РЕШЕНИЕ
гр. София, 05.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на шести декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
мл.с. СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 2597 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 534211 от 14.11.2018 г., постановено
по гр. дело № 86796/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО,156 ти състав, са отхвърлени
предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Ж.А.С.-С. и П.П.С. пасивно субективно при условията на разделност и обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане от
всеки един от ответниците на 1/2 част от: сумата от 1551,99 лева, представляваща стойността на топлинна
енергия доставена по договор за покупко-продажба на топлинна енергия в недвижим
имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******, аб. № 152545 за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., сумата
от 39,59 лева, представляваща припадащата се част от цената на услугата
дялово разпределение за периода м.05.2015 г. - м.04.2017 г., сумата от
200,17 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до
22.11.2017 г., както и сумата от 6,82 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение за периода от 15.09.2015 г. до 22.11.2017 г.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД с
оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост.
Изтъква се, че необосновано първоинстанционният съд е
приел, че от доказателствата по делото не се установява, че ответниците
нямат качество на потребител, тъй като от представените по делото писмени
доказателства се установявало това обстоятелство. Поддържа се, че писмото от
СО, което е представено по делото и съдържа данни за собственика на процесното жилище, доказва принадлежността на правото на
собственост върху процесния недвижим имот, до който е
доставил топлинна енергия през процесния период. Моли
съдът да отмени обжалваното решение и уважи предявените осъдителни искове,
както и да присъди направените по делото разноски.
Въззиваемите ответници - Ж.А.С.-С. и П.П.С., чрез назначения им
особен представител – адв. Д.М., са подали отговор на
въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно
изложените съображения.
Въззиваемия - „Т.с.“ ЕООД - третото лице помагач на ищеца –не е подал
отговор на въззивната жалба, не се явява негов процесуален представител и не
взема становище по въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия
и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд, поради което
по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно
наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават
и предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира
следното:
В конкретния случай ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия като собственици
при равни квоти /по ½ ид.ч./ на процесния недвижим имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „******.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители
на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по
силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/след 17.07.2012 г./ "битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач/и (страна) по
сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния
имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за
доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения
с ищцовото дружество.
С оглед събраните по делото писмени
доказателства обоснован е изводът на първоинстанционния
съд, че от доказателствата по делото не се установява твърдението на ищеца, че
именно ответниците Ж.А.С.-С.
и П.П.С. са
собственици или пък вещни ползватели на процесния
имот, до който ищецът твърди че е доставил топлинна енергия през процесния период, т.е. че са пасивно материално легитимиран
да отговаря по така предявените искове. В тази връзка следва да се отбележи, че
ответниците, своевременно - с отговора на исковата
молба на назначения им особен представител – адв. Б.,
са оспорили твърдението на ищеца, че са собственици на топлоснабдения
имот, респективно че имат качеството на потребители, като първоинстанционният
съд, разпределяйки правилно доказателствената тежест
с доклада по делото, обективиран в Определение от
07.09.2018 г., е посочил чия е доказателствената тежест
и е дал на ищеца указания в тази насока. Противно на поддържаното във въззивната жалба настоящият състав на съда приема, че
ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване в съответствие
с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК принадлежността правото на собственост на ответника
върху процесния недвижим имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „****** , поради което и при прилагане последиците на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК
законосъобразно първоинстанционният съд е приел за
недоказано твърдението на ищеца и пасивно субективно съединените главни искове
са били отхвърлени, като с оглед изхода на делото по главните искове
неоснователни са и предявения акцесорни искове. За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че представено писмо, подписано
от и.д. кмет на СО, район Люлин от 16.10.2015 г., в което е посочено, че процесното жилище е продадено на 19.06.1991 г. на Ж.А.С.-С. и П.П.С., противно на
поддържаното във въззивната жалба, не доказва при условията на пълно доказване,
че ответниците са собственици на процесния
имот, тъй като това удостоверително изявление стои извън кръга на службата на
кмета на район, а и този факт /продажбата на недвижим имот/ се установява с
писмен договор за покупко-продажба, какъвто не е представен по делото.
Доколкото във въззивната
жалба липсват други конкретни оплаквания, то в съответствие с разпоредбата на
чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка
за правилността на решението извън наведените оплаквания, като с оглед неоснователността
на въззивната жалба и поради съвпадане на крайните
изводи обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 534211
от 14.11.2018 г., постановено по гр. дело № 86796/2017
г. по описа на СРС, ІІ ГО,156 ти състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Т.с.“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: