Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 204 Година 2018,27.06. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд Граждански състав
На двадесет и
първи май Година две хиляди и осемнадесета
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Антоанета Андонова –
Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни
заседатели: ……………………………………...
Секретар
Цветанка Арнаудова
Прокурор
като
разгледа докладваното
от съдията
гражданско дело номер 838 по описа
за 2012 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Мелаинвест
и партньори“ ООД, ЕИК *********, чрез пълномощника си и съдебен адресат адв. Мариета
Георгиева, с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 115, вх. А,
ет. 4 е предявил обективно комулативно съединени искове против С.С.Н., в
качеството й на частен съдебен изпълнител, с адрес: гр. Бургас, ул. „Трайко
Китанчев“ № *, партер, за осъждането й да му заплати следните суми:
313 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
неправомерни действия от ответницата в това й качество, формирана като сбор от
сумите – 300 000 лв. – заплатена продажна цена за имота, предмет на
публична продан, извършена по изпълнително дело на ответницата, 6 000 лв.
– заплатен местен данък, 7 500 лв. – заплатени такси на частния съдебен
изпълнител, ведно с обезщетение за забава върху общата сума от 313000 лв,
начиная от 11.05.2007 г. до окончателното й изплащане. Твърди, че е участвал
като наддавач в публичната продан, проведена от ответницата в качеството й на
частен съдебен изпълнител от 22.11.2006 г.-21.12.2006 г., като с протокол за
обявяване на постъпили наддавателни предложения и на купувач, е бил обявен за
такъв за сумата от 300 000 лв. Сочи се, че е заплатило остатъка от
дължимата продажна цена след приспадане на внесения преди това задатък, както и
дължим местен данък за придобиване на недвижим имот и такси за изпълнителни
действия – възлагане на имота и въвод. Заявява, че с постановление за възлагане
на недвижим имот от 27.12.2006 г., имотът му бил възложен. Твърди, че
впоследствие са постъпили редица жалби от страни в изпълнителното производство
срещу множество действия на ответницата в периода 08.11.2006 г. до 02.02.2007
г., включително които с влязло в сила решение на Бургаския окръжен съд са били
отменени. Излага подробно допуснатите нарушения на разпоредби на закона в хода на осъществяване на отменените
изпълнителни действия. Сочи, че за тях на ответницата е било наложено и
дисциплинарно наказание. Заявява, че до момента, въпреки отмяната на
извършената публична продан, не са му възстановени заплатената продажна цена за
имота, понесените разноски за местен данък и такса на частния съдебен
изпълнител за отменението действия. Представя и ангажира доказателства,
претендира разноски за настоящото производство.
Предявените искове
са с правно основание в чл. 74 от ЗЧСИ и чл. 86 от ЗЗД.
Ответницата С.С.Н. оспорва
основателността на предявените искове. Оспорва претърпяването на твърдяната
имуществена вреда, респективно намира, че не може ищецът да я търси от нея в
качеството й на частен съдебен изпълнител. Заявява, че публичната продан на
недвижим имот, е действие на орган на държавна власт, чрез което се прехвърля
имота на длъжника, независимо и въпреки волята му, а претендираните по делото
суми са изплатени от нея по отмененото разпределение от 02.02.2007 г. на
третите лица, присъединени кредитори по разпределението и на длъжника. С оглед
на това счита, че исковите суми следва да се търсят директно от получилите ги
по разпределението лица, като получени от последните на отпаднало правно
основание, а не от нея в качеството й на орган с властнически правомощия. Сочи,
че е извършила добросъвестно разпределение на сумите, едва след като сее
убедила, че актът за това е влязъл в сила, като обстоятелството, че длъжникът е
успял да си възстанови срока за обжалване и да постигне решение за отмяна на
действията й, не може да й се вмени в никоя от формите на вина или небрежност,
т.е. не би могла да го предположи.
Отрича съществуване на причинна връзка между твърдяната от ищеца щета и
отменените изпълнителни действия. По аргумент на чл. 387 ГПК /отм./ намира, че
купувачът може да иска от съдия-изпълнителя /респективно ЧСИ/, внесената от
него цена, само ако тя не е още изплатена на взискателите, ако тя обаче е била
изплатена той/купувачът, а несъмнено и взискателя в хипотезата на чл. 383 ГПК –
отм. може да иска от всеки един от тях/взискателя, респ. присъединените
кредитори, като и от длъжника това, което са получили. Заявява, че и в двата
случая купувачът има право на лихвите и разноските за своето участие в проданта,
освен това има право да иска от общината и държавата връщането на платените от
него такси по прехвърлянето. Ответницата не претендира насрещни права, не
заявява такива и във формата на възражение. Представя и ангажира доказателства.
В писменият си отговор,
ответницата е направила искане за привличане като неин помагач в производството
по настоящото дело на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК ********* със седалище гр. София.
Обосновава правния си интерес от привличането с твърдения, че това дружество е
нейния застраховател за професионалната й отговорност за периода от време, за
който се твърди, че е извършила незаконосъобразни действия като частен съдебен
изпълнител, като то се налага, в случай, че съдът не уважи изложените от нея в
писмения й отговор доводи за липса на основание за носене на отговорност за
имуществени вреди.
Ответницата е депозирала в срока
за отговор и едновременно с него евентуален обратен иск против привличаното от
нея трето лице „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК ********* със седалище гр. София, с който
иска ако бъде осъдена да заплати на ищеца претендираната сума, третото лице да
й заплати застрахователно обезщетение до размер на застрахователната сума от
90 000 лева. Твърди, че с него има
валидна сключена застраховка на професионалната й отговорност за периода, за
който се твърди, че е извършила неправомерни действия като частен съдебен
изпълнител, от които се произтекли претендираните в настоящия процес
имуществени вреди. Счита, че при евентуална основателност на предявения против
нея иск, за нея ще възникне право да търси от застрахователя съответно плащане
на застрахователно обезщетение до размера на застрахователната сума. Моли в
случай, че бъде осъдена да заплати диреното от нея обезщетение на ищеца,
третото лице помагач- неин застраховател, да бъде осъден да й заплати сумата от
90 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по сключена помежду
им застраховка. Прилага доказателства.
Предявеният обратен иск е с
правно основание в чл. 229 във вр. с чл. 208, ал. 1 във вр. с чл. 249, т. 3 от КЗ и чл. 25 от ЗЧСИ във вр. с Наредба I 2 от 06.02.2006 г. за задължителното застраховане на
частните съдебни изпълнители.
Конституираният като третото лице
помагач на ответницата в настоящото
производство - „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК
********* със седалище гр. София, оспорва изцяло предявения иск срещу
ответницата ЧСИ С.С.Н., като го счита за неоснователен. Прави възражение за
изтекла погасителна давност както по главния иск, така и по обратния иск,
предявен против представляваното от него дружество. Оспорва факта, че ищецът е
претърпял имуществени вреди, като заявява, че дори при наличието на такива те
не могат да бъдат вменени във вина на ответницата. Оспорва размера на
претендираните вреди, наличието на причинно следствена връзка, както и
наличието на противоправни действия от ЧСИ. Твърди, че ищецът има правна
възможност да се снабди с изпълнителен лист срещу взискателя по процесното
изпълнително дело и може да се удовлетвори по друг ред и от друго лице. Излага
подробни съображения за липса на предпоставките на чл. 45 от ЗЗД. Оспорва изцяло и предявения срещу него
обратен иск, като се позовава и на изтекла давност. Твърди, че за периода на
валидност на застрахователната полица не е настъпило застрахователно събитие по
смисъла на общите условия на застраховката, поради което за застрахователя
липсва правно основание за изплащане на обезщетение. Счита, че формулираното от
ищеца в исковата молба искане не е обект на застрахователна закрила и не
представлява застрахователно събитие по
условията на сключената от него застраховка. Прави възражение за неизпълнение
на договорено задължение от страна на застрахования ЧСИ Н. – не е уведомила
своевременно застрахователя за настъпило застрахователно събитие, което е
основание за освобождаване на застрахователя от отговорност. Претендира
разноски. Представя доказателства.
Бургаският окръжен съд, като
обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорни са по делото следните
обстоятелства: При частен съдебен изпълнител С.Н. е образувано изпълнително
дело № 20068050400008/2006 г. с взискател „Корект“ ООД и длъжник „Бритиш-Бългериън
Къмпани“ ООД. По искане на взискателя, изпълнението е било насочено върху недвижим имот,
представляващ терен с площ от 3 900 кв. м., образуващ самостоятелен имот №
61, част от бивш имот планоснимачен № 30 по плана на Промишлена зона „Юг“ гр.
Бургас, ведно с построената в него едноетажна масивна сграда /хале/, със
застроена площ от 1050 кв. м. при граници: изток-път, запад – имот № 60, север
– имот № 36 на Горско стопанство и юг-път, който имот е бил собственост на длъжника.
Върху посочения имот е била вписана
възбрана въз основа на обезпечителна
заповед на Районен съд Бургас , допусната за обезпечаване на бъдещ иск на
„Корект“ ООД. Съдебният изпълнител е извършил необходимите процесуални действия
по изнасяне на недвижимия имот на публична продан. Ищецът е участвал в обявената
публичната продан на имота и с постановление на частния съдебен изпълнител от 22.12.2006 г. е бил обявен за купувач. На същата дата
дружеството е заплатило изцяло дължимата продажна цена за имота. С
постановление от 27.12.2006 г., процесния недвижим имот е възложен на ищеца-купувач.
„Мелаинвест и партньори“ ООД е въведен във владение на имота, за което е
съставен протокол от 22.01.2007 г. На 02.02.2007 год. частен съдебен изпълнител
е извършил разпределение на постъпилите от публичната продан суми, като е
удовлетворил взискателите „Корект“ ООД и Т.И.А., а остатъка от сумата е превел
по сметка на длъжника. На 07.02.2007 г. съдебният изпълнител е прекратил
производството по делото поради удовлетворяване изцяло на вземанията на
взискателите.
След прекратяване на
изпълнителното производство, на 21.03.2007 г. ответницата по делото частен
съдебен изпълнител С.Н. е получила запорно съобщение от друг частен съдебен изпълнител Ивелина Божилова,
с което е наложен запор върху вземането на длъжника по прекратеното
изпълнително производство за сумата от 75 425,85 лв. / сумата преведената
от Н. по сметка на длъжника/. Запорът е наложен от частен съдебен изпълнител Божилова
във връзка с образувано от нея изпълнително производство с взискател С.И.Н. и
длъжници: „Бургаска солна компания“ ООД, „Бритиш- Бългериън Къмпани“ ООД и К.С.С..
