РЕШЕНИЕ
№ 2672
гр. Пловдив, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330102550 по описа за 2021 година
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника
С. Д. К., че последният дължи на ищеца сумата от 1023,45 лв.,
представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена
канална вода за периода от 15.07.2016 г. – 11.06.2020 г. за обект, находящ се в
гр. *******, ул. ********** както и мораторна лихва в размер на 144,29 лв. за
периода 31.08.2016 г. – 31.05.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – ******* до
окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски в
заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 3178/ 29.06.2020 г. по ч.гр.д. № 7256 по описа за 2020
г. на Районен съд Пловдив, XVII гр.с. Претендира и разноски в исковото
производство.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № ******* в
качеството си на наемател на ОП „Жилфонд“. Излагат се съображения, че в
имота на потребителя е монтирано едно измервателно устройство №
1
*********. Отчетът в имота бил извършван съгласно разпоредбата на чл. 25,
ал.8, вр. чл. 23, ал.5 от ОУ, одобрени от КЕВР, а именно: при условията на
неизправно измервателно устройство. Предвид изложеното били начислявани
количества вода по тарифа, а именно: 5 куб.м за нетоплофицирано жилище и
6 куб.м. за топлофицирано. Било начислявано количество вода за двамата
обитатели, респ. по 10 куб. м. месечно. Ищецът е поискал издаването на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу
ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 7256 по описа за 2020 г.
на Районен съд Пловдив, XVII гр.с. Заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК била връчена на ответника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от
предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК в постъпил отговор на искова молба от
******** на ответника – адв. Т., с който се взима становище за допустимост,
но неоснователност на предявения иск. Оспорва се ответникът да има
качеството на потребител на процесния имот, както и че отчитането на
количеството вода, доставено от ищеца да е извършвано съобразно Общите
условия на дружеството. Посочва се, че приложените по делото карнети
липсва подпис на ответника, както и че не са налице предпоставките за
служебно начисляване на потребена вода. За част от задълженията се
възразява, че същите са погасени по давност, а именно за сумите,
претендирани за периода 15.07.2016 г. – 06.10.2017 г. Поради изложеното от
съда се иска предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 7256 по описа за 2020 г. на Районен съд
Пловдив, XVII граждански състав, образувано по депозирано от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото
дело е издадена заповед № 3178/29.06.2020 г. Заповедта е била връчена на
2
длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен
настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е
издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по
делото. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание
чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с
ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че
ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се
в гр. ******, ул. „*****” № ****, *****, че ищецът е изправна страна по
договора, както и да установи размера на претенциите.
Възникването на облигационно правоотношение между страните по
спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по
смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество,
ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се
предоставят В и К услуги. Във връзка с доказване правото на ползване върху
процесния недвижим имот е представена Заповед № *********** на Кмета на
район „*******“ при Община ****** /л.69/, от която се установява, че на
основание чл. 44, ал.2 и чл. 46, ал.1, т.3 от ЗМСМА, чл. 42, ал.1, т.1 от ЗОбС и
чл. 18 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди,
за настаняване в общински жилища и продажбата им, ответницата е
настанена в имот, находящ се в гр. ********, ул. „*******” № *****, ап.***.
С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът се явява ползвател на
имота, за който се твърди да е доставена вода, респ. има качеството на
потребител на процесния имот, който има задължението да заплаща
потребените В и К услуги на оператора, какъвто е ищцовото дружество по
смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от ДКЕВР.
Съгласно чл.11, ал.7 ЗРВКУ В и К операторите публикуват одобрените
от комисията общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги
3
най-малко в един централен и един местен ежедневник, които влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им.
От приобщеното по делото писмо вх. № ********** по описа на
Районен съд Пловдив, депозирано от ************ /л.68/, се установи, че не е
извършвана смяна на водомера в процесното жилище. В този случай, при
който монтираният в обекта водомер не измерва изобщо количеството
доставена вода, няма как същото да се отчита по общия принцип, залегнал,
както в Общите условия на В и К - гр. Пловдив, така и в наредбата, а именно -
чрез водомера, който бива отчитан от инкасатор. Констатацията за неработещ
водомер е осъществена, поради което и начисляването на потребеното
количество вода се извършва по правилата на чл. 26 ал.2 от ОУ. При
повреден водомер, посочената разпоредба препраща към чл. 25 ал. 8 от ОУ,
съгласно който по 6 куб. месечно при топлофицирано жилище и по 5 куб.
месечно – при нетоплифицирано жилище, за всеки обитател. Видно от
приложеното по делото писмо от Директора на ******* /л.82/, в имота живее
ответницата с тричленно домакинство. Предвид изложеното и видно от
представените по делото карнети, начислената за доставена вода при
неизправно измервателно устройство е двама обитатели, респ. дори по-малко
от живущите в жилището.
От приетата по делото ССчЕ, се установява, че за периода 15.07.2016 г.
– 11.06.2020 г. от страна на ответницата не са извършвани плащания към
ищеца. Размерът на задълженията за този период възлиза на 1023 лева, а
обезщетението за забава за периода 31.05.2016 г. – 31.05.2020 г. – на сумата в
размер на 144,29 лева. Според вещото лице, счетоводството на ищеца е
водено редовно, съобразно изискванията на ЗСч. Изчислените суми по
отделните главници съвпадат с данни от приложените по делото карнети.
Същите са намерили точно отражение в процесните фактури. Вещото лице е
достигнало и до заключението, че дължимите за периода 15.07.2016 г. –
24.06.2017 г. суми от ответницата възлизат, както следва: главница в размер
на 234,88 лева и обезщетение за забава в размер на 8,20 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно
изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано.
От всичко изложено следва, че са налице всички материалноправни
предпоставки за уважаване предявената претенция на ищеца, а именно:
4
ответникът, в качеството му на потребител на услугите на ищцовото
дружество, да му заплати стойността на доставената питейна и канална вода
по отвеждане.
Основателно се явява възражението на ********** на ответника, че
част от претендираните суми са погасени по давност. Касае се за възникнали
повтарящи се задължения за предаване на пари, с единен правопорждащ факт,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определяеми, поради което несъмнено
се обхващат от понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111 б.
„в“ ЗЗД /в който смисъл е Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС/, респ. се погасяват с изтичане
на тригодишен давностен срок. От приетото по делото заключение по
допуснатата ССчЕ следва, че дължимите суми от ответницата за консумирана
питейна вода и отведена канална вода за тригодишен период назад от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК възлизат на 788,57 лева, а
обезщетението за забава – на 136,09 лева. До този размер предявените искове
следва да бъдат уважени, а над него – до пълните претенции, следва да бъдат
отхвърлени като погасени по давност.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание
чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от исковите претенции.
Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на
основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената
разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи
възнаграждение от 100 лв. Общият размер на сторените разноски от ищеца по
делото е 625 лева, от които 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение; 75 лв.
– за държавна такса; 150 лв. – депозит за вещо лице и 300 лева – за особен
представител. Съразмерно на уважената част от предявените искове, разноски
5
на ищеца следва да бъдат заплатени в размер на 494,90 лева.
Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство
съразмерно на уважената част от исковите претенции, а именно – сумата от
59,39 лева, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях
съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.
Д. К., ЕГН: **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Шести септември” № 250, следните суми: сумата от 788,57 лева
(седемстотин осемдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки),
представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена
канална вода за периода от 25.06.2017 г. – 11.06.2020 г. за обект, находящ се в
гр. *****, „*****“ № ****, ап.**, както и обезщетение за забава в размер на
136,09 лева (сто тридесет и шест лева и девет стотинки) за периода
25.06.2017 г. – 31.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – ******, до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 3178/29.06.2020 г. по ч.гр.д. № 7256 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, XVII гр.с., КАТО ОТХВЪРЛЯ
претенцииите за заплащане на сумата над 788,57 лева до пълния претендиран
размер от 1023,45 лева, представляваща неплатени задължения за
консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 15.07.2016 г.-
24.06.2017 г. и за обезщетение за забава върху главницата за разликата над
136,09 лева до пълния претендиран размер от 144,29 лева за периода
31.08.2016 г. – 24.06.2017 г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА С. Д. К., ЕГН: **********, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК: ********* сумата от общо 494,90 лева
(четиристотин деветдесет и четири лева и деветдесет стотинки) -
съдебноделоводни разноски пред първата инстанция съразмерно на уважената
част от исковете и 59,39 лева (петдесет и девет лева и тридесет и девет
стотинки) – разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 7256
6
по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, XVII гр.с., съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Да се издаде на ********* на ответника – адв. Ц.Т., РКО за сумата в
размер на 300 лева за осъществено процесуално представителство на
ответника по настоящото производство.
След влизане в сила на решението, препис от същото, ведно с
изисканото ч. гр. д. № 7256/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, да се
върнат, поради отпадане на необходимостта от същото.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
7