Решение по дело №3232/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 611
Дата: 27 февруари 2024 г.
Съдия: Насуф Исмал
Дело: 20233110103232
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 611
гр. Варна, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110103232 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от С. Р. А., действащ чрез адв.
Л. Ш., срещу Е. С. М., действащ чрез адв. Д. А., осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер
на 4 500.00 лева, представляваща престирана сума по развален договор от 28.12.2022 г. за
покупко-продажба на л. а. марка „Ф.“, модел „Г.“, peг. № *, рама *, двигател *, цвят „черен
металик“, свидетелство за регистрация № *, ведно със законата лихва, считано от датата на
завеждане на иска до окончателното погасяване на задължението.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е сключил договор за покупко-продажба на
МПС с ответника Е. С. М. с предмет на договора лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с
peг. № *, рама *, двигател *, цвят „черен металик“, свидетелство за регистрация № *.
Ищецът поддържа, че действително платената цена по договора е 4 400 лева, както и 100.00
лева капаро, като в договора от 28.12.2022 г. била посочена продажна цена от 1 000.00 лева,
тъй като ответникът искал страните да платят по-ниски нотариални такси. След като
автомобилът бил предаден във владение на ищеца, последният отишъл в град Д., за да
промени регистрацията и талона на МПС в КАТ – Д.. Излага се, че при прегледа на колата,
служителите установили, че номера на двигателя е различен от номера на двигателя по
регистрационен талон. Поради това, сектор „Пътна полиция“ отказали да регистрират
автомобила, тъй като не е изяснен произходът и собствеността на подменения двигател.
След проведен разговор с ответника, ищецът поискал да върне колата на продавача, но
последният отказал, като ищецът е изпратил телепоща до ответника, получена на 01.03.2023
г., с която е уведомил ответника, че разваля договора, без да даде срок за изпълнение,
поради невъзможност за цялостно изпълнение и тъй като е продадена различна вещ от
описаната в процесния договор. Обективирал е и искане за връщане на платената цена от
4 500.00 лева в седмодневен срок от съобщението за разваляне. Ищецът излага, че и до
настоящия момент ответника не е възстановил платената сума.
По същество се моли съдът да уважи предявения иск.
1
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се
излага становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва, че
действителната продажна цена по договора е 4 500.00 лева, но оспорва твърдението на
ищеца, че по негово предложение е вписана по-ниска продажна цена в договора за покупко-
продажба на МПС, с аргумент да се платят по-ниски нотариални такси. Излага, че
продавачът няма неизпълнени задължения по сключения договор, както и не е налице
виновно неизпълнение от негова страна, тъй като ищецът е прегледал автомобила,
изпробвал го е и при сключване на договора за покупко-продажба на МПС, страните
изрично са заявили, че са прочели внимателно текста на документа и са сверили всички
данни, включително и данните за МПС, сред които е и номера на двигателя. Твърди се, че
двигателят на автомобила не е сменян от продавача, като през двете години, през които го е
ползвал, той ежегодно е представял автомобила на годишен периодичен технически
преглед. Отделно се твърди, че владението върху МПС е предадено при подписване на
договора – 28.12.2022 г., като ищецът едва на 23.01.2023 г. бил подал заявление за
регистрация в КАТ – Д. и в тези повече от 25 дни автомобилът е бил в негово владение и не
било ясно той какво е правил с него.
По същество се моли исковете да бъдат отхвърлени.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява
лично. Чрез адв. Л. Ш. поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен. Доразвива
своите доводи за основателност на иска в депозираните писмени бележки.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, явява се лично и чрез
адв. А. поддържа отговора си и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. В
депозираните писмени бележки доразвива своите доводи за неоснователност на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Видно е от ангажирания нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС
/л. 8/ от 28.12.2022 г., че по силата на същия ответникът като продавач е прехвърлил в полза
на ищеца като купувач собствеността върху лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, рег. № *,
рама *, двигател *, цвят „черен металик“, свид. за рег. № *, срещу продажна цена от 4 500.00
лева, за която не се спори, че е действителната договорена и платена от ищеца в полза на
ответника сума, като този юридически факт е обявен за безспорен по делото, на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Индивидуализиращите лекия автомобил белези, подробно описани в договора от
28.12.2022 г., са в унисон с представеното по делото свидетелство за регистрация част I /л. 7/
и удостоверение за техническа изправност на ППС /л. 14/.
Видно е от представеното по делото писмо на л. 17, че ОДМВР – гр. Д., сектор
„Пътна полиция“ е отказал да промени регистрацията на процесния лек автомобил,
доколкото при извършената идентификация от техник-механик е установено, че двигател с
№ * – монтиран в закупеното МПС, е различен от отразения в регистрационните документи
вкл. и в СРМПС част I и част II с № *. Продаденият лек автомобил бил регистриран в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна с двигател № * – отразен в свидетелството за
регистрация, а при представянето си в сектор „Пътна полиция“ при ОДВМР – Д. е
установен с подменен друг двигател с № * – с неустановен произход.
Видно е от представеното постановление от 07.03.2023 г. по описа на РП-Варна, че
купувачът-ищец е подал сигнал в Прокуратурата против ответника-продавач, като
преписката е приключила с отказ от образуване на досъдебно производство поради липса на
данни за извършено престъпление от обективна страна по смисъла на чл. 345а, ал. 3 от НК.
От представените по делото съобщения-телепощи от 14.02.2023 г. и 27.02.2023 г. се
констатира, че ищецът е развалил договора за покупко-продажба, без да даде срок за
изпълнение с искане за връщане на платената продажна цена в размер на 4 500.00 лева
обратно в седмодневен срок от съобщението. От представеното по делото известие за
доставяне /л. 25/ е видно, че втората покана, изпратена чрез телепоща е връчена на
2
ответника на 01.03.2023 г., за което обстоятелство не се спори по делото.
Видно е от представеното от ОДМВР – В., сектор „Пътна полиция“ удостоверение, че
по направена справка в автоматизираната информационна система – КАТ е установено, че
липсват данни за регистрирано превозно средство с двигател * – монтиран в процесния
автомобил.
По делото е ангажирано и експертно заключение чрез назначената двучленна САвТЕ,
от което се установява, че не е възможно да се отговори дали двигател с номер * е записан
към определено превозно средство. При посещение на официалния представител на марката
„Ф.“ за гр. В. – „А.“ ООД е констатирано, че процесният лек автомобил е фабрично
произведен на 20.11.2003 г., с двигател *, с мощност 103 кВ, 149 конски сили, кубатура 2.0
л., 4 цилиндров, дизелов. Няма техническа възможност и база данни за установяване
двигател с номер * на какъв автомобил е бил монтиран при излизането му от завода
производител и да се посочат конкретни данни на това превозно средство. Констатира се от
заключението, че двигател с № *, който е монтиран на процесния лек автомобил – предмет
на покупко-продажбата, е от друго МПС с номер различен от този, който е вписан в
свидетелството за регистрация.
В о.с.з. вещите лица поддържат заключението си и допълват, че номерът на двигателя
е трудно достъпен за разчитане. Достъпът до него в случая бил осъществен от самите вещи
лица с гъвкава камера, която била с миниатюрни размери и изкуствено осветление. Без
технически средства номерът на двигателя би могъл да се разчете при свалянето му от
автомобила. Допълват още, че при покупко-продажбата купувачът на МПС не е възможно
без специализирани средства с просто око да установи номера на двигателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изовди:
Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД. За да бъде
ангажирана извъндоговорната отговорност на ответника, ищецът следва да установи в
условията на пълно и главно доказване по несъмнен начин кумулативното наличие на
следните елементи от фактическия състав на облигационния осъдителен иск: 1./ наличието
на валидно сключен договор за покупко-продажба на МПС с ответника от 28.12.2022 г. със
съответното съдържание на сделката; 2./ своята изправност по договора – престирането на
процесната сума в полза на ответника-продавач; 3./ преустановяването на учредената
облигационна връзка с обратна сила поради развалянето на договора.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже, че е получил търсената сума на валидно и годно правно основание, а при
установяване на горното от ищеца – да докаже, че е върнал на последния претендираната
сума.
В конкретния случай учредената между страните облигационноправна връзка като
правнорелевантен юридически факт се установява по несъмнен начин от представения по
делото нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС от 28.12.2022 г.
Не се спори, също така че ищецът като купувач е изправна страна по договора,
доколкото е престирал в полза на ответника-продавач договорената действителна продажна
цена в размер на 4 500.00 лева.
От приложените към сезиралата съда искова молба съобщения-телепощи от
14.02.2023 г. и 27.02.2023 г. се установява по несъмнен начин волята на ищеца да развали
договора при условията на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, т.е. без предизвестие, имайки предвид
обстоятелството, че изпълнението на задължението на ответника-продавач да прехвърли
собствеността върху процесното МПС е станало безполезно, имайки предвид
обстоятелството, че от КАТ-Д. са отказали да пререгистрират закупения лек автомобил, тъй
като поставения в същия двигател е различен от вписания в свидетелството за регистрация.
Не се спори по делото, а и от представената разписка на л. 25 е видно, че съобщението-
телепоща от 27.02.2023 г. е получено от ответника на 01.03.2023 г. Т.е. считано от тази дата
продажбеното правоотношение е отпаднало с обратна сила поради развалянето на договора
с оглед безполезността на изпълнението на непаричното задължение на продавача по
договора от 28.12.2022 г.
3
Настоящия съдебен състав счита, че ищецът надлежно е упражнил субективното си
потестативно право да развали договора по следните съображения:
Съдът приема за установено от ангажираните писмени доказателства и експертното
заключение по назначената САвТЕ, което кредитира като компетентно изготвено и
неоспорено от страните, че ищецът е узнал за придобиването на процесния автомобил с
различен двигател от този, който е посочен в договора, едва след неговото сключване на
28.12.2022 г., при опит да бъде регистриран лекият автомобил пред КАТ-Д.. Това е видно
както от предоставената информация от МВР, Областна дирекция – Д., така и от
експертизата. Този извод не се разколебава от твърденията на ответника, че е предоставил
автомобила на ищеца за оглед при закупуването му. Настоящият съдебен състав счита, че
предоставянето преди сключване на договора от ответника на ищеца на автомобила за оглед
и тест, вкл. дори на сервизната история на превозното средство, не означава, че купувачът-
ищец е бил наясно за подменения двигател, тъй като както се констатира от експертното
заключение, номерът на двигателя е на труднодостъпно място и за установяването му са
необходими специални средства, с които ищецът не е разполагал при закупуването на
движимата вещ. Извършеният от ищеца обстоен оглед на превозното средство преди
сключване на договора не променя обстоятелството, че последният няма как да е бил
наясно, че автомобилът е със сменен двигател, доколкото целта на огледа е да се провери
техническото състояние на автомобила, а не и номера на двигателя, посочен изрично в
договора от страна на продавача, съобразно официалните вписвания в свидетелството за
регистрация, още повече че номерът на двигателя не е установим с просто око от купувача.
Ето защо, съдът приема за установено, че към датата на сключване на договора за покупко-
продажба - 28.12.2022 г. ищецът не е бил наясно, че автомобилът е с двигател, различен от
посочения в договора.
За да може изправната страна да развали договора, трябва неизпълнението да се
отнася до съществена част от договора, по аргумент от чл. 87, ал. 4 ЗЗД, който гласи, че
разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнението на задължението е незначителна
с оглед на интереса на кредитора. В случая по несъмнен начин се доказа, че посоченият
двигател в договора с № * не е този, който е в превозното средство към датата на сделката с
№ *. Съдът намира, че разликата в двигателя на закупения автомобил e същественa
характеристики на автомобила, който ако не отговорят на волята на страните е достатъчно
основание изправната страна да иска разваляне на договорната връзка. Това е възприето и в
каузалната практика на ВКС, обективирана в решение № 209 от 28.10.2015 г. по гр. д. №
2922/2015 г. на ВКС, I Г. О., постановено по чл. 290 от ГПК, в което е прието, че основните
идентификационни белези на МПС са номерът на двигателя и номерът на рамата на
автомобила. Не се спори, а същото се доказа и от приетите доказателства, че с изрично
уведомление от 27.02.2023 г., достигнало до ответника на 01.03.2023 г., ищецът е заявил на
същия, че разваля сключения между страните договор.
При тези данни съдът намира за установено, че ищецът е упражнил надлежно
потестативното си право по чл. 87, ал. 2 от ЗЗД да развали извънсъдебно сключения между
страните на 28.12.2022 г. договор за покупко-продажба на автомобил, поради неизпълнение
от страна на Е. М. да достави движима вещ, за която е постигнато съгласие.
Крайният извод на настоящия съдебен състав е, че са доказани всички елементи от
фактическия състав на предявения осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал. 1,
предл. 3-то от ЗЗД, което обуславя ангажирането на извъндоговорната отговорност на
ответника и осъждането на последния да заплати в полза на ищеца сумата в размер от
4 500.00 лева.
Основателността на главното вземане обуславя дължимостта на произтичащото от
него акцесорно вземане за обезщетение за забава съизмеримо със законната лихва, считано
от датата на сезиране на съда до окончателното удовлетворяване на кредиторовия интерес.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените в хода на производството съдебно-деловодни разноски съразмерно
с уважената част от иска, чийто общ размер възлиза на 1 330.00 лева, формирана, както
следва: 180.00 лева – държавна такса; 750.00 лева – адвокатски хонорар, съобразно
4
ангажирания договор за правна защита и съдействие, представляващ разписка по арг. от т. 1
от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и 400.00 лева – депозит за вещи лица по двучленната
САвТЕ.
В о.с.з. съдът е определил окончателно възнаграждение в полза на вещите лица по
изслушаната двучленна САвТЕ в размер на 886.00 лева при отчитане на първоначално
внесения от ищеца депозит от 400.00 лева. Указал е на последния в едноседмичен срок,
считано от о.с.з., да представи доказателства за доплатения депозит в размер от още 486.00
лева по сметка на РС-Варна с предупреждение за неблагоприятните последици при
бездействие. Видно е от материалите по делото, че въпреки изричните указания на съда,
ищецът не е ангажирал доказателства, удостоверяващи доплащането на окончателно
определения депозит, което обуславя приложението на чл. 77 от ГПК.
Следва да се отбележи, че след доплащане на указания депозит за вещите лица
ищецът има призната и гарантирана от закона възможност да сезира съда с искане по чл. 248
от ГПК.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, Е. С. М., ЕГН **********
да заплати в полза на С. Р. А., ЕГН ********** сумата в размер от 4 500.00 лева /четири
хиляди и петстотин лева/, представляваща престирана сума по развален договор от
28.12.2022 г. за покупко-продажба на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, peг. № *, рама
*, двигател *, цвят „черен металик“, свидетелство за регистрация № *, ведно със законата
лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното погасяване на
задължението.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Е. С. М., ЕГН ********** да заплати в
полза на С. Р. А., ЕГН ********** сумата в общ размер от 1 330.00 лева /хиляда триста и
тридесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които:
180.00 лева – държавна такса; 750.00 лева – хонорар за един адвокат и 400.00 лева –
първоначален депозит за изготвяне на САвТЕ.

ОСЪЖДА, на основание чл. 77 от ГПК, С. Р. А., ЕГН ********** да заплати в полза
на съдебната власт по депозитна сметка на РС-Варна сумата в общ размер от 486.00 лева
/четиристотин осемдесет и шест лева/, представляваща допълнителен депозит за изготвяне
на САвТЕ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.

Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5