За обезпечаване на вземането на взискателя, на 12.07.2002 г. е била вписана
възбрана върху процесния недвижим имот. Запорът е наложен за вземането на
взискателя върху сумата от 75 425,85 лв.
- сумата останала от разпределението и върната на длъжника. На следващия
ден, ЧСИ Н. е отговорила с писмо, че изпълнителното дело е прекратено,
постановлението е влязло в сила и делото е архивно. Информира, че при
извършване на разпределението по делото, след удовлетворяване на взискателите,
остатъкът от събраните суми в размер на 75 425,85 лв., е върнала на длъжника.
По жалби на длъжника „Бритиш-
Бългериън Къмпани“ ООД и взискателя по изпълнително дело при ЧСИ Божилова – С.И.Н.
е било образувано контролно-отменително съдебно производство против действията
на ЧСИ Н.. С решение от 11.05.2007 г. по ч.гр.д. № 41/2007 г. на БОС са
отменени следните действия, извършени от
ответницата по настоящото дело в качеството й на частен съдебен изпълнител по процесното изпълнително дело: опис на
недвижим имот от 08.11.2006 г., протокол за приемане на оценка за имота от същата дата, обявление за публична
продан от 22.11.2006 г., постановление от 28.11.2006 г. за обезсилване на
постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 21.12.2006 г.
на осн. чл. 330, б. „б“ ГПК по отношение на „Корект“ ООД, постановление за обявяване
на настъпили наддавателни предложения и определяне на купувач от 22.12.2006 г.,
постановление за възлагане на недвижим имот на „Мелаинвест и партньори“ ООД от
27.12.2006 г., постановление от 02.02.2007 г. за присъединяване на Т.И.А. като
взискател по делото, постановление за разпределение от 02.02.2007 г.,както и
всички останали изпълнителни действия, извършени на и след 27.12.2006 г. По
молба на длъжника, за тълкуване на постановеното решение, съдът се е произнесъл
с решение от 23.08.2007 г. С последното е прието, че отмяната на действията на
ЧСИ, води до обезсилване с обратна сила на изпълнителните действия, като в частност
отмяната на извършения незаконосъобразен въвод във владение на недвижим имот
означава възстановяване на първоначалното фактическо положение от страна и за сметка на настоящия ищец - „Мелаинвест
и партньори“ ООД, и съответно възстановяване на владението на длъжника върху
недвижимия имот.Установено е от фактическа
страна,че както към 27.12.2006 год.
-датата на която е било издадено постановлението за възлагане, отменено с
горното решение на Окръжен съд гр.Бургас ,така и към 04.01.2007 год., когато
то е следвало да влезе в сила, са
настъпили обстоятелства, включени в хипотезите на чл.330,б.“б“ и „г“ от ГПК/отм./, довели до прекратяване по силата на закона на изпълнителното
производство: на 20.12.2006 год. е било издадено постановление за
присъединяване на взискател , който
обаче към този момент вече не е разполагал
с годен изпълнителен титул-с определение от 06.12.2006 год. по ч.гр.д.№
615/2006 год. ,влязло в сила на същата дата,Бургаски окръжен съд е отменил
определение за издаване на изпълнителен лист в полза на този взискател по ч.гр.д. № 2202 по описа за 2004 год. на
Районен съд Бургас;на 21.12.2006 год. е
постановено определение за прекратяване на изпълнителното производство по
отношение на първоначалния взискател, на
основание подадена от него на 21.12.2006 год. молба за прекратяване
на изпълнителното производство. Към 21.12.2006 год. предприетата публична
продан все още не е била приключила,съдебният изпълнител е продължил да приема наддавателни
предложения,на 22.12.2006 год. е отворил същите и изготвил постановление за обявяване на купувач,на
27.12.2006 год. е издал и постановление за възлагане,на 28.12.2006 год. по
повод писмено оттегляне на молба за прекратяване на изпълнителното производство
от първоначалния взискател ,е изготвил протокол и постановление за
обезсилване ,съгласно които е счел, че постановлението му за прекратяване от
21.12.2006 год. е обезсилено по право,тъй като не било влязло в сила и
обезсилването било в „интерес на кредитора“, като така сам е отменил
определението си за прекратяване на изпълнителното производство.
По жалба на длъжника „Бритиш-
Бългериън Къмпани“ ООД, Камарата на частните съдебни изпълнители е назначила
извършването на проверка на ЧСИ Н. включително и по изпълнителното дело, по
което е изготвено постановлението за възлагане от 27.112.2006 год. в полза тна
ищеца по настоящото дело. Във връзка с констатациите от проверката е образувано
дисциплинарно производство № 1/2008 г.на дисциплинарната комисия на камарата на
частните съдебни изпълнители срещу съдебния изпълнител. Производството е
приключило с решение като на ЧСИ Н. е наложено наказание глоба. Решението е обжалвано
пред ВКС, който го е отменил с мотиви, че дисциплинарната отговорност е
погасена по давност.В хода на дисциплинарното производство е установено, че към 20.12.2006 год., когато е бил конституиран присъединен взискател,на
съдебният изпълнител не е било известно обезсилването с надлежен съдебен акт на
изпълнителния титул на присъединения. Такъв й е бил представен на 27.12.2006
год. от длъжника ,но наместо да прекрати изпълнението по отношение на този
взискател,тя е продължила извършването
на изпълнителни действия.В дисциплинарното производство частният съдебен
изпълнител не е признал виновното
извършване на нарушенията,като е твърдял ,че пропуските се дължат на малкото
опит и незнание.
