Решение по адм. дело №279/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 73, ал. 4 от Закона за

управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление/ЗУСЕФСУ/.

Образувано по жалба на „Ъ.Е.“ ООД ***, представлявано от управителя **, действащ чрез адв. С.Х., ***, срещу Решение № РД-02-16-720 от 22.05.2025г. на Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на Управляващия орган на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“2014-2020 / УО на ОПИК/, с което на жалбоподтеля, в качеството му на бенефициент по АДБФП № BG16RFOP002-2.024-1482-C04 е наложена финансова корекция в размер на 144 753,89 лева, представляващи 100% от финансовата подкрепа пропорционално на установения период от 10.02.2022г. до 10.02.2025г.

В жалбата и допълнителната молба преди съдебно заседание се твърди, че нормата на чл.71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 е неприложима за проекти за социални услуги, тъй като касае само инфраструктура и производствени инвестиции, поддържа се, че липсват материални предпоставки за нарушение, тъй като не е настъпила съществена промяна или преместване, както и, че срокът за изпълнение на проекта е изтекъл през 2021г., поради което задължението за дълготрайност не важи. В следствие на това административният орган е направил неправилна правна квалификация.

В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния представител адв. С.Х., поддържа депозираната жалба и аргументите в молбата от 17.09.2025г.. Претендира разноски съобразно представен списък.

Ответната страна - ръководител на управляващия орган на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност― 2014-2020г. изразява становище за неоснователност на жалбата с аргументи, аналогични с тези изложени в съдържанието на инкорпорирания акт.

 В съдебно заседание ръководителя на управляващия орган на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност― 2014-2020г, чрез процесуалния представител **, поддържа депозираното становище. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер съгласно Наредба №1/09.07.2004г.за минималните адвокатски възнаграждения.

Съдът, намира, че жалбата е редовна, в съответствие с изискванията за съдържание и приложения съгласно чл.150 и чл.151 от АПК и допустима – в съответствие с изискванията на чл. 159 АПК, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

По съществото на спора, с оглед твърденията на страните и предмета на съдебна и служебна проверка, съдът съобрази:

В УО на ОПИК и информационната система ИСУН, на 22.10.2024г. е регистриран сигнал за нередност с вх № 91-Е-647 досежно АДБФП № BG16RFOP002-2.024-1482-C04 с бенефициент „Ъ.Е.“ ООД. Посоченият договор, сключен на 16.09.2019г. е за изпълнение на проект „Градски ангели – предоставяне на иновативни социални услуги, продукти и грижа за хора от третата възраст чрез дигитална платформа. Първоначалният срок за изпълнение на проекта е бил 14 месеца, като с Анекс е изменен на 16 месеца, по искане на бенефициента изпълнението на проекта е временно спрян и е приключил на 16.07.2021г. За място на изпълнението на проекта е избран **.

При извършени от мониторингови експерти две посещения на място след приключване на изпълнението на проекта (ex post) на дати 04.10.2024 г. и 15.10.2024 г. **, бенефициентът „Ъ.Е.“ ООД не е открит на мястото на изпълнение на проекта, като при посещението е установено, че офисът на дружеството, представляващ споделено работно пространство „*“ (посочен в договора), е празен и не са открити служители в него. Направени са опити за свързване с управителя на дружеството, който живее и работи във **. Проведени са няколко разговора с него, при които той е обещавал, че ще бъде изпратен човек, който да покаже документацията по проекта, както и закупените по него активи. При първоначално насрочената проверка за 04.10.2024 г„ е осъществен контакт с господин ** - *, посочено от управителя на дружеството-бенефициент, за който се установява, че не работи във фирмата и не е част от проекта. Впоследствие, на 15.10.2024 г., е извършена проверка на място, при която е констатирано, че офисът на дружеството е празен и в него не се извършва регулярна дейност.

В рамките на проверките на място са проведени няколко телефонни разговора с управителя на дружеството **. Установено е, че той работи и живее във **, а активите, закупени по проекта, се съхраняват от различни хора, част от оборудването е у него, част в офис в *, като и при някои бивши членове от екипа на проекта.

          Съгласно публикуваните в Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, годишни финансови отчети (ГФО), нетните приходи от продажби на дружеството - бенефициент са съответно 68 000 лв. за 2020 г. и съответно 15 000 лв. за 2021 г., като няма подавани ГФО за 2022 г. и 2023 г.

          От събраните от НАП справки-декларация по ЗДДС, заедно с прилежащите им дневници за покупко-продажби за периода от 10.02.2022 г. до 08.12.2024 г. на „Ъ.Е.“ ООД, е видно, че дружеството-бенефициент е било икономически активно единствено в рамките февруари 2022 г. Установено е, че служителите, наети за изпълнение на дейности по АДПБФП № BG16RFOP002-2.024-1482-C04 са освободени поетапно, като последния трудов договор е прекратен на 13.12.2021 г.

          На 08.01.2025 г. и 09.01.2025 г. екип от служители по нередности на УО на ОПИК, съвместно със служители на Дирекция АФКОС - МВР от отдел „Административни разследвания“  са извършили внезапни проверки на адреса на местоизпълнението по проекта: ***, споделено работно пространство „*“. Установено е, видно от приложените протоколи, че на адреса няма служители и представители на бенефициента. Достъп до помещението, служещо за местоизпълнение, е предоставен от  трето лице, което е обяснило че, договорът за наем с „Ъ.Е.“ ООД е прекратен и няма техни активи и други вещи в споделеното работно пространство.

          ** е представител на „**“ ООД като пълномощник на управителя ** е дал обяснения, че от страна на дружество „Ъ.Е.“ ООД не се извършва дейност и няма назначени лица по трудови договори или извънтрудови правоотношения, който да работят във *.

          От снетите обяснения на управителя ** е установено, че е имал договори за наем, сключени с „* софтуер общество“ в периода от декември 2019 г. до март 2021 г. След март 2021 г. * е посочил, че дружеството няма активен договор за наем, няма приходи от дейността си, както и че няма сключени договори с контрагенти. Предприемаческата идея не е реализирана на пазара. Съгласно разпоредбите на чл. 3.8.2. от АДПБФП, инвестицията по проекта следва да се поддържа в региона получател най-малко три години след изпълнението на инвестицията.

В условията за изпълнение е предвидено - дълготрайните материални и нематериални активи, придобити със средства по проекта, следва да бъдат използвани единствено в стопанския обект, който получава помощта; да бъдат амортизируеми; да бъдат закупени при пазарни условия от трети страни, несвързани с купувача, и да бъдат включени в активите на предприятието, получаващо помощта, съгласно приложимите счетоводни стандарти, както и да останат свързани с проекта, за който е предоставена помощта, за срок от минимум три години от окончателното плащане за МСП. Бенефициентът е представил Декларация, че е запознат с условията за кандидатстване и условията за изпълнение.

Така бенефициентът е нарушил изискванията на чл. 71, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, параграф 1, буква „а“, хипотеза 2 „преместване на производствената дейност на предприятието извън програмния регион“, както и изискването на на чл. 71, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 1303/2013, „значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията за изпълнение и която би довела до подкопаване на нейните първоначални цели“.

 В рамките на процедурата по проверката на 15.04.2025 г. чрез ИСУН на жалбоподателя е изпратено уведомление за стартиране на процедура по определяне на финансова корекция. В рамките на предоставения 2-седмичен срок бенефициентът не е представил възражение, както и документи и доказателства във връзка с констатациите на УО за извършено нарушение. След  изтичане на предоставения 2-седмичен срок, бенефициентът представил писмено възражение срещу основателността и размера на финансовата корекция като  е изложил своите възражения срещу мотивите за определяне на корекцията. Възраженията му са възпроизведени и анализирани в текста на оспореното решение, но не са приети за основателни. При произнасяне по възраженията му изрично е посочено, че от извършените проверки и от самото възражение на бенефициента е видно, че в изискуемия тригодишен срок за устойчивост на резултатите от изпълнението на проекта, бенефициентът е извършил промяна, касаеща местоизпълнението на проекта, а именно: местоизпълнението е променено от ***, споделено работно пространство „*“ на * *****, за което УО нито е уведомен, нито е дал разрешение. А във възражението това обстоятелство е потвърдено.

При така установената нередност УО,  се е позовал на Приложение № 2 към Наредбата където изрично е предвидено като нарушение „нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и сроковете по чл.71 от Регламент 1303/2013― за което е определен и най-сериозният размер на корекцията – 100% пропорционално за периода на нарушение. Посочено е,че нормата на чл.71 пар. 1 б.―в― пр.1 и пр.2 вр. чл.9  пар.9 от Регламента не допуска производствена инвестиция финансирана със средства от ЕСИФ да търпи значителна промяна, която да засяга естеството, целите или условията за изпълнение и която би довела до подмяна на нейните първоначални цели. За микро, малко и средно предприятие този срок е 3г. от крайното плащане а за големи предприятия – 5г.

Съгласно пар.70 и пар. 71 т.2 от ЗИДЗУСЕСИФ до приключване програмите за програмен период 2014-2020, разпоредбите на ЗУСЕСИФ запазват своето действие както относно управлението на средства от ЕСИФ така и относно изпълнението и контрола върху тези проекти. Респективно приетите от МС и МФ нормативни актове също запазват действието си по отношение на програмния период.

На тази база е посоченов обжалваното решение, че състава на нарушението е описан в Приложение № 2 на Наредбата - „нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и сроковете по чл.71 от Регламент 1303/2013―, а размера на корекцията съгласно Приложение № 2 т.3 от Наредбата е 100% за периода на нарушението. Прилагайки дробна формула в която към числителя е сложена сумата от 100% по стойността на сумата на допустимите, поискани от бенефициента, разходи, заплатени със средства от ЕСИФ – 144 753, 89лв. по броят на дните в изискуемия период за дълготрайност на операцията, а в знаменателя е отразен общия брой дни на изискуемия тригодишен период на дълготрайност, решаващият орган е определил финансовото измерение на корекцията от 144 753,89 лв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и представените доказателства, приема следното:

Нормата на чл. 72, ал. 2 от закона предвижда, че размерът на финансовата корекция трябва да е равен на реално установените финансови последици на нарушението върху изразходваните средства - допустими разходи.

Нормата на чл. 75, ал. 1, изр. първо от закона повелява че, финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи.

Съобразно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ /ЗУСЕФСУ/ актът за установяване по основание и размер на финансовата корекция се издава от ръководителя на Управляващия орган.  

Процесното решение е издадено от Гл.директор на ГДЕФК и Ръководител на УО на ОПИК, за чиято компетентност е представена Заповед № РД-14-41/29.01.2025. на министъра на иновациите и растежа и ръководител на ОПИК 2014-2020. В този смисъл, актът е издаден от компетентен орган.

При провеждане на процедурата са спазени изискванията на чл.69 и сл.

ЗУСЕФСУ /в приложимата редакция – ЗУСЕСИФ/, както с оглед инициативата за започване на производството, така и с оглед правото на участие на жалбоподателя, посредством предоставяне на право да представи  писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и да приложи доказателства в срок, съответен на законово предвиденото по чл.73 ал.2 от ЗУСЕФСУ/в приложимата редакция – ЗУСЕСИФ/.

Спазени са и изискванията за мотивираност на акта, доколкото същият съдържа ясно изложение на фактите, начина на тяхното установяване и правната квалификация, към която същите са подведени. Ръководителят е посочил ясно кое действие и за какъв период приема за нарушение, това нарушение как се включва в състава на понятието нередност, редом с другите елементи от фактическият състав, респективно на базата на тази нередност как следва да се изчисли финансовата корекция. В този смисъл при постановяване на решението не са допуснати нарушения в изискванията за форма и съдържание на акта.

Относно съответствието му с материалния закон:

По силата на чл.71 пар.1 б.―в―  от Регламент 1303/2013 - операциите, включващи инвестиции в инфраструктура или производствени инвестиции,

възстановяват приноса от европейските структурни и инвестиционни фондове, ако в срок от пет години от крайното плащане към бенефициера, а в процесния случай за микро, малко и средно предприятие този срок е 3г. от крайното плащане или в рамките на периода от време, определен в правилата за държавна помощ -  когато е приложимо, подлежат на значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията за изпълнение и която би довела до подкопаване на нейните първоначални цели.

В своята практика във връзка с принцип на дълготрайност на операцията, в т.ч. и понятието за значително изменение на операция в контекста на структурните фондове на ЕС, Съдът в * е имал възможност да посочи, че: „Член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999 определя принципа, съгласно, който участието на структурните фондове в полза на дадена операция се утвърждава окончателно единствено, ако в срок от пет години, а за микро, малко и средно предприятие този срок е 3г. от решението на националния компетентен орган или управляващия орган на участието на фондовете тя не претърпи „значително изменение.

От своя страна, регламент 1260/1999 е отменен с Регламент 1083/2006г., който е отменен с понастоящем действащият Регламент 1303/2013, но относимата и визирана разпоредба е запазена в текстовата редакция и представлява приложимо към спора, право.

Като продължение следва да се подчертае, че щом законодателят на Съюза се е погрижил да добави в член 71, параграф 1 б.“в“ от Регламент № 1303/2013 понятието  „значителна“ за обозначаване на съответната промяна, от това следва, че за да попада в приложното поле на тази разпоредба, промяната трябва да е с определен мащаб (вж. по аналогия решение от 14 ноември 2013 г., *, C-388/12, EU:C:2013:734, т. 35). Затова, на първо място, трябва да се прецени дали съответната промяна отговаря на условията по регламента, който изисква тя да произтича или от промяна на собствеността на дадена позиция от инфраструктурата, или от прекратяване или преместване на производствена дейност.

На второ място, следва да се провери дали разглежданата промяна попада в някоя от хипотезите по член 72, параграф 1, буква а) от Регламента, тоест дали засяга естеството или условията за изпълнение на инвестиционния проект и дали дава на дадена фирма или обществен орган незаконно преимущество - хипотези, които се отнасят до последиците от разглежданата промяна (вж. по аналогия решение от 14 ноември 2013 г., **, C-388/12, EU:C:2013:734, т. 22).  Поради това, преди да се направи извод за съществуването или липсата на съществена промяна, трябва да се провери дали съответната промяна е дала незаконно преимущество и/или дали засяга естеството или условията за изпълнение.  В решение ** (C-388/12) Съдът на ЕС приема: „Съществена промяна е налице, когато засяга елемент, който е бил съществен за отпускането на помощта, или предоставя неправомерно предимство на получателя, независимо от това дали промяната е физическа или функционална“(т. 50–52). Следователно доводът на жалбоподателя, че чл. 71 §1 Регламент 1303/2013 се отнася само за инфраструктура, е неоснователен.

При преценката дали е налице съществена промяна по смисъла на чл. 71  Регламент 1303/2013, следва да се съобрази не само формалното прехвърляне на седалище или производствена дейност, но и реалното отражение върху способността на проекта да постигне заложените индикатори и цели.  В тази Връзка е по - новата практика по Дело С -488/18, ** С – 406/22 *** където Съдът приема, че „съществена“ е промяната, която води до промяна в естеството на подпомогнатата операция или подкопава регионалния ефект, за който е предоставена помощта. Безспорно е установено, че през 2022–2023 г. е настъпило преместване на дейността извън програмния районв настоящия случай. Решението от 13.07.2023 г. на СЕС (дело относно *** подчертава: „Прехвърлянето на предприятието, което е обект на съфинансирана операция, представлява съществена промяна, когато изменя условията на операцията и намалява способността ѝ да постигне целите, за които е финансирана“ (т. 43).

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят е преместил производствената си дейност извън подпомагания район в рамките на тригодишния срок, като това обективно подкопава регионалния ефект на подпомагането и възможността да се постигнат показателите по проекта.

Относно твърдението в жалбата за неприложимост на чл. 71, пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1303/2013:

Жалбоподателят поддържа, че разпоредбата на чл. 71, пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1303/2013 не следва да се прилага спрямо процесния проект, тъй като задължението за устойчивост обхващало само активи в областта на производството и инфраструктурата. Това възражение е неоснователно, поради следното:

На първо място, чл. 71, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 предвижда, че „операцията, включително активите, трябва да запази устойчивост в продължение на определен срок и не трябва да претърпи съществени промени, които засягат естеството ѝ, условията за изпълнение или предоставят неправомерно предимство“. Нормата не съдържа ограничение само до производствени активи или инфраструктурни проекти.

На второ място, Съдът на Европейския съюз прилага тази разпоредба широко. В решението ** (C-388/12), както и в по-новата практика (C-488/18, Porr Építési Kft.; C-295/20, **; C-406/22, ** *) СЕС приема, че всяка промяна, която засяга естеството на подпомаганата дейност или препятства постигането на целите на операцията, е съществена, без значение дали проектът е производствен, инфраструктурен или в сектор услуги.

На трето място, целта на чл. 71 е да гарантира устойчивостта на всички операции, финансирани със средства от ЕСИФ, и да предотвратява неправомерно предимство или загуба на регионалния ефект на помощта. Ограничаването ѝ само до материални активи би противоречало на целите на регламента и би оставило извън контрол голям брой проекти (вкл. нематериални инвестиции, услуги, обучения и др.).

На четвърто място, доводът на жалбоподателя, че действа вече Регламент (ЕС) 2021/1060, е ирелевантен, тъй като съгласно чл. 153 от същия регламент за операции от програмния период 2014–2020 (каквато е процесната) продължава да се прилага именно Регламент № 1303/2013.

Поради изложеното, възражението за неприложимост на чл. 71, пар. 1, б. „в“ е неоснователно и правилно административният орган е квалифицирал установената промяна като съществена по смисъла на тази разпоредба.

Текста на т.3 от Приложение № 2 към чл.2 ал.3 от Наредбата пряко реферира към Нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Предвидено е определяне на корекция в размер на 100% пропорционално на периода, за който е налице нарушение на чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013,така както следва и от текста на чл.71 пар.1 последен абзац от Регламента и както е направил Ръководителят с опореното решение, поради което и корекцията се явява приложена на годно правно основание. Съдът намира, че корекцията е в съответствие с нормативните изисквания и правилно изчислена като математическа величина.

С оглед всичко гореизложено процесната жалба се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход от спора, основателна се явява претенцията на ответника съобразно чл.143 ал.3 АПК, като същата следва да бъде определена в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева) – юрисконултско възнаграждение, на основание чл.78 ГПК вр.чл.144 АПК, чл.37 от ЗПП.

           Поради това и на основание чл.172 ал.2 предл. четвърто от АПК, Административен съд гр.Враца, 4 състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ъ.Е. ООД с ЕИК ********* срещу Решение № РД-02-16-720 от 22.05.2025г. на Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на Управляващия орган на оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“2014-2020 /УО на ОПИК/

 

ОСЪЖДА Ъ.Е. ООД ***, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Министерство на иновациите и растежа сумата от 250 лв. (двеста и петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.