени от трудова злополука от 16.05.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на злополуката 16.05.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата 232,49 лева – обезщетение за
имуществени вреди, от които 50,00 лева - за заплатени ренгенографии, 57,90
лева – преглед при ортопед, ведно с потребителска такса, 28,79 лева –
медицински изделия, 5,80 лева – потребителски такси за прегледи и 90,00 лева
– медицинско изследване електромиография, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба 15.11.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над уважената сума до пълния предявен размер от 35000,00 лева
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А. Ц. Р., ЕГН ********** с адрес гр. София, бул. „Цар Борис
III“ ***, ***, ***, *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Спиди“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Абагар“ № 22, София Сити
Лоджистик Парк, Административна сграда, ет. 5 на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата 425,74 лева – разноски в производството пред СРС.
ОСЪЖДА „Спиди“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Абагар“ № 22, София Сити Лоджистик Парк,
Административна сграда, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
Съдебната власт по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК сумата 1244,22 лева –държавна такса и сумата 429,04 лева –
депозит за експертиза.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8