През 2007 год., след постановяване
на решението за отмяна на действията на ЧСИ Н. по ч.гр. д № 41/2007 г., ищецът „Мелаинвест
и партньори“ ООД е предявил искове против длъжника „Бритиш- Бългериън Къмпани“
ООД, за което е образувано гр.д. № 558/2007 г. по описа на БОС. Поискано е от съда да бъде установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на
процесния имот, тъй като го е придобил по реда на публична продан по изп. д. №
20068050400008/2006 г. по описа на ЧСИ Н., като при условията на евентуалност е
предявен иск на основание чл. 72 от ЗС, за заплащане на сумата от 406 852
лв., с която се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията,
които ищецът добросъвестно е направил в него. Отправено е било и искане от
ищеца да му бъде признато от съда, право на задържане върху имота до заплащането на претендираното
обезщетение. Ответникът, наред с другите възражения е направил възражение за
прихващане до размера на предявения иск, със стойността на обезщетението, което
ищецът му дължи за лишаване от правото на ползване на процесния имот за периода
01.01.2007 г. до 30.04.2009 г. Първоинстанционният съд е отхвърлил главния иск,
уважил е евентуалния за подобренията в имота, като е извършил прихващане с
възражение на ответника за лишаването му от право на ползване и е признал на
ищеца правото на задържане по отношение на дължимата след прихващането сума.
Така постановеното решение е обжалвано от ищеца „Мелаинвест и партньори“ ООД
пред Апелативен съд – Бургас. В хода на
това производство, пред въззивния съд /пред който делото е образувано през 2010
год./ е установено новонастъпило обстоятелство, а именно, че с постановление за
възлагане на ЧСИ Ивелина Божилова,по образовано при нея друго изпълнително
дело, влязло в законна сила на 02.07.2012 г. на ищеца „Мелаинвест и партньори“
ООД е възложен процесния имот. С влязло в сила решение на Апелативен съд -
Бургас е отменен и отхвърлен евентуалния
иск за заплащане на подобренията, с които се е увеличила стойността на имота и
първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която на ищеца е признато
право на задържане, в останалата му част /по отношение на установителния иск за
собственост/ решението е потвърдено. Приел е ,че ищецът въпреки,че не е
придобил собственост въз основа на отмененото постановление за възлагане от
27.12.2006 год. ,е придобил такава въз основа на последващо постановление за
възлагане от 02.07.2012 год.,поради което и към момента на постановяване на
решението по спора не е владелец на имота с права по чл.92 от ЗС. Решението е влязло в сила на 20.04.2018 год.
При установената фактическа
обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е допустим, тъй
като след проверка на процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се установява, че положителните такива са налице,
а отрицателни такива не са възникнали. Налице е правен интерес за ищеца от
предявяване на настоящия осъдителен иск. Правният интерес на ищеца е обоснован
с обстоятелството, че независимо от обстоятелството че е заплатил изцяло
предложената от него в проведената публична продан цена, поради отмяна на
редица действия на ЧСИ Н. с влязло в
сила решение № 41/2007 г. на БОС, не е могъл да придобие правото на собственост
върху процесния имот и заплатената от него сума не му е възстановена.
Не следва да бъде разгледано
направеното от ответницата възражение за
изтекла погасителна давност, по отношение на исковата претенция, тъй като
същото не е заявено своевременно, съгласно изискването на чл. 133 от ГПК. Съобщение
с указания за отговор по чл.131 от ГПК и предупреждение за последиците от
неспазване на срока за отговор е изпратено и получено от ответницата на
14.05.2018 год.,като срокът за писмен отговор е изтекъл на 14.06.2018 год. и в
последния му ден такъв е депозиран. На 10.09.2012 год. е постановено
определение № 2227 от закрито заседание по чл.140 от ГПК ,с което е насрочено
открито съдебно заседание и съдът се е произнесъл по доказателствата и доказателствените искания.
Видно от отговора на исковата молба, ответницата не е направила възражение за изтекла погасителна давност, а само е оспорила
иска по основание и размер, за което е изложила доводи. Това е и причината, в проекта
за доклад по делото, изготвен по реда на чл. 140 от ГПК /л. 58-61/, такова
възражение да не фигурира като подлежащо
на разглеждане от съда. Страните са имали възможност и са запознати с проекта за доклад
преди първото по делото заседание,
проведено на 08.10.2012 год., като са заявили, че нямат възражения по него, поради
което съдът е докладвал спора съобразно предварително връчения проект за
доклад. Възражението за изтекла погасителна давност е направено за първи път от
ответницата в становище/обяснение,
депозирано пред съда, по повод на вменено й с определението по чл.140 от ГПК
под № 2227/10.09.2012 г. задължение, да
приложи по делото заверени копия от изпълнително дело № 200680500400008/2006 г., и е представено с писмо, постъпило в
канцеларията на съда на 29.09.2012 год.-л.70 от делото. Ето защо по отношение на
това възражение е настъпила процесуална
преклузия ,поради което и то не подлежи на разглеждане по същество. По тази
причина, не може да бъде разгледано и направеното от третото лице възражение за
изтекла погасителна давност спрямо ответницата по главния иск, независимо, че е направено
своевременно с отговора на исковата молба по обратния иск. Съгласно практиката
на ВКС, погасителната давност спрямо предявено с
иска парично вземане се заявява по реда на възраженията. На подпомагаща
ответника страна не може да се даде възможност да го упражни, щом за самия
ответник не съществува възможност да въведе възражението в отношенията си с
ищцовата страна /Решение № 68 от
15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5985/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Емил Томов/. Позоваването на ответника на
Тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006 г. по т.д. № 5 от 2005 г. на ОСГК и ОСТК
на ВКС е неоснователно. Посоченото тълкувателно решение се отнася до прекъсването и спирането на
погасителната давност при уважен предявен частичен иск и висящ наказателен процес, в който не е бил предявен иск
за обезщетение на вреди от престъплението, предмет на обвинението. В цитираното решение няма произнасяне на ВКС по въпроса за срока, в който може да бъде направено възражение за изтекла
погасителна давност. От друга страна в. 4 на Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013 г. по т. № 1 от 2013г. е прието, че възраженията
на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за
отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се
направят за първи път пред въззивния съд, което се отнася
и за възраженията за погасителна и придобивна давност.
Неоснователни са доводите на
ответницата, че исковите суми, следва да се търсят директно от получилите ги по
разпределението лица, като получени от последните на отпаднало правно
основание, като в тази връзка заявява, че в случая най – близко е разрешението
дадено в чл. 387 ГПК /отм./, респективно в чл. 383 ГПК /отм/. На първо място
следва да се посочи,че възможността последиците от действията на съдебния
изпълнител като орган на държавна власт, когато те са незаконосъобразни, да бъдат уредени в отношенията между страните и участниците в
изпълнителното производство,не изключва отговорността на съдебния изпълнител за
вреди по чл.74 от ЗЧСИ към тези от тях,които са претърпели такива в причинна
връзка с незаконосъобразните действия /В този смисъл Р 3 от 23.01.2018 год. по
гр.д.№ 953 по описа за 2017 год. на ІІІ г.о. на ВКС/. Ответницата би могла да
претендира платеното по общия исков ред от лицето,респ. лицата на
които е превела платената цена , но това е без значение в отношенията й с ищеца /В този смисъл Р 17 от 26.02.2018
год. по гр.д.№ 2915 по описа за 2017 год. на ІV г.о. на ВКС /.
На следващо място е необходимо да се отбележи, че правните разпоредби,на които ответницата се позовава,
са и неприложими, тъй като настоящото производство се развива по реда на
новия ГПК от 2008 г., но доколкото в него са възпроизведени същите процесуални правила в чл.
482, ал. 3 и чл. 499, ал. 1 от ГПК, съдът намира за необходимо да се произнесе
по наведените доводи. С чл. 482, ал. 3 от ГПК е
предоставена възможност за предишния собственик на продадена от ЧСИ движима
вещ, да получи цената, ако не е изплатена по разпределението, или ако е била
изплатена – да иска от взискателите и длъжника, това което те са получили по
разпределението. Видно е, че настоящия ищец не е предишен собственик и
твърдените от него вреди не са в резултат на продажба на движима вещ.
Разпоредбата на чл. 499, ал. 1 от ГКП се отнася именно до продажба на недвижим
имот, но на такъв, на който длъжникът не е бил собственик, като в този случай
се уреждат последиците от проданта в изпълнителното производство по аналогичен
начин на този при съдебно отстраняване по
ЗЗД-продажба на чужд имот въз основа на
договор.В настоящия случай е проведена публична продан, обаче по отношение на имот, който е собственост на
длъжника, поради което настоящия ищец не може да се възползва и от тази
възможност. Ако законодателят е искал да защити интересите на купувача и в този
случай, щеше да уреди въпроса общо и нямаше да укаже изрично, че разписаното
правило се отнася само до продажбата на чужд имот.
Предпоставките за отговорност на ЧСИ за вредите , които
неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност са изведени въз
основа на разпоредбата на чл.74 от ЗЧСИ
в съдебна практика на ВКС от категорията на
задължителната: Р № 264 /08.04.20010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 474/2009 г.
постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В него се приема, че в специален закон,изключващ приложението на общия,е уредено следното
правило: частният съдебен
изпълнител дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждане, както и че фактическият състав на отговорността на ЧСИ
по чл.74 ал.1 от ЗЧСИ обхваща : неправомерни действия на ЧСИ , настъпила при
упражняване дейността на ЧСИ вреда и причинна връзка между неправомерните действия и
вредите.
В настоящия случай ищецът, описвайки хронологично осъществените процесуални действия по
изпълнителното дело , преповтаряйки част
от фактическите констатации в съобразителната част на постановеното решение № 41/2007 г. на БОС в производството по чл.332 и сл. от ГПК/отм./,посочва конкретно тези от тях ,които са незаконосъобразни и като такива са довели до увреждането му,а именно:
продължаване на публична продан по
изпълнително дело,в която той е участвал като наддавач,чрез приемане на
наддавателни предложения,отварянето им на 22.12.2006 год. и изготвяне на
постановление за обявяване на купувач,издаване на постановление за
възлагане на 27.12.2006 год. и
извършване на разпределение на платената от него цена през м. февруари 2007
год. ,при положение,че преди тези
действия ,още на 21.12.2006 год. частният съдебен изпълнител е постановил прекратяване на изпълнителното производство по
молба на взискател,а на 27.12.2006 год.
му е бил представен надлежен
съдебен акт за обезсилване на изпълнителния лист на присъединения взискател. Така
заявява,че към 27.12.2006 год., когато му е било издадено постановление за възлагане , както и
съм м. февруари 2007 год.,когато е извършила разпределение на платената от него
цена, ответницата не е имала правомощия
да извърши тези действия,тъй като изпълнителното
производство е било прекратено,както по
отношение на първоначалния взискател ,така и по отношение на присъединения такъв.В резултат на тези дейищецът е претърпял
вреди,като е заплатил цена и разноски за придобиване на имот,но въпреки това не
е станал негов собственик.
От установените по-горе факти и обстоятелства се
констатира, че действително е налице незаконосъобразно процедиране от страна на
частния съдебен изпълнител при приключването на публичната продан на недвижим
имот по изпълнително дело и извършване на разпределение. Постановлението за
възлагане е била издадено на 27.12.2006 год. ,но към този момент изпълнителното
производство е било прекратено с акт от 21.12.2006 год. по молба на
първоначалния взискател,а съдебният изпълнител е бил уведомен и е знаел за
обезсилването на изпълнителния титул на присъединения взискател.Т.е. ком
27.12.2006 год. изпълнителното дело е било прекратено.Прекратяването на
съдебно производство-исково ,обезпечително,изпълнително , има за
последица окончателно преустановяване на
процесуалните действия по него ,
която настъпва незабавно,и за възникването й е без значение дали актът по прекратяване е влязъл в сила или
не.Самият акт за
прекратяване има конститутивно действие по отношение на производството,а
влизането му в сила само стабилизира
вече породените конститутивни последици.
Този извод се налага от правната забрана
,залегнала в разпоредбата на чл.253 от ГПК/общ исков процес/,но
приложима във всички производства,уредени от ГПК ,а именно органът постановил
прекратяването на производство, което
движи,не може сам да го отмени,дори актът да не е влязъл в сила,както и от единствената предвидена възможност
преустановено изпълнително производство да продължи, като резултат на успешно обжалване на акта за прекратяване от
взискателя по чл.435,ал.1 от ГПК,респ. чл.332 от ГПК/отм./.Освен това ,веднъж
прекратено по молба на взискател,изпълнителното производство не може отново да
продължи,тъй като вече е била приета от
съдебния изпълнител , той е процедирал съобразно
нея,постановявайки своя акт, и от този момент тя е станала неоттегляема.Изпълнителното
производство е било прекратено на 21.12.2006 год.по отношение на първоначалния
взискател,независимо от това,че актът не е влязъл в сила към 27.12.2006 год. На
27.12.2006 год. ответницата е била
уведомена за обезсилване на изпълнителния лист на присъединения от нея на
20.12.2006 год. взискател,което е станало още на 06.12.2006 год. съгласно
взялво в сила на тази дата определение по ч.гр.д.№ 615 по описа за 2006 год. на Бургаски окръжен съд за отмяна на
определение за извдаване на изпълнителен лист.Въпреки липсата на правни
основания от 27.12.2006 год. нататък за
продължаване на изпълнителното производство,ответницата е довършила всички
започнати изпълнителни действия във връзка с удовлетворяване на взискатели-изготвила
е постановление за възлагане,разпределила е получената цена,събрала е
разноските по проданта.В същия смисъл са и мотивите на решението от 11.05.2007
год. по ч.гр.д.№ 41 по описа за 2007 год. на Окръжен съд гр.Бургас,с което е
отменен титула за собственост въз основа на проданта на ищеца и извършеното
разпределение на постъпилата от него цена.Без значение за преценката за
законосъобразност на действията е въпросът дали някоя от страните в
изпълнителното производство или участник в него се е възползвал и кога от
правото да обжалва някои от тези
действия и при какви условия и кога е
прозевено производството по обжалване.Безспорно е в съдебната практика и
теория,че липсата на спор относно законността
на изпълнителните действия,обективиран чрез депозиране на жалба против тях,не е
мълчаливо признание за тяхната законност.
Като последица от постановеното отменително решение по ч.гр.д.№ 41 по
описа за 2007 год. на Окръжен съд гр.Бургас ,за купувача на недвижимия имот е
отпаднал титула за собственост,като не е настъпил очаквания от него вещно
транслативен ефект,а за взискателите и
длъжника е налице задължение да върнат по сметка на ЧСИ, получените по
разпределението суми, тъй като същите се явяват получени на отпаднало правно
основание, независимо от факта, че взискателите имат вземане от длъжника и са
се удовлетворили от негово имущество. ЧСИ от своя страна има задължение да
възстанови на купувача заплатената от него продажна цена и направените
разноски, тъй като именно в резултат на незаконосъобразните му действия, купувачът не е могъл да придобие собствеността
върху имота,а имуществото му е намаляло с изплатената продажна цена и разноски
по придобиването. От друга страна за купувача, не е налице правна възможност да
предяви претенциите си директно към длъжника и взискателите - той не е бил в
каквито и да е правоотношения с тях, не може да действа и като процесуален
субституент на ЧСИ, поради особеното качество на последния – орган, чийто
действия са израз на публична власт. По изложените съображения, единствената
правна възможност за купувача „Мелаинвест и партньори“ ООД, да възстанови
средствата, които е дал във връзка с отменената като незаконосъобразна публична
продан, е да ангажира отговорността на ЧСИ Н. за вредите, които неправомерно е
причинила при изпълнение на своята дейност.
Неоснователни се явяват
доводите на ответницата, че проявата на конститутивните последици на
отменителното решение, се изразява в това, че е възможно да продължи
изпълнителния процес от първото отменено действие – опис на имота, което
изключва противоправността. В случая
това е невъзможно, тъй като липсва взискател. Прекратяването на изпълнителното
производство по молба на взискател и в хипотезата на отменения
чл.330,ал.1,б.“б“ от ГПК заличава с
обратна сила извършените от образуването на изпълнителното производство
действия,като то не е равнозначно на завършване/приключване/ на изпълнителния
процес,в който последен случай процесът приключва поради предприемане на
крайното действие,към което той е насочен-принудително удовлетворяване на
взискателя.В хипотезата на чл.330,ал.1,б.“б“ от ГПК /отм./,респ.чл.433,ал.1,т.2
от ГПК е взискателят ,след влизане в сила на акта по прекратяване,да поиска
връщане на изпълнителния лист и да
образува ново изпълнително дело.Несъстоятелно е и обяснението за „действие в интерес на
взискателя“. Частният съдебен изпълнител е орган на държавна власт за
изпълнителното производство,като в това си качество,той трябва да гарантира
законосъобразността на извършените от него изпълнителни действия, като следи да
бъдат спазени правата и интересите на всички страни в процеса.
От противоправното поведение
на частния съдебен изпълнител са произтекли имуществени вреди за купувача на
публична продан, който е заплатил процесния имот в Промишлена зона “Юг“ гр.
Бургас без да придобие собствеността върху него. Причинната връзка е налице,
тъй като вредата е пряка последица от неправомерните действия на ЧСИ и не би
настъпила без тях. При законосъобразно процесуално поведение на ЧСИ не би се
стигнало издаване на незаконосъобразен титул за собственост и до заплащане на
цената на имота по публичната продан и разпределение на сумите по изпълнително
дело, което е следвало да бъде прекратено. В кориците на делото са налице
доказателства, а и не се спори между страните, че ищецът „Мелаинвест и
партньори“ ООД е заплатил продажната цена, предмет на публичната продан по изпълнителното
дело в размер на 300 000 лв. /на 19.12.2006 г. – задатък в размер на
20 300 лв. и на 22.12.2006 г. – 279 700 лв. остатък от дължимата сума/.
Заплатени са и дължимия местен данък в размер на 6 000, както и таксите на
ЧСИ в размер на 7 500 лв.. Тези суми не са му възстановени, поради което
за него е настъпила вреда в претендирания размер, която е пряка и
непосредствена последица от противоправните действия на съдебния изпълнител. От
доказателствата по делото се установява, че са налице предпоставките за търсене
отговорност от ответницата за причинени от нея вреди в качеството й на частен
съдебен изпълнител.Несъстоятелно е твърдението за липса на вреди в патримониума
на ищеца,поради това,че той е получил фактическата власт върху имота и е извличал полза от това.Целта на
наддавач ,респ. купувач при публична продан е да придобие собствеността върху вещо срещу заплащане на определена
цена,а не да получи фактическа власт и да ползва вещ без правно основание. Нещо
повече,в настоящия случай е видно,че ищецът се е наложило да заплати втори път
цена за същия имот при последваща
публична продан в друго изпълнително производство ,включително и с подобренията
които сам е извършил в него,като по този начин ги е заплатил два пъти,поради
невъзможността да се позове като титул за собственост на постановлението от
27.12.2006 год.,издадено от ответницата.
Съдът
намира с оглед на всичко изложено
по-горе,че са налице предпоставките по чл.74 от ЗЧСИ за ангажиране на отговорността на ответницата
спрямо ищеца в размер на исковата сума,тъй като елементите на
правопораждащия фактически състав са налице: продължаване на изпълнителни действия по
прекратено изпълнително производство чрез изготвяне на постановление за
възлагане и извършване на разпределение
са процесуално
незаконосъобразни , което е констатирано и в съдебно решение от 11.05.2007 г. по ч.гр.
дело № 41 /2007 г. на Окръжен съд гр.Бургас постановено по реда на чл. 332 и сл. от ГПК/отм./. Имуществените вреди, които ищецът е претърпял в следствие на тези
незаконосъобразни действия е излизането от патримониума на ищеца на сумата от 300000 лв. –заплатена продажна цена на
публична продан,6000 лв.-заплатен местен данък за придобиване на имот и 7500
лв.-заплатени такси на частен съдебен изпълнител-ответницата до общ размер от 313500 лева ,без да е придобил собствеността върху имота,както и превеждането им на страни по изпълнителното дело въз основа на
извършено разпределение,което впоследствие е отменено като незаконосъобразно по
същата причина.Причинната връзка
е налице, тъй като вредата е пряка последица от неправомерните действия на ЧСИ
и не би настъпила без тях.
Предвид гореизложеното
основателна е и претенцията на ищеца за заплащане на законната лихва върху
гладницата от 313 000, считано от 11.05.2007 г. до окончателното й
изплащане.
При това положение следва да бъде
разгледан и обратния иск на ответницата против конституираното по делото трето
лице помагач ЗАД „Армеец“ АД.
Предявеният обратен иск намира основание в
разпоредбата на чл. 229 от КЗ
(отм.), сега чл. 435 КЗ,
в сила от 01.01.2016г., съгласно която застрахованият по застраховка
"Гражданска отговорност" , част от които са застраховките за „Професионална
отговораност“, има
право да получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото
лице. От
представените по делото доказателства се установява, че на 14.09.2006 г., ЧСИ Н. е сключила с
трето лице ЗАД „Армеец“ АД задължителна застраховка „Професионална
отговорност“. Застрахователната полица е със срок на действие до 30.09.2007 г.
Безспорно застрахователното събитие е настъпило по време на действието на
застрахователния договор и са налице основанията за ангажиране на отговорността
на застрахователя. Процесната застраховка „Професионална отговорност“ е сключена на основание
разпоредбата на чл. 25 от ЗЧСИ, съгласно която задължителната
застраховка на съдебния изпълнител покрива отговорността за вредите, които могат да настъпят
вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения.
С отговора на исковата молба по
обратния иск, застрахователното дружество е направило възражение за изтекла
погасителна давност, по отношение на този иск, като при условията на
евентуалност счита претенцията за неоснователна и недоказана по основание и
размер. Възражението за изтекла погасителна давност, по отношение на вземането
на застрахованото лице, е направено своевременно и подлежи на разглеждане.
Съгласно раздел IX, т. 3 от Общите условия по
застраховка „Професионална отговорност – Частни съдебни изпълнители“, действали
към момента на сключване на процесната застраховка, правата произтичащи от
застраховката се погасяват с изтичането на 5 години от датата на
застрахователното събитие. Съдебната
практика /ТР№5/2005г. по т.д.№5/2005г. ОСГТК на
ВКС; Р№176/16.03.2009г. по гр.д.№1212/2008г.
на САС, ГК/ приема, че давността започва да тече от момента на извършване на
деянието, от което са претърпени вредите. Ето защо следва да се приеме, че и
спрямо застрахователя петгодишния давностен срок започва да тече от настъпване
на застрахователното събитие /деликта/, тъй като предявените срещу частния съдебен изпълнител главни искове се основават на чл.74 от ЗЧСИ. В случая датата на
деликта, който представлява и покрит застрахователен риск е датата, на която ЧСИ
Н. е извършила противоправни изпълнителни действия, които впоследствие са били
отменени и послужили като основание за ангажиране на гражданската й
отговорност, т.е 27.12.2006г. Исковата молба по обратния иск е депозирана на 14.06.2012г.,
тоест давностният срок е изтекъл и възражението на застрахователя в тази насока , заявено в
отговора на исковата молба, се явява основателно, поради което обратният иск следва да се остави без уважение, като
погасен по давност.Дори
обаче за дата на застрахователно събитие да не бъде приета датата 27.12.2006
год. ,а действията извършени след тази дата, включително на 22.01.2007г., когато
ицецът е въвведен във владение на имота и 02.02.2007 г., когато е извършено
разпределение на събраните суми по изпълнителното дело,то отгонокъм 14.06.2012
год. Петгодишният давностен срок е изтекъл.
По разноските по делото:
Поради установените по – горе
факти, разноските са за сметка
на ответника ЧСИ Н..
Ищецът е поискал да му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер
на 12 520 лв., представляващи заплатена държавна такса по делото, което
искане следва да бъде уважено. Данни за други разноски не са налице,поради
което съдът следва да уважи искането за присъждане на разноски в този размер.
По изложените съображения и на
основание чл.74 от ЗЧСИ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С.С.Н.
с ЕГН ********** – Частен съдебен изпълнител с рег. № 805 на Камарата на
Частните съдебни изпълнители, с адрес: гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № *,
партер да заплати на „Мелаинвест
и партньори“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. Бургас, бул.
„Демокрация“ № 162, , сумата от 313 500 /триста и тринадесет хиляди и
петстотин / лева, обезщетение за имуществени вреди, от които 300 000
/триста хиляди/ лева – заплатена продажна цена за придобиване на имот, представляващ терен с площ от 3 900
кв. м., ведно с построената в него
едноетажна масивна сграда /хале/, със застроена плащ от 1050 кв. м. ,предмет на
публична продан, извършена по изпълнително дело № 20068050400008/2006 г. по
описа на ЧСИ Н., 6 000 /шест хиляди/ лв. – заплатен местен данък,
7 500 /седем хиляди и петстотин/ лева - заплатени такси на ЧСИ Н., ведно
със законната лихва върху сумата от
313 000 /триста и тринадесет хиляди/ лева, считано от 11.05.2007 г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА С.С.Н.
с ЕГН ********** – Чактен съдебен изпълнител срег. № 805 на Камарата на
Частните съдебни изпълнители, с адрес: гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № *,
партер да заплати на „Мелаинвест
и партньори“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. Бургас, бул.
„Демокрация“ № 162, сумата от
12 520 /дванадесет хиляди петстотин и двадесет/ лева, направени по делото
разноски.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.С.Н. с ЕГН ********** –
Частен съдебен изпълнител с рег. № 805 на Камарата на Частните съдебни
изпълнители, с адрес: гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № *, партер обратен иск
за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 90 000 /деветдесет
хиляди/ лева от Застрахователно
акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от връчване препис от него на страните.
СЪДИЯ: