РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Г., 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Ива Димова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20224200500110 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, подадена чрез
пълномощника адв.А. против постановеното решение по гр.д.№1261/2021г. на Габровски
районен съд.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение. Твърди се ,че неправилно съдът е съобразил действащите разпоредби
на ПИКЕЕ, което не съответства на мотивите за тези законодателни решения. Вземанията за
мрежови услуги и коригирана енергия са на мрежовия оператор и той следва да има
възможност да предприеме всички стъпки по събирането им.Целта на корекционните
процедури ,предвидени в ПИКЕЕ е именно възстановяването на „Електроразпределение
Север“АД на вече платената от дружеството цена за преминала и неотчетена към краен
клиент енергия . Разпоредбата на чл.56 ПИКЕЕ не цели разпределение на приходи от
продажба на енергия или да санкционира клиенти, при които има неизмерване ,неправилно
или неточно измерване. Цели се единствено компенсиране на разходите , които те
предизвикват, без това да ощетява другите клиенти. Корекционната процедура е извършена
по реда на ПИКЕЕ, които са приети по надлежния ред ,от компетентен орган.
Претендира се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск,
ведно със законните последици.
1
В подадените от ищците ,чрез пълномощника адв.М. писмени отговори са изложени
подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба и за недължимост на исковата
сума.
Въззивният съд , като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото,
приема за установено следното:
Предмет на обжалване е постановеното от Габровски районен съд решение по гр.д.
№1227/2021г., което е валидно и допустимо .
С обжалваното решение е уважен предявеният отрицателен установителен иск , като
е признато за установено , че Б. СТ. П., ЕГН **********, и ЕМ. М. П., ЕГН **********,
при условията на разделност не дължат на „Електроразпределение Север" АД, ЕИК
*********, при 3/4 части (8127.05 лева) за Б. СТ. П. и 1/4 част (2709.01 лева) за ЕМ. М. П. -
сума в общ размер на 10836.06 лева (десет хиляди осемстотин тридесет и шест лева и шест
стотинки), представляваща цена на начислено количество електрическа енергия за периода
от 18.03.2017 г. до 08.06.2021 г. по извършена корекция, за което е издадена фактура №
********** от 09.07.2021г.
За да уважи отрицателния установителен иск по чл.124 ГПК , първоинстанционният
съд се е позовал на практика на ОС-Габрово и е приел,че следва да постанови съдебния си
акт съобразно тази практика ,в която се приема,че страни по облигационното
правоотношение за доставка и продажба на електроенергия са крайният снабдител и
крайният битов клиент. Поради това „Енерго – Про Продажби” АД се явява титулярът на
вземането, както за цената на електрическата енергия редовно доставена и отчитана
месечно, така и в случаите на преизчисляване поради неправилното й измерване,като в ЗЕ
не е предвидено на оператора на електроразпределителни мрежи да са делегирани
правомощия по събирането на дължимата от крайния клиент сума, получена при корекция
на сметка, което по своята същност се явява разновидност на начина на определяне крайната
продажна цена на доставената от крайния снабдител и потребена ел. енергия от крайния
битов клиент ел. енергия.Същата практика приема,че нормата на чл. 56 ПИКЕЕ, като по-
ниска по ранг и в противоречие с установеното със ЗЕ, не следва да бъде прилагана.
Практиката,на която се е позовал първоинстанционният съд ,не е съобразена с
установената актуална практика на ВКС по идентични казуси, като към момента има
постановени от ОС-Габрово решения ,които се позовават именно на тази практика на ВКС,
съгласно която правото на ответника като оператор на елекроразпределителната мрежа
,което изрично е регламентирано в чл.56 от ПИКЕЕ, няма основание да бъде отречено
.Приетата уредба в чл. 55 ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и не противоречи на
нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за
доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена (извеждащо се от разпоредбите на
чл. 183 , чл. 200 ЗЗД ), която цена съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган.
Регулация в тази насока се съдържа и в чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ по отношение преизчисленията,
които електтроразпределителното дружество извършва като оператор на съответната мрежа,
както и прякото им заплащане от ползувателя ( чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ ). Подзаконово
2
възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика, също не
противоречи на нормативен акт от по- висока степен / в този смисъл р.№1533 по гр.д.
№2999/2021г. на ВКС, ІV г.о., р. по гр.д.№2528/2021г., ВКС,ІVг.о. и др./
С предявения отрицателен установителен иск срещу ответното дружество ищците, в
качеството си на наследници на М. Х. П. , който е бил титуляр на партидата за недвижим
имот, находящ се на адрес: гр. Г., ул. „Л.” № *, абонатен № ** и клиентски № **,
претендират да установят съразмерно притажаваната от всеки от тях идеална част, че не
дължат начислената сума от 10836.06 лева за ел.енергия за периода 18.03.2017г. -
08.06.2021г. като корекция , извършена на основание констативен протокол №
5600458/08.06.2021 г., за което е издадена фактура № ********** от 09.07.2021г.
От представеното по делото удостоверение за наследници се установява , че ищците
са законни наследници на М. Х. П., починал на 21.03.1999г.
От събраните по делото доказателства се установява ,че на 08.06.2021г. служители
на ответното дружество са извършили проверка на СТИ за обект, находящ се в гр. Г., ул.„Л.”
№ *, абонатен № ** и клиентски № ** , за който партидата се води на наследодателя на
ищците М. Х. П..
За извършената на 08.06.2021г. проверка в процесния обект в гр.Г., ул.“Л.“№* ,е
съставен констативен протокол №5600458 / 08.06.2021г., подписан от посочените в него
лица като служители на ответното дружество и от ищцата Б.П.. Съгласно отразеното в
протокола ,при проверката на СТИ са установени показания на отделните тарифи: Т1, Т2 и
Т3, последната с вписани показания 055934кВтч., а за Т0 -135551кВтч, като СТИ е
демонтирано и предаден за експертиза в БИМ.
По делото са разпитани св.Т. и М. ,които са извършили проверката. От показанията
им се установява,че обект на проверката е бил целият трафопост, тъй като е имало загуби.
При софтуерна проверка са устновили,че има натрупани показатели в невизуализираната
тарифа на дисплея на процесното СТИ . Демонтираният електромер, поставили в найлонов
чувал.
Показанията на св.Т. и М., възпроизвеждат техни лични възприятия при извършване
на проверката, като същите не съдържат противоречия, нито се опровергават от останалите
доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира.
В изготвения КП от метрологичната експертиза №177/06.07.2021г. е отразено, че не е
установена видима външна намеса или външна повреда в схемата на електромера. При
софтуерно четене е установено наличие на преминала енергия на тарифа 3 от 55934,295
кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Дадено е заключение, че електромерът не
съответства на технически изисквания.
Въз основа на констативния протокол и заключението на БИМ , на основание чл. 55
ПИККЕ „Елекроразпределение Север“ АД е извършило корекция на сметките на абоната,
като е издало фактура №********** от 09.07.2021г. за сумата от 10 836,06лв. с ДДС
3
,представляваща стойността на начислено количество ел.енергия за периода 18.03.2017г.-
08.06.2021г.
От приетите в първоинстанционното и във въззивното производство заключения на
допуснатите СТЕ и обясненията на вещото лице.И. ,дадени в с.з., се установява, че не може
да се установи началният времеви момент на изменението на тарифния план и дали
консумираната и отчетена по тарифа Т3 електроенергия е потребена в дневна или нощна
часова зона. Наличието на данни , записани в невизуализирания регистър на електромера
Т3, се дължи на софтуерно вмешателство в програмата на параметризация на СТИ и по-
точно в тарифната схема. Показанията в този регистър не се визуализират на дисплея
,защото СТИ е настроено да визуализира само показанията на тарифи Т1 и Т2. В тарифа Т0
се отчита цялата преминала през СТИ ел.енергия. Показанията на тарифите към 08.06.2021г.
са били за Т1 017458,2квтч ,а за Т2 062159,5кВтч, като отчетените показания в тарифа Т0 са
135551кВтч, и включват показанията от тарифи Т1, Т2 и Т3, последната с показания 055934
kWh. В периода от 18.03.2017 г. до 08.06.2021 г. сумарното количество електроенергия,
отчетено по тарифи Т1, Т2 и Т3 на електромера ,възлиза на 135551 kWh, което отговаря на
средна консумация 1.55 кВт ежечасно. Средната стойност на преминаващия ток е равна на
6.75А, което е значително по-малко от допустимия ток на присъединителните съоръжения
(60А). Начислената електроенергия е възможно да бъде консумирана. Изчисленията на
стойността на електроенергията от 10836.06лв., са извършени съгласно предписанията на
ПИКЕЕ на ДКЕВР от 30.04.2019 г. за битови клиенти съгласно чл. 55 и са използвани
одобрените от ДКЕВР цени на технологични разходи на електрическата енергия на
процесиите подпериоди /отразено за всеки в обстоятелствената част на заключението/.
Разпределението по подпериоди е служебно съобразно дните на консумация в тези
подпериоди, възникнали от смяна на цените на електроенергия. Изчисленията са
математически коректни. Процесното СТИ е произведен през 2008 г. и към момента на
извършване на проверката на 08.06.2021г. е било метрологично годно СТИ. На електромера
има метрологичен знак , направена е метрологична проверка и тогава е бил монтиран,
поставен е 2017г. Показанията съгласно протокола за монтаж от 17.03.2017г. са за тарифи Т1
и Т2. Вещото лице не е открило данни за други извършени проверки на СТИ през
процесния период . Няма извлечения от паметта на електромера ,които да показват кога е
променен тарифния план, откога е започнал да трупа елетроенергия в регистър Т3 и в какъв
часави диапазон е отчетена. Ответното дружество е декларирало,че няма софтуерна
програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ, а само такава ,която
чете данните. Стандартно монофазните СТИ се настройват да отчитат ел.енергия по тарифи
Т1 и Т2. При софтурен прочит е установено записаното количество електроенергия в тарифа
Т0 ,включващо и количеството в невизуализирания регистър Т3. Отчетеното в скрития
регистър количество ел.енергия е възможно да бъде консумирано през процесния период.
Метрологичната експертиза на БИМ не е правила проверка на показващото устройство - за
трупане на ел.енергия в тарифи Т1 и Т2, и съответна грешка. От справката за метрологична
проверка има данни за първа и втора тарифа, но няма както за тарифа Т0,така и за трета
4
тарифа При липсата на такива, съгласно становището на вещото лице И.,изразено в с.з. ,не
може да се каже дали именно ищците са манипулирари електромера и при тях е станало
това натрупване в тарифа Т3. При тях монтираният електромер не е нов, минал е
метрологична провека и е поставен. При метрологичната проверка се виждат всички тарифи,
но записват данни за Т1 и Т2, като практиката на ГД МИУ е да се записват данни и за
другите тарифи само когато проверката е на електромер ,който е манипулиран. В случая
проверката е направена ,защото е изтекла метрологичната годност на СТИ. Първата дата за
монтаж на процесния електромер е 2008г. Същият е минал метрологична проверка през
2017г., а не през 2014г.,когато са изтекли 6 години. Данните от проверката 2017г. касаят
само тарифи Т1 и Т2. Когато се сменя абонат, не се зануляват данните на СТИ, остават
старите показания , така го монтират на новия абонат. Типа на процесния електромер не
позволява да се установи чрез софтуер как е параметризиран, в кои часови зони от
денонощието трупа в Т3 и от коя дата е извършена тази манипулация. Вещото лице счита,че
съществува като възможност да е имало показания в тарифа Т3 още към момента на
монтажа на 17.03.2017г., но не може да се каже какви са били. Вещото лице не е установило
дата на външна намеса в тарифната схема. Възможност за установяване на такива данни
счита ,че евнтуално би имала фирмата в Унгария , като вносителите заявяват,че не могат да
го направят. Вещото лице почти изключва вероятността отчитането в тарифа Т3 да се
дължи на случайно събитие ,като счита,че това е възможно по-скоро теоретично.
Възможността да бъде видян скритият регистър е само чрез включване на оптична глава,
което се прави само от енергиен контрол.
Вещото лице И. е изготвило експертизите на база представените по делото
доказателства и установени от него данни при извършеното от него изследване на СТИ
,както и притежавания професионален опит и знания, като констатациите в двете СТЕ не са
опровергани, предвид на което съдът приема двете заключения като обосновани и
обективни.
В случая , на основание § 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019 г. и предвид на това,че
констативният протокол от извършената проверка на 08.06.2021г. е съставен по време на
действието на новите ПИКЕЕ, правоотношението по заплащане на неправилно отчетената,
потребена електроенергия в невизуализирания регистър на СТИ се подчинява на уредбата в
тези нови ПИКЕЕ.
От събраните по делото доказателства се установява,че е надлежно упражнено
правото на жалбоподателя по чл.55 ПИКЕЕ.
Съгласно разпоредбата на чл.55 ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа
на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри, а
преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен
протокол, съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ.
5
По делото е установено, че на 08.06.2021г. от служители на жалбоподателя е
извършена проверка на СТИ в процесния обект в гр.Г., за която е съставен констативен
протокол №5600458, който отговаря на изискванията за форма, визирани в чл.49 от ПИКЕЕ.
За редовността на протокола е необходимо да бъде подписан от представител на оператора,
от ползвателя или от негов представител, а в случай на отсъствие или при отказ от тяхна
страна да го подпишат, от свидетел, който не е служител на оператора. В случая проверката
е извършена с участието на двама служители на ответника и в присъствието на ищцата Б.П.,
които са удостоверили с подписите си обективираните в него данни относно показанията на
електромера и извършения демонтаж. Верността на вписаните в КП обстоятелства не е
опровергана от събраните по делото доказателства. В констативния протокол изрично е
удостоверен фактът на измерена в невизуализирания регистър електроенергия и на
натрупана такава в регистър Т0. Измерването на ел.енергия в невизуализирания регистър е
потвърдено и с извършената метрологична проверка и съставен КП №177/06.07.2021г.
Последният като официален свидетелстващ документ се ползва с доказателствената сила по
чл.179,ал.1 ГПК , същият не е оспорен в с.з. на 21.10.2021г.,като отразените в него
констатации от експерта, извършил проверката,не са опровергани.
При наличието на измерена ел. енергия в невизуализиран регистър, удостоверено в
КП№5600458 и метрологичната проверка, обективирана в КП№177/06.07.2021г., в полза на
ответното дружество е възникнало правото по чл.55 ПИКЕЕ.
В хипотезата на чл.55 ПИКЕЕ за извършване на преизчисляване на количества
електрическа енергия следва да се установи, че са налице измерени от СТИ количества
електрическа енергия в невизуализиран регистър, като това не е обвързано от доказване на
виновно поведение на потребителя, защото целта на корекционната процедура е да
възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на потребителя за неговото виновно поведение. Като релевантен пределен
начален момент на преизчисляването разпоредбата на чл.56 ПИКЕЕ определя датата на
монтиране на СТИ в съответния обект.
В случая от заключението на СТЕ се установява,че наличието на данни , записани в
невизуализирания регистър на електромера Т3, се дължи на софтуерно вмешателство в
програмата на параметризация на СТИ и по-точно в тарифната схема.Тези констатации не
са опровергани от останалите доказателства . По делото не са установени данни,които да
дават основание да се приеме друга причина за извършване на това отчитане, при която
обективно да не са потребени отчетените в невизуализирания регистър на СТИ количества
ел.енергия от 55934кВтч ,както и ответникът да е разполагал със софтуерна програма,която
да му дава такава възможност за промяна.
Обстятелството,че елекромерът е произведен 2008г. и е бил монтиран през 2017г. в
процесния обект с визуализирани показания за отчетени данни във видимите тарифи Т1 и
Т2, както е отразено в протокола за монтаж от 17.03.2017г. /л.58 от първоинстанционното
дело/, само по себе си не установява,че тогава е имало натрупана ел.енергия и в
невизуализирания регистър Т3. Такива данни не са установени и от останалите
6
доказателства по делото ,като вещото лице само сочи ,че има такава възможност, но не и че
със сигурност такъв факт се е осъществил. От констатациите на вещото лице се
установява,че преди монтажа в обекта на ищците през 2017г. , електромерът е минал
метрологична проверка и тогава е бил монтиран. Вещото лице дава заключение ,че СТИ е
било годно към датата на монтажа 2017г. и към датата на проверката на 08.06.2021г. Данни
за това са отразени и в КП №17706.07.2021г. от метрологичната експертиза на елекромера, в
който е вписано,че е със знак от метрологична проверка /пломба/ Б BG 045 01/08г. и
холограмен знак от последваща периодична проверка М17 11002. С оглед на това няма
основание да се приеме,че измерването на ел.енергията в обекта на ищците през процесния
период е извършвано от СТИ,което не е било метрологично годно. Заключението на СТЕ
е,че отчетената в тарифа Т3 ел.енергия може да бъде консумирана през процесния период.
От свидетелките показания се установява,че проверката на 08.06.2021г. е извършена поради
установени загуби в този трафопост, което също обосновава извода,че отчитането в
невизуализирания регистър на процесното СТИ може да бъде през исковия период.
Доколкото еспертизата е посочила ,че не може да се установи началният момент на
изменение на тарифния план и дали отчетената по тарифа Т3 ел.енергия е потребена в
дневна или нощна часова зона,то при наличието на визираните в чл.55 ПИКЕЕ предпоставки
за преизчисляване на количеството ел.енергия , следва за начало на периода да се приеме
датата на монтиране на СТИ в процесния обект – 17.03.2017г., като в случая корекцията е
извършена от 18.03.2017г .Следва да се съобрази и установената съдебна практика,че когато
липсват преки свидетелства за определен факт, съдът не може да прави извод, че този факт
не се е осъществил, а е длъжен да прецени всички останали установени факти в тяхната
взаимовръзка според научните, опитните и логическите правила. В случая при липсата на
преки доказателства записаното в скрития тарифен регистър Т3 количество електрическа
енергия да е потребено след 17.03.2017г. през исковия период, следва да се вземе предвид
безпорно установеното ,че наличето на такова количество е установено при проверката на
08.06.2021г. - в края на исковия период. Също така,че в процесния обект през 2017г. е
монтирано метрологично годно СТИ и че не са установени обстоятества,от които да се
изведе ,че отчитането в невизуализирания регистър е започнало преди монтажа на СТИ в
обекта на ищците на 17.03.2017г. От приетите по делото заключения на двете СТЕ и
становището на вещото лице И., не може да се изключи с категоричност възможността
това количество да бъде изцяло потребено през исковия период, при констатациите ,че така
начислената ел.енергия е възможно да бъде консумирана за този период, както и при
липсата на установена обективна безспорна техническа зависимост при начисляване на
показания в двата визуализирани регистри Т1 и Т2 ,винаги да има такова и в
невизуализирания, за да се приеме,че към датата на монтажа на електромера в обекта на
ищците на 17.03.2017г. е имало натрупа ел.енергия в невизуализирания регистър по тарифа
Т3. Не са опровергани констатациите на вещото лице ,че СТИ е било метрологично годно
при монтирането му в обекта на ищците.Заявеното от вещото лице в с.з.,че съгласно
практиката при метрологична проверка се записват данните за всички тарифи, а не само за
Т1 и Т2, когато проверката се извършва на електромер ,който е манипулиран, а в случая
7
проверката 2017г. е поради изтекла метрологична годност, също не извежда като индиция
,че преди монтажа на СТИ в процесния обект са налични косвени доказателства, от които
може да се обоснове ,че е имало натрупана ел.енергия в невизуализирания регистър Т3. От
приетата по делото СТЕ се установява ,че остойностяването на отчетената в
невизуализирания регистър на СТИ ел.енергия за процесния период е математически
коректно изчислено, като са използвани одобрените от КЕВР цени на технологични разходи
НН на ел.енергия за съответните подпериоди.
В случая от събраните по делото доказателства се установява,че неотчетената и
начислена за исковия период ел.енергия е възможно да бъде консумирана съгласно
заключението на СТЕ, както и че е спазен редът на корекция, предвиден в ПИКЕЕ, с оглед
на което е законосъобразно извършена от ответника корекционната процедура с
допълнително начислената потребена, но неотчетена, респективно незаплатена
електроенергия за исковия период за процесния обект , за която е издадена фактура
№********** от 09.07.2021г. за сумата от 10 836,06лв. с ДДС
В исковата молба ищците са въвели като основание за недължимост на оспореното
вземане и погасяването по давност като периодично плащане, поради изтичане на
тригодишния давностен срок.
Съдът намира ,че процесното вземане , което е предмет на предявения
отрицателен установителн иск по чл.124 ГПК, е периодично вземане и спрямо него е
приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно дадените
разяснения в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. 3адълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Тъй като
процесното вземане е за заплащане на цената на потребена електроенергия по договорно
правоотношение, а не за обезщетение за вреди от договорно неизпълнение или за друг вид
обезщетение от извъндоговорен произход, задължителните разрешения на ТР № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС следва да намерят приложение
спрямо него / в този смисъл р.№60 по гр.д.№2530/2021г., ВКС, 3-то г.о, р.№99 по гр.д.
№2615/2021г.,ВКС, 3-то г.о., р. по гр.д.№4178/2020г.,ВКС, 3-то г.о./. С оглед на това
процесното вземане за периода от 18.03.2017г. до 16.07.2018г. е погасено с кратката
тригодишна давност, при съобразяване с обстоятелството, че исковата молба, прекъсваща
давността, е предявена на 16.07.2021г. Стойността на начисленото количество
електроенергия за тази част от исковия период от 16.07.2018г. – 08.06.2021г., която не е
погасена по давност, е 7696,51лв. с ДДС съгласно данните в издадената фактура
№********** от 09.07.2021г. за формиране на сумата от 10 836,06лв. с ДДС и приложение А
8
към нея за стойностите ,включени в отделните подпериоди. За частта от подпериода от
16.07.2018г. до 30.06.2019г. стойността е 2087,46лв., за подпериода 01.07.2019г.-
30.06.2020г. стойността е 2206,30лв., а за 01.07.2020г.-08.06.2021г. стойността е 2120лв, -
общо за периода 16.07.2018г.-08.06.2021г. стойността е 6413,76лв., а с ДДС – 7696,51лв. До
този размер предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. За остатъка до размер на 10 836,06лв.лв. – за сумата от 3139,55лв.
/ явяваща се разликата 10 836,06лв.-7696,51лв. за периода 18.03.2017г.-16.07.2018г./,
вземането е погасено по давност, предвид на което в тази част исковата претенция за
установяване недължимост на процесното вземане следва да бъде уважена.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта ,с която е уважен отрицателният установителен иск по чл.124 ГПК в размер над
3139,55лв. до размер на 10 836,06лв. - за сумата от 7696,51лв. и в тази част исковата
претенция се отхврли като неоснователна и недоказана. В останалата обжалвана част в
размер на сумата от 3139,55лв., представляваща част от издадената фактура №********** от
09.07.2021г. , обжалваното решение следва да бъде потвърдено поради съвпадане на крайния
извод за недължимост на тези суми ,но по съображения , различни от изложените от
първоинстанционния съд.
При този изход на спора разноските по делото следва да се присъдят на ищците
съразмерно уважената част на иска, а на ответника съразмерно отхвърлена част на иска.
Направените от ищцата разноски са за заплатена държавна такса от 439лв. и
адвокатско възнаграждение от 740лв. за всяка от двете инстанции. Ищецът е направил за
всяка от двете инстанции разноски в размер на 420лв. –заплатено адвокатско
възнаграждение – общо 840лв. за двете инстанции. Неоснователно е възражението за
прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение което е в предвидения
минимален размер в Наредба №1/2004г. Съразмерно уважената част на иска на ищцата
следва да се присъдят разноски за двете инстанции от 449,19лв.,включващи сумата от
127,19лв. за заплатена държавна такса и 322лв. адвокатско възнаграждение, а на ищеца в
размер на 60,85лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Направените от ответника разноски за двете инстанции са в размер на 4920,72лв./
2352лв. за първоинстанционното и 2568,72лв. за въззивното/, в ключващи и заплатено
адвокатско възнаграждение за всяка от инстанциите в размер на 2052лв. с ДДС.
Направеното от ищците възражение за прекомерност е основателно, като предвид
фактическата и правна сложност на спора и визирания в Наредба 1/2004г. минимален
размер, за всяка от инстанциите следва да се определи адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ответника на 1400лв. с ДДС. Общо разноските на ответника за двете
инстанции съгласно доказателствата по делото за извършени плащания и уваженото
възражение за прекомерност , са 3616,72лв.,включващи адвокатско възнаграждение за всяка
от инстанциите от 1400лв., заплатени разноски за експертизи, свидетели и държавна такса за
въззивно обжалване. Съразмерно отхвърлената част на иска на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 2569лв., от които ищцата следва да заплати 1926,75лв. /3/4/, а
9
ищецът 642,25лв./ 1/4/.
На основание изложеното,вззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №425 от 23.12.2021г. по гр.д.№1261/2021г. на РС-Габрово в
ЧАСТТА, с която предявените от Б. СТ. П., ЕГН **********, с адрес гр. Г., ул. „Л.” № * и
ЕМ. М. П., ЕГН **********, с адрес гр.Г., ул. „С.” № *, срещу „Електроразпределение
Север" АД, ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс –
Е, бул. Владислав Варненчик № 258, отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1
ГПК са уважени при условията на разделност при 3/4 части за ищцата Б. СТ. П. за сумата
над 2354,66лв. до размер на 8127,05лв. и при 1/4 част за ищеца ЕМ. М. П. за сумата над
784,89лв. до размер на 2709,01лв. – за разликата общо от 7696,51лв. /10836,06лв.-
3139,55лв./, представляваща цена на начислено количество електрическа енергия за периода
от 16.07.2018 г. до 08.06.2021г. ,която е остойностена във фактура №********** от
09.07.2021г. и в ЧАСТТА за разноските, вместо което постанови :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. СТ. П., ЕГН **********, с адрес гр. Г., ул. „Л.” № * и
ЕМ. М. П., ЕГН **********, с адрес гр. Г., ул. „С.” № *, срещу „Електроразпределение
Север" АД, ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс –
Е, бул. Владислав Варненчик № 258, отрицателни установителени искове по чл.124 ГПК в
ЧАСТТА за установяване недължимостта общо на сумата 7696,51лв./ разликата над
3139,55лв. до размер на сумата 10 836,06лв./ ,която е остойностена във фактура
№********** от 09.07.2021 г. цена на начислено количество електрическа енергия за
периода от 16.07.2018 г. до 08.06.2021 г.,от която 5772,39лв. ,представляваща ¾ за ищцата
Б. СТ. П. и 1924,12лв., представляваща 1/4 за ищеца ЕМ. М. П..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която отрицателните
установителни искове по чл.124 ГПК са уважени в ЧАСТТА за сумата от 3139,55лв. /
разликата 10836,06лв. – 7696,51лв./ , остойностена по издадена фактура №********** от
09.07.2021г. за периода 18.03.2017г.-16.07.2018г., от която 2354,66лв.,представляваща ¾ за
ищцата Б. СТ. П. и 784,89лв. –,представляваща 1/4 за ищеца ЕМ. М. П..
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК104518621, седалище и
адрес на управление: гр.Варна, район Владислав Варненчик, бул.”Владислав Варненчик”
№258, Варна Тауърс – Е да заплати Б. СТ. П., ЕГН **********, с адрес гр. Г., ул. „Л.” № *
сумата от 449,19лв. разноски по делото за двете инстанции съразмерно уважената част на
иска.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК104518621, седалище и
адрес на управление: гр.Варна, район Владислав Варненчик, бул.”Владислав Варненчик”
№258, Варна Тауърс – Е да заплати на ЕМ. М. П., ЕГН **********, с адрес гр. Г., ул. „С.” №
*сумата от 60,85лв. разноски по делото за двете инстанции съразмерно уважената част на
иска.
10
ОСЪЖДА Б. СТ. П., ЕГН **********, с адрес гр. Г., ул. „Л.” № * и ЕМ. М. П., ЕГН
**********, с адрес гр. Г., ул. „С.” № *да заплатят на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР” АД, ЕИК104518621, седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Владислав
Варненчик, бул.”Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс – Е сумата от 2569лв., от които
ищцата Б. СТ. П. да заплати 1926,75лв. /3/4/, а ищецът ЕМ. М. П. да заплати 642,25лв./
1/4/лв .- разноски по делото за двете инстанции съразмерно отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11