№ 168
гр. Габрово, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Зорница В. П.
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Зорница В. П. Административно наказателно
дело № 20224210200220 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н. В. Т. от гр.
Габрово против Наказателно постановление № 4009 от 27.10.2021г. издадено от Директора
на РЗИ Габрово.
В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно,
оспорват се констатациите, както и това, че е извършено нарушение.
Претендира се отмяна на издаденото наказателно постановление.
В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата.
Процесуалният представител на наказващия орган оспорва жалбата, счита същата за
неоснователна и моли, като такава да бъде оставена без уважение, а обжалваното
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно да бъде изцяло потвърдено.
Съдът, като прецени доводите наведени в жалбата и атакуваното наказателно
постановление, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
По делото се събраха гласни и писмени доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът намира за установено следното:
Със Заповед № РД-01-743/31.08.21 г. на министъра на здравеопазването било
въведено задължение за всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч.
транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики,
национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения
1
и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и
автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и
др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение № 3.
Въпреки това на 06.10.2021г. в 08,50 ч., без да е поставил на лицето си предпазна
маска, жалбоподателят пътувал в автобус с рег. № ЕВ 0145 ВМ, на Общински пътнически
транспорт – Габрово, който извършвал обществен превоз на пътници по линия № 10
Русевци-Еловица. Това обстоятелство било констатирано от свидетелите Д. И., старши
инспектор в Дирекция ОЗ на РЗИ Габрово, Т. Т. главен инспектор в Общински инспекторат
и И. Х., младши полицейски инспектор в РУ Габрово, които извършвали съвместна
проверка за спазването на противоепидемичните мерки в автобуса. Във връзка с
констатираното нарушение на жалбоподателя била връчена покана за явяване в РЗИ Габрово
за съставяне на АУАН.
На 08.10.2021г. в сградата на РЗИ Габрово бил съставен АУАН на жалбоподателя за
това, че на 06.10.2021г. в 08,50 часа, като пътник в посочения автобус няма поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба.
Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан с
отбелязване, че има възражения. Жалбоподателят е отказал да получи съставения АУАН,
като отказът е удостоворен с подписа на свидетелката Р. В., служител на РЗИ Габрово.
Писмени такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа съставения АУАН на 27.10.2021г. било издадено Наказателно
постановление от Директора на РЗИ Габрово, с което на Н. Т. е наложено наказание глоба в
размер на 300 лева на основание чл. 209 а, ал. 1 от Закона за здравето.
Изложената фактическа обстановка е установена въз основа показанията на
разпитаните по делото свидетели Д. И., Т. Т. и И. Х., лично възприели извършването на
нарушението, както и от приобщените писмени доказателства. Потвърждение за това се
намира и в показанията на свидетеля Н. С.. Липсват основания за съмнение в
достоверността на показанията на свидетелите. При съставянето на акта жалбоподателят не
е направил възражения и не е оспорил констатациите в него.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият състав на
съда намира, че е осъществено, както от обективна, така и от субективна страна състава на
нарушението, поради което правилно и законосъобразно е ангажиран аадминистративно
наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 209 а ал.4 от ЗЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ при непосредствена опасност за живота и
здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1
(сред които и COVID-19), с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се
обявява извънредна епидемична обстановка. Четвъртата алинея на цитираната норма
оправомощава министъра на здравеопазването, при обявена извънредна епидемична
обстановка по ал. 1, да въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по
2
предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за
отделна област.
С решение за обявяване на извънредно положение от 13.03.2020 г., обнародвано в бр.
22 на Държавен вестник, на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България
от Народното събрание е обявено извънредно положение върху цялата територия на
Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С решение на Народното
събрание от 03.04.2020 г. е удължен срока на обявеното извънредно положение върху цялата
територия на Република България от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., като след тази дата е
въведена извънредна епидемична обстановка.
В изпълнение на правомощията му, предвид обявеното извънредно положение, а
впоследствие и извънредна епидемична обстановка, министърът на здравеопазването издал
заповеди, изменяни с оглед конкретната епидемична ситуация, една от които е Заповед №
РД-01-743 от 31.08.2021г. С цитираната заповед са въведени определени
противоепидемични мерки за периода от 01.09.2021г. до 30.11.2021г. В т. I. 7 от заповедта,
като противоепидемична мярка е въведено задължението за всички лица, които се намират в
закрити обществени места, включително транспортни средства за обществен превоз, да имат
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба. Датата
06.10.2021г. попада в посочения период. Като се е намирал в автобус, представляващ
закрито обществено място по смисъла на Заповедта, без поставена предпазна маска,
жалбоподателят действително не е изпълнил въведени със Заповед № РД-01-743 от
31.08.2021 г. на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл. 63 ал.4 от
ЗЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ , който наруши или не изпълни
въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4, 7, 10 или 11 и чл. 63а, ал. 1 или 2,
освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при
повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. В случая е наложено наказание в минимално
предвидения от закона размер. Съдът намира, че наказанието по вид и размер е правилно и
законосъобразно определено и няма основание за неговото изменение.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този
вид. Касае се за формално нарушение, което, за да бъде счетено за маловажно, е необходимо
наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването му, а такива
в случая не са установени.
При извършената цялостна служебна проверка съдът установи, че в хода на
административно наказателното производство приключило с издаваното на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения обосноваващи
отмяната му.
Основно възражения са въведени във връзка с начина на съставяне на акта за
3
установяване на административно нарушение.
Съдът намира възраженията за неоснователни. Подробно е изяснена процедурата по
съставянето на акта, мястото и причините за това, лицата присъствали при съставянето му.
Факт е, че в съставения АУАН, освен актосъставителя са се подписали свидетелите Т. и Х.,
от което следва че същите са присъствали при съставянето му, както и че жалбоподателят е
отказал да му бъде връчен акта, което обстоятелство е удостоверено с подпис на свидетел.
По изложените съображения, съдът счита, наказателно постановление за правилно и
законосъобразно и счита, че като такова следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 63 д ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски.
Искане в тази насока е било направено от процесуалният представител на наказващия орган
за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че жалбоподателят следва да заплати
направените по делото разноски от наказващия орган в размер на 300 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 4009 от 27.10.2021г. издадено от
Директора на РЗИ Габрово, с което на Н. В. Т. от гр. Габрово, ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева на основание чл. 209 а ал.4 от ЗЗ,
като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Н. В. Т. от гр. Габрово, ЕГН ********** да заплати на Регионална здравна
инспекция Габрово, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лева, на основание чл. 63д ал.1 от ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Габрово в 14 дневен
срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
4