№ 2821
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110151636 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от 24 февруари 2023 г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на седми февруари през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 51636 от 2022 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
1
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 198364/23.09.2022г. на
СРС, подадена от Б. П. Ж. срещу "********" ЕООД. С Определение от
07.02.2023г. по реда на чл. 214 ГПК е допуснато изменение на предявения иск
досежно неговия размер.
Ищцата Б. П. Ж. чрез адв. Б. З. – АК-София, е предявила срещу
ответника „********“ ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
осъждането на ответника да му върне сумата от 793,35 лева (искът е предявен
като частичен от 800,00 лева), платена без основание във връзка със сключен
между страните Договор за гаранция № 4242186/25.08.2021г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба (23.09.2022г.) до
окончателното изплащане. Ищцата твърди, че на 25.08.2021г. сключила с
"**************" АД договор за паричен заем № 4242186г. за сумата от
1500,00 лева при 49% ГПР и 40% ГЛП. В чл. 4 от Договора страните
уговорили обезпечение от поръчител, който следвало да отговаря на
определени изисквания, или да се представи сключен договор за гарантиране
на задължението с дружеството. На същата дата между ищцата, заемодателя
и ответника бил сключен договор за предоставяне на поръчителство №
4242186, по силата на който "********" ЕООД се поело ангажимент да
обезпечи задълженията на ищцата по договора пред заемодателя като
поръчител срещу възнаграждение от 800,00 лева, платимо от ищцата
разсрочено заедно с месечните вноски по кредита. Възнаграждението
трябвало да се предава на заемодателя, който бил упълномощен от
поръчителя да събира сумите по него. Ищцата изцяло погасила задълженията
си по сключения договор за кредит. Сочи се, че договорът за поръчителство е
аксесорен на този за заем, поради което нищожността на последния влече и
неговата нищожност. Заемодателят бил едноличен собственик на капитала на
ответника, поради което двете дружества били свързани лица. Обосновава се,
че договорът, съответно конкретни негови клаузи, са нищожни поради
противоречие със закона, добрите нрави и нормите, регламентиращи защита
на потребителите, а самият договор за поръчителство бил лишен от
основание. Със сключването на договора за поръчителство и с оглед
свързаността между заемодателя и поръчителя се целяло реално да се
заобиколи чл. 19, ал. 4 ЗПКр. Наред с това договорът за поръчителство бил
сключен в противоречие с добрите нрави. В тази връзка ищецът твърди, че
договорът за поръчителство, евентуално съответните клаузи на същия, са
нищожни, като тази недействителност пораждала право на ищцата да получи
обратно платеното по договора възнаграждение. За насроченото по делото
публично съдебно заседания ищцата не се явява и не изпраща представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "********" ЕООД чрез ст.
юрк. М.К. е депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 258700/24.11.2022г.
на СРС, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Съзира наличие на предявен и установителен иск за нищожност, като
подробно обосновава, че липсва правен интерес от едновременно предявяване
и на осъдителен, и на установителен иск. Заявява, че ищцата злоупотребява
със свои процесуални права, като предявява множество отделни искове с цел
генериране на разноски и обогатяване за сметка на ответника. Оспорва
2
доводите за недействителност на сключения договор за поръчителство и
липсата на основание на същия като неоснователни. Ответникът бил
изпълнил задълженията си по договора, при това по възлагане на ищцата. На
ищцата била предоставена възможност да избере вариант на обезпечаване на
заема, от която тя се възползвала. Цитираните разпоредби от ЗПКр оценява
като неотносими, тъй като те се прилагали към договори за кредит, а между
страните бил сключен такъв за поръчителство. За насроченото по делото
публично съдебно заседание не изпраща представител. Изразява се
становище в писмен вид.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявения с нея иск становището и възраженията на
ответника в отговора , съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е
допустим и следва да бъде разгледан по същество. Не са налице
предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение
при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва
при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на
описаното в исковата молба плащане, както и че не съществува основание за
плащане или същото е недействително. Ответникът следва да установи, че за
него е налице основание да задържи внесената сума. Извън това в тежест на
всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици
Видно от представеното по делото заверено копие, на 25.08.2021г. в
град София между "**************" АД /като заемодател/ и Б. П. Ж. /като
заемополучател/ е сключен Договор за паричен заем № 4242186/25.08.2021г.
По силата на същия дружеството е предоставило в заем на ищцата сумата от
1500,00 лева, като същата се е задължила да я върне на 15 погасителни вноски
с включени лихви за срок от общо 30 седмици /падежи на плащанията от
10.09.2021г. до 25.03.2022г./. Определен е фиксиран годишен процент на
възнаградителната лихва от 35%. Годишният процент на разходите е посочен
като 40,84%.
Видно от представеното копие, на 25.08.2021г. в град София между
"********" ЕООД /гарант/ и Б. П. Ж. /потребител/ е сключен Договор за
предоставяне на гаранция № 4242186/25.08.2021г., по силата на който ищцата
възлага, а ответникът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на
"**************" АД за дължимите по договора за заем парични суми,
срещу възнаграждение от 793,35 лева, платимо на вноски в периода
10.09.2021г.-25.03.2022г., като изрично е посочено, че "**************" АД
се овластява да приема вместо гаранта плащанията на вноските по
възнаграждението.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като изготвено от компетентно
3
вещо лице, при пълно, ясно и изчерпателно дадени отговори на поставените
въпроси и без индикации за тяхната неправилност. Вещото лице е
установило, че общата сума, която ищцата е изплатила, включително чрез
заемодателя, за възнаграждение по договора за гаранция е 793,35 лева.
Изчислено е, че, ако се приеме, че трябва възнаграждението по договора за
гаранция да бъде включено в изчислението на годишния процент на
разходите, то същият би възлизал на 489,01%.
Съгласно чл. 4 от Договор за паричен заем № 4242186/25.08.2021г.,
заемополучателката-ищца се е задължила в срок от три дни от сключването
на договора за предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две
физически лица-поръчители, които да отговарят на високи изисквания,
описани в договора, банкова гаранция в полза на заемодателя или одобрено
от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки. Така
посочената клауза от договора е нищожна. Оценката на платежоспособността
на кандидат-заемателя е на риск и отговорност на заемодателя. Това следва от
нормите на чл. 16, ал. 1 и чл. 143, ал. 2, т. 3 ЗПКр. Преди сключване на
договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя
въз основа на достатъчно информация, в това число информация, получена от
потребителя, и, ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен
регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка
на кредитоспособността на потребителите. В конкретния случай с договора
рискът за кредитора от неизпълнение на собственото му задължение за
проверка и съблюдаване на съответна дисциплина с цел неотпускане на
необезпечени кредити, се прехвърля по недопустим начин на заемателя-
потребител. Логиката на законодателя е кредиторът да провери
платежоспособността на длъжника и, ако има съмнение в нея, да поиска
обезпечение и едва след като то стане факт да отпусне кредита.
Според данните от Търговския регистър, който е публичен (чл. 9 и чл.
11 ЗТР) едноличен собственик на капитала на дружеството-гарант "********"
ЕООД е "**************" АД.
Действително договорът за потребителски кредит и този за
предоставяне на гаранция формално са оформени като самостоятелни
договори. Те обаче са функционално свързани, защото договорът за гаранция
е във връзка с договора за кредит, обезпечава вземането на кредитодателя,
сключен е в негова полза и с лице, одобрено от него, според текста на самия
договор. Затова договорът за гаранция има акцесорен характер. От тук не
само няма пречка, но и при необходимост съдът трябва да вземе отношение
по договора за кредит и неговите пороци, ако и заемодателят да е трето за
делото лице, тъй като действието на този договор за кредит има съществено
значение и за договора за гаранция. В тази връзка следва да се обърне
внимание, че възнаграждението по договора за гаранция е платимо на
кредитора по договора за заем и се изплаща на последния ведно с вноските по
кредита. Отчитайки свързаността между заемодателя и дружеството-гарант,
съдът приема, че това е сторено, за да да бъде заобиколена нормата на чл. 19,
ал. 4 ЗПКр, като формално бъде посочен ГПР от 40,84%. Той обаче не е
действителен, тъй като в него не е отчетено възнаграждението по
гаранционната сделка: Това възнаграждение, противно на становището на
вещото лице, което в тази си част съставлява правен извод и не следва да бъде
4
вземано предвид, съставлява част от разходите по кредита по смисъла на чл.
19, ал. 1 ЗПКр и § 1, т. 1 ЗПКр, поради което реалният ГПР по договора,
видно от заключението на вещото лице, многократно надхвърля позволения
от закона процент, стигайки до 489,01%. Така, освен че се нарушава и
заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПКр, потребителят бива и въведен в заблуждение
относно реалната стойност на разходите, които следва да стори по
обслужването на кредита си, в противоречие с изискванията на чл. 11 ЗПКр.
Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПКр, тъй като се
касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита.
Така създадената обща конструкция от два договора с потребителя - за
кредит и за гаранция, като на насрещната на потребителя страна и по двата от
тях стоят две свързани лица, на практика съставлява разделяне на приходите
от кредита чрез тези два свързани стопански субекта с цел да се заобиколят
законовите норми за защита на потребителите и да се натовари
заемополучателят с допълнителни и чрезмерни плащания. При факта, че
учредяването на обезпечението е предвидено изначално като последващо
договора за кредит, то е ясно, че неговата единствена цел е да изиска от
потребителя още едно плащане, при това в немалък размер, съпоставен с
главницата по кредита. Така биват нарушени и принципите на
добросъвестността и справедливостта, като се стига до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Затова и Договор за предоставяне на гаранция № 4242186/25.08.2021г. е
сключен в условията на неравнопоставеност по смисъла на чл. 143 ЗЗПотр,
което го прави и нищожен поради заобикаляне на и противоречие със закона
и в нарушение на добрите нрави, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗПотр, чл. 24
ЗПКр и чл. 26 ЗЗД. При това положение, доколкото възнаграждението от
793,35 лева е заплатено по нищожен договор, същото подлежи на връщане
(ПП 1/1979г., т. 1), а предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД
е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Изложените по-горе съображения са достатъчни за аргументиране на
основателността на предявения иск, като обсъждането на останалите доводи
за това, инвокирани в исковата молба, се явява безпредметно. Въведените в
отговора на исковата молба възражения не могат да аргументират извод за
неоснователност на исковата претенция.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото
право на разноски има само ищцата, която своевременно е заявила претенция
в тази насока.
Ищцата е доказала разноски за държавни такси и депозити в размер на
271,10 лева, които следва да бъдат присъдени в нейна полза. Представени са
доказателства за заплатени в полза на адв. З. хонорари по два договора,
единият подписан от адв. З. на 21.09.2022г. /л. 8/ - 360,00 лева, а другият -
подписан на 04.02.2023г. от адв. З. за 140,00 лева /л. 43/. Ответникът е
оспорил претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение
като прекомерни /л. 24/. Възражението съдът намира за основателно. Двата
договора са с припокриващ се предмет: първият договор е с предмет
5
изготвяне и депозиране на искова молба, а вторият - за изготвяне и
депозиране на искова молба и процесуално представителство по делото.
Съдът намира, че за цялото производство се дължат общо разноски за
адвокатски хонорар, а фрагментирането им към отделни процесуални
действия не води реално нито до усложняване на производството, нито до
обосноваване на необходимост от завишаване на адвокатския хонорар.
Настоящото дело не е комплицирано от фактическа, процесуална и правна
страна, не се отличава по никакъв начин и с професионална сложност.
Защитаваният по него материален интерес е нисък. Делото е решено в едно
съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищцовата страна
не се е и явил. В тази връзка следва да се отбележи, с оглед становището на
Съда на ЕС, обективирано в Решение от 23.11.2017г. по обединени дела С-
427/16 и С-428/16, че национална правна уредба, в частност НМРАВ,
съгласно която от една страна адвокатът и неговият клиент не могат под страх
от дисциплинарно производство срещу адвоката да договорят
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски
съвет, и от друга страна съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1
ДФЕС, като тази уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който
би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет
минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и
обосновани при зачитане на общия интерес, то минималните възнаграждения,
определени в НМРАВ, не обвързват съда в преценката си дали заплатеното
възнаграждение е прекомерно, оттам дали е дължимо като разноски по
делото, независимо дали същото е равно, под или над праговете, посочени в
тази наредба. При това положение, доколкото съдът не е обвързан от
праговете по НМРАВ, същият намира, че съответния размер на адвокатското
възнаграждение по настоящото дело следва да се определи на 360,00 лева,
която сума да се присъди в полза на ищцата. Така общо дължимите на ищцата
разноски възлизат на 631,10 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "********" ЕООД, ЕИК ***********, със седалище в град
София, да заплати на Б. П. Ж., ЕГН **********, от град София, на
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата от 793,35 лева (искът е предявен като
частичен от 800,00 лева), платена без основание във връзка със сключен
между страните Договор за гаранция № 4242186/25.08.2021г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба (23.09.2022г.) до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА "********" ЕООД, ЕИК ***********, със седалище в град
София, да заплати на Б. П. Ж., ЕГН **********, от град София, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 631,10 лева, представляваща разноски
по делото на първа инстанция (гр.д. № 48627/2022г. на СРС).
6
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК СЪОБЩАВА на ответника
банковата сметка, посочена от ищеца /Молба, вх. № 281970/19.12.2022г. на
СРС/ за превеждане на присъдените суми: IBAN BG21 INTF 4001 2050 6476
58.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7