С присъда № 40/19.04.2007 година, постановена по н.ч.х.д. № 396/2006 година, Кърджалийският районен съд е признал Петър Ангелов Иванов от гр. Кърджали за виновен в това, че на 03.05.2006 година в землището на с.Пчеларово, общ. Черноочене причинил на Николай Георгиев Карипов от гр. Кърджали лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК- престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, за което и на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 600 лева. С присъдата подсъдимият Петър Ангелов Иванов от гр. Кърджали е осъден да заплати на Николай Георгиев Карипов от гр. Кърджали сумата от 500.00 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.05.2006 година до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 511.30 лева, като е отхвърлен гражданския иск за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 2000 лева, като неоснователен и недоказан. Присъдена в полза на Районен съд Кърджали е държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 20.00 лева. Въззивното производство е образувано по жалба на Петър Ангелов Иванов от гр. Кърджали, който обжалва присъдата като незаконосъобразна и необоснована. Твърди се в жалбата, че на 03.05.2006 година жалбодателят Иванов действал при условията на неизбежна отбрана, като се защитавал от непосредствено и пряко нападение от страна на Николай Георгиев Карипов. С действията си се стремял да защити живота, здравето и имота си, при което му причинил телесни увреждания, приети от съдебния лекар като лека телесна повреда. Моли да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде постановена нова, с която да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение. Редовно призован за съдебното заседание, жалбодателят не се явява. Представлява се от защитника си, който поддържа въззивната жалба, както и доводите за извършване на деянието при условията на неизбежна отбрана. Моли да бъде постановена оправдателна присъда. Ответникът по жалбата и тъжител в първоинстанционното производство, лично и чрез защитника си оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди присъдата на районния съд като правилна, обоснована и законосъобразна. Въззивната инстанция, като провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда, независимо от основанията, посочени във въззивната жалба, на основание чл. 314, ал.1 от НПК, приема за установено следното: Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна, като е събрал, проверил и обсъдил всички сочени и относими към предмета на доказване съобразно чл. 102 от НПК доказателства. На основание чл. 305, ал.3 от НПК, в мотивите си е посочил установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали. Изложил е съображения при констатирани противоречия на доказателствата, кои от тях приема, а други отхвърля. Така, доказано по несъмнен начин е извършеното престъпление по чл. 130, ал.1 от НК и участието на подсъдимия Петър Ангелов Иванов в него, характерът на вредите, причинени с деянието, както и всички други обстоятелства от значение за отговорността на дееца. Поради това не се е наложило провеждането на процесуално-следствени действия във въззивното производство. След проверка и анализ на събраните от първоинстанционния съд доказателства, въззивната инстанция приема идентична на установената от този съд фактическа обстановка: на 03.05.2006 година около обяд, тъжителят Николай Георгиев Карипов и св. Иван Делииванов тръгнали от гр. Кърджали за яз. „Пчеларово 2”, находящ се в землището на с.Пчеларово, общ. Черноочене, който по това време се стопанисвал от тъжителя Карипов. Всеки от тях двамата били с личните си автомобили, които при пристигането си ги паркирали край язовира и слезли от тях. На местото заварили св. Ангел Пенев- баща на подсъдимия и св. Георги Райков- негов чичо, които се намирали в близост до бунгалото. Тъжителят Карипов и свидетелите започнали разговор по повод на спор между него и подс. Иванов относно стопанисването на язовира, при който тъжителят им казал, че трябва да напуснат. Влязъл в бунгалото и изнесъл свои вещи- туристическа газова бутилка с котлон и бинокъл, които дал на свидетелят Иван Делииванов да ги прибере в колата си. В това време св. Пенев се обадил на сина си- подс. Иванов и му казал да дойде, тъй като тъжителят Карипов е на язовира. Подсъдимият, който се намирал в гр. Кърджали, заедно със св. Узунова, с която живеел на съпружески начала, тръгнали към язовира с лекия му автомобил „Мерцедес”, управляван от него. При пристигането им на язовира, без да намали скоростта на автомобила, подсъдимият го насочил към тъжителя, който се намирал на брега и с предната част на колата го блъснал в областта на краката, при което тъжителят паднал на земята. Подсъдимият спрял автомобила. Слязъл от него и отишъл до тъжителя, който в този момент се опитвал да се изправи, и започнал да му нанася многобройни и безразборни удари с ръце в областта на главата, както и ритници в областта на корема, гърба и бъбреците. Намесили се св. Делииванов и св. Пенев, които отдръпнали подсъдимия от пострадалия, като го държали и не му позволили да му нанесе повече удари, който останал да лежи окървавен на земята. След известно време на язовира пристигнал полицейски патрул със св. Гюнай Юсеин и св.Христо Тонков, които намерили тъжителя да седи в близост до автомобила на подсъдимия с окървавено лице и неадекватен в резултат от нанесения му побой. Подсъдимият се разхождал нервно, държал се агресивно и псувал пострадалия. Пристигнала и линейка на ЦСМП гр. Кърджали, с която пострадалият бил откаран и настанен в хирургично отделение на МБАЛ „Ат.Дафовски” гр. Кърджали с диагноза: „Контузио капитис. Комоцио церебри. Екскарцио фацией. Контузио феморис утриускве”, където престоял 3 дни. На 04.05.2006 година бил освидетелстван от съдебния лекар- д-р Н.Маринов, който в издаденото от него съдебно-медицинско удостоверение № 118/2006 година отразил следните телесни увреждания: кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето и лигавицата на горната устна, сътресение на мозъка. Описаните увреждания е посочено, че са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелствания. Сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Делииванов, Стоянов, Маринов, Юсеин и Тонков, които са последователни, еднопосочни и непротиворечиви, и установяват по несъмнен начин изнесените в тъжбата обстоятелства за времето, мястото и начина на нанасяне на телесното увреждане на тъжителя Карипов от подсъдимия. Показанията на св. Делииванов, като пряк очевидец на нанесения побой сочи, че пострадалият по никакъв начин не е предизвикал с поведението си подсъдимия, нито е бил предприел противоправно нападение, срещу което да е било необходимо последният да се защитава. От своя страна, анализът на показанията на свидетелите Узунова, Пенев и Райков сочи на съзнателна едностранчивост във възприемането и възпроизвеждането на определени факти и премълчаване на други такива, което процесуално поведение е обяснимо с оглед изключително близките им отношения с подсъдимия- със св. Узунова същият живее на съпружески начала, св. Пенев е баща, а св. Райков- чичо на Иванов. Така, показанията на тези свидетели за нападение от страна на пострадалия над подсъдимия остават изолирани и неподкрепени от други доказателства. Още повече, показанията на свидетелите Юсеин и Тонков, които са полицейските служители, пристигнали при повикването за инцидента, сочат факти, последващи нанесения побой- а именно сочат, че подсъдимият се е държал агресивно към подсъдимия включително в тяхно присъствие, отправял е псувни към него; докато пострадалият е бил намерен окървавен, в неадекватно състояние и нуждаещ се от медицинска помощ. Причинените от подсъдимия телесни увреждания са констатирани при медицинското освидетелстване на пострадалия от съдебния лекар на следващия побоя ден и отразяват обективно състоянието, в което се е намирал. В тази връзка доводът, съдържащ се във въззивната жалба, че деянието подсъдимият извършил при условията на неизбежната отбрана по смисъла на чл. 12 от НК, е несъстоятелен. По делото няма събрано каквото и да е доказателство, че пострадалият е предприел непосредствено противоправно нападение, срещу което подсъдимият да се е наложило да се отбранява. Напротив, установява се, че нито пострадалият, нито някой друг от присъстващите свидетели са очаквали, че подсъдимият ще блъсне пострадалия с лекия си автомобил, като непосредствено след това ще започне да му нанася побой. И тъй като събитието е протекло в кратък период от време, пострадалият е нямал възможност да реагира, като се защити, най-малко – той да нападне подсъдимия. Т.е., нападнатият е бил единствено пострадалият, който впоследствие на нанесения от подсъдимия му побой е претърпял две различни по интензитета си леки телесни повреди- такава по чл. 130, ал.1 от НК и по чл. 130, ал.2 от НК, като съставомерен е по-тежкият резултат. По така описания начин, подсъдимият Иванов е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 130 ал.1 от НК, а именно: на 03.05.2006 година в землището на с.Пчеларово, общ. Черноочене причинил на Николай Георгиев Карипов от гр. Кърджали лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, до какъвто правилен и обоснован извод е достигнал първоинстанционния съд. Налице е причинна връзка между противоправното поведение на подсъдимия- нанесения на пострадалия побой, и настъпилия общественоопасен резултат- причинените му телесни увреждания. Деянието подсъдимият е извършил при пряк умисъл, като е предвиждал, искал и постигнал настъпилите общественоопасни последици. За извършеното престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, първоинстанционният съд е направил правилната преценка, че по отношение на деянието и дееца са налице предпоставките на чл. 78а, ал.1 НК във вр. с чл.2, ал.2 от НК, като го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер от 600 лева, а именно: предвиденото наказание е лишаване от свобода до две години или пробация; деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред; с деянието не са причинени имуществени вреди. Приложението на закона е правилно, макар с оглед на настъпилите за пострадалия общественоопасни последици, размерът на наложеното наказание глоба е занижен, като явно не съответства на тежестта на престъплението. Касае се за изключително дръзко и нагло посегателство срещу личността на пострадалия, непредизвикано от последния, като целта на административното наказание спрямо подсъдимия би могла да бъде постигната единствено чрез глоба в по-голям размер. Впрочем, тъжителят не е обжалвал наложеното на подсъдимия наказание, поради което е недопустимо при това положение влошаване на положението му. С присъдата първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия да заплати на тъжителя Карипов, конституиран и като граждански ищец сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.05.2006 година до окончателното й изплащане, като е отхвърлен гражданския иск за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 2000 лева като неоснователен и недоказан. Установено по делото е, че причиненото разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, съчетано с множество увреждания, причинили болка и страдание, са извадили пострадалия от нормалното му здравословно и психично състояние следващите няколко седмици. Същият е търпял неблагоприятни неимуществени последици от разстроеното си здраве, последствие от нанесения му от подсъдимия побой, като претърпените болки и страдание са били значителни по интензитет и продължителни във времето. Ето защо присъденото обезщетение от 500 лева не е достатъчно, за да възмезди пострадалия, но поради посочената по-горе причина- отсъствието на жалба, същото не може да бъде увеличено. Предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което обжалваната присъда да бъде потвърдена. При този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на тъжителя направените във въззивното производство разноски по договор за правна защита и съдействие в размер на 200 лева. Водим от изложеното и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 40/19.04.2007 година, постановена по н.ч.х.д. № 396/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА ПЕТЪР АНГЕЛОВ ИВАНОВ от гр. Кърджали, бул. „Беломорски” № 85, вх. Б, ет. 3, ап.20, ЕГН ********** да заплати на НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ КАРИПОВ от гр. Кърджали, ул. „Металург” № 12, вх. Г, ет.5, ап.39, ЕГН ********** направените във въззивното производство разноски в размер на 200 лева. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|