РЕШЕНИЕ
№ 20293
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110123475 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца вземания за
продажна цена на доставена топлинна енергия, за цена на услуга дялово разпределение
и мораторна лихва за забава в плащането на цената.
Ищецът ... твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са
престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Поддържа, че ответниците
са собственици на топлоснабдения имот – ап. № ..., находящ се в ..., за който се води
партида с аб. № .... Моли всеки от ответниците да бъде осъден да заплати на ищеца
следните суми, съответстващи на квотата му в съсобствеността по отношение на имота
от 1/4 идеална част, а именно: сумата 356,73 лв. – главница за стойност на потребена
и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., сумата 10,28 лв.
– главница за цена на услуга дялово разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023
1
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /22.04.2024 г./ до
окончателното изпълнение на задълженията за главници, сумата 52,05 лв. – мораторно
обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. – 01.04.2024 г., начислено върху
главницата за потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 2,06 лв. –
мораторно обезщетение за забава за периода 16.07.2021 г. – 01.04.2024 г., начислено
върху главницата за цена на услуга дялово разпределение. Претендира разноски.
Ответникът Е. З. М., действаща чрез законния си представител Л. С. К. –
майка, редовно уведомен, не е депозирал отговор по реда на чл. 131 ГПК и не е
изразил становище по същество на спора.
Ответникът В. З. М., редовно уведомен, е депозирал отговор в срока по чл. 131
ГПК, в който излага, че собственик на имота през процесния период, по силата на
саморъчно завещателно разпореждане от ... г., направено приживе от З. М. С., е
единствено дъщерята на последния и ответник по делото – Е. З. М.. По изложените
съображения, моли за отхвърляне на исковете срещу него. Претендира разноските,
сторени в производството.
Ответниците К. З. М. и М. З. М. са депозирали отговори на исковата молба, в
който оспорват наличието на описаното в исковата молба облигационно
правоотношение, страна по което е ищецът. Оспорват, че всеки от тях е титуляр на
правото на собственост върху имота за 1/4 идеална част. Оспорват, че до имота е
доставено количеството топлинна енергия, съответстващо на претендираната стойност,
както и че е налице основание за заплащане на цената на услугата за дялово
разпределение на ищеца. Оспорват, че са били поставени в забава за заплащане на
главните задължения. Релевират възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията, падежирали преди 22.04.2021 г. Молят за отхвърляне на исковете по
наведените съображения.
Третото лице помагач ... изразява становище за основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявените искове са за осъждане за заплащане на дължимата цена по договор
за продажба на топлинна енергия.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката
/обн. ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия
е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ
(ред. изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на
топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
2
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на
топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или
вещно право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат
качеството на потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на
съответното право върху имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази
дата са и в договорни отношения с ищцовото дружество.
От представеното по делото саморъчно завещание от ... г. на З. М. С. с ЕГН:
**********се установява, че завещателят е направил завет в полза на дъщеря си Е. З.
М., като й е завещал правото на собственост върху апартамент ..., находящ се в ....
Видно от удостоверение за наследници на З. М. С., същият е починал на ... г.
Предвид обстоятелството, че по делото не се твърди и доказва обратното, съдът
приема, че Е. З. М. е приела оставеното й в завет от баща й имуществено право. По
делото не са представени доказателства за промяна на собствеността след този момент.
По делото не се оспорва, а и се установява от приложените към исковата молба
писмени доказателства, че топлоснабденият имот се нахождава в топлофицирана
жилищна сграда.
Ето защо, в качеството на титуляр на правото на собственост, Е. З. М. е
страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до имота
през процесния период, като договорът касае обект с абонатен № ....
Доколкото останалите наследници, нямат качеството на собственици или
титуляри на вещно право на ползване, те не са страна по облигационното отношение
за доставка на топлинна енергия до имота през процесния период и исковете срещу
тях подлежат на отхвърляне само поради това обстоятелство, без да е необходимо да
се изследват останалите предпоставки от основанието на всеки от исковете срещу тях.
Е. З. М., като страна по продажбеното отношение, дължи цената на доставената
до имота топлинна енергия през процесния период.
Е. З. М. не оспорва, че през процесния период – м.05.2021 г. – м.04.2023 г., до
имота е доставена от ищеца в претендираните количества топлинна енергия за
отопление и подгряване на вода на претендираната стойност от 1426,93 лева и е
предоставена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия на претендираната
цена от 41,10 лева. Посочените стойности на задълженията се потвърждават и от
представените по делото писмени доказателства.
Задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е
срочно по своя характер, тъй като падежът му на плащане настъпва, съобразно
правилото, установено в ОУ на дружеството – доставчик, след изтичане на 45 –
3
дневния срок за доброволно изпълнение след края на месеца на доставката, така че в
настоящия случай, с оглед периода на процесните задължения, същите са станали
изискуеми преди завеждане на делото на 22.04.2024 г. /датата на депозиране на
исковата молба пред съда/.
Главницата за цена на услуга за дялово разпределение се дължи от момента на
възникването на задължението, доколкото не е предвиден срок за доброволно
изпълнение в Общите условия на ищеца. С оглед на заявения период, всички
задължения във връзка с дяловото разпределение са станали изискуеми преди
депозиране на исковата молба пред съда на 22.04.2022 г. Цената на услугата за дялово
разпределение се дължи на доставчика, който впоследствие я заплаща на дружествата,
извършващи услугата по силата на договорите, сключени между тях.
Горните обстоятелства обосноват извод за основателност на исковете за
главници срещу Е. З. М., които предвид диспозитивното начало в процеса, следва да
бъдат уважени до предявените размери, съответстващи на 1/4 част от
гореустановените размери на задълженията. Ищецът не е предприел действия по
изменение на исковете, поради което съдът е обвързан от заявените с исковата молба
размери на задълженията срещу ответниците.
По исковете по чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база на изравнителна сметка, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, като в случай че не платят в срока, дължат обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху общото задължение /чл. 33, ал. 4 от ОУ/.
Задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна
енергия е регламентирано като срочно задължение в ОУ от 2016 г. Действително,
обаче, уредбата не установява яснота относно периода, в който потребителят може да
заплати доброволно задължението си, и момента, когато изпада в забава в плащането
му, тъй като 45 – дневният срок след края на отчетния период /последният изтича на
последното число на месец април на съответната година, в случая на 2022 г., съответно
на 2023 г./ в случая е изтекъл на 14.06.2022 г., съответно на 14.06.2023 г., т.е. преди
изравнителните вземания на ищеца по общите фактури от 31.07.2022 г. и 31.07.2023 г.
да са били възникнали. Правилото, предвидено в ОУ от 2016 г., не може практически
да се приложи в отношенията между страните, тъй като определя срок за доброволно
изпълнение на вземане, което възниква сигурно след като този срок вече е изтекъл,
затова и съдът счита, че неспазването му няма как да влече неблагоприятни последици
4
за потребителя, в тази частност и тези на договорната отговорност за допусната забава
в изпълнението. В действителност потребителят не може да бъде поставян в забава
преди издаване на изравнителната сметка и общата фактура, доколкото не е
регламентирано в Общите условия на ищеца да дължи обезщетение за забава върху
прогнозните фактури. Следователно, за да бъде поставен в забава в плащането на
общото задължение, потребителят следва да бъде поканен, за което обстоятелство не
са представени доказателства по делото.
Срокът за плащане, посочен в общите фактури, също не може да обвърже
потребителя валидно, тъй като е определен едностранно от ищеца /арг.от чл. 20а ЗЗД/.
Поради изложеното искът срещу ответницата Е. З. М. за сумата от 52,05 лева,
като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя
на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.
84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба, поради което акцесорната претенция за лихва срещу ответницата Е. З.
М. в размер на 2,06 лева се явява неоснователна.
Основателна е претенцията за присъждане на законната лихва върху дължимите
главници от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им
изплащане.
По разноските в производство:
Ищецът претендира разноски и такива следва да му бъдат присъдени,
съразмерно с уважената част от исковете. Съдът определя юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство за ищеца от
юрисконсулт в производството в размер на 100,00 лева /при спазване на чл. 78, ал. 8
ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл.25, ал.1 НЗПП/. Ищецът е представил доказателства за
заплатени държавна такса в размер на 108,72 лева и депозит за особен представител в
размер на 400,00 лева. Депозитът за особен представител е заплатен за възнаграждение
на назначения от съда представител на ответниците К. З. М. и М. З. М., спрямо които
исковете са неоснователни, поради което и този разход остава за сметка на ищеца.
Разходът за държавна такса и юрисконсултското възнаграждение следва да се включат
в пропорцията при съобразяване на частта от 1/4, за която са предявени исковете
срещи ответницата Е. З. М.. Съразмерно с уважената част от исковете срещу
ответницата Е. З. М., на ищеца се следват разноски в общ размер на 45,48 лева.
Ответниците нямат претенции по разноските.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. З. М., ЕГН **********, действаща чрез законния си
представител Л. С. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: ..., ДА ЗАПЛАТИ на ...,
ЕИК ..., ..., на правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 356,73
лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия до апартамент ..., находящ
се в ..., отчитана по партида с абонатен № ..., за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023
г., и сумата 10,28 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
22.04.2024 г. до погасяването на вземанията,
като ОТХВЪРЛЯ исковете: с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца: сумата 52,05 лева, претендирана като мораторно
обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. – 01.04.2024 г. върху главницата за
стойност на доставена топлинна енергия, и сумата 2,06 лева, претендирана като
мораторно обезщетение за забава за периода 16.07.2021 г. – 01.04.2024 г. върху
главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от ..., ЕИК ..., ..., срещу К. З. М.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ..., искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 356,73 лева,
претендирана като цена за доставена топлинна енергия до апартамент ..., находящ се в
..., отчитана по партида с абонатен № ..., за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., и
сумата 10,28 лева, претендирана като цена на услуга за дялово разпределение за
периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
22.04.2024 г. до погасяването на вземанията, както и с правно основание чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 52,05 лева, претендирана като
мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. – 01.04.2024 г. върху
главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и сумата 2,06 лева,
претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 16.07.2021 г. –
01.04.2024 г. върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от ..., ЕИК ..., ..., срещу В. З. М.,
ЕГН **********, с адрес: ..., искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 356,73 лева,
претендирана като цена за доставена топлинна енергия до апартамент ..., находящ се в
..., отчитана по партида с абонатен № ..., за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., и
сумата 10,28 лева, претендирана като цена на услуга за дялово разпределение за
периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
22.04.2024 г. до погасяването на вземанията, както и с правно основание чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 52,05 лева, претендирана като
6
мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. – 01.04.2024 г. върху
главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и сумата 2,06 лева,
претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 16.07.2021 г. –
01.04.2024 г. върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от ..., ЕИК ..., ..., срещу М. З. М.,
ЕГН **********, с адрес: ... искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 356,73 лева,
претендирана като цена за доставена топлинна енергия до апартамент ..., находящ се в
..., отчитана по партида с абонатен № ..., за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., и
сумата 10,28 лева, претендирана като цена на услуга за дялово разпределение за
периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
22.04.2024 г. до погасяването на вземанията, както и с правно основание чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 52,05 лева, претендирана като
мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. – 01.04.2024 г. върху
главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и сумата 2,06 лева,
претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 16.07.2021 г. –
01.04.2024 г. върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. З. М., ЕГН **********,
действаща чрез законния си представител Л. С. К., ЕГН **********, с настоящ
адрес: ..., ДА ЗАПЛАТИ на „..., ЕИК ..., ..., сумата 45,48 лева, представляваща
сторени съдебно – деловодни разноски в производството пред първата инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца - ....
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7