М О Т И В И:

 

Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимия *** за това, че от неустановен ден на месец Декември 2019г. до 12.03.2020 г. в с. ***, чрез използване на техническо средство - 2 бр. коаксиални електрически проводници с дължина *****всеки, отнел чужда движима вещ - 241 кв.ч. дневна ел.енергия и 124кв.ч. нощна ел.енергия, на обща стойност 70,77лв, от владението на ******, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.

-престъпление по чл. 195, ал.1., т. 4, във вр.с чл. 194, ал. 1 от НК

Районна прокуратура – Плевен, редовно призована, се представлява от  прокурор ***.

Подсъдимият ***, редовно призован, се явява лично. За него се явява адв. ******, назначен за служебен защитник на подсъдимия ***в хода на досъдебното производство.

Пострадалият ***редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. Преди започване на разпоредителното заседание, същият заявява, че нежелае да участва в настоящото производство.

Съдът даде ход на делото за провеждане на Разпоредително заседание и обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.

Пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия.

На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Председателят на състава извърши проверка относно връчването на преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК на страните по делото и изпълни процесуалните изисквания съобразно чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.

Председателят на състава прикани страните да вземат становище по въпросите по чл. 248 от НПК.

Прокурорът изрази становище по чл. 248, ал. 1 от т.1 до т. 8 от НПК, като не направи искания.

Защитника на подсъдимия *** – адв. ****** изрази становище напълно аналогично на прокурора, като единствено по т. 4 заяви, че желае делото да мине по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.

На основание чл. 252 от НПК, моли съда, да се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, веднага след приключване на настоящото разпоредително заседание.

Подсъдимият ***, изразява съгласие с казаното от защитника си по въпросите по чл. 248 от НПК.

Съдът като изслуша становището на страните и след съвещание намери следното:

Делото е подсъдно на настоящия съд.

Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалия.

Налице е основанието за разглеждане на делото по реда на особените правила, предвидени в НПК, а именно - за разглеждането му по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с оглед изявлението на страните.

Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по делегация.

Не се налага изменение на мярката за неотклонение, взета спрямо подсъдимия.

Не се налага събирането на нови доказателства и следва да се пристъпи към разглеждане на същото веднага след приключване на разпоредителното заседание.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр.ал. 6 от НПК, Съдът с определение обяви на страните, че по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, съставът на Съдът приема следното:

1.Делото е подсъдно на съда.

2.Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

3.Не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и пострадалия.

4.С оглед изявленията на страните, че желаят съкратено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, допуска разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.

5.Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по делегация.

6.Не се налага изменение на взетата спрямо подсъдимия *** мярка за процесуална принуда - „Подписка ”.

7.Не се налага събирането на нови доказателства.

8.С оглед обстоятелството, че незабавно след приключване на настоящото разпоредително заседание ще се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, не следва да се насрочва дата за призоваване, нито да се призовават свидетели и вещите лица посочени в списъка на лицата за призоваване приложен към обвинителния акт.

Съдът посочи , че Определението подлежи на обжалване в частта му по т.3, относно липсата на допуснати процесуални нарушения и по т.6, относно мярката за неотклонение, пред Окръжен съд – гр. Плевен в седемдневен срок, считано от днес.

Съдът, като взе предвид становището на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим намери за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.370 от НПК - съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция и решение за предварително изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези:

Първата - служебно от съда.

Втората - по искане на подсъдимия.

В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и условията за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а именно - когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът счете, че искането на подсъдимия чрез неговия защитник е направено своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което следва да се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди предварително изслушване на подсъдимия.

На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди предварително изслушване на страните в частност на подсъдимия.

Подсъдимият *** признава изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. Изрази и желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие.

На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия  *** правата му по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.

Съдът, с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие, запита подсъдимия ***, дали признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и дали е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Отговорът на подсъдимия ***:

„Признавам се за виновен. Съжалявам за извършеното. Признавам изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не се събират нови доказателства  за тези факти. “

При това положение, след като съдът установи съобразно изискванията на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, че самопризнанието, което подсъдимият *** направи в съдебно заседание, относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, след като се убеди, че са налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК.

След даване ход на съдебното следствие и докладване на заключителната част на обвинителния акт, съдът запита подсъдимия дали поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище и желае ли да даде обяснения по обвинението.

Отговорът на подсъдимия *** бе следния:

„Разбирам обвинението за какво е, признавам изцяло изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласен съм да бъдат ползвани събраните доказателства от досъдебното производство при постановяване на вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371, т. 2 от НК.”

Съдът на основание чл. 283 от НПК, прочете и приобщи към доказателствата по делото всички писмени материали намиращи се в досъдебно производство № Д-662/2020г. по описа на РП – Плевен, които имат характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.

След като не се направиха искания за нови съдебно следствени действия, с оглед всестранното, обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и даде ход на съдебните прения.

Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.

При направените от подсъдимия, цялостно признание на фактическите обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно следствие, счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна извършването на престъпното деяние, при възведената правна квалификация по отношение на подсъдимия.

Прокурорът поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано от обективна и субективна страна, доколкото подсъдимият е признал изцяло фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, намира, че не следва да се спира по отделно на фактическата обстановка. Излага съображения, че в случая на подсъдимия следва да се наложи наказание ,,лишаване от свобода“, което да се отложи с изпитателен срок, като по отношение на размера предоставя на съда.

Защитникът на подсъдимия *** – адв. ***, при проведеното съкратено съдебно следствие и направено признание за всички факти по обвинението, излага доводи основно във връзка с индивидуализацията на следващото се наказание, което следва да бъде наложено на подзащитния му. Моли съда да му наложи минимално наказание „Лишаване от свобода“.

Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено от фактическа страна, така както и се твърди  в същия,  а именно:

Пострадалият *** *** притежавал имот в с. ***, ***, в който живеела баба му, като той заплащал сметките за консумативи и се грижел за нея.

На 12.03.2020 г., пострадалият ***, се свързал със свой познат, с молба да отидат до имота и да проверят, каква е причината от месец декември 2019 г. да заплаща сметки за електричество двойно по-големи от обичайното. Заедно с тях, около 20:00 часа вечерта, в имота отишъл и кметът на с. ***. Тримата видели, че в съседния имот - на № **светят лампи. Пострадалият *** решил да провери, дали ако спре захранването в имота си, ще спре и това на съседите.

Спрял електричеството от електрическото табло и освен в дома му, спряло захранването и на съседите. Пострадалият *** сигнализирал органите на РУ на МВР - Долни Дъбник и била извършена проверка.

На 25.05.2019г. поради неплатени сметки било спряно електрозахранването в съседния имот на ул. „***“ № **в с. ***.

На неустановен ден през месец декември 2019 г., подсъдимият ***, който живеел там, решил да се присъедини към електрическата инсталация в имота на пострадалия ***, за да има електричество в дома си, тъй като там живеели доста хора. Взел два броя коаксиални кабели, всеки с дължина *****Отишъл до навес, който се намирал на границата между двата имота. Прокарал кабелите в подпокривното пространство. Там се намирали кабелите на стандартната ел.мрежа на имота на ***, които били с бяла изолация. Свързал директно двата коаксиални кабели паралелно за фаза и нула. Тези кабели можели да захранят без проблем уреди с ниско потребление. Подвързването подсъдимият *** извършил в таванско помещение, в предния край на навеса, след което кабелите пуснал отзад, за да влязат в двора му. После ги спуснал към стената на постройката, вкопал ги в земята, прокарал ги през част от двора и извел до постройка - баня. Там ги присъединил с една лустър клема към съществуващата инсталация и посредством други проводници била захранена с електричество къщата.

Точно това присъединяване било установено от полицейските служители извършили проверката съвместно със служители на ЧЕЗ Разпределение България АД – гр. Плевен, извършена на 12.03.2020г.

Видно от заключението на вещото лице по изхотвената съдебно оценителна експертиза в хода на досъдебното производство е, че през периода месец декември 2019 г. - месец март 2020 г. била отчетена в повече потребена дневна ел. енергия 241 кв.ч. и нощна ел.енергия 124 кв.ч. на обща стойност 70,77лв. за имота на ул. “***“ № 28 в с. ***, собственост на ***.

Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, във вр. чл. 373, ал. 3 НПК.

Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът  изложи е безспорно и несъмнено установена, за което се  цениха направените в съдебно заседание самопризнания от подсъдимия ***, подкрепени от приложените към досъдебното производство и приобщени по надлежния ред - чл. 283, във вр. чл. 373 от НПК писмени доказателствени средства. Гласните доказателства, са пряко и косвено са относими към фактите, релеванти за обвинението и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи  и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта и***Поради изложеното и съдът прие, че направеното от страна подсъдимия *** признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви  доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на присъдата.

От правна страна, съдебният състав е мотивиран да приеме следното:

Анализът на фактическата обстановка, изведена  в хипотезата на чл. 373, ал. 3 НПК, сочи за безспорно установено осъществяването от страна на подсъдимия ***, което от обективна и субективна страна, консумира изцяло признаците на престъпния състав по чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

Доказано е безспорно от обективна страна, че:

От неустановен ден на месец декември 2019г. до 12.03.2020 г. в с. ***, чрез използване на техническо средство - 2 бр. коаксиални електрически проводници с дължина *****всеки, отнел чужда движима вещ - 241 кв.ч. дневна ел.енергия и 124кв.ч. нощна ел.енергия, на обща стойност 70,77лв, от владението на ******, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с деянието подсъдимият ***е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер, наказуеми по чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с 194, ал. 1 от НК, поради следното.

От обективна страна с действията си подсъдимият *** реализира обективните признаци от състава на престъплението, като чрез използване на техническо средство 2 бр. кокаксиални електрически проводници с дължина *****всеки, отнел чужда движима вещ 241 кв.ч. дневна ел. енергия и 124 кв.ч. нощна ел енергия, на обща стойност 70,77 лв..

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му с пряк умисъл, с общност на умисъла и с целени и настъпили обществено опасни последици. Съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици, като знае, че действа за настъпването на целения общ обществено опасен резултат.

Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието - неговата противоправност, запретеност и наказуемост. Съзнавал е и общественоопасните последици, които деянието му причинява в обективната действителност и е желаел и целял тяхното настъпване.

С оглед на изложеното, Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната и субективната страна на състава на престъплението по чл.195, ал.1, т. 4, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, поради което подсъдимият *** следва да бъде признат за виновен в извършването на това престъпление и му бъде наложено наказанието предвидено от закона.

Като причини за извършване на престъплението следва да се отбележат незачитането от страна на подсъдимия на законовия ред, установен в Република България, стремежа му към облагодетелстване по неправомерен начин.

При определяне наказанието на подсъдимия ***, съдът съобрази  степента на обществената опасност на деянието и на дееца.

Съдът обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите и подбудите за извършване на деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието, както и с оглед на използваната от подсъдимия възможност за предварително изслушване, както и направеното от него самопризнание, по реда на чл. 371 т.2 от НПК.

Смекчаващи вината обстоятелства- съдът приема като такива- младата възраст на подсъдимия, искреното му съжаление за извършеното, направените пълни самопризнания, а като отегчаващи вината обстоятелства, съдът приема като такива- незачитане на правовия ред, неуважение на  общоприетите ценности в обществото.

При така отчетените обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия *** наказание "Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, което на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, е намалено с 1/3 и съдът е определил наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, което на основание чл. 66, ал. І  от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, предвид обстоятелството, че подсъдимият *** е неосъждан.

Основният критерий за съразмерност на едно наказание лишаване от свобода, което следва да се наложи, е справедливостта.

На първо място, с така наложеното наказание, съдът цели да въздействува предупредително върху извършителя на престъплението. Няма доказателства по делото, от които да се направи изводът, че подсъдимият следва да бъде продължително време изолиран от обществото, с което той да бъде предпазен за един дълъг период от време.

Неизбежно, но не твърде строгото определеното наказание, ще има за  своя последица да мотивира подсъдимия, към спазване на законите                                     и добрите нрави.

 С този невисок размер на определеното наказание, съдът намира, че то ще допринесе за осъществяване на генералната и специалната превенция и най-вече със своята неизбежност, така определеното наказание, без излишна строгост, ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на дееца към спазване на законите на Република България, поради което и съдът приложи разпоредбата на условното осъждане, тъй като са налице материалноправните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно - подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода, поради което и съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК. Така отложеното наказание ще има за основна задача да превъзпита подсъдимия и да действува като възпиращ фактор на дееца във връзка с евентуално бъдещо престъпно поведение.

С така наложеното наказание ще се постигнат генералната и специалната превенция, очертани в нормата на чл. 36 от НК. С отлагането на наложеното наказание- лишаване от свобода, ще изиграе ролята на  възпиращ фактор по отношение на подсъдимия за извършване на други престъпления и ще действува преди всичко предупредително върху него и ще му отнеме възможността да извършва други престъпления под заплахата, че ако бъдат извършени в изпитателния срок и са налице всички условия на чл. 68, ал. 1 от НК, той ще трябва да изтърпи и наложеното му по настоящето производство, наказание от 1 година  лишаване от свобода.

Освен това, с така определеното наказание, съдът счита, че трябва да се даде възможност на подсъдимия, да започне нов живот и да заживее, като спазва законите в страната.

Освен това, така наложеното наказание ще окаже своето възпитателно и предупредително въздействие по отношение на обществото, като от една страна се покаже, че на подсъдимия е наложено наказание за извършеното от него престъпление, каквато е и основната функция на съда, но от друга страна, видът и размера на наложеното наказание е съобразено с всички допълнителни факти, свързани с личността на дееца, с оглед на неговата справедливост.

Веществените доказателства по делото - 2 бр. коаксиални кабели с черна изолация, с дължина *****всеки, след влизане на присъдата в сила да се унищожат по предвидения за това ред.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия *** да заплати направените деловодни разноски в размер на 91,50лв.

С оглед така направените фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този размер.